Комунитарното гледище - автономията и общото благо


Категория на документа: Други


Комунитарното гледище: автономията и общото благо

Томас Шанън

1. Автономията и нейният контекст
а) Автономия

Автономията е главна движеща сила в биоетическия анализ през последните няколко десетилетия. При проблем като аборта и евтаназията, предварителните знания за лечение и изкуственото възпроизводство ние се осланяме почти изцяло на автономията. Автономията работи като основна отбранителна линия срещу опита да се ограничи или регулира достъпа и употребата на технологии за възпроизводство, включително изкуственото осеменяване, оплождане ин витро, сурогатното майчинство и аборта. Автономията е повлияла дълбоко медицинската практика и начинът, по който се е развила като дисциплина медицинската етика. Един от проблемите на автономията бива осветлен в пиесата "Чий е този живот все пак". Там се разказва за младеж, който по здравословни причини пожелава да сложи край на живота си, друг широко коментиран случи е историята на Даис, жертва на изгаряния по цялото тяло, той съзнателно се отказва от животоспасяваща операция. И двата случая, обаче приключват с решение за продължаване на лечението и яростно негодуване заради явното накърняване на автономната преценка. Това не е изненадващо, защото автономията е "всеобщата американска" ценност. Още от зачеването ни се втълпява посланието, че трябва да сме господари на съдбите си. В митът за самосъздаването на личността има едно много положително измерение. Той явно е изборът на творчеството, енергията и инициативността.

б) Проучване на два случая

Авторът представя два случая, в които автономията изгражда главните елементи от процеса на вземането на решение в медицинската етика.
1. Служба за закрила на възрастни
Тук авторът разглежда едно есе на Джейн Бояджиян, озаглавено "Етически проблеми в службите за закрила на възрастни". Личната неприкосновеност там е определена като право на индивида да взема свои собствени решения и да решава кое е от най-голяма полза за него самия. Интересни и значими са заключенията изведени от този принцип. Личната неприкосновеност включва зачитането на решенията на другите, което означава да оставяме хората "да водят такъв начин на живот, който за другите е отблъскващ, дори вреден, без другите да се намесват". Друг проблем, поставен в статията е свързан с онова, което авторът нарича задължение в едно демократично общество да се насърчава автономията, за сметка на закрилата и намесата. Трябва да се помни, че да се утвърждава приоритетът на автономията не е същото, като да се твърди, че такъв приоритет действително съществува, Третият проблем, който е поставен в тази статия е професионалното поведение. Джейн Бояджиян твърди, че "първата стъпка за утвърждаването на етически отговорна професионална практика е да се отделят личните ценности от професионалните преценки. Личните съображение нямат място в професионалното вземане на решения."
2. Изкуствено възпроизводство

Oбластта на човешкото възпроизводство представлява област на явно напрежение между желанията на индивида и обществените норми, ограничения и ресурси. В правно отношение проблемът е поставен на дневен ред решение на Върховния съд, което гласи, че държавата няма работа да се меси в решението на една двойка дали да има дете или не. Друго измерение на проблема бива добавено със случай, при който се декриминализират всички щатски закони за аборта. Основата за това решение е било правото на лична неприкосновеност, което е достатъчно широко, за да обхваща и решението на жената да направи аборт. Проблемът за сурогатното майчинство е разгледан от Лори Андрюс в книгата й "Между непознати". Тя твърди, че ограничението на автономията чрез забрана на сурогатното майчинство би могло да отвори вратата за въвеждане и на други форми на регулация на възпроизводството. По този начин, автономията образува силна защита срещу намеси по отношение на тялото.
2. Отвъд автономията: завръщане към общото благо

а) Критика на автономията

1. Недъзи в мита за автономията

Колкото и мощен и положителен да е митът за автономията, авторът твърди, че той има слаба страна и че основанията му са погрешни. Няма самосътворили се хора, от раждането на нас ни се дава език, култура, образование, социализация и всякакъв вид умения. Освен това ние като култура сме стигнали пределно високо понятието за индивидуализъм. Възприемаме астрономията като положение, при което - аз съм толкова индивидуален, че аз и само аз мога да знам какво мисля, какво усещам и какво е добро за мен. Показателен за степента на наблягане върху автономията и индивидуализма е най-разпространеният израз на съвременните отношения - договорът. Отношенията често се свеждат само до изрично посоченото от условията на договора. Автономния индивид е в положението да дава крайната и цялостната присъда за всичко, което го засяга. Проблемът при това положение идва тогава, когато болният не може да говори от свое име. Така разрешенията на тази ситуация се търсят в предварителни указания за лечение от един или друг вид. Това са все начини да се запази автономията. Те се основават върху схващането, че неспособността не е законна пречка за упражняването на автономията. Все по-явно се разкрива обаче едно слабо място на автономията. Някои пояснения или изисквания, направени от автономни индивиди могат да бъдат проблематични. Например, фактът, че някой избира един вид лечение, не го прави автоматично пригоден за това лечение или че това лечение ще бъде успешно Така започваме да осъзнаваме, че въздействието на обществото върху индивидуалните автономни избори е от голямо значение. Изводът е, че автономията, макар и важна и решаваща ценност. В нашето общество и в медицинската практика се оказва негодна да ни помогне да разрешим основни обществени проблеми.
3. Патерналисткият отговор

Поставянето под въпрос на автономията обикновено води до обвинения в патернализъм и накърняване на свободата. Учението за информираното съгласие е било силно и уместно възражение срещу неправилните и неоправдани намеси в живота, тялото и ценностните системи на хората. Сега автономията е на власт и почти всяка намеса в помощ на някому се осъжда като патерналистка. В интерес на утвърждаването на автономията ние сме се предумали да отричаме всяка общност на интересите с последицата, че практически всяка намеса е нахлуване в личната сфера на индивида.
3. Отговор към автономията в случая на службите за закрила на възрастни

Важно е да се разбере, че предоставянето на помощ или съдействие не накърнява автоматично автономията. Ние трябва да мислим по един модел на съдействие и сътрудничество, при който и болният или настойникът работят за цели, които те заедно желаят. Според авторът твърдението, че някой има правото да води отблъскващ за другите начин на живот е ужасяващо. Той пише, че когато можем да си представим защо някой води разрушителен начин на живот и можем да се намесим умерено чрез лечение, то тогава автономията може да не е толкова благотворна.
4. Автономията и изкуственото възпроизводството

Има предложения, които настояват, че достъпът до новите технологии за възпроизводство трябва да бъде ограничен. Такива ограничения са нарушения на автономията и стесняване на индивидуалната свобода за възпроизводството. Свободата се състои или в наличието на избор, или в способността да бъдеш себе си. Защитата на свободата на избора осигурява защита на същностен елемент от тази автономия.

б) Преосмисляне на общото благо

Размишленията по отношение на общото благо са останали встрани, защото "американската култура се е фокусирала върху идеята, че индивидите търсят да увеличат максимално личната си облага и че частното натрупване на блага и частните наслади са единствените измерими обществени блага". Подценяването на общото благо намира отражение още и в нашето осланяне на икономическия анализ на рентабилността, що се отнася до социалното вземане на решения. Авторът напомня, че "дори автономията зависи от определен род институционална структура и не е изход от институциите изобщо", както и че "автономията е само една от добродетелите и че без такива добродетели като отговорност и грижа самата автономия става празна форма без съдържание". Тук авторът иска да предложи едно преосмисляне на общото благо като решаваща съставка на личното и социалното вземане на решения.

Положителният принос на схващането за общото благо, разположено в католическата социална етика е да се насърчава и подсилва участието в общността, така че индивидуалното действията да облагодетелства и двете страни.
1. Общото благо

а) Съблазънта на носталгията

При обсъждането на общото благо трябва да се устои на една двойна носталгия и накрая тя да се отхвърли. Едната версия е американската и се извежда от представата за Америка на селцето или малкия град, видяна през идеализацията на основаването на тази република. Другата версия е папската и тя копнее за идеализираните Средни векове. Сигурно в такива представи има добродетели, които да се почитат и на които да се подражава на нашия свят е до голяма степен индустриализиран и урбанистичен. Нашите проблеми не могат да се опрат на разрешенията на нашите предци, защото времената и социалният контекст са твърде различни.
2. Традицията на енцикликите

В римокатолическата социална теория, от която авторът извежда своето гледище, схващането за общото благо има богата и разнообразна история. Лъв XIII определя общото благо като онова, заради което обществото съществува и е загрижено за интересите на всички и за индивидуалните интереси според полагащото им се място и мярка. По конкретно Пий IX е заявил, че тези блага трябва да бъдат достатъчни, за да задоволяват всички нужди и да е въздигнат човеците до онова високо равнище на преуспяване и култура, което помага само на добродетелта. И според двете схващания за общото благо едно общество е самоочевидно действително, обективно познаваемо и неделимо. Йоан XXI е започнал преход от това йерархично и статично виждане за обществото и общото благо с разпознаването на основата на общото благо като човешката личност, която има права и задължения, Това измества фокуса от строежа на обществото към личността и използва схващанията за правата, за да осигури закрилата и подсилването на индивида в обществото. Вторият Ватикански събор продължава тази насока на мислене, като признава, че конкретните изисквания на това общо благо постоянно се изменят с хода на времето. Това признава, че общо благо е динамично понятие и такова, което трябва да отговаря на променящите се нужди на човешкото общество. Американските католически епископи също продължават в тази насока на мислене. Значителната разлика, която подчертава авторът, че виждането на епископите насочва личността към нейната роля в общността, докато нашето традиционно виждане се фокусира върху автономния индивид.
3. Прекрояване на общото благо

Изместването на общото благо гледа на свободата, равенството и участието като на същностни елементи. Важно е да се фокусираме върху онова, което авторът нарича "свобода за". Това е въпросът със значението и ценността на нашите избори. Също трябва да преосмислим господстващото допускане, че фактът на избирането на нещо от наша страна прави този избор да си струва или го освобождава от критика. Трябва сериозно да осмислим и ценностите зад изборите, които правим, защото някои избори може да са вредни за нас и за обществото. При въпроса за равенството се сблъскваме с една двойна заплаха. Първо, някои може та мислят равенството по количествени мерки. Второ, други може уеднаквят равенството със свободата от всички норми в името на своеобразието или автономията. Социалната норма за равенството на личностите се извежда от нашето общо достойнство и ценност като граждани. Да се стремим към равенство за себе си ще рече да утвърждаваме същото за своя ближен. При въпроси за участието, авторът отбелязва, че преди то е значело, човек да живее според задълженията на положението си в живота. Сега обаче участието отразява самоопределяне както индивидуални избори, така и чрез участие в развитието на общността. Участието е индивидуално, и социално, политическо и стопанско.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Комунитарното гледище - автономията и общото благо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.