Конституционализъм. Избори и избирателни системи.


Категория на документа: Други


ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ -Габрово

Факултет-Стопански

Катедра -"Социални и стопански науки"

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплина :Политика и публична власт.

Тема: Конституционализъм.Избори и избирателни системи.

Изготвил
Спец:Публична администрация- проверил:

/ /

Габрово
2014г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Конституционализъм.................................................3стр.
1.1 Основни насоки на конституционализмът ......................4стр.
1.2 Видове конституции..................................................6стр.
2. Същност и значение на изборите в съвременния политически процес-8стр.
2.1 Функции на изборите в демократичните политически системи....8стр.
2.2 Видове избирателно право и избирателни системи...................9стр.

Конституционализмът е историческо достижение на световната цивилизация.Той има предназначението да ес създаде устойчив правен ред за демократичното управление на обществото , за хуманни отношения , които да поставят човека на най-високото стъпало в обществената ценностна система.
Първичните белези на това явление могат да се видят още в първото политическо общество .Римските владетели издавали "императорски конституции" . Това са били едиктите, декретите ,епистолите и мандатите на императорите , които имат природа и сила на особени закони.Някои възгледи ,сходни на конституционализма ,откриваме като идея в трудовете на древните мислители : в трактата на Платон "Закони", в "Политея" на Аристотел и др. Цицерон пище в своето есе -диалог "За законите" развива възгледа за върховенство на закона.По този повод той пише : "впрочем има ли нещо друго ,толкова важно колкото правото в държавата".В идеите за законност в древността се съдържат първичните белези на "конституциона- лизма".Законността е обективна необходимост за утвърждаване на право порядъка и съхраняването на държавността .Законността в древността е предистория на конституционализма и има твърде малко общи характеристики със съвременния конституционализъм.
Конституционализмът е породен от конкретни исторически предпоставки , събития и закономерности , които стоят далеч от обществената система на първото политическо общество.Заражда се в епохата на Просвещението като антипод на монархическия абсолютизъм .Идеята за конституционализма се проявява в теориите на Джон Лок, Шарл Луи Дьо Монтескьо,Жан Жак Русои др.Тези идеи обуславят необходимостта от преодоляване на произвола на неограничената монархическа институция и установяване на либерално-демократично общество и държава.
Революциите превръщат конституционализма от идеологически постулати в мощно политическо движение за ликвидиране на феодалната обществена система и утвърждаване на демократично управление.С победата на буржоазните революции и приемането на първите конституции се поставя началото на конституционализма като реален модел за управление на обществото и държавата ,чрез които на преден план се извежда човекът с неговите ненакърними права и свободи..Конституционализмът е господство на правото във всички сфери на обществения живот , който се основава на свободата , народния суверенитет и разделението на властите Създателите на конституциите се стремят чрез основния закон да създадат тип държавна организация , в която ясно са определени взаимоотношенията между държавата и гражданина.
1. Конституционализмът може да се дефинира в две основни насоки:
1.а) Традиционната юридическа литература определя конституционализма като съвкупност от техники и приеми за ограничаване на публичната власт. (Карл Фридрих 40-те год. На XXв.). Това е понятието в тесен смисъл, което има своите исторически основи и влияние на английската традиция.
1.б) В широк смисъл конституционализмът се разбира като идейното и политическо движение, насочено към установяването на конституционното управление т.е. при което публичната власт се упражнява в съответствие с предварително установени ценности и идеи респ. правила и процедури. Конституционализмът в този смисъл е продукт на модерната епоха, но някои автори говорят и за античен конституционализъм, виждайки корените му в Древна Елада.
Смята се, че началото на модерната политическа мисъл се поставя от Николо Макиавели по времето на италианския Ренесанс. Той "изобретява" понятието за държава - stato. С неговото име се свързва и доктрината reason d`etat буквално: основанието на държавата, висшите държавни интереси. Това е политическа идеология, което оказва огромно влияние по времето на абсолютната монархия. Макиавели е един от идеолозите на националната държава; той формира модела за националното обединение на Италия. След него на държавата започва да се гледа,като произведение на изкуството.
Ришельо - създател на модерната френска държавност, възприема доктрината за reason d`etat. Тя кореспондира с идеята за държавния суверенитет. Макиавели е привърженик на идеята за един активен живот, за един нови политически морал. Той е противник на папската намеса в светската власт.
Томас Хобс "един от последните мислители на Средновековието и един от първите на Новото време"(Маркс) въвежда договорната теория за държавата. Теорията въвежда модела за реципираност между държавата и гражданите - те се подчиняват на държавата, защото получават защита от нея. По този начин се достига,мир в обществото.
Малко по-късно Джон Лок, автор на "трактата за гражданското управление", въвежда идеята за един безкръвен държавен преврат - "The Glorious Revolution". Той се счита за основателно на модерния либерализъм - най-влиятелното течение на модерната епоха. Оттук тръгват управлението чрез съгласие, разделението на властите... Огромно влияние върху развитието на конституционализма оказва естествено правната доктрина, свързана с договорната теория. Очертават се модели на взаимоотношение между обществото и държавата, а от тук и контурите на конституцията: управляващите да знаят какво се очаква от тях, а управляваните - на какво да разчитат.
Големият вододел - краят на една епоха и началото на друга, е Великата френска буржоазна революция. Създава се Декларацията за правата на човека и гражданина: политическа програма на модерната епоха, която и до днес е част от Френската конституция. Самото название на декларацията говори, че се изхожда от разграничението между гражданското общество и политическата държава. Тази диференциация е в основата на европейското разбиране за свободата и оттук на европейския конституционализъм. "Декларацията" е писана от високо подготвени мислители. Тя е продукт на събитията, но се превръща в политическа програма на модерната епоха. Диференциацията е свързана с развитието на стоково-пазарните отношения в недрата на на феодализма, формирането на гражданското общество, в чиято основа стои частната собственост (а не феодалната). Това обаче е един дълъг процес.
Развитието на модерния конституционализъм има две основни фази - либерален конституционализъм и демократичен конституционализъм. В ранната фаза се наблюдават 3 основни тенденции,насочени към:
- де персонификация на властта - постепенно се достига до идеята на "двете тела на краля": едното смъртно - неговата личност, а другото безсмъртно - държавата
- институционализация на властта - бавен и продължителен процес на осъзнаване на държавата като сложна и многофункционална институция, която има за свое ядро идеята за общото благо.
- разделение на властта - свързано е с разделението на единната държавна власт.
Големият обрат в мисленето се осъществява от Великата Френска буржоазна революция, която издига лозунга "Свобода, равенство и братство".

Първите конституции са били предназначени да закрепят зараждащите се нови обществени отношения, които идват да сменят феодалната държава и обществена система. К. поставят началото на конституционализма като модел на управление.
Първата в света Конституция е тази на САЩ-1789 г.( Първата европейска Конституция е на Франция от 1791 г., утвърждава първообраза на констуционната монархия, а Конституцията на Франция от 1793 г. за първи път прокламира принципа за единство на държавната власт.
Втората половина на 19 в. се характеризира с приемането на нов тип конституции - възприема се републиканската форма на държавно управление и провъзгласяват принципа на народния суверенитет. К. на Франция от 1878 и Швейцария от 1874 първи регламентират републиканската парламентарна система на държавно управление.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конституционализъм. Избори и избирателни системи. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.