Конституционния термин национална сигурност


Категория на документа: Други


Конституционния термин Национална сигурност

Увод

С бързото еволюционно развитие на термина национална сигурност се достига и до въпроса как това понятие е повлияло , влияе и как ще влияе върху развитието на демократичната държава.
За да намерим отговор на този въпрос трябва да се тръгне от основния и върхове закон - Конституцията. Тук се тръгва от основното понятие , в което се състои смисълът на сигурността , това конституционния термин национална сигурност . Всяка една глава , член и алинея на Конституцията на Република България се стреми да достигне до така желаното състояние наречено национална сигурност . Чрез правилното определяне на конституционния термин национална сигурност се открива и съществения смисъл на демократичната , правова и социална държава . Точно поради този факт се изучават именно политическия , социалния и икономически смисъл на това понятие .
Обхващайки юридическия аспект касаещ сигурността на държавата , конституционния термин полага основите за развитие на един стабилен и сигурен обществен живот . Това са посоките на действие на конституционния термин национална сигурност . Първата насока разглежда вътрешния ред и вътрешните дейности извършващи се на чисто политическо , икономическо и социално ниво обвързани с влиянието на термина сигурност . Ето защо Конституцията трябва да разглежда тези действия извършващи се на територията на българската държава . Втората насока е обвързана към външните или по точно международни отношения , касаещи националната ни сигурност . В ролята си на основен закон Конституцията пряко влия върху обществените отношения , ето защо и самия конституционен терми национална сигурност има пряка връзка с изграждането на една стабилна и сигурна държава . Авторите на конституцията на Република България са посочили пътят към откриването и разясняването на термина национална сигурност . Въпреки че в нито една съвременна конституция , в която се използва термина национална сигурност , няма точно и ясно определение на съдържанието на този термин , все пак може да се разбере насока на политическото мислене и рамките до които се разпростира сигурността на държавата . Самата конституция обхваща всеки един елемент на националната сигурност и определя основните и функции.

Конституционния термин Национална сигурност

Всяка една основна и легална формулировка на термина национална сигурност е , и би трябвало да е обвързан с конституционното виждане на това понятие . В основата на всяка една съвременна и демократична държава се крие и общата правна представа на термина национална сигурност . Главните положения свързани със сигурността на България са предимно разглеждани на конституционно равнище и са свързани с общите принципи на демократичното управление , което се изразява в разделението на властите и взаимният им контрол . Определението за Българската държава дадено от Конституцията е , че тя е демократична , правова и социална държава . Формулирайки тези основни ценности коренящи се в свобода ,равенството , мирът , справедливостта , търпимостта и т. н . , разкрива насоката и целта на конституционния термин национална сигурност . Терминът национална сигурност може да се срещне на пет места в Конституцията на Република България . Всяко едно от тях разкрива по отделно начинът при , който самото понятие сигурност се вплита в сложните обществени отношения . Въпреки че в преамбюла на българската конституция не присъства дефиниция за национална сигурност , все пак можем да открием неговата същност свързана с : "правата на личността , нейното достойнство и сигурност са върховна ценност" . Още с първия прочит се забелязва един от основните елементи на национална сигурност , който е личната сигурност . Както знаем националната сигурност обхваща ценностите , потребностите , интересите и нуждите личността . Защитата им е основна цел касаеща както конституцията така и конституционния термин . Всеки закон касаещ вътрешната или външната политика на страната е свързан преди всичко с опазването на една основна ценност , съдържаща се и обхващаща цялостно самото понятие национална сигурност . Имайки в предвид , че Конституцията представлява основен закон във всяка една държава автоматично за нея влиза в сила определението дадено за закона във връзка закона за сигурността . Разглеждайки същностните характеристика на Конституцията , които са постигането и защитата на обществените права и задължения ,можем да кажем че тя е силно повлияна на теоретично и правно ниво от дефиницията за национална сигурност . Организацията и управлението на системата национална сигурност се извършва на две основни нива . Тези нива обхващат вътрешната и външна подсистема разкрита от Конституцията .
Външната подсистема на националната сигурност е основополагаща част от конституцията на Република България .
Разглеждайки чл.2 , ал.2 от Конституцията гласящ че териториалната цялост на Република България е неприкосновена , можем да стигнем до извода че основната цел на понятието национална сигурност изразяващо се в сигурността на държава , е придало същностна форма на това виждане .
По нататък в конституцията се посочват и средствата , чрез които се посочат тези ценности . Чл. 9 отрежда особено важно място на въоръжените сили на България , които са призвани да гарантират и пазят суверените , сигурността , независимостта на страната , да защитават нейната териториална цялост и единство . Конституцията на Република България създава и определя задълженията на всеки един гражданин включително и тези които се намират извън кръга обхващащ въоръжените сили на държавата . В чл. 59 ал. 1 е записано , че защитата на държавата е неотменим дълг и чест за всеки един български гражданин , а най- тежките престъпления наказващи се с изключителната строгост на закона са измяна и предателство към отечеството . В Конституцията на Република България е демонстрирана убедеността и сигурността на законодателя , че защитата на независимостта , териториалната цялост , суверенитета на държавата може да стане само в рамките на един "справедлив международен ред". Това словосъчетание употребено в частта на конституцията където се говори за външната политика на страната . В алинея първа на чл.24 се прокламира основната роля на външната политика на Република България в която се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право . В следващата са посочени и основните цели на Република България , които естествено са националната сигурност , независимостта на страната , благоденствието и основните права и свободи на българските граждани , както и съдействието за установяване на справедливост и международен ред . По посока на принципа за активно участие на България в международните условия за мира и сътрудничеството , трябва да се тълкува и изричното споменава в чл. 4 ал.3, че Републиката участва в изграждането и развитието на Европейския Съюз . Политиката насочена към постигане на справедлив международен ред предполага и грижи за политическите бежанци . Конституцията на Република България предвижда в чл.27 ал.2 , че държавата предоставя убежища на чужденци , преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международното признати права и свободи . Според друг член от Конституцията , по точно в чл. 98 ал.10 предоставянето на убежище е едно от правомощията на Републиката . чл. 27 ал.3 предвижда , че условията и процедурите за предоставяне на убежище трябва да бъдат уредени в закон . Особено и специално отношение към външната сигурност на Република България имат и някои Конституционни разпоредби относно информацията . Според чл. 41 правото на всеки гражданин да търси , разпространява и получава информация може да бъде ограничено по съображения свързани с националната сигурност.Другата под система на националната сигурност обхващаща конституцията е вътрешна такава. В конституцията на Република България са изброени цял набор от задължителни вътрешни характеристики на държавата. Това са народния суверенитет, нейният правов характер, разделението на властите, политическия плурализъм, парламентарното управление, забраната за формиране на автономни териториални образования, държавното гарантиране на живота, достойнството и правата на личността. Конституцията на Република България съдържа някои забрани касаещи пряко вътрешната сигурност. Чл. 11 ал. 4 забранява образуването на политически партии на етническа, расова или верска основа, както и на партии които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Чл. 44 ал. 2 забранява организации чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите както и организации които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

Според някои български юристи част от тези разпоредби влизат в противоречие с международното право на свобода на сдружаване и утвърдените правни стандарти в развитите демокрации. Международните стандарти в това отношение са обобщени от така наречената Венецианска комисия към съвета на Европа в доклад който се посочва изрично, че е допустима забрана на политически партии единствено в случаите когато те пропагандират насилие или използване на насилие като политическо средство за отхвърляне на демократичния конституционен ред. На практика в Европа съществуват парламентарно представени партии, които работят за териториално обособяване. Пример за това са Великобритания и Испания. От своя страна конституцията на Белгия позволява етническото немско население да има собствено участие в държавното управление, а в Германия датското малцинство е активно представено в органите на местното самоуправление.

Чл. 25 и чл. 26 конституцията регламентира основните елементи в правния статус на българския гражданин, а в чл. 26 ал. 2 и чл. 27 се посочва съответният статус на чужденците. Конституцията задава съществените характеристики на стопанската система на държавата във чл. 17 и чл. 20. Сред тях са :
* Нормата, че частната собственост е неприкосновена;
* Законовите граници за правото на собственост и наследяване;
* Базирането на икономиката на Република България върху свободната стопанска инициатива;
* Законовите гаранции, че всички граждани и юридически лица имат еднакви правни условия за стопанска дейност;
* Законовата закрила на инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица;
* Изключителната държавна собственост върху подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати определени със закон;
* Суверенните права на държавата върху континенталния шелф в изключителната икономическа зона и върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;
* Възможността да се установи държавен монопол върху железопътният транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергетика, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества;
* Държавния ангажимент за балансирано развитие на отделните райони на страната;

Заключение

В съвременният свят все по-голямо значение се отделя за обособяването на термина национална сигурност. За да предаде формата на основна част от държавата той трябва задължително да присъства с неговия конституционен вид. Конституционният термин национална сигурност определя границите в които се побира разбирането за сигурност. Това разбиране обхваща външния и вътрешния аспект разглеждащ държавата. Всеки един икономически, политически или социален трус влияе пряко върху националната сигурност. По същият начин може да се разгледа и външното влияние на другите държави както и международната ситуация в която се намира Българската държава. Основите върху които се гради конституционният термин национална сигурност се полагат именно в самата конституция. Няма конституция която пряко да описва цялостно структурата на националната сигурност, но всяка една конституция разглежда влиянието на този термин върху вътрешните и външни процеси касаещи държавното управление. В всяка една глава на конституцията, член или алинея са заложени едни от най-важните цели, а това са изграждането на една стабилна и функционираща държава чиято функция е да защитава правата и свободите на личността. Не трябва да се забравя, че основен елемент на националната сигурност е именно личната сигурност. На второ място се явява обществената и като по-горно ниво е държавната сигурност. Всяко едно от тези нива бива описано подробно и отделно във всяка една конституция. Изграждането на една стабилна и преди всичко сигурна държава би било невъзможно при наличието на една нестабилна икономическа ситуация. Конституционният термина национална сигурност не може да съществува в една не демократична държава. При наличието на добро икономическо положени, стабилно социално общество и демократично политическо управление може да се наблюдава свободното развитие и еволюция на конституционният термин национална сигурност. Юридически погледнато сигурност в една държава настъпва тогава и само тогава когато вътрешното и външно положение на страната е в равновесие с основните догми на националната сигурност. За да бъде изграден новият вид обществени отношения свързани с националната сигурност е нужно той да намери конституционния си израз. Това естествено се постига посредством един дълъг процес на еволюция на понятието национална сигурност. Той изгражда съвсем нова форма на държавническото и политическо управление. Благодарение на конституционният термин национална сигурност се достига до оформянето и изграждането на една нова концепция за вътрешна и външна политика на дадена държава влияеща се изцяло от юридическото разбиране за сигурност.

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конституционния термин национална сигурност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.