Книга Битие: Сътворение на света и човека


Категория на документа: Други


Книга Битие: Сътворение на света и човека

Първата библейска книга, Битие, започва с историята за възникването на света, за привеждането на света в битие, т.е в съществуване. Изложени са еврейските космогонични и антропогонични представи в литературна форма, т.е след като са били подложени на вторична литературна обработка - така както и гръцките митове са стигнали до нас като литература. Така текстът за Сътворението на света в Библията не е нито предание, легенда в чист вид, нито пък е теория, научно обяснение - той е литературен, поетичен разказ.
С типичните за литературата средства той внушава величието на Бога творец, сътворил вселената и човека.Езикът на този текст е ритмизиран - повтарят се еднакви синтактични конструкции с кратки и ясни основни съставки,този текст е като космогонична поема.

Сътворението на света. Човешкият живот е миг от вечността, той има начало и край.Човек пренася тази представа върху всичко около себе си, за него светът също има начало и край. Човечеството винаги се е интересувало от началото си, от това, как е възникнала вселената, живите същества, човекът. Заложеното в основата се схваща като определящо нормите на човешкото поведение, отношението на човека към природата, към себе си, към Бога. Началото на Битие представлява една пълна, разгърната схема на съществуващи и в другите митологии етапи на възникване на космоса. Отделните стадий тук са и числово обозначени чрез номериране на дните - светът е създаден в шест последователни дни, а седмия Бог предназначава за почивка. Постепенно, последователно възникват основните пространствени и времеви опозиции: тъма - светлина, ден - нощ, земя - небе, вода - суша, като създаденото пространство се населява с растения, земноводни, птици, животни, хора.Според символната структура на космогоничните митове учените определят следните основни типове: създаване на света от нищо, от хаос, от световни родители, от космическо яйце, чрез изникване на тялото от земята майка или от първочовека, чрез посредничеството на помощник, гмуркащ се в предвечните води и вадещ пясък, кал, глина. Библейската космогония е един от най - типичните примери за това, как Бог сътворява света от нищо. Този Бог е независим, единствен творец на всички стадии, етапите на Сътворението са резултат от неговата съзидателна воля, разум, естетическа оценка. Светът в Битие е сътворен ( в историческия развой на бълг.език сътворен се установява като друго, по-литературно, високо произношение на сторен, а сторен е синоним на направен). Бог съзнателно, не по принуда, не поради някаква необходимост сътворява света. Еврейският Бог няма съперник, за разлика от други религии и митологии, в които антагонистът (противникът) на Бога създава света на злото и двете начала са в противоборство. В еврейския мит няма и поколения богове, които да са в противоборство и да се сменят ( за разлика от гръцката митология например).
Така също в Битие светът не е създаден от частите на тялото на самия бог, а е резултат от изговарянето, от словото му. Бог не ''изработва света'' от кал, глина или друг материал, а го създава чрез словото си. Следователно Сътворението е духовен акт. Друга особеност, отличаваща според учените еврейската митология от други митологии, е непрекъснатото оценяване, на което Бог подлага сътвореното, стремежът му то да е хубаво. Затова често се повтаря: И видя Бог, че това е добро.

Сътворението на човека. Сътворяването на света с глава първа на Битие е представено като постъпателно движение от по - нисше към по - висше. Връхна точка след създаването на устроеното пространство, след създаването на всички живи същества е сътворението на първите хора, мъж и жена, в последния ден - ден шести. Човекът е сътворен не защото той е нужен на божествата като техен помощник, като оръдие за изпълнение на целите и плановете им, а създаването му само по себе си е ценност за Бога, нещо, което е добро.Лаконичният текст на първа глава специално отбелязва: ''След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие''. Човекът е съзнателно, разумно същество със своя воля и знания и затова нему е дадена власт над всички останали същества. Мъжът и жената са сътворени едновременно и равностойно, по еднакъв начин.Според учените тези представи са родени сред израилтяните на един сравнително по - късен етап- по времето на пленяването на евреите от Израилското царство, когато е оформена идеята за Бога творец, демиург.
В глава втора на Битие е представена една друга идея, идваща от друг антропогоничен мит , според учените по- архаичен, съответсващ на по - древни народни представи. В Битие, гл. 2 преди другите живи същества, най - напред е създаден човекът, мъжът, а след това светът е населен с животни. Човекът е създаден от земя, т.е от материя, от плът, но са му вдъхнати от Бога и дихание, дух, съзнание. Така в него съсъществуват земното и неземното, материалното и духовното.
В глава втора на Битие човекът по подобие на Бога владее словото, той може да говори, да назовава, а за древния човек да назовеш значи и да познаеш, защото името е израз на същността на нещата, то е част от тях. Да знаеш името на нещо означава и да го владееш, да го управляваш. Бог дава право на живите същества да ги назовава и да ги владее, управлява.Обаче сред тях не може да си намери негов достоен помощник, той е самотен. Затова Бог създава жената от неговото ребро. Някои библеисти обаче обясняват историята за създаването на Ева от реброто на Адам като езиково недоразумение, игра на думи. Те я извеждат от един шумерски мит, според който на бог Енки заболяло реброто и за да бъде излекувано, била създадена богинята Нин-ти, в превод господарка на реброто. На шумерски думата ''ти'' означава и ребро, и давам живот, следователно Нин-ти може да означава и господарка, която дава живот. За еврейските племена древна богиня била Ева, господарка, която дава живот, и тя била отъждествена с шумерската Нин-ти.

Изгонване от рая. Особеното положение на човека според Битие е и в това, че той живее блажено,безгрижно в рая, в Едем(градината на блаженствата). Учените библеисти са установили, че историята за живота на първите хора в рая и изгонването им оттам е съществувала първоначално самостоятелно и не е била свързана с историята за създаването на човека. Вмита за бог Енки хора и животни живеят прекрасна градина, лишена от страдания, беди, болести,зло.Раят не е просто географска област (указанието на местоположението му на изток,там, където извират четири големи реки, т.е Месопотамия, се смята за късна добавка). Той е метафора на състоянието на блаженото незнание, на неосъзнаването на доброто и злото в света и човека. Затова хората в раят са безгрижни и щастливи в незнанието си, над тях не тегне отговорността да избират между доброто и злото. В раят расте дървото на познанието - ''дървото за познаване на добро и зло'', от което Бог забранява на човека да вкусва, защото ''в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш''. Жената е подмамена, съблазнена от змията да опита плодовете на забраненото дърво ( оттук изразът ''забраненият плод'') и тя подвежда и мъжа да нарушат Божията заповед. Змията я убеждава, че от забранения плод хората няма да умрат, а ''ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло''. Така чрез неизпълнението на Божията воля човекът загубва почитта си към Бога и доверието на Бога към себе си. Бог ги изгонва от градината на блаженствата и ги проклева - мъжът с труд да изхранва прехраната си, жената да е негова робиня и с мъка да ражда децата си. Прокълната е и змията - да се влачи по корема си и да бъде презряна. Тя се превръща в символ на изкушението, което дебне всеки човек, да се поддаде на зло и високомерие. Опитването от плода на познанието може да се разглежда и като символ на получаване на познание, на осъзнаване на света и себе си, на доброто и злото и съответно на поемане на отговорност.
Престъпването на Божията заповед и откъсването на забранения плод е ключов образ за разбирането на християнската концепция за историята на човечеството: то е първоизточник на човешкия грях и в представите на християнина за човешката история се успоредява с идването на Христос на земята в плът. За християнските тълкуватели падението на човека в рая и изгонването му оттам е причина за грехопадението му . ''Първородният грях'' принизява човешката същност, създадена от Бога, защото са послушали дявола. В християнските традиции змията се отъждествява с дявола, Сатаната.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Книга Битие: Сътворение на света и човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.