Катетеризация на венозни съдове и поддържането им от анестезиологичната сестра


Категория на документа: Други


КАТЕТЕРИЗАЦИЯ НА ВЕНОЗНИ СЪДОВЕ И ПОДДЪРЖАНЕТО ИМ ОТ АНЕСТЕЗИОЛОГИЧНАТА СЕСТРА

Катетеризацията на венозни съдове е една от основните технически манипулации в анестезиологията и интензивната медицина. Катетеризират се както периферни, така и централни вени. Има протоколи според Малури за канюлиране на периферни и централни вени. Най-широко прилаганата техническа манипулация е за канюлиране на периферните вени, която може да се осъществи както от лекар, така и от добре обучена медицинска сестра. Според споменатия протокол има десет принципа, които трябва да се спазват педантично.
1. Да се използват ръкавици от персонала.
2. След оглед се прави опит за канюлиране на подходящи диетални вени (дорзална повърхност на китката на ръката).
3. При безуспешни предходни опити се канюлират антикубиталните вени.
4. След поставяне на турникет се прави антисептична обработка на кожата в областта на пункцията.
5. Дистално или странично от планираното място на пункцията, но никога върху мястото на въвеждане на канюлата или иглата, се инжектира минимално количество Лидокаин 1 % с тънка игла.
6. Кожният участък и вената се изпъват със свободната ръка и се отпускат след въвеждане на върховата част на канюлата във вената, след което катетъра внимателно се вкарва и иглата се изважда.
7. По време на кожната пункция отворът на иглата трябва да сочи нагоре, а ъгълът между иглата и кожната повърхност не бива да надвишава 30º. При попадане във вената преди вкарването на катетъра ъгълът трябва да се намали.
8. При неуспех всеки следващ опит се прави проксимално от предходното място на пунктиране.
9. Ако пациента има предшестващ интравенозен път при пристигането в операционната той се ревизира и може да бъде използван само за увод на анестезията. Интраоперативно се канюлира нова вена.
10. След венепункцията върху металната игла се поставя предпазител и се изхвърля в специален контейнер за остри режещи предмети.

Канюлирането на централни вени е лекарска манипулация като индикациите са много и се опеределят от общото състояние на пациента. Според протокола на споменатия по-горе автор има общи принципи, които трябва да се спазват от извършващите манипулацията.
1. Принципи на информираното съгласие на пациента, който се пропуска при пациенти с тежко състояние...или трудно контактни.
2. Изборът на централна вена се определя от специфичната клинична ситуация, както и от опита и възможностите за извършващия манипулацията лекар.
3. Използват се стерилни ръкавици, стерилно облекло, маска и шапка.
4. Прави се асептична обработка на оперативното поле, а съседните участъци се покриват със стерилни компреси.
5. Прави се локална аналгезия на пункционното място с 4-5 ml Лидокаин 1-2%, а при възбудени пациенти се налага седация (Диазепам, Мидазолан, Кетамин).
6. В състояние на спешност трябва да се опита канюлиране на вена югуларис или вена субклавия. При неуспех се канюлира вена феморалис за предпочитане в дясно.
7. След завършване на венепункцията върху металната игла се поставя предпазител и се изхвърля в контейнера за остри режещи предмети.

Канюлиране на вена югуларис интерна има три достъпа - горен, среден и долен. Поради това асептичната обработка трябва да бъде на широко поле. Горният достъп е с по-нисък процент на успеваемост, но рискът от пневмо и хидритиракс е минимален за разлика от по-ниските достъпи. Поради това се препоръчва да се започва винаги с горния достъп. Пациента лежи по гръб в положение Тренделенбург, а главата на пациента се ротира далеч от полето.

Вената се канюлира под релативно малък ъгъл - 10-20º спрямо кожната повърхност като предварително се локализира каротидната артерия, ако се използва горен и среден достъп. При попадане във вената аспирираната кръв е тъмна и с ниско налягане. Катетъра на "Кавафикс" се вкарва по модифицираната техника на Селдингер и веднага се отпочва интравенозната инфузия.

Желателно е канюлата или катетъра да бъде фиксиран към кожата с два конеца, а върхът на катетъра е желателно да бъде 2 cm над дясно предсърдие. Поставя се стерилна превръзка и медицинската сестра отбелязва датата, часа и типа на анестезия.

При съмнения за усложнения се назначава Rö-снимка.

При канюлиране на вена субклавия има два способа супраклавикуларен по Йофа и инфраклавикуларен по Обаняк. Супраклавикуларният е тенически най-близо до долния достъп за канюлиране на вена югуларис интерна. За канюлирането на субклавия инфраклавикуларно има три ориентира.
1. Латерално по средата на клавикулата при свързването на латералната и средната третина, но при този достъп рискът от пункция на артерията е по-голям. Най-често практикуващия достъп е по средата на клавикулата.
2. Канюлиране на вена феморалис - пациента лежи по гръб като кракът е с лека външна ротация. Вената се намира медиално от артерията и иглата се въвежда 45º спрямо кожата, като се използва техниката на Селдингер.
3. След вкарването и фиксирането на катетъра медицинската сестра налага стерилна превръзка, която трябва да се подменя често и винаги когато има съмнения за замърсяване. Накрая се попълва съответната документация за извършената процедура. Задълженията на медицинската сестра се свеждат най-вече до поддържането на проходимостта на венозния път непрекъснато. Това е един вид мониторинг и както се шири в медицинските среди - "Най-добрия монитор е медицинската сестра".
??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Катетеризация на венозни съдове и поддържането им от анестезиологичната сестра 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.