Класицизъм


Категория на документа: Други


КЛАСИЦИЗЪМ

Изготвил:
Славка Тодорова

8а клас

1. СЪЩНОСТ
Класицизмът е направление в литературата и изкуството през средата на 17 - началото на 19 в. Възниква във Франция под влияние на философския рационализъм. Използва и абсолютизира нормите и образците на античното класическо изкуство, стреми се да утвърди абсолютизма, да подчини личността на дълга. Създава своя нормативна естетика, разделя жанровете на висши (трагедия, епопея, ода) и низши (комедия, сатира, басня). Той се ражда там като естетическа защита на идеологията на абсолютната монархия. Историческите му параметри се представят от късното управление на Анри IV, краля, който след унищожителните религиозни войни, разтърсвали целия XVI век, установява веротърпимостта във Франция, а след него и от владичеството на Луи XIV. Най-съществена характеристика на класицизма е рационалистичният патос. За формиране на мисловната нагласа на епохата решаваща роля изиграва философията на Рене Декарт (1596-1650), основен момент в която е е поставянето на равенство между мисъл и битие. На Декарт принадлежи знаменитата фраза Cogito ergo sum (Мисля, следователно съществувам). Други важни положения на философската му система са разбирането за разума като висша мярка за истинност и изискването за дисциплина на мисленето-движение от простото към сложното или разделяне на елементарни части на всяко комплексно явление, подложено на изучаване.
В културата на класицизма разумът се възприема като естетическа ценност и като главен критерий за прекрасното в изкуството. В тясна връзка с рационализма е и стремежът към математическа точност в изкуството, предпочитанието към правите линии и цялостната симетрия (особено нагледна в проектирането на паркове и градини, които напомнят геометрични чертежи).

2. ПРЕДСТАВИТЕЛИ

2.1 Литература:

-Пиер Корней

-Молиер (Жан-Батѝст Поклѐн)

-Жан Расин

-Михаил Василиевич Ломоносов

-Йохан Волфганг фон Гьоте

-Фридрих Шилер

2.2 Изобразително изкуство:

-Никола Пусен

-Жак-Луи Давид

3. МУЗИКА
3.1 Предшественици на Виенската класическа школа
- Джовани Батиста Перголези- става основоположник на създаването на опера-буфа - опера-комедия, написва повече от 10 опери и няколко интермедии,като най-популярни са "Слугинята-господарка" и "Ливиета и Траколо".
- Кристоф Глук- автор е на над 100 опери. Името му се свързва с въвеждането на важни промени в оперното изкуство. "Орфей и Евридика"-опера;
3.2 Форми на музициране
- Сонатно-симфоничен цикъл
Сонатно-симфоничният цикъл е циклична музикална форма, състояща се от няколко части, намиращи се в определени темпови и жанрови съотношения и обединени от обща драматургична идея. Частите са контрастни, което определя образното богатство. Това е най-голямата циклична форма сред инструменталните форми.
I част- бързо темпо в сонатна форма
II част- бавна,лирична в двуделна,триделна,вариационна или сонатна форма
III част- менует или скерцо (в тривременен раздел-3/4)
IV част- бърз финал в родно форма
- Сонатна форма (сонатно алегро)
Най-развитата музикална форма, изградена върху изложение и контрастно съпоставяне на 2 теми (експозиция), тяхното развитие (разработка) и реприза (повторение на експозицията).
- Класически симфоничен оркестър
3.3 Жанрове
- Симфония
Симфония е музикален жанр, в който се изразява пълнотата на възможностите на оркестъра. За разлика от други симфонични жанрове, тук няма един строго определен водещ инструмент, а се набляга на сработването в музикално и оркестрационно отношение на отделните музикални инструменти или групи от тях.За симфонията е характерна тричастна или четиричастна музикална форма. Обикновено първата част е тържествена, втората-бавна, третата-танцувална, четвъртата - бърза и отново тържествена.
- Соната



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Класицизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.