Клифърд Гиърц, теория за "Здравият разум"


Категория на документа: Други


Нов Български Университет

LBRB104 : Увод в разбирането за култура
Реферат:
Клифърд Гиърц, понятието му за 'здрав разум'
Изготвила: Марина Томова, f69809 - Artes Liberales

Кой е Клифърд Гиърц ?
Клифърд Джеймс Гиърц (23 август 1926 - 30 октомври 2006)
Клифърд Гиърц е виден американски антрополог и културолог, представител на интерпретативната антропология. Има трайно влияние върху развитието на културната антропология в САЩ през втората половина на ХХ век.
- 1943г. - 1945г. - последните години на Втората световна война, Клифърд Гиърц е служил във флота на САЩ.
-1950г. - получава бакалавърска степен в колежа Антиох.
- 1956г. - защитава докторат по социална антропология Харвардския университет.
-1970г. - 2000г. - работи като професор в Института за напреднали изследвания в университета в Принстън.

Клифърд Гиърц е носител на Националната награда за критика за книгата ''Трудове и живот:Антропологът като автор''. Книгите му са преведени на много езици, включително на руски и китайски. Някои от книгите му, които са преведени на български език са 'Интерпретация на културите','Здравият разум като културна система','Интелигентният дивак:върху работата на Клод Леви-Строс','От гледната точка на местния човек' и др. Работата на Клифърд Гиърц представлява един доста сложен синтез на идеи от областа на хуманитарните и социални науки. Гиърц провежда теренни изследвания в Индонезия и Мароко. Различното и особеното на изследванията му са, че се извършват на съответното място, за да се представи по-точно информацията за бита и културата на дадената общност.На фокус в изследванията на Гиърц са символните аспекти на колективни дейности като обичаите, ритуалите, празниците и тяхната връзка с общите възледи на хората за света и специфичната им етническа принадлежност. Клифърд Гиърц използва метода на многопластовото описание, което изучава не само поведението, но и скритият контекст, който би могъл да се крие зад него. Носител е на Наградата на Асоциацията за изследвания на Азия за изключителен принос в изследването на културата на Азия. Гиърц е почетен доктор на 15 колежа и университета, включително Харвардския и Чикагския, както и университета в Кеймбридж. Основател е направлението на херменевтична антропология, което сам нарича интерпретативна антропология. Интересите му са насочени към символите на културната и интрепретативната антропология. Според него културата и смислова система, която е въплатена не в умовете на отделните индивиди, а в социалните символики, чрез които индивидите общуват помежду си. Неговите области на специални интересе се сравняват и анализират. Късните му творби са посветени на историята на културни проучвания - анализира и тълкува прозводенията на класиците в културната антропология: Клод Леви Строс и Бронислав Малиновски.
Как разбирате метафората за старият град и предградията?
Вигтейнщайн сравнява метафорично езика с град. Според него езикът може да бъде посредник между нас и околните, света около нас. И езикът и градът са създадени и променяни от хора. Важен и основен фактор и за двете се оказва времето, защото чрез него се разбира колко са устойчиви. Езикът представлява система, която се формира през и чрез времето и се използва от различни общности на индивиди. Основният въпрос на Вигтейнщайн бил колко къщи и улици биха били нужни, за да стане действително градът град. Трябва да се стремим към съвършенството, за да постигнем поне частица от него. Ние възприемаме външният свят чрез своя език. Ние използваме нашият език не само когато общуваме с околните, но и когато мислим и разсъждаваме. Подобрявайки начините си на комуникация с околните индивиди, ние развиваме, надграждаме и допълваме комуникацията с нас самите. Така ние развиваме по-добре нашият свят и възприемаме по-обостойно въшният свят. Дали учим нов език или комуникираме с различна от нашата среда хора, ние усъвършенстваме нашите мисли и разбирания и обогатяваме своята култура. Чрез метафората на Вигтейнщайн на града с езика, Клифърд Гиърц представя подобен образ като сравнява предградията и културата. Гиърц твърди, че културата както езика се състои от една система и нейните части. Така Клифърд Гийрц поставя подобен образ и на културата. Гиърц смята, че антрополозите живеят предимно в модерните градове, но изследват традиционните общества. Клифърд Гиърц счита, че отделните и коренно различни на пръв поглед общности всъщност имат общ корен и структура.
Каква е гледната точка на автора по отношение на категорията ''здрав разум'', от каква гледна точка е написан текстът?
Клифърд Гиърц твърди, че примитивността е базовата основа на човешката реалност и култура - хаос, който хората, чрез здравият разум се опитват да си обяснят и подредят и това се отразява на разбиранията им за култуа. Гиърц смята, че културата се е развивала по различни начини в различните общности, но има еднакво начало. Според авторът здравият разум се разглежда като организирана съвкупност от подредени мисли, а не като нещо, което е достъпно за всеки. Тоест не всеки, бил той и душевно здрав може да стигне до полезни заключения. Мнението на автора също така е, че здравият разум представлява интерпретация и също като митовете може да бъде подложен на редица съмнения. Клифърд представя като пример първоизточници на различни понятия и области: първопричина на религията е откровението, на науката е метода, на идеологията е морала. За антрополога първоизточник за здравият разум няма - той се основава само на живота. Клифърд Гиърц дълбоко подчертава, че за здрав разум не е необходимо и достатъчно само да чуеш и видиш, а и да размишляваш и да си направиш съответните изводи от това. Според авторът примерите за първоизточниците на здрав разум биват два - реалистично възприемане на действителността и земна мъдрост, която придобиваме ежедневно чрез комуникацията с други индивиди. Когато авторът споменава, че човек няма здрав разум, той няма впредвид, че въпросният човек е умствено изостанал, а че е индивид, който се затруднява и оплита в проблемите от ежедневието и битовизма си, защото не може да открие рационални решения за тях. Според авторът даден индивид се учи от своите грешки и премеждия чрез своя житейски опит и така се развива в зависомост от това доколко добре индивида анализира своите проблеми и разсъждава как да ги разреши. Клифърд Гиърц определя здравият разум като културна система - тя може да бъде представена като една от важните части от разсъждаването и разумът на даден индивид. Въпреки това, важно е да подчертаем и проумеем, че невинаги здравият разум може да се асоциира с културна система. Друг извод, до който ни навежда Клифърд Гиърц, е че развиването на здравият разум е пряко свързан с културната система и спомага за нейното развитие. Културата се развива и надгражда главно според зависимост от проблемите и потребностите на дадена общност. Посредством ясен пример, Гиърц ни представя по леснодостъпен и добре устроен начин как здравият разум представлява културна система, изградена от многобройни улички и предградия, разделени от граници, които често може да не са добре очертани и разбираеми. Например с магиите и митичните същества, които се намират около нас или пък с науката и идеологият. Други примери, които той представя са науката и идеологията, както и примиряването и дистанцирането на различното. Освен самият здрав разум Клифърд Гиърц ни представя от същата степен по важност културната система като друг пример и придобиването на особени и различни умения и способности , които може да придобие даден индивид с течение на времето. В зависимост от житейският опит на даден индивид, неговите умения се изграждат и формират , като по този начин оказват до различна степен повишаването на културата му. Освен в културната система, здравият разум стои в основите на науки като антропологията и редица философски системи. Тези примери ни показват, че всъщност всичко е тясно свързано с добре развитият здрав разум - тоест здравият разум се намира в основата на всяко нещо, което по един или друг начин ни заобикаля. Ако изследваме по-изчерпателно здравият разум ще забележим, че той е далеч по-сложно и детайлно устроен отколкото бихме могли да си представим. Авторът доказва, че ние сме свикнали да си вадим аргументие, които впоследствие са невалидни, поради факта, че са неоснователни. Аргументите, които представя Клифърд Гиърц показват, че здравият разум е нещо относително. Здравият разум всъщност представлява едно от най-старите и неподредените предградия, които се намират в човешката култура, но би могъл да придобие и не чак толкова хаотичен вид. Самото наличие на здрав разум в един индивид му помага всячески да се справя с редица неща от ежедневието му. Тук обаче възниква и проблемът, че колкото и да разчитаме и да се уповаваме на теорията на Гиъц за здравият разум, идеите свързани с нея са повърхностни. Поради това рядко успяваме реално да вникнем в дълбочината и проблематиката на нещата, а това сериозно ни затруднява във всяко едно отношение. Според Клифърд Гиърц здравият разум представлява културна система, която в повечето случаи не е силно интегрирана - антропологът смята, че това зависи от убедеността на индивидите, които притежават и развиват своята култура или здрав разум. Друга причина за слабата интеграция според Гиърц е, че въпреки, че здравият разум заема централно място, той си остава предпоставка - тоест терои, която не е напълно изучена и подлагана на анализи. Впоследствие се оказва, че здравият разум не е просто сложна и детайлна система, която има нужда от анализ - авторът я сравнява с най-старите предградия на човешката култура. Разглеждайки здравият разум като съвкупност от подредени мисли, които са леснодостъпни и разбираеми за всеки индивид, ние бихме могли да достигнем до голям брой от полезни заключения. Както Вигтейнщайн описва езикът като основна предпоставка, така и Гиърц сравнява здравият разум с предградие. Тоест и езика и здравият разум имат важна и основополагаща роля върху формирането и развиването на общността като едно цяло заедно с всичките й допълнения. Една от особеностите на здравият разум според Гиърц, е че той не представлява действителната реалност, а нис интерпретация, която възниква от нея. Тоест има множество от различни посоки, в които би могъл да се развие.
Представете пример за предградие - магията:
Авторът обръща внимание на прочутият труд на Еванс-Причард, който се отнася за магьосничеството при племето Ашанди. В това племе например здравият разум се изгражда и представлява на концепцията за магия. Самата концепция за магия се базира на възгледите на индивидите от племето Ашанди, които за тях са причинно-следствените връзки. Макар и Гиърц да не споделя тяхните възгледи, той споделя и приема концепцията им и е на мнение, че тя оформя и предпазва претенциите на здрав разум, които отразяват истината. Посредством тези си расъждения, Гиърц открива мрежа от понятия, които се базират на здравият разум и концепцията на магията и стига до извода, че при Ашанди тя се утвърждава от видимото. И макар Еванс-Причард да нарича "мистична'' причинно-следствената връзка, тя всъщност се използва от Ашанди, по начин, който със сигурност не е мистериозен. Магията не е създадена в чест на определен невидим порядък, а утвърджавайки видимото. Според антропологът магията е заместител за индивидите от племето, когато те са изправени пред противоречия и аномалии като изпълнява ролята на изключението, които потвърждава истината и решава даденото противоречие. Момче от племето Ашанди твърдяло, че е омагьосано, защото си ударило крака в пън, а раната така и не заздравявала. Според Причард това било вид бягство от реалноста за момчето. Еванс-Причард се опитал да му, че това не е вследствие от някаква магия, а чисто и просто, защото раната се е инфектирала, но така и не успял да убеди в това. При племето Ашанд, когато на даден проблем не индивидите не октриват решение, те започват да викат "Магия!'. Това тяхно поведение може да бъде асоциирано с прекръстването при християните и 'инш Аллах' при мюсюлманите. Друг пример за магия в племето Ашанди се смятало например, когато гърнето на опитен грънчар се счупи. Ако обаче гърнето на неопитен грънчар се счупвало индивидите от Ашанди не го определяли като магия, а като некомпетентност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Клифърд Гиърц, теория за "Здравият разум" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.