Комуникативни умения


Категория на документа: Други


От друга страна, човек може да избере онова, за което новобранците бързо установяват, че е най-добрата възможна реакция на озадачаваща логика - или нейната липса - в армейския живот: да се подчиняват на всяко и всички предписания с абсолютна буквалност и да се въздържат от всякаква демонстрация на независимо мислене.

Третата възможна реакция е отдръпването от отношения с хората. Това може да се постигне чрез колкото е възможно по-голямо физическо изолиране на себе си и чрез блокиране на входящите канали на комуникация там, където изолацията в желаната степен не е възможна. По отношение на блокирането на входящите канали отново трябва да споменем явлението ,,перцептивна защита''.

Тези три форми на поведение пред лицето на неустановимостта на действителни или обичайно очаквани психологически дилеми, подсказват клиничните картини на шизофренията, т.е. съответно на параноидната, хебефренната и (ступорната или ажитираната) кататонна подгрупа. Те установяват (Bateson et al., 1956, p.256):

Тези три алтернативи не са единствените. Въпросът е, че човек не може да избира алтернативата, която ще му помогне да открие какво имат предвид хората, не може -без значителна помощ - да обсъжда съобщенията с другите. Без да е способно да направи това, човешкото същество прилича на всяка самокоригираща се система, която е загубила регулатора си: тя се спуска по спирала в безкрайни, но винаги системни изкривявания.

Шизофренната комуникация сама по себе си е парадоксална и следователно налага парадокс върху другите комуникатори, а това завършва порочния кръг.

Парадоксални предвиждания

В началото на 40-те години на ХХ в. се появи един особено очарователен парадокс.

От няколкото версии, в които е предавана същността на този парадокс, сме избрали следната:

Директорът обявява на учениците си, че през следващата седмица ще има неочакван изпит, т.е. в някой ден от понеделник до петък. Учениците, които изглеждат необикновено интелигентна група, му посочват, че освен ако не наруши условията на собственото си съобщение и не възнамерява да даде неочакван изпит по някое време следващата седмица, не може да има такъв изпит. Те твърдят, че ако изпитът не се проведе до четвъртък вечерта, тогава той не може да се проведе неочаквано в петък, защото петък ще е единственият останал възможен ден. Ако обаче петък се изключи като възможен изпитен ден, четвъртъкът може да се изключи по същите причини. Очевидно в сряда вечерта ще има останали само два дни: четвъртък и петък. Както беше казано, петъка може да се изключи. Тогава остава само четвъртък , така че изпитът, проведен в четвъртък, вече няма да е неочакван. По същата причина, могат да се елиминират сряда, вторник и евентуално дори понеделник: не може да има неочакван изпит. Директорът вероятно мълчаливо изслушва техните ,,доказателства'' и след това, да речем в четвъртък, провежда изпита. От самия момент на обявяването той е планирал да го проведе в четвъртък. Те, от друга страна, сега са изправени пред напълно неочакван изпит - неочакван по същата причина, поради която са се убедили, че не може да е неочакван.

Ето отново истинския парадокс:
(1) съобщението съдържа предвиждане на езика на обектите (,,ще има изпит'');
(2) съдържа предвиждане на метаезика, отричащо предвидимостта на (1), т.е. ,,(прогнозираният) изпит ще е непредвидим'';
(3) двете прогнози се изключват взаимно;
(4) директорът може успешно да попречи на учениците да излязат извън ситуацията, създадена от неговото съобщение, и да съберат допълнителна информация, която може да им помогне да открият датата на изпита.
Дори извън областта на строго шизофренните комуникации обаче, за парадоксалните предвиждания може да се установи, че нанасят своите поразии в човешките отношения. Например те се появяват винаги когато човек Р се радва на имплицитното доверие от друг - О, и заплашва да направи нещо на О, което ще го (Р) направи недостоверен.

Обобщение

Парадоксът е логическо противоречие, следващо логични заключения от правилни предпоставки. От трите типа парадокс: логико-тематически, семантичен и прагматичен, тук интерес представлява последният заради поведенческите си последствия. Прагматичните парадокси могат да се разграничат от простото противоречие особено по това, че изборът е решение на последното, но дори не е възможен при първите. Двата вида прагматични парадокси са парадоксални предписания (психологически дилеми) и парадоксални предвиждания.

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комуникативни умения 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.