Комуникативна теория за нацията на Карл Дойч


Категория на документа: Други


Карл Дойч - Комуникативна теория за нацията

Карл Дойч е най-известния американски учен в областта на политическите науки. Той е роден в Прага. През 1938г. емигрира в САЩ. Неговата академична дейност е свързана с Харвардския университет и американски правителствени агенции.Той защитава тезата си, озаглавена "Национализъм и социална комуникация" (1953). Той умира през 1992г.

Политически системи : Дойч твърди, че когато става дума за анализ на системи, няма значение от какво естество са- природни или социални- защото процесите във всички системи са сходни. За Дойч мозакът,компютарът и обществото имат една обща и изключително важна характесивтика , която ги прави системи: това е способността им да препредават и да реагират спрямо някаква информация. В тази връзка той смята за уместно да използва при своя анализ на политическите системи концепциите и методите на кибернетиката. Чрез тях той обяснява не само способността на системите да оцеляват, но и да се разрастват.

Политическата система може да се разглежда като "мрежа от канали за комуникация". Тя има способността да се саморегулира чрез постоянния поток от информация.

Както вече стана дума, Дойч настоява, че в съвременните политически системи ролята на комуникациите е много по-важна от тази на физическата сила. Контролът според него се осъществява чрез предаване на съобщения/информация, а не чрез груба сила. Правителствата имат ръководна и насочваща функция. Дойч прави следното сравнение: правителството в политическа система е подобно на управлението на кораб - то е фрома на администриране на каналите на комуникация.

Дойч определя партиите, групите за натиск и др. подобни като подсистеми, които сами по себеси са миниатюрни системи за комуникация вътре в политическата система.

Колкото до разрастването на политическите системи, то зависи от способността на тези системи да използват правилно информацията, с която разполагат. Разрастването може да се случи, когато системата правилно използва информацията, за да :
- Стане още по отворена
- Повиши способността си да взаимодейства ефективно с заобикалящтата я среда
- Повиши обхвата и разнообразието на целите, които си е поставила

Потокът от информация в системата трябва да е непрекъснат. Източниците на информация на една политическа система за три:
- Нейната история, нейното минало
- Нейната заобикаляща я среда
- Средата вътре в системата ( съставните й части)

Дойч обръща голямо внимание на т.нар. "обратната връзка" , тоест на способността на системите да следят какви са реакциите спрямо техните действия (полит.решения,закони и т.н.) и да използват тези реакции при следващите си действия.

Като част от идеята за обратна връзка, Дойч въвежда следните понятия :
- Негативна обратна връзка- такава която кара системата да променя изначалните си цели.
- Товароносимост- количеството информация която системата може да поеме
- Забавяне- времето между получаването на дадена информация и конкретните действия, който тази информация предизвиква
- Придобиване- начинът, по който системата реагира към новопрдобита информация
- Преднина- способността на системата да реагира към прогнози за бъдещи последствия от дадени действия/решения.
В края на краищата този анализ се нарича "комуникациоеннен", очевидно защото в него, Дойч се старае да съчетае "input-output" анализа на Ийстън със структурния функционализъм на Алмънд.

Комуникативната теория за нацията и национализма се появява през 1950.. Най- пълно и ясно го е формулирал професор Карл Дойч в книгата си " Национализъм и социална комуникация ".

В основата на теорията на К. Дойч има няколко основни принципа, които са общи за всички приварженици на " комуникативната " теория за нацията .. На първо място, това е модернистичния принцип. Национализмът се разглежда в него като необходим елемент и едно от главните условия в процеса на модернизация ( преход от традиционното общество към модерно ). Определяща черта на процеса на модернизация е развитието на комуникативните възможности на обществото - способността на неговите членове за създаване, съхранение и предаване на информация чрез общата си система от знаци ( език ) . Това , от своя страна , създава предпоставки за появата на модерни национални култури и общности - нации. Ясно е, че в теорията на функционалния характер , " страна " не се определя от набора от специфични симптоми ( територия, език и т.н.) , а от определени функционални възможности - в този случай комуникативни.

Една от основните концепции на системата на теоретизиране на Карл Дойч е взаймното удовлетворение, "допълване" , способността на елементите на определена структура взаймно да се допълват и заменят един друг.

" Средствата за комуникация на обществото" - казва Дойч - се състоят от стандартизирана система от символи , като например език и произволен брой спомагателни системи от знаци ( от азбуката , писане , броене , рисуване и т.н.) Те също така включват информация , навици, склонности и асоциативни връзки в общността, средства за съхранение на информация , като например библиотеки , паметници , знаци и др. . Някои от тези средства , частно или публично се занимават с преработка , актуализиране и тълкуване на информацията . Всички тези елементи заедно съставляват това, което антрополозите наричат ​​култура " Ако те имат достатъчна степен на взаимно допълване, може да се твърди , че има една общност, която е на необходимото ниво на културната интеграция . Членовете на тези общнисти съществуват в единно информационно пространство, в рамките на една култура.

Обикновенно традиционните представи за нацията , свъразани с набора обективни и субективни признаци, всеки от които може да подлежи на съмнение, става ненужен. Става дума не за един универсално определящ фактор, а за наличие на достатъчно комуникативни възможности с достатъчно ниво на допълване. Наличие на общо комуникативно пространство води към вътрешно единство на общостта. ( Дойч използва трите термина- народ, националност и нация) . Хората могат да принадлежат към "ненационални" обшества: класове, професионални групи, кланове и др., и именно в рамките на тези общества те се обединяват от съответния тип допълване.

Допълване на комуникационните умения е първата предпоставка за вътрешното единството на народа . Така да се каже , " етническо допълване. " Втората предпоставка се допълва от социалните и икономическите умения и способности. Развитието на промишлеността и съвременната пазарна икономика е третата предпоставка. Тя създава благоприятни икономически и социални условия за общностите, в които има висока степен на вътрешно сближаване . В динамичната социалнoст , технологичните промени , засилената конкуренция , икономиката, сигурността и личния успех се постига чрез ефективна организация , координация на интересите, социални норми и кординацията на социалното поведение. Най-голям шанс имат тези общности с вътрешна комуникация и групова солидарност. Необходимостта за принадлежност към "група" е наложителна. Национализмът , в този смисъл е средство за социална мобилизация на физическите лица .

Нивото на публичната комуникация на общността се определя от взаимното допълване на методите и средствата за комуникация между индивиди и групи в нацията. Необходимостта от подобряване на нивото на комуникация и повишаването на интензивността на публичната комуникация в рамките на националните общности се появява в модерната епоха - епохата на индустриалната революция , технологичните промени , върховенството на свободния пазар и засилването на конкуренцията. Увеличаването на нивото на комуникативност се идентифицира със социална ( обществена) мобилизация, и растежа в Общността на творческите възможности на отделния човек и на нацията.

Комуникативната теория на нацията и национализма е имал огромно влияние върху по-нататъшното развитие на научните изследвания в съответните им области. Тъй като появата й в" научна обосновка " в почти всички изследвания за конкретни или теоретични проблеми на нациите и национализма, съдържа елементи на предложените подходи

K.Дойч използва социологически обобщения на количествените мерки, за да определи степента на допълване или нивото на комуникативност. Въпреки това, можем да измерим " интензивността" на чувствата количествени показатели без да вземе предвид променливостта на историческата възможност за развитие.
Социална комуникация е




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникативна теория за нацията на Карл Дойч 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.