Кинезитерапия в ортопедия


Категория на документа: Други


Целта на кинезитерапията е подпомагане регенеративните процеси в областта на долните крайници и по специално на колянната става, подпомагането резорбцията на отока, възстановяване обема на движение в колянната става, регулиране на мускулния баланс и възстановяване на нормалната сила на долните крайници, възстановяване на правилната локомоция и телесна стойка . В имобилизационния период се използват изометрични контракции за бедрената мускулатура и идеомоторни упранения за свободните от имобилизация крайници и стави. В ранния период след махане на имобилизацията се прилага отточен масаж, постизометрична релаксация за мускулите на коляното, изометрични упражнения за бедрената мускулатура, упражнения с плъзгане на уреди за флексия и екстензия в колянната става и глезена .В тренировъчния период се включват упражнения от лицев лег, стоеж, в клетки на Роше, както и упражнения за стабилизиране на лигаментарния апарат и трактус илиотибиалис от типа на затворена кинетична верига.

Кинезитерапия на ЛФК при Криви Ходила

Pes equinovarus

Патоанатомия: вродените еквиноварусни деформации се познават по изпъкнаването поради костните сублукации на задно ходилния отдел. Те се развиват на базата на нарушения баланс между мускулните групи на ходилото .

Промените в мускулите са : почти всички мускули на подбедрицата и на ходилото търпят промени , като е намален напречникът на мускулните части на фибуларните и екстензорните мускули на ходилото. Сухожилията им са изтънели , удължени и се залавят по назад от нормалните им залавни места. Тибиалис постериор е прекомерно скъсен, задебелено и силно напрегнато е сухожилието му. Мускулната маса на трицепс суре също е задебелена и скъсена, както и неговата сухожилна част - ахилесовото сухожилие.Скъсени са мускулите - флексор дигиторум лонгус и флексор халуцис лонгус със сухожилията си. От собствените мускули на ходилото най тежко се засяга абдуктор халуцис, който е задебелен и със скъсено сухожилие и в по малка степен флексор халуцис бревие.

Промени в скелета на ходилото: Най-големите патоанатомични промени са в сублуксираните кости от задния ходилен отдел. Тежките промени на костите настъпват особено след прохождането : ладиевидната кост, ос навикуларе, се сублуксира медиално и проксимално върху кълбовидната главичка скочната кост. Последната се луксира напред и плантарно и тегли в сублукация и петната кост.

Деформацията се допълва от плъзгане напред и на петната кост . От друга страна по медиалното залавяне на ахилесовото сухожилие завърта петата около надлъжната и ос в супинация. Отклонява се медиалното и кубовидната кост, а оттам всички останали кости , които лежат пред тях. След прохождането за увеличаване на деформацията се добавя още един фактор - тежестта на тялото. Неправилно натоварените кости се деформират, което води до тежки промени във връзките на ставите, особено тези от вътрешния ходилен ред. Походката е нестабилна.

Клинична картина: Аддукция на предния ходилен отдел, супинация и еквинус на ходилото. Според големината на деформацията болните се делят на три групи.
А) 1 ва група- по слабо изразени отклонявания , аддукцията и суминацията могат да се ротират и при запазване на тази позиция за известно време би могло да настъпи корекция.
Б) 2 ра група - силно изразени промени, необходима е мануална корекция , но малък процент от тези болни могат да издържат корекцията, която не е достатъчна.
В)3 ра група- много тежки деформации, те не подлежат на мануални корекция , а трябва да бъдат лекувани допълнително.

Лечение :то е консервативно и оперативно. Консервативното може да се приложи при леки степени, най добре преди прохождането. Не се допускат агресивния мануални редресации. Обикновено се пристъпва към корекция на аддуцията и супинацията, а еквинусът се коригира по късно. Консервативното лечение е много продължително , не винаги носи успех и ако продължи до периода на прохождането , последното трябва да става като крачетата при ходене са в гипсова или пласмасова шиничка. След окончателното прохождане децата остават с ортопедични обувки. При децата от 2 ра група най често се прилага метода на Kite - гипсова превръзка за 6 месеца или се прилага метода на Денис Брюне специален апарат, който се прилага в 6 етапа. Оперативното лечение е главно върху меките тъкани на ходилото правят се и комбинирани и операции върху меките тъкани и костите или чисти костни операции.

Кинезитерапия: рехабилитация при децата от 1 и някои от 2 ра група цели мануално възтановяване правилната позиция на стъпалото изсилване на мускулите и лигаментите задържащи ставите и костите в правилна позиция, обучение в ходене със специалните ортопедични обувки. Средства са лечебен масаж пасивни движения , специалните проприоцептивно нервно- мускулно, улесняващи техники и др .

Кинезитерапията след операцията се разделя на ранен следоперативен и късен тренировъчен период. Целите са възстановяване на правилната локомоция чрез регулиране на мускулния баланс, засилване аналитичното на мускулите, задържащите глезенната става и ходилни кости в правилно положение, запазва обема на движение в ставите . Средствата са лечебен масаж пасивни упражнениея , ПИР, улесняващи техники, упражнения на малки уреди, от тилен и лицев лег и др .

Pes planovalgus

Причините за развитие на този деформитет са същите, както при еквиноварусното положение, като промените са: в мускулите - променят се мускулните фибулариси , които стават напрегнати , сублуксирани , със задебелени сухожилия и се инсерират върху широка основа.Същите промени се развиват на: екстензор дигиторум лонгус и екстензор халуцис лонгус, тибиалис антериор , тибиалис постериор , флексор халуцис лонгус. Тези мускули поддържат надлъжния свод на стъпалото, който е спаднал поради заболяването. В началото м.трицепс суре и ахилесовото сухожилие са слабо променени, но след прохождането сухожилието се скъсява и придърпва задната част на петната кост проксимално на костите. Сублуксирана е ладиевидната кост, петната е латерално отклонена, а скочната без опора в тях се навежда плантарно и се измества леко напред в тибио-фибуларната вилка. След прохождането костната деформация се увеличава и поради телесната тежест в промените се включва Шопартовата става и лигаментите.

Клинична картина : Тя показва абдукция на предния ходилен отдел, пронация и планусът или спадането на надлъжния свод. Тази деформация също се дели на три групи:
А)1 група - промените са слабо изразени и обикновено мануалната корекция е добра.
Б)2 група - промените са по-големи абдукцията и пронацията до известна степен се коригират, но планусът е труден за корекция.
В)3-група - промените са много тежки , те са тридни за корекция характеризират се с тромава походка, нестабилност и бързо настъпваща умора.

Лечение:То бива консервативно и оперативно , като консервативно при леките , степени включва лечебен масаж , масаж лечебната физкултурна и подходящи объвки.
От 5 та до 10 та година на детето. При вроденото плоско-валгусно ходило консервативното лечение включва редресираща ненасилствена гимнастика ,специални коригиращи упражнения, които се изпълняват всеки ден в продължение на месеца и години , поставени на левкопластна превръзка след гимнастиката и масажа. При тежките степени се поставя гипсова превръзка за 3-4 месеца. Ако лечението е започнало рано, 3-4 месец от живота на детето, се поставя апарат на Денис Брюне .
Апаратът се поставя про планусната деформация на 3 етапа: първо, за вътрешната ротация на ходилото за 6-8 седмици, втория етап е след прохождането, когато се поставя гипс или шина в аддукция , супинация и умерен еквинус, трети етап - поставят се ортопедични обувки от прохождането до 6-та година. Оперативното лечение включва чисти мекотъканни операции и комбинирани костно-мекотъканни.

Кинезитерапия:Целта е възстановяване на правилното положение на стъпалото, засилване на лигаментарния апарат и мускулите, поддържащи свода на стъпалото , възстановяване правилната локомоция. Средства - лечебния масаж, ненасилствените редресиращи пасивни движения, специални нервно-мускулни улесняващи техники упражнения от тилен лег за мускулите оформящи надлъжния свод, упражнения на малки уреди, различни видове ходения и др .

ЛФК в Детската Възраст

Детския организъм реагира много бързо на физическите упражнения с изработването на условни рефлекси и двигателни навици, които остават трайни при различни обстоятелства. При редица заболявания тези рефлексни и навици загасват , което се отразява твърде неблагоприятно върху физическото развитие и съпротивителните сили на организма. Ако на детето се отнеме възможността да се движи, то скоро загубва настроените и апетит. По този начин ЛФК става една необходимост, чрез която се задоволява естествения стремеж на детето към движението по обмислен, целесъобразен начин.

Движенията предизвикват прилив на кръв към мускулите и тъканите , повлияват се положително ръстът и теглото на детето, изменя се метаболизмът в организма , повишава се усвояването на минерални и белтъчини вещества, което се отразява върху растежа и регенерацията на костите. Особено голямо въздействие оказват физическите упражнения върху нервната дейност. Под влияние на стереотипи , по същия начин , както и възрастните. Реагирането на децата при прилагане на физически упражнения зависи от типа нервна дейност.Условно може да се разгледат четири типа нервна дейност.
1 Лабилен тип: деца с бърза ориентация , спокойни общителни , с добър сън . Условните рефлекси са създават бързо , уравновесени са позитивните и негативните процеси.
2 Инертен тип: При който условията рефлекси се изпълняват трудно диференциацията се развива трудно , такива деца са затворени , небрежни , учат се лошо.
3 Спокоен тип Деца , при които условните рефлекси се създават бавно, обаче се диференцират бързо.
4Дразнителен тип: деца , които изработват бързо условните рефлекси , при бавно протичаща диференциация те са неспокойни, невнимателни , несъсредоточени подвижни.

Физическите упражнения , приложени под формата на ЛФК през време на пубертета , успокояват и създават равновесие във вегетативната нервна система. Движенията за децата се явяват източник на радост и удоволствие . Емоцията , предизвиквана от ЛФК, се отразява положително върху общото състояние на организма върху протичането и изхода на патологичния процес, тъй като тя влияе върху сърдечно-съдовата система , разширява кръвоносните съдове и подобрява кръвообращението и храненето от тъканите. При интересни игри упражнения, които протичат с емоционалност, умора настъпва постепенно, незабелязано и децата остават след упражненията удовлетворени. При боледуващите голямо значение имат и възпитателните задачи. ЛФК води до организираност, дисциплинираност, създаване на хигиенни и трудови навици .



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кинезитерапия в ортопедия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.