Какво е това човекът?


Категория на документа: Други


Варненски Свободен Университет
"Черноризец Храбър"

по дисциплината
"Човекът в информационното общество"

на тема : "Какво е това човекът"
доц. д-р Иво Стамболийски
глава III, Човек и техника
1.Човекът в информационното общество

Изготвил: Проверил:
nnnnnnnn доц. д-р Иво Стамболийски
МИО, 2 курс - задочно
фак. № 22222005

Човекът в информационното общество

"Три пътя водят към знанието:

път на обмисляне - този път е най-благородния,

път на подражание - това е най лекия път

път на опита - този път е най-горчивия."
Конфуций

Информацията е едно от общите понятия, свързани с материята като философско понятие. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Съществуването на информацията като обективно свойство на материята произтича от нейните фундаментални свойства - структурност, непрекъснато изменение (движение) и взаимодействие между материалните обекти.

Информацията е понятие, което има общонаучен характер и в последните години става дискутируема тема. С развитието на обществото нарастват и изискванията към информационната осведоменост на човека. Информацията променя социалната структура на обществото. Тя по нов начин изразява социалните различия. Вече няма бедни и богати на основата на притежаване на собственост, а на знаещи и незнаещи. Определящ фактор е научното знание. Нивото на знание, а не собствеността стават фактор за социална диференциация и затова привилегия имат хората, носители на знания.

В книгата си "Какво е това човекът?" авторът - доц. д-р Иво Стамболийски застъпва въпроса за отношението "човек-техника". Той проследява развитието на този проблем от миналия век до наши дни, като много прецизно анализира трансформацията му, която води до деантропологизацията на човека и симбиозата на биологичното му тяло и съвременните компютърни технологии. Хората осъзнават, че "знанието може да се произвежда, премества, продава и купува като всяка стока"(гл III,142 с.). Поражда се оживена дискусия за новата роля, място и значение на информацията и нейното начало е дадено още през 1962 год. от американския икономист Фритс Маклъп. През 60-те години на ХХ век назрява идеята, че в обществото се осъществява една нова технологическа революция. Даниел Бел и група други изследователи, твърдят, че САЩ стават постиндустриално общество, което се основава на производството на услуги, свързани с информацията. В изследванията си в областта на комуникациите канадския философ и културолог Хърбърт Маршал Маклуън стои твърдението, че "средството е съобщение". Според него досега се е обръщало внимание само на съдържанието на съобщението - на смисъла и значението. Според него не трябва да се пренебрегват средствата, с които се предават съобщенията. Именно те играят важна и решаваща роля в "човешката история и в познанието" Маклуън прави понятието "технология" обединяващо преди всичко като средство за комуникация, което включва техниката за производство, военната техника и др. Според Маклуън така по нов начин е конструирана реалността - писмеността заменя родовообщинния строй - изобретяването на писмото води до появата на цивилизования индивид. Книгопечатането (15 в.), създаване на телеграфа, телефона, телевизия, радио (19-20 в.) създава типографския модел на човека - той се стреми към национализъм.

Интересното в случая е, следващият етап в развитието на обществото. Според Маклуън той е електрониката, електронните технолигии. Именно те възстановяват тази общност вече в световен мащаб. Планетата се превръща в "глобално село", размиват се границите в пространството и времето. Маклуън представя човека като творец на по-висши културни форми на базата на комуникационните средства.

Връщайки се към историята на информационното общество, виждаме, че тя започва от средата на ХХ век - времето когато се появява първият компютър през 1947 г. и се стигне до микросхемите през 1975 г. и експертните системи през 1976 г. Обемът и значението на информацията нараства, а това води и до децентрализация и дестандартизация. Алвин Тофлър в своето произведение "Третата вълна" разкрива, че това е един своеобразен преход от аграрно към индустриално общество, след което идва съвременното общество, а определящо в него е знанието. Информационната техника, в основата на която стои създаването и внедряването на микропроцесорна техника (след 1975 г) в частност машините навлизат в територии, които човек е смятал, че са "исконно негови благодарение на разума му."(гл.III, с. 144) Информационните технологии променят всичко. Едно общество се счита за информирано, ако произвежда съвременни информационни технологии достъпни за всеки индивид, който чрез тях от всяка точка и по всяко време би могъл да получи необходимата му информация и знания. За това е необходимо наличието на развита инфраструктура и ускорени процеси на автоматизация и роботизация във всички сфери. В такова общество повече от петдесет на сто от населението работи в сферата на информационните услуги. Човекът в това общество е различен - с нов тип общуване, даващо възможност за свободно навлизане на личността в информационното битие на всички нива. Той е и с нов тип мислене, формиращо се в резултат на освобождаването на човека от рутинната работа . Съвременните технологии не могат да се използват без компютъризирани информационни системи. Всичко това влияе върху формирането и развитието на личността, на начина на живот на хората в обществото и в семейството, целите и ценностите им, образованието . Следователно натрупването на знания се оказва най-значимото, най-важното и най-динамично развиващо се. В най-общ вид можем да направим обобщение, че в информационното общество всеки човек, имайки достъп до определена електронна комуникационна система може да решава своите проблеми от различно естество, тъй като самите системи се произвеждат и функционират на достъпен за човека режим на действие. Така се създават многообразни форми на реализация на всеки човек като творчески и свободен индивид. С развитието на обществото нарастват и изискванията към информационната осведоменост на индивида. Спокойният живот сред зеленината и спокойствието на природата е заменен с напрегнатия ритъм на града. Информацията блика от всички възможни места. В автобуса четем вестник или говорим по мобилния телефон, в офиса черпим новини от компютри и факсове. А докато си почиваме гледаме телевизия...
Не можем да погълнем всичката налична информация, колкото и да ни се иска. Затова човек трябва да се приучи избирателно да приема информация, т.е да приема и усвоява само тези факти от заобикалящата го действителност, които му носят най-голям материален и духовен просперитет.
В глобален мащаб обаче притежаването и използването на информационните технологии и информацията създава "изключителен властови ресурс и може да послужи за налагане на определени политически, икономически и др. решения"(гл.III, с. 146). Ресурсите на информацията са неизчерпаеми., за разлика от намаляващите енергийни ресурси, световните екологични проблеми и нарастване числеността на населението. Затова е необходимо да се овладее целия този информационен поток и да се съумее да се използва целенасочено и за мирни цели. Тъй като всеки човек има достъп до информационни ресурси създава се необходимост от обезпечаване на защита на личността и информационен контрол. Използването на информацията за користни цели създава опасност от незащитеност на личния живот на хората. Налага се информационните ресурси да бъдат обезпечени с надеждни правила за използването им.

Японския специалист Масуда развива концепцията за информационното общество като извежда идеята за "човека интелигент".Използвайки мозъка си като интелект, той може да победи всички свои биологически конкуренти. Тук важна роля играе и ограничените възможности на човешката памет за усвояване на цялата информация, за възможността за четене, скоростта на възпроизвеждане и др. Всичко това се преодолява с помощта на информационните технологии, които повишават нивото на информираност и става възможна обработката на големи масиви информация. За човека остава онази дейност, която е свързана с влагане на индивидуални качества, талант, творчество. Днес Япония се утвърждава като сериозен производител и износител на знание благодарение на мрежата от 1000 университета. Японците реализират висока продуктивност при използването на всяко познание, до което успеят да се доберат.

"Интелектуализацията на труда" (А. Тофлър, Трусовете във властта, с.62) се проявява около 80-те год на ХХ в.в САЩ, Япония, Германия и скандинавските държави. Сега определено можем да кажем, че истински производителния труд е интелектуалния труд. Физическия труд само увеличава ефекта от интелектуалния труд.

Днес спокойно можем да наречем съвременния човек "Homo elektronikus", защото с новите информационни технологии могат да се подобрят някои биопоказатели на човека, така че да се увеличи продължителността му на живот, да бъде по-дълго време творчески активен. Всичко това ще зависи от нивото на неговата информираност. В следствие на това възниква въпроса с проблема за заетостта. Както става ясно информационните технологии и телекомуникациите са предпоставка както за създаване на нови работни места, така и за разрушаване на стари такива. Алвин Тофлър в книгата си "Шок от бъдещето" (1970г.) застъпва темата за страха на хората от бъдещето, променят се традиции, навици, бит. Всичко това носи стрес и несигурност у хората.

В новата роля на информацията се разграничават 3 компонента - съобщение - предаване продукта на интелектуалната дейност, интерпретация - мисълта придобива значение, комуникация - операция по предаване на информацията. В съвременното информационно общество третия компонент на информацията - транслацията тотално доминира. Комуникацията на интелектуалния труд чрез печатни издания, интернет, телевизия тотално е завзел представите и функциите за информацията. Най-информирания човек е този, който участва в най-голям брой комуникации. Външната визия на това общество е свързана с могъщи комуникационни технологии - спътници, интернет, телевизия, радио.

Публичната комуникация е катализаторът на всяка социална промяна. Нуждата за нов вид организация на обществото минава през публичната комуникация, осъществява се и се легитимира чрез нея. Публичната комуникация е неизменен спътник на усилието за радикална обществени промяна; предусещането за възникване на нещо ново - като визия и като дело - поражда енергия и импулс за социално действие Идеите на Мануел Кастелс за всестранна социална взаимовръзка (interconnectivity) на съвременника и за възникване на нова общност - мрежовото общество бързо се разгръщат след 1998 година. Бихме могли да установим каскада от пораждащи негови идеи, но не това е настоящата задача. Съвременният драматичен исторически прелом ни прави свидетели-участници на възникващата обществена самоорганизация в лицето на мрежовото общество. Като следствие на протичащите преобразувания - функциониращи в мрежа от институционални и неформални взаимодействия, от които - би могло да се очаква - възниква и нова историческа форма на държавност: държавата-мрежа.
Връхлитащата вълна от промени не оставя време да бъдат осмислени трансформационните вълни - да избързаме да очертаем това ново, което Кастелс и съмишленици разискват на границата на 21 век:

- процесите на глобална трансформация;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Какво е това човекът? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.