Конфликтология


Категория на документа: Други


Конфликт и личност
1.Синергетика и личност-По силата на своите методологически особе-ности синергетиката позволява не само да се разшири съществуващата представа за природата и обществото,но и да се разберат по-пълно човека и личността. С помощта на синергетичния подход човека се тълкува не само като мислещ и знаещ,но и като "противоречиво" единство на мисъл-та,вярата,чувството и желанието.
Научната представа за личността помага за концептуализация на хаоса,сложността, отвореността,нелинейността и тяхното влияние върху човека.Винаги хаоса се е схващал,като своеобразно начало.
Известно е,че ако в историята на културата представите за нейната подре-деност и ред, са се променяли заедно с изменението на човека и света,то представите за безпорядъка (хаоса)са станали предмет на рефлексия. Безпорядъка е оставал извън рамките на систематическия концептуален анализ.Така се е формирала представа,според която се разши рява сферата на подреденост във времето,а се разширява сферата на хаотичното и безпо рядъчното.Историята на познанието показва много по-противоречивия характер на реалността.За изследователите света се оказва все по-сложен, отколкото те са предполагали.Зад всеки ред застава и едно безредие.Зато- ва "демонът" на Лаплас не се съмнява, че знаейки настоящата материя и силите,действащи върху нея,ще бъде възможно да се определи еднозначно бъдещето на света.Според него светът е линеен,структурно подреден и различните равнища на реалността се отличават само количествено- не и качествено.Изхождайки от тази си позиция Лаплас заявява на Наполеон Бонапарт,че не намира място за Бога в своята представа за света.По-късно науката разкрива сложността и нееднородността на битието.Физиката нап-ример изучава структурите на реалността,стига до изводите,че от настоя-щото положение на импулса на частиците,не е възможно да се предскаже бъдещето на света.
И така елементите на хаоса,безпорядъка на индивидуалното равнище поддържат неопределеността и непредсказуемостта и осигуряват нормата на жизнена дейност на културата.Поддържат активна неравновесност и нестабилност на системите "човек-социум","човек-общество","човек- човек" или обратното-задържат проявяването или разгръщането на твор-ческите начала.
Ето защо от характера на реда зависи напрежението между неопределе-ността на индивидуално равнище и подредеността на макроравнище (социоравнище).Особеностите на макросредата в социалните институти, които функционират в различните форми на организация на обществото- република,авторитаризъм,тоталитаризъм и др.могат да бъдат причина личността в голяма степен да бъде "затворена" или лишена от възмож-ности да прояви себе си.В редица форми на реда(авторитаризъм,особено тоталитаризъм) властта се стреми към пълен контрол върху поведението и мисленето на индивида.
От всичко казано до тук може да се стигне до извода,че реда и хаоса,взаим- но се допълват.Хаосът,от който през цялото време човек се стреми да избяга,не е по-малко нужен на човека от реда.В определен смисъл реда е структурирано състояние на съществуващото,докато хаоса е другото рав- нище на съществуващото,като и двете се акумулират от културата на чове-ка.Или можем да кажем,че хаоса е толкова неотнимаема същност на социалната система,колкото и реда.В тази система те се допълват взаимно, но това не изключва различието между тях.Примерно във физиката мярка- та за хаоса е ентропията,а неентропията отразява Закона.Ето защо без хаоса живота се оказва невъзможен.Животът е едно движение от безпо- рядъка към реда,като едновременно с това в него става осъзнаване на различни степени и форми на порядъка,както и наличието на елементи на безпорядъка там,където на нас ни се струва,че цари абсолютен порядък. Абсолютни порядък и безпорядък не съществуват в реалния свят.
Нарушаването на балансираността (мярата) между развитието на системата по отношение на изменение-неизмененост,води до сложни и чесно нераз- решими в рамките на дадена система проблеми.Тази мяра оказва голямо влияние върху конфликтите и тяхната позитивна и деструктивна роля. Позитивната е условие за развитие,а деструктивната задържа развитието и разрушава системите.Всичко това трябва да се има напредвид при изслед- ването,регулирането и разрушаването на конфликтите.Това е проблема за управлението на конфликтите и управлението чрез конфликтите.
Следователно-две са основните опасности за хомеостатичното,устой-чивото,стабилното функциониране на социалната система,а именно- реда (подредеността) и хаоса (безпорядъка),предизвикващ непредсказуемостта и дезорганизацията.
Подобна научна представа за научните състояния на социалната система е известна на науката още от преди възникването на синергетиката. Нейното възникване предлага информация за бифункционалното развитие на слож-но евулюционизиращите отворени системи.Наред с това синергетиката произвежда нови знания и разкрива една нова перспектива пред тези зна-ния по отношение на реда и безпорядъка.Въпросната перспектива въвлича във своята сфера и необходимостта от създаването на нов модел (пример) за обогатяването на самоорганизацията с нови методи,принципи и закони, т.е.с нов тип познание-предложено от синергетиката.Тези онтологични и гносеологични процеси привличат вниманието на много различни автори. Сходството между техните възгледи се изразява във факта,че те отдават голямо значение на формирането,самоорганизацията,на изменението на елементите на нейната структура.В този смисъл системата се разкрива и с набора от вътрешни или външни отношения.
Впечатляващ е факта,че синергетичната концепция се позовава на предс-тавата на Хераклит за формирането,като го прави изходна точка за тъл- куването на всичко съществуващо.Но при актуализирането на формиране- то не бива да се абсолютизира момента на промяната,тъй като системата на социалната реалност и всеки човек съществуват едновременно чрез два феномена-организацията и самоорганизацията.Организацията е всеобщо свойство както на индивида,така и на обществото като цяло.В структурата на организацията на обществото се включват държавните,чридическите, нравствените норми.Докато самоорганизацията като автономен феномен включва в себе си - свобода,социална активност,инициативност,творчест во, социалния опи,езика и традицията.Социалната дейност на човека се опира на законите на тази дейност и на избора на адекватната организация и самоорганизация.В процеса на самосъздаването и съзидаването на новата технологическа,информационна,социална и др. реалности индивида прави множество грешки в резултат на което се пораждат сложни проблеми от рода на конфликтите.Живота е открит,сложен,определен и неопределен, устойчив и изменчив!Там където вече няма изменения-завършва и живо та.Източник на движеща сила на социалните,технологическите,научните и информационните изменения е човекът,неговите цели и потребности.Чо -век и общество без цели и желания престават да се променят,те живеят чрез творчеството.Там където няма творчество няма и живот.Творчеството е едно открито и нелинейно,това е единството на рационално и ирационал-но,продуктивното и репродуктивното.
Така формирането на човека и социума,както и самосъзнанието и съдава-нето на нови социокултурни институти зависят от характера на човешкото поведение и поведението на социума и тяхната активност.Но тази актив-ност е противоречиво явление.В много от случаите в хода на събитията е по-добре да няма намеса на активността.Ненамесата може да бъде особена форма на активност,тъй като подобно поведение може да предпази от недостатъчно обмислената активност.Осмисляйки своята активност ние осигуряваме възможност на процеса да протича в рамката на обективните закони,функциониращи в реда и хаоса.Социалната активност трябва да се опира на основата на изискванията на законите.Много значителен момент от активността е въздържанието,което произтича от устойчивостта,повто-ряемостта и необходимостта от организация и самоорганизация.Защото са известни много случаи на активност,основаваща се на непознанието на обективните закони,водеща до трагични последици.
Повечето автори свързват дейността на съзнанието с равновесните, а тази на подсъзнанието с неравновесните състояния.Съзнанието обхваща външната страна на явленията,а подсъзнанието-всичко онова,което лежи под повърхността на явлението.Или можем да кажем,че съзнанието разг-лежда равновесното,а подсъзнанието-неравновесното състояние.Но съзна- нието участва и в познанието на неравновесните състояния,което в крайна сметка води до появата на синергетиката,теорията на дисипатичните структури и теорията на катастрофите.
Отворените неравновесни системи са по-чувствителни към малки смуще-ния,отколкото равновесните,което на практика може да се използва като методологически принцип,защото някои малки смущения може да насо-чат системата в нужното направление.Това е единия от видовете управле-ние на хаоса.В някои случаи хаоса се управлява много по-лесно,отколкото реда,т.е реда е затворен,по-малко възприемчив,към това което става в обкръжаващата среда,докато безпорядъка е по-подвижен и отворен и само при определени условия от него се формира нов ред.
Т.Хайек- "да се откажем да тълкуваме всичко,като плод на предварителни акции...Спонтанния ред е по-широк от нашите представи за него".С това се свързва продуктивността на действията на тези политици,икономисти, учители,които съгласуват своите действия с естествените условия на развиващия се процес,те се опират на процесите на самоорганизация вътре в системите.
Н.Винер-"както ентропията е мяра за дезорганизацията,така и информация та е мярата на организацията".Според него недостига на информация е признака за дезорганизация и може да доведе до безпорядък,докато зна-нието е едно организиращо начало.Без информацията действащите субекти на историческия процес не могат да планират отделните последствия от своите постъпки.
Проблема за взаимодействието на информацията и функциониращите системи не е толкова еднозначен,както изглежда.Сложността в тази ситуация се състои в това,че информация притежават хора,чиито интереси не винаги съвпадат,откъдето идва възможността за използването на инфор-мация не само за формиране на определен ред,но и за разрушаването на вече съществуващ ред.Възможно е да се срещне и стратегия,която опреде-лени сили са заинтересовани от създаването на безпорядък,хаос и липса на конструктивност.Тогава идва и сложната взаимовръзка на информацията със знанието и организацията,но също и с незнанието или дезорганиза-цията от друга страна.Историческия процес се разбира като съвкупност от: хора,организации,отделни страни или групи страни,всички които са със свои собствени цели и интереси,често не съвпадащи с интересите и целите на други хора,организации,страни,като значение тук има въпроса за комп-ромисното решение,основаващо се на съгласието.Тези разсъждения значат много при изследването,регулирането и решаването на социалните конф-ликти.Формирайки определен ред,човек не винаги знае до какви последи-ци той ще го доведе в бъдеще,защото бъдещето е отворено.Реализацията на едни или други идеи доказва или опровергава изходния замисъл.
Сложността на проблемите на информацията и организацията се състои в това,че информацията винаги се отнася към определена предметна област, която не винаги е определена ясно.Човека ползващ една или друга инфор- мация за организиране и управление на едни или други системи без да знае границите на приложимостта на информацията,привежда към "работоспо- собност"едни или други информационни структури и защитава реда,форми рал се на тяхна основа.Неочакваното се случва много по-често от очаква-ното или незначителните въздействия на хората "работещи" с нелинейни процеси,са предизвикали неочаквано значителни въздействия.Събитието предизвикало неочакваните последици е повод,не причина.Важно е да се разграничава повода от причината.
Формирането на живота е ярък пример за систематическото усложняване на организациите на различните подсистеми на съществуващото,на реал- ното.Живота се разглежда като "молекулярна",йерархически организира-на система,характеризираща се с обмяната на веществата,самопроизводст-во и "фина" регулация на потока на енергия и като разпространяващ излъч-ващ център на подреденост в по-малко организираната вселена.
Е.С.Болер- "живите системи никога не се намират в равновесие и изпъл-няват за сметка на свободната енергия постоянна работа против равнове-сието".
Днес можем да кажем,че не само българското общество,но и човешката цивилизация като цяло се намира в състояние на динамически хаос.Осо-бено внимание тук трябва да се обърне на т.нар динамическа личност.
За нея са характерни особената наблюдателност,т.е умението да се забележат тези фактори,които от една страна,спомагат за постигането на поставените цели,а от друга страна,което е принципно важното-да се забележат и онези фактори,които пречат да се решат една или друга зада-ча.Човека,който живее,според твърдо начертаните правила,може да се каже,че е по-скоро затворен,живее като изолиран,отделен от всички в ограничено пространство,движи се в живота като по трамвайна линия, неможе или не желае да види това,което протича зад пределите на тази трамвайна линия или вагона,в който пътува.
Отвореността на живота не означава,че може да се живее абсолютно без принципи,защото безпринципността е също така неплодотворна,по-лоша от спазването на едни или няколко правила,независимо от изменящата се реалност.Всяко принципно достижение,разширявайки света на личността, води до отказа от определени виждания,представи,но и до обогатяване на принципите,които преди това са служили за основа на личността.Затова всяка победа е и едно поражение.Важен е крайния ефект(синергията) на мисълта и действието,цялостността на възприятието за битието.
Съвременната култура е заплашена от властта на тълпата.Нараства ролята на лидерите-на тези които влияят на избора на по-нататъшния път на раз-витие.Избора винаги е проблем и затова създава напрежение и е една форма на активизация на личността.Избора е един вид проява на рола,пос-тавяне на начало на действието.Отказа от избор е също своеобразен избор.
Отношението към избора и самия избор свидетелстват за особеностите и нивото на личността.Възможността за избор говори за свободата на лич-ността,а свободата по своята същност е своеобразно изпитание за личност-та.Отделния човек е трудно да бъде свободен,защото свободата на всеки е част от свободата на останалите,Не можеш да постигнеш каквото и да е, без да се откажеш от нещо,дори и нещо от самия себе си.
От конфликтологична гледна точка човек често очаква от другите,от света, това което не очаква от самия себе си,от това което неможе или не иска той да даде.Хората мислят,преживяват,постъпват или не по различни начини.Това е историята на живота.Човека идва и си отива един.Едно от неговите основни и не винаги осъзнати желания се състои в неговия стремеж да излезе от самотата и да намери себе си чрез другите,което също е един вид връзка с конфликтите и намиране на изход от тях.
Човека е същество,неуверено в себе си.Тази негова неувереност го съпро-вожда през целия живот,проявявайки се в различни ситуации по различен начин.Тя произтича от много причини и приема различни форми,но преди всичко се свързва с другия човек.Увереността е победата на човека над самия себе си и преодоляването на собствените слабости.Човек започвайки нещо е уверен,че няма да се получи и то действително не се получава,ре-зултата се оказва предопределен от началото на явната и неявна ориента- ция.Неувереността в себе си си остава фундаментална черта на всяка лич-ност,във всяка епоха.Една от причините за нея е в принципната самота на човек,най-важните решения той трябва сам да приеме.Той неможе да пре-даде своите чувства и усещания напълно на друг.Страха,грижата,страдание то са индивидуални,също като любовта,щастието,удоволствието.
В момента на криза човека престава да се суети-приема някакво решение и действа.Точно тогава се получава едно разрушаване на съществуващите форми и започва обновяването на живота,едва тогава човек може да разбе-ре какъв е всъщност.Именно в периодите на криза човек преживява истинс кия си живот,в различните ситуации той проявява различни страни от своето "Аз".

Вътрешноличностни конфликти
Вътрешноличностната(конликтологична) проблематика се разглежда от различни мислители.Лидерско място в научното изучаване на вътреш-ноличностните конфликти заема психологията на личността. Вътреш-ноличностните конфликти се свързват с всеки един отделен индивид.Без човешко присъствие социалния конфликт е невъзможен.Човешкия субект е съставна,неделима част,независимо от вида,формата,продължителността, интензивността,динамиката и равнището на проявление на конфликта.
Науката за човешката психика и нейните закономерности и характеристи-ки изучава вътрешноличностните конфликти само в рамките на психоло-гията на личността,за разлика от конфликтологията,която ги разглежда цялостно и многомерно .
Фройдизмът обяснява вътрешноличностните конфликти като проява на вечната и тайна война между скритите в отделния субект безсъзнателни психични сили и необходимостта от оцеляване във враждебната за него социална среда и външно обкръжение.Бихевиоризмът пък твърди,че вътрешноличностния конфликт идва от неправилния опит на индивида и неточното му обучение.Те правят своите експерименти върху животни и механично ги прехвърлят за обяснение на човешкото поведение,което е напълно нереално.Според хуманистичната психология(Карл Роджърс)- вътрешноличностен конфликт е налице тогава,когато се възпрепятства растежа на конструктивното начало и човешкото "Аз".Според него индивида търсещ помощ от психотерапевта не е пациент,а клиент,който сам трябва да поеме отговорността за преодоляването на своите вътреш-ноличностни конфликти.
Психологията все още не е създала общоприета теория или концепция за природата и същността на вътрешноличностните конфликти.
От конфликтологична гледна точка: вътрешноличностния конфликт е борба между най-малко две противоположни тенденции,които неминуемо съжителстват в психиката на всеки отделен индивид.В зависимост от това какви страни от психиката биват въвличани в конфликта,може да се разграничат 6 основни вида вътрешноличностните конфликти:
- мотивационен- предизвикан от сблъсъка в съзнанието на индивида на различни по своята същност мотиви;
- нравствен- при противоречие между желанията и интересите на субекта и общоприетите морални принципи и норми;
- конфликт на нереализираното желание или на комплекса на непълноценност- противоречие между потребностите и желанията на индивида и реалната действителност,която не позволява тяхното реализиране;
- ролеви- невъзможността едновременно да се осъществят няколко социални роли от един индивид,също да се изпълнят различните изисквания,които поставят пред себе си индивида при изпълнението на определена социална роля(вътреролеви конфликт);
- адаптационен - конфликт между изискванията на действителността и реалните възможности на субекта;
- конфликт на неадекватната самооценка - несъответстваща оценка на реалните качества и характеристики на личността,сравнима с други-те хора.Тя може да бъде понижена и завишена,като и двата вида могат да стана причина за вътрешноличностен конфликт.

Поведение на хората в конфликта.
При анализа на конфликта и особено в процеса на избор на адекватните управленски методи за въздействие върху него и нужно познаването и отчитането на типичните модели на поведение на индивида в конфликт-ното взаимодействие.А.Дмитриев,В.Кудрявцев и С.Кудрявцев опис-ват 3 основни типа поведение на индивида в конфликтна ситуация:
- деструктивен тип - този тип личност има склонност към непрекъс-нато подклаждане и усилване на конфликти,дори до степен на пълно физическо унищожаване и неутрализиране на противниковата стра-на(авторитарен тип личност).Те подценяват опонента и оценяват и възприемат негативно неговата личност.Основни черти:агресивност, импулсивност,грубост и жестокост;
- конструктивен тип - търси взаимоприемливо решение с противни-ка.Основни черти:сдържаност и самообладание,с желание влиза в преговори от всякакъв тип за регулиране на конфликта и се отнася добронамерено към опонента;
- конформистки тип - личност склонна към отстъпки,готова да се под-чини,за да избегне конфликта,непоследователна в отстояването на своите мнения и интереси и много лесно се примирява с гледната точка на противника.
Томас-Килмън в изследванията си открояват 5 основни вида стратегии на поведение в конфликта:
- избягване- стремежа за отказ от конфликта;
- сътрудничество- двете страни намират общоприемливо решение;
- съперничество- индивида оценява своите интереси в конфликта като по-високи от тези на съперника си;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конфликтология 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.