Каква е разликата между великия архитект и не чак толкова великия?


Категория на документа: Други


Каква е разликата между великия архитект и не чак толкова великия ?

Разликата е различна за всички, по простата причина че красотата и хармонията са пониятия строго индивидуални за всеки човек. Велик е този които сам или с нечия помощ е успял да стигне до сърцата на повече хора, но това не винаги означава че щом е велик той е добър архитект. Затова давам пример с няколко добри и в същото време велики имена за нашето време и едно не чак толкова известно на повечето от нас име.

Представените от мен неща са на Марио Бота, Херцог и де Морон /представители на ярките имена в нашата професия / и Роберт Ошатц и Борислав Богданов. Незнам колко хора ще бъдат съгласни с мен, но след проучването което направих мога да твърда следното:
Всеки един архитект, които практикува тази професия съзнателно или несъзнателно я приема като начин на живот
Независимо от обстоятелствата всеки един се стреми към нещо ново и по-добро
И единствената разлика може би е в това че има хора които се справят със своите инвеститори по много по-добър начин от други
Няма съмнение, че всеки един от изброените по-горе архитекти има както възходи така и падения. Не е лъжа, че и архитектурата на всеки един от тях е много различна, но не заради друго а просто защото макари живеещи в едно време всеки един носи белезите на своята родина, произход, начин на живот и поглед върху живота.

Съдеики по това какво търси дадена личност, когато започва да строи своя дом търси добър архитект. Добрия архитект е човека който трябва да опознае клиента си до такава степен, че да започне да мисли като него, да се постави на неговото място и да проектира правилно неговото жилище, такова каквото той го вижда в своите представи.
Това не е никък лесна задача, седяща на първо място във проектирането, било то относно формообразуването, функционанлната схема или мащаба на проекта.

Поради тази причина, съдеики по моите разбирания макар и бегли все още за архитектура, смея да твърдя, че общото между горе посочените архитекти е именно това, че съумяват да проектират атрактивни сгради та и в същото време функционални. Стремежа към новото им е прекалено познат, дори и с цената на много критики. За всеки един от тя може да кажа следното:

Марио Бота е сред десетимата най-добри архитекти модернисти в света. Строил е музеи, катедрали, библиотеки в Европа, Америка и Азия. Сред най-известните му творби е Музеят на модерното изкуство в Сан Франциско. Проектът му за преустройство на партийния дом, който той представи чрез "Панидея", предвиждаше стъклена конструкция да замести предната фасада на сградата. Дръвчета, наредени върху стъклото, бяха визуално продължение на зелената площ пред сградата. Фоайето на преустроения дом според проекта е от матов и от лъскав камък и по-широко от сегашното. Самата пленарна зала е проектирана амфитеатрално, със седалки от дърво и черна кожа и място за писане върху банките. Има седалки за правителството и ложи за президента и патриарха.Ехе, и аз срещнах нещо в тоя дух :Д :!: :Д , но от архитект. Казва се Марио Бота. Професор в швейцарски университет или нещо такова
,,Вярвам че архитектурата си служи с една имагинерна стойност, която тя действително или само мнимо интерпретира като колективна потребност. Тя се опитва да доведе потребностите, купнежите и надеждите на хората в съзвучие и хармония. Архитектурата се движи в една много специална сфера. От една страна е света на представяенто, един свят, в които от значение са идеология, идеи и проекти, които при критично четене на контекста узряват и се превръщат в планирани цели на желание, от друга страна носещия конфликт елемент, които принадлежи към същността на проектантската работа, един реален физически свят, в които има територия, икономическо притискане и изисквания на хората. Една архитектонична сграда идва едва при срещата на имагинерния и реалния свят

Херцог и Де Мерон / Herzog & de Meuron / са други двама архитекти, работещи в тандем, които спокойно бихме нарекли живи класици. Този път изследванията на материята и светлината са предмет на занимания на двама Европейци. Родени в Базел, Швейцария през1950 година, те завършват Университета в Цюрих и създават студиото си през 1978. Днес имат открити офиси в Базел, Лондон, Мюнхен, Сан Франциско, Барселона и Пекин. Служителите им са от 22 националности. Четат лекции в Корнел и Харвърд, преподават в Цюрих. Носители са на наградата Прицкер за архитектура през 2001 година. Много са сградите, които можем да посочим като техни блестящи проекти. Но вниманието ни днес се задържа върху Брандербургския Технически Университет Cottbus и неговата библиотека. Структурата на фасадата на сградата е тази, която илюстрира един прост и поетичен начин за създаване на границата между външното пространство и обитаемия обем. Растерът, напечатан върху стъклата на сградата, премахва отраженията и отблясъците, смекчава възпристието на стъклото и прави обема на сградата единен и хармоничен. Обемът е проектиран по такъв начин, че приближавайки се от различни страни, той се възприема по различни начини. Вътрешните пространства са прости, но богати именно заради формата и заради преминаването на погледа през плавните кривини на обема. Още един пример за създаване на специфична структура на фасадата е сградата на PRADA в Токио. Именно мрежата от диагонални ромбове е тази, косто пречупва светлината и прави вътрешното пространство разчленено от необичайни светлосенки. Стъклените елементи, изграждащи фасадата, са изпъкнали, вдлъбнати или плоски и по този начин видоизменят изображенията. Комбинирани с изненадващи плътни части и пречупени гледни точки, сградата еднозначно провокира и се превръща в емблема на марката, за която е проектирана. В друг проект за жилищна сграда в Париж фасадата на сградата е разработена изцяло като система от подвижни сенници, които пречупват светлината. Сградата на застрахователната компания Хелветис Патрис в Сент Гален, Швейцарис е подчинена на строгата геометрия. Но растера от големи отразяващи стъкла правят усещането за стоящия вътре в сградата леко и чисто, а нощно време тя се превръща в растер от прозрачни правоъгълници. Центърът за танци в Лондон изненадва и очарова с полупрозрачната си фасада в нежни преливащи цветове. Повърхностите от полупрозрачно стъкло пропускат светлината през деня и през нощта в различни посоки и превръщат сградата в истинско преживсване за посетителс. Последнис много нашумсл проект на Швейцарските архитекти е този за националнис стадион в Пекин, завършен това лсто по повод откриването на Олимпийските игри. саричан с любов от местните "гнездото", той се превърна в един от новите символи на града. Неговата стоманобетонна конструкция представлява истинска мрежа и превръща обема в богата игра на светлини и сенки.

Robert Harvey Oshatz е един от не толкова известните и грандиозни американски архитекти, но това далеч не значи, че оригиналното му творчество не заслужава внимание. Неговата архитектура се отличава с мекота, сливане с природата, екологичност и типичен и неподражаем стил. Robert Harvey Oshatz от дълго време се занимава с архитектура. От 1960 - 1963 , докато е в гимназията работи по 30 часа седмично за архитектурна компания от Los Angeles. По време на работата си там проектира многоетажни сгради ,търговски центрове и култови сгради. От 1963 до 1968 учи и завършва бакалавър спец. Архитектура в Arizona State University. Mr.Oshatz работи и учи при Frank Lloyd Wright по време на летните месеци и продължава след като завършва. Работи също и за Murray and McCormick, Civil Engineers and Planners. По това време работи както върху плановете ,така и върху архитектурата на сградите. По-късно основава фирма ,където Mr. Oshatz проектира и изгражда различни търговски и частни проекти включващи и голяма жилищна сграда в Япония.
Докато много от съвременните архитекти са специалисти,които се асоцират с други специалисти Robert Oshatz е всестранно развита личност, която се асоцира със специалисти. Бил е от позицията ,както на клиента, така на архитект и предприемач. В ролята си на клиент, разбира колко важни са парите и правилното им разпределяне. А от позицията на предприемач разбира колко е важно добре да ръководиш подизпълнителите си.
Robert Oshatz води лекции по архитектурни сбирки и в различни университети като Auburn University, San Francisco Institute of Architecture, Monterey Design Conference, Portland City Club, Oregon School of Design, Oregon State University, San Bernardino City College, Lawrence Technological University, а през м. Ноември 2000г е поканен от The University of Oklahoma, където в продължение на седмица чете лекции от позицията на Брус Гоф. Също така гостува като лектор в Smithsonian Institution's Continuous Architecture series.
Robert Harvey Oshatz създава едноименното архитектурно бюро през 1971 година и от тогава твори предимно оригинални фамилни къщи в Съединените щати и по специално в Орегон. През годините бюрото се занимава с широка гама проекти включващи органична архитектура, планиране, интериорен дизайн и конструктивни услуги както за фирми така и за частни лица. Предпочитаните от него материали са природни - дървото и камъкът покриват основната конструкция от бетон почти изцяло. Въпреки, че използва такива "стандартни" материали, формите, създадени от Oshatz, са далеч от стандартното. Вълнообразните и дъгови линии и плоскости не са рядкост в неговото портфолио и придават на къщите му своеобразен природен и органичен стил. Сякаш са израсли сами на мястото на което са.
По време на кариерата си Robert Oshatz издава много местни ,национални и международни списания. Негови статии неколкократно се появяват на страниците на Oregonian Northwest Magazine. Pacific Northwest Magazine , като в статията The Art of the Architect" се говори за подхода му за работа с клиенти и силно изразената му принадлежност към северозапада. Два пъти се появява на страниците на House Beautiful , заради работата му с естествени материали. Architecture California публикува негово есе, в което се обсъжда дизайнерският му подход. В японското A + U Magazine издават ретроспекция на работата му . Също така се появява и в Thai Home and Garden, Architectural Design (England), и Salon Architecture (Russia). Други списания публикуват негови частни проекти. Един от тях - Miyasaka House се появява в книгата "Structure as Design". Няколко от проектите му са изложени в различни галерии и музеи ,както на местно така и на национално ниво. Два от жилищните му проекта са показани телевизионното шоу "Extreme Homes."
Robert Harvey Oshatz е придобил образованието си в :
Arizona State University, Bachelor of Architecture
1968 Registration; Oregon, Washington, California and Colorado
NCARB
American Institute of Architects
Според самия Oshatz "Архитектът е артист, създател, който логически свързва и показва еволюцията на естетическите структури, дизайнер не само на визуалното, но и на вътрешното пространство. Той вижда архитектът като синтез на логика и емоция, човек, който разбира и може да изпълни мечтите и фантазиите на своите клиенти, независимо дали са самостоятелни личности, общности, семейства или фирми".
Като изключим основните елементи на дизайнерската композиция, превъзходството, преход и самоличност - не следва напълно дизайнерските теории. Те са твърде неподходящи за неговата работа. Често тези теории връзват ръцете на автора и се явяват като задънена улица за новите идеи. Когато се съобразява с дадена теория, архитектът трябва да реши проблемите произлизащи от параметрите им . Това най-малкото е ограничаващо.
Като изключим архитектурните теории процеса на проектиране на дадена сграда остава в най-чистата си форма. Дизайнът се превръща в процес, интегриращ в себе си основните си елементи - програмиране и околна среда. Програмирането ( проблема който трябва да бъде решен) прави проектите на Oshatz уникални и решението на проблема се намира в самия него. При всяко едно проектиране съществувва възможност за уникални решения. Околната среда дава възможност на архитекта да се изяви като поет. Всяко място е със собствен характер и най-голямото предизвикателство за архитекта е да го улови и да го предаде чрез архитектурният си проект. В началото на всеки един проект Robert Harvey Oshatz се среща с клиента, като първата му цел е да разделя програмата на функционални и духовни компоненти. Програмата е нещо повече от набор от функционални изисквания , проектиране на пространството и взаимоотношения. Трябва да включва в себе си и личните нужди на клиента.

Архитектурата на Oshatz е такава ,че го принуждава да обяснява такива неща на клиентите си ,които те неразбират. Според него трябва да има изненада, загадъчност, очарование и радост - елементи които карат архитектурата да се отплаща на потребителите си до живот. Това е една от основните разлики между архитектурата и изграждането. Архитектът е този ,който трябва да излезе от рамките на чистото планиране и да навлезе в сферата на духовното.

Чертожните инструменти, използвани при проектиране са планове, 3Д и фасади. Те показват нуждите и идеите на клиента. Oshatz обяснява ,че в почти всеки проект, с който се захваща клиентите му го карат да им каже как визуално си представя проекта , но в повечето случаи се оказва невъзможно да го направи. Трябва да започне с етажните планове. Независимо колко интригуваща и сложна изглежда работата му винаги започва с тях. 3Д визоализацията изразява личностните характеристики на клиента. Той кара проекта да оживява. 3Д визоализацията е сложна подредба на триизмерното пространство, игра със светлина и сенки, дебелини и кухини. Плановете и 3Д визоализациите правят връзката между програмирането ,околната среда ,структурата , материалите и икономиката. За него фасадата е маловажна, това е само обвивка обгръщаща вътрешното пространство ,създадена чрез планиране.

Както няма отговор на много от проблемите в живота , защото е твърде сложен и постоянно се променя, така няма и решение на въпросите свързани с архитектурния дизайн. Колкото повече опит трупа се опитва да изчисти съзнанието си от предишни решения и предубеждения и да подходи към дизайна интуитивно. Така дизайнът се базира на нечия интоиция включващ в себе си идеи от миналото ,настоящето и бъдещето, а като проучва и подрежда сложностите на един проект и така го води до логичен край. Интуицията е тази ,която вкарва нови идеи във всяко архитектурно предизвикателство. Старая се да давам всичко на което съм способен в даден момент, защото за всеки един проект може да бъде намерено друго решение в различно време.

"Архитектурата е комбинация от логика и емоция. Когато се стигне до логичен край , един традиционен дизайнерски подход представя много илюстративни структури. И това е въпрос до колко всеки архитект ще реши да бъде художник."
Robert Harvey Oshatz създава свой собствен стил със собствени принципи на планиране, възгледи за силната връзка между архитектурата на къщата и нейният интериор, осъзнавайки в това време , че дадена идея( която всеки път разкрива неповтаряемостта на обграждащото пространство) е основата на дадения проект на архитекта. В сградите си той използва елементи като дизайн, доминация, преход, идентичност, баланс ,ритъм, хармония и моделиране. Robert Harvey Oshatz осъзнава ,че архитектурата трябва да се разглежда повече като изкуство, отколкото като бизнес.Не прави различие между интериор и екстериор. За него те са едно цяло . При дизайнерският си подход започва с интериора ,защото екстериора е неговото допълнение и отражение. Едното неможе да се промени без да се отрази на другото. Характерно за Oshatz е ,че той работи и в различни култури , като например японската - при която трябва да се взема културните-исторически ценности. Културата и околната среда, които изгражда при един проект са източник на поетичното му чувство . Всяка сграда си има собствен характер . Според него главната идея има ритъм и този ритъм и моделирането на елементите винаги остават балансирани. Въпреки ,че структурите му изглеждат сложни, има чувство на опростеност, което е предизвикано от факта ,че всички части правят едно цяло. Когато проектира мисли за всичко което може , планиране на мястото, дизайн на интериора и екстериора ,структура ,обзавеждане и оформяне на пейзажа. При проектирането те са едно цяло . Въпреки ,че проекта обикновенно е съчетание от много хора, инженери , озеленители, интериорни дизайнери - те трябва да работят заедно ,около главната идея, а тя идва от архитекта ,който интерпретира желанията на клиента.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Каква е разликата между великия архитект и не чак толкова великия? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.