Конфликтът за вода в Нилския басейн


Категория на документа: Други


 На пръв поглед водата може би изглежда малко вероятен източник на конфликти.И все пак споровете за вода характеризират цялата история на човечеството.В Стария завет например се говори за това как израилтяните не могли да влязат в обетованата земя-плодородните долини на река Йордан,преди да прогонят населението й.

В продължение на векове защитата и разрушаването на жизненоважни водни системи стоят в основата на много битки.Тъй като за да оцелеят,ранните цивилизации разчитат на сложни системи от диги и канали,тези системи често стават обект на нападение по време на война.Когато например Сенахериб Асирийски напада Вавилон през 689г. Пр.Хр. като възмездие за смъртта на сина си,той разрушава напоителните съоражения на града и насочва водата към центъра ма града.

Нашето съвремие също има своите войни за вода.Един от решаващите моменти в историята на Великобритания е 1885г.,когато генерал Чарлс Гордън и неговите войски са избити от група судански последователи на Мохамед Ахмад в Хартум-града,стратегически разположен там,където се събират двата основни ръкава на Нил.Тринадесет години по-късно,през 1898г.,едва не се стига до война между Великобритания и Франция поради друг стратегически пост на река Нил-Фашода,в Южен Судан.

Макар и често засенчвани от други събития,по време на периода на Студената война също има конфликти за вода.Арабско-израелската война от 1967г. Например е до голяма степен предизвикана от борбата за контрол върху притоците на река Йордан.Ирак и Сирия едва не стигат до война,когато през 1975г. Сирия започва да изпълва езерото Асад,като по този начин намалява водите на река Ефрат в Ирак.През 1990г. Ефрат отново е в центъра на сериозен конфликт.след като Турция спира течението на реката,за да напълни едно от своите водохранилища.Подобни кризи възникват и в други части на Азия и Средния изток.

Днес,в началото на 21 век,конфликтите за важни водни запаси представляват постоянна заплаха.В един обширен район,простиращ се от Северна Африка до Близкия изток и Южна Азия,нуждата от вода все по-бързо започва да надхвърля съществуващите запаси.Тъй като много от ключовите водни източници там са притежание на две или повече държави,които рядко имат споразумения относно начина на разпределяне на наличните запаси,конфликтите за достъп до спорните ресурси ще стават все по-остри.Тази опасност е особено голяма в райони с малко валежи,където няколко държави разчитат на един-единствен източник на вода за задоволяване на основнитв си нужди.Такива са районите около Нил,Йордан,Ефрат и други.

С нарастване на населението нараства и нуждата от вода-и за всекидневна употреба,и за производството на храна.И сякаш,за да задълбочи още повече проблема,демографският бум като че ли е съсредоточен именно в тези райони,както и нарастващата употреба на вода в индустрията също допринасят за увеличаване на нуждата от вода.Това означава,че за в бъдеще в конфликтите за подялба на общите водни ресурси залогът ще става все по-голям,а загубата на един такъв конфликт ще води след себе си все по-тежки последствия.

Глобалните промени в климата ще усложнят още повече положението.Нарастването на концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата ще доведе до покачване на средните температури в световен мащаб,както и до промени във валежите в някои райони и тяхното намаляване в други.

В райони с ограничени водни запаси държавите виждат борбата за контрол върху жизненоважните ресурси като напълно оправдани от гледна точка на националната сигурност.Както бе отбелязано по-рано,правителствата избягват употребата на сила при разрешаването на международни конфликти,освен ако не става въпрос за жизненоважни държавни интереси.В райони като Европа и Северна Америка,където водните ресурси са достатъчни,възникването на такива конфликти е малко вероятно.В райони,където водата едва достига за задоволяване на нуждите на хората обаче,нейното наличие се смята за въпрос на нацоинално оцеляване."За Израел - казва Моше Шарет,бивш премиер на Израел-водата не е лукс.Тя не е просто една привлекателна и полезна добавка към природните ресурси.Водата е самият живот."При тези обстоятелства всяка заплаха за водните ресурси би представлявала,след изчерпване на всички други способи,една напулно оправдана причина за военен конфликт.

Години наред в райони с ограничени водни запаси завоюването и запазването на вода се е смятало за основна задача на правителството.Всъщност възходът на първите истински държави в Египет,Месопотамия и Китай е тясно свързан с развиването на канали и напоителни системи от фараони,крале и императори.В по-нови времена строежът на язовири и водопроводни инсталации се е смятал за основна функция за колонизаторските власти,както и -след като те се оттеглят-на последвалите ги националистически режими.Гамал Абдел Насър,президент на Египет,нарича построяването на Асуанския язовир на Нил най-важната задача,стояща пред страната му.

Области,където държавите са принудени да се борят за достъп до жизненоважни водни запаси,а лидерите им вярват че не бива да изостават в надпреварата за вода,са неминуемо много нестабилни-особено ако населението се увеличава,а потреблението на вода на глава от населението намалява."Тъй като водата все повече намалява -отбелязва през 1999г. Клаус Тьопфер,председател на ЮНЕСКО,-нараства и нуждата от нея,което я прави все по-вероятен източник на конфликти." "В близкото бъдеще - продължава той,- най-ожесточените конфликти ще будат не толкова за земя или нефт,колкото за вода."

За да разберем напълно тази опасност,е необходимо да проучим динамиката на глобалната употреба на вода-запасите и нуждите от нея,основните й употреби,както и разпределението на наличните запаси.

Ако погледнем на водата като на природен ресурс,ще открием че между нея и нефта съществуват големи сходства.Тя е от жизненоважно значение за множество човешки дейности,а запасите от нея са изчерпаеми.Нещо повече,когато наличните водни запаси бъдат изчерпани,ще можем да се сдобием с допълнителни количества вода само на цената на героични и скъпи усилия.

На най-основното ниво водата е абсолютно необходима за оцеляването и здравето на хората - за пиене,за къпане и санитарни нужди,както и за производство на храна.Според световната банка минималното количество вода,от което се нуждае човек,за да оцелее и да бъде здрав,е между 100 и 200 литра на ден,или от 36 до 72 кубични метра годишно.

Всяка година на земята падат около 110 000 кубически километра сладка вода под формата на дъждове и снегове.Около две трети от тях,или 70 000 куб.км се връщат обратно в атмосферата чрез изпаряване и транспирация(отделяне на влага от листата на растенията).ТОва означава,че остават около 40 000 куб.км оттичащи се води годишно-притокут на сладка вода обратно към океаните под формата на реки,потоци и подземни реки.

Допълнителен източник на вода представляват така наречените подземни води,големи подземни басейни,които са се оформили в продължение на дълги периоди от време.Някои от тези източници,като обширния басейн Огалала в югозападната част на Америка,лежат достатъчно близо до земната повърхност,за да бъдат достъпни за хората.

Водата не е разпределена равномерно:някои области имат щастието да разполагат със сравнително изобилни запаси,докато други са принудени да се справят със значително по-малки количества.Водите на Амазонка например съставляват около 16% от годишното количество на световните оттичащи се води.За разлика от тях сухите и полусухи области на Земята -които представляват около 40% от сушата и където живее около една пета от населението на земята - получават едва 1%.Поради тази неравномерност в разпределението на водните ресурси някои области на света вече са изправени пред сериозен недостиг на вода.

Едно скорошно изследване,проведено от учени от Орегонския щатски университет,показва мащаба на проблема.С помощта на сложни топографски системи за съставянето на карта на основните речни басейни те установяват че 261 от тези басейни се простират над две или повече международни граници.Тези басейни покриват около 45% от земната повърхност,с изключение на Антарктика.Цели 145 нации разчитат на поделени речни системи за поне част от сладководните си запаси,като голяма част от тях са почти напълно зависими от тези системи.

Разпределението на водата от такива общи източници е постоянен изтояник на напрежение,дори и при най-добри обстоятелства,когато водата е относително изобилна,дори и при най-добри обстоятелства,когато водата е относително изобилна,а страните поддържат добри отношения помежду си.Когато водата намалява,а политическият климат се влошава,това напрежение често достига връхната си точка.

Конфликти за вода могатда възникнат и в самата страна.Например в Южна Италия избухна борба между земеделци от щата Карнатака и щата Тамилнаду за напоителните права върху река Чаувери.Друг виг конфликт може да избухне,когато развиващи се страни се опитват да приватизират водните си запаси с цел привличане на чуждестранни инвестиции.

Басейнът на река Нил : от много ранни времена водите на Нил са поддържали човешкото съществуване в района на днешните Египет и Судан.Всяка есен бушуващи води прииждат от планинските части на Етиопия и изпълват Нил и неговите притоци,напоявайки плодородните низини на речната долина.Преди много векове земеделци от низините се научват да как да задържат оттеглящите се води в плитки басейни ,като по този начин удължават плодородния сезон и суздават възможност за по-интензивно обработване на земята.Последвалото благополучие довежда до увеличаване на населението,а след време и до появата на градове,държави и империи.Великите египетски цивилизации дължат продължителността и богатството си на животодаряващите качества на Нил.

Нил е най-дългата река в света,простираща се на 6650км от извора си в екваториална Африка до излаза си на Средиземно море.По пътя си на север Нил събира и разпръсква водите си в девет страни-Бургунди,Конго,Египет,Етиопия,Кения,Руанда,Судан,Танзания,Уганда.Басейнът на Нил обхваща 3 350 000кв. Км,или около една пета от територията на Африка. Тази огромна област включва необичайно голямо разнообразие от климати,включително тропически дъждовни гори,просторни савани,обширни блатисти месности и пустиня.Всяка от тези местности допринася по свой специфичен начин към уникалната хидрология на Нил.От влажните планински територии на Боргунди,Кения,Руанда и Танзания идват многобройни реки и потоци,които изливат водите си в езеро Виктория,най-голямото от екваториалните езера,чиито води се вливат в Нил.

При влизането си в Египет Нил оформя дълга и тясна долина,дълга около 475 мили и широка между 6 и 10 мили,където живее по-голямата част от населението на Египет и където се отглежда по-голямата част от храната на страната.Всяко лято придошлите води от Атбара и Сини Нил напояват долината,осигурявайки водата и хранителните вещества,които са поддържали живота в областта в продължение на повече от 70 хил.години.Това е прочутата Нилска долина на Египет : домът на древните фараони и големите паметници в Гиза и Луксор,това е и мястото,където е разположен съвременен Кайро със своето 10 милионно население (изч.от 1995г.).След като напусне Кайро,Нил се разлива в многобройни ръкави,отиващи към Средиземно море,които оформят триъгълния регион на делтата на Нил.

От Египетска гледна точка контролът върху Нил и водите в горното му течение е от съществено значение за оцеляването и благосъстоянието на страната.Ето защо Египет не разрешава строежа на каквито и да било съоръжения в горната част на Нил,които биха могли да нарушат нормалното течение на реката.През 1920 г. сър Мърдок Макдоналд - главен британски инженер в Египет по онова време - предлага построяването на редица язовири по горното течение на Нил,които биха дали възможност за събиране на водата в периоди на изобилие и освобождаването й в периоди на суша.Известен като "Системата за съхранение на века",този план би осигурил на Египет достатъчни количества вода дори и в периодите,когато валежите в екваториална Африка рязко намаляват.Също така обаче този план би предоставил на страните,разположени по горното течение на реката,по-голям контрол върху водите,и което предизвиква сериозно противопоставяне на този план в Египет.

Подобно планиране на толкова широка основа като плана,предложен от сър Макдоналд,е възможно началото на 20 век,тъй като Великобритания и другите европейски сили все още владеят целия регион.След разделянето му на отделни и независими държави обаче такова съвместно планиране става все по-трудно.Египет получава пълна независимост през 1922 г. и веднага обявява своите "исторически права" върху основната част от водите на Нил.Преди да подпишат споразумението с Великобритания относно използването на водите на Нил,египетските власти си осигуряват обещание от страна на Лондон,че никакви инсталации няма да бъдат строени в горната част на Нил и притоците му (доколкото те се намират под британска юрисдикция) без одобрението на Кайро.Подписването в резултат през 1929 г. Споразумение за водите на Нил-първото по рода си в тази област - още повече затруднява развитието на подобно водно планиране на широка основа.

Изгледите за съвместно използване на водите на Нил стават още по-лоши след Втората световна война,когато първо Судан,а по-късно и британските колонии в Централна Африка стават независими.Въпреки че бързо съумяват да се възползват от изгодите,предлагани от регионалното развитие,лидерите на тези нови нации се противопоставят на всякаква схема,която би могла да застраши контролът им върху водите,намиращи се в рамките на техните страни.Ето защо всичките те обявяват споразумението от 1929 г. зюа невалидно.

Естествено,това предизвиква сериозно безпокойство в Кайро.Изправени за пръв път срещу сериозното съперничество за достъпа до ценните води на Нил,в Египет започва да се говори открито за водата като за проблем на националната сигурност.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конфликтът за вода в Нилския басейн 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.