Компютърът като средство за масова комуникация


Категория на документа: Други


Компютърът като средство за масова комуникация

Напредъкът на технологията в производството на електронни компоненти и процесът на непрекъснато увеличаване на капацитета на интегралните запаметяващи устройства, масовият характер на компютъра като помощно средство във всекидневието, непрекъснатото спадане на цените на компютрите едновременно с повишаване на възможностите им, доведоха до превръщането им в едно от най-важните средства за обмен на информация понастоящем. Ролята на традиционните средства за съобщения се срина - отпаднаха телеграфът и телексът, до голяма степен и телефаксът, телефонът се модифицира до преносимо средство за съобщения, традиционната поща остана на доизживяване. Компютърът обхваща все по-широко и по-широко всички възможности за предаване на съобщения - текст, звук и образ. Качеството на информацията, предавана с компютър, непрекъснато расте. Спътниковите съобщения и разработените мрежи в световен мащаб предоставят на компютъра всички възможности за обмен на информация от всякакъв вид без ограничения в рамките на планетата.

Компютърът

Компютърът представлява изчислително устройство, което работи по зададена програма в двоична числена система. Основната оперативна единица е двоичната дума, която обикновено е няколко байта - в съвременните персонални компютри 4 или 8 байта. Общата блокова схема на компютъра изглежда така:

Устройство за управление

Периферни устройства

Оперативно запомнящо устройство

Аритметично- логическо устройство

Външно запомнящо устройство

В АЛУ върху двоичните думи се извършват основните аритметични и логически операции, като първите са производни на вторите, т. е., компютърът работи на основата на Булевата алгебра или алгебрата на логиката и аритметичните операции са резултат от логически операции върху двоичните думи.
Оперативното запомнящо устройство (ОЗУ) е спомагателно устройство за временно съхранение на работната програма и двоичните думи, върху които се оперира. То е с голямо бързодействие- от порядък на бързодействието на АЛУ.
Устройството за управление управлява АЛУ и свързаното с него оперативно запомнящо устройство при изпълнение на зададената програма.
Периферните устройства са устройства за въвеждане на работната програма и данните, върху които тя ще работи, и за извеждане на резултатите от работата на програмата.
Външното запомнящо устройство е запомнящо устройство с голям обем и сравнително по-малко бързодействие, в което се съхраняват преди извеждане големи масиви от обработени данни; в някои случаи - части от работната програма, които в момента не се използуват, и т. н. При стационарните компютри и миникомпютрите това устройство е магнетофон или дисково устройство с магнитен запис.

Компютърът навлезе в употреба като стационарно изчислително устройство преди около 50 години. Тогава той беше само в една модификация, днес известна като стационарен (mainframe) компютър:

Притежанието на това скъпо и за времето си мощно устройство беше запазен периметър на ведомства с добър финансов баланс и редовият ползувател можеше да реши задачите си на него (защото на тези компютри се решаваха с малки изключения изключително математически задачи) ако се намери някой, който да му разреши ползуване на "машинно време". Въвеждането на информацията ставаше с перфокарти на универсален машинен език,

а извеждането - на "листинг" - хартия с перфорирани краища, която се печаташе на изходното печатащо устройство.
Десетина години по-късно започнаха да бъдат внедрявани миникомпютрите, които бяха с по-малки размери, въвеждането на информацията ставаше от перфолента, но достъпът до тях не беше много по-лесен; освен това грешка в написването на програмата водеше до повтаряне перфорацията на цялата лента.

Миникомпютърът се радваше на доста добър прием, внедряването му за корпоративни нужди беше по-лесно и по-евтино и той започна да добива широко разпространение, което вероятно би продължило, ако през 1971 г. не беше произведен първият микропроцесор. Това е интегрална схема, която представлява реализация на една полупроводникова пластинка на цялото аритметично-логическо устройство, а при някои модели - и на малко по обем свръхбързо буферно запомнящо устройство. В рамките на няколко години бяха разработени семейства от интегрални схеми, които предоставяха в интегрално изпълнение АЛУ, ОЗУ и контролното устройство, така че се достигна до понятието микрокомпютър, който имаше не по-малки възможности от първите стационарни компютри, като размерите му бяха от порядка на пишеща машина. През 80-те години се появиха първите домашни варианти на микрокомпютри, при които за изходно периферно устройство се използуваше домашният телевизор. Краят на 80-те години доведе до появата на персоналния компютър, който днес е налице почти във всеки дом, само че предназначението му е всичко друго, но не и изчислителна машина, както бяха първите компютри.

Съвременният компютър се среща в четири главни модификации:
- персонален компютър, предназначен за масова употреба от един ползувател
- работна станция, също предназначена за използуване от един ползувател, но с разширени възможности, по-мощен процесор и по-качествен монитор
- миникомпютър - предназначен за обслужване на повече ползуватели - понякога до хиляди, типично няколкостотин
- стационарен компютър (mainframe) - мощен компютър за едновременно обслужване на голям брой ползуватели
- суперкомпютър - изключително бърз компютър, който може да изпълнява стотици милиони инструкции в секунда.

В ядрото на всеки съвременен компютър е интегралният микропроцесор. В него се намират АЛУ, управляващото устройство, и в някои случаи малка част от ОЗУ. Цялостната работа на микропроцесора се осъществява под действие на задаващ генератор на сигнал от типа "правоъгълни импулси" с тактова честота, от която зависи бързодействието на цялата система. Съвременните микропроцесори имат тактова честота от порядка на няколко гигахерца, т. е., осигуряват милиарди операции в секунда. Всяка логическа или аритметична операция върху дадена дума или думи се извършва за определен брой периоди на тактовия сигнал. За повишаване на оперативните възможности на микропроцесорите те се правят и многоядрени, т. е. няколко микропроцесора на един полупроводников кристал с вътрешни връзки и разпределени функции. ОЗУ в съвременните компютри е изградено с интегрални схеми с бързодействие от порядъка на единици наносекунди и е с капацитет от няколко гигабайта, а външното запомнящо устройство вече не е външно, а вътрешно, и представлява миниатюрен магнитен диск, наречен твърд диск (за разлика от намиращите се в употреба допреди няколко години гъвкави дискове). Капацитетът на съвременните твърди дискове е от порядъка на стотици гигабайтове до единици терабайтове и расте с месеци.

Компютърни мрежи

Компютърната мрежа е съвкупност от електронни съоръжения и компютри, свързани взаимно чрез съобщителни канали, чрез което става възможно съвместното ползуване на наличните ресурси и информация. Тези мрежи могат да бъдат класифицирани по множество техни характеристики, като например използуваната среда за пренос на данните, използувания съобщителен протокол, обема, топологията и организационния обсег.
Правилата за извършване на обмена и форматът на данните за обмен на информация се определят от съобщителния протокол. Точна дефиниция на термина "протокол" не е възприета в компютърната наука, но той може да се определели най-просто като множество от процедури, които трябва да бъдат следвани при обмен на информация. При математическите процедури, изпълнявани с компютър, терминът процедура е заменен с термина алгоритъм, така че протоколът е онова в обмена на информация, което алгоритъмът е в решението на математически задачи с помощта на компютър.
Протоколът решава следните задачи при обмена на информация:
* установява формат на данните за техния обмен. Между компютрите се обменят поредици от битове. Тези поредици се подразделят на полета, например антетка и поле за данните, които да съдържат характерна за обмена информация;
* установява формат за адресите за обмена на данни. Тези адреси се използуват за идентифициране на подателя и получателя на информационния пакет. Те позволяват установяване на връзката между компютрите на подателя и получателя на информацията. За съкращение на информационния обмен е възможно да бъдат определяни адреси, означаващи множество получатели. Тези възможности се обобщават в т. н. адресни схеми;
* маршрутизира предаването на информационния поток от информация. Това се налага, тъй като не между всички компютри е възможна непосредствена връзка;
* осигурява детекция на грешките при предаването



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Компютърът като средство за масова комуникация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.