Конституцията и предложения за евентуални промени в нея


Категория на документа: Други


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ

К У Р С О В А Р А Б О Т А

на тема:
Българската конституция и предложения за евентуални промени в нея
по учебна дисциплина:
Българската политическа система

София
Февруари 2014 г.

Въведение

Конституцията на Република България е основен закон на държавата и обществото. Тя регламентира основните обществени отношения, които възникват при организацията и функционирането на обществото и държавата и осъществяването на публичната власт. Чрез нея се уреждат най-значимите и най-важните обществени отношения на всеки етап от социалното развитие. Тези обществени отношения, които са предмет на регулиране от конституцията, се определят от степента на общественото развитие, както и от задачите, които се решават в определен исторически период. Следователно отношенията, подлежащи на конституционна регламентация, са изключително динамични, непрекъснато изменящи се и изсикват периодични реформи в основния закон или създаването на изцяло нова конституция. Например някои от обществените отношения, основани в етапа на прехода от капитализма към социализма, са уредени от Конституцията от 1947 година, но загубват своето основополагащо значение в по-късния период на развитие. Следователно преходът към демократично управление след 1989 година също ще наложи създаването на нови обществени отношения, като конституцията трябва да създаде условия за развитието и утвърждаването им. Такива са например отношенията между гражданите и държавата, като целта на Конституцията от 1991 година е да урежда тези отношения, като създава юридически предпоставки за изява на личността.

Основните принципи на Конституцията от 1991 година са равноправието на гражданите, народният суверенитет, политическият плурализъм, разделението на властите, законността, хуманизмът, демократизмът и свободната стопанска инициатива. Именно това са основните начала, които определят демократичния ù облик. Ако анализираме по-подробно сега действащия основен закон, ще установим, че е създадена една сравнително модерна и либерална конституция, в която са гарантирани правата и свободите на гражданите, а разделението на властите е проведено на основата на балансиране на техните правомощия. Безспорно Конституцията не е съвършена, но тя е реално демократична и съответства на съвременния етап от развитието на България. Макар че Българската конституция като цяло се радва на положителна оценка от страна на експертите, това не означава, че е лишена от недостатъци, които изискват промени.

През последните години доста често в публичното пространство се поставя въпросът дали ни трябва нова конституция. Дали тази не е изживяла времето си и дали не е налице нова реалност, изискваща нова основа на правната уредба на държавата ни. Всички тези въпроси са резултат от все по-задълбочаващата се криза на недоверие между гражданите, политиците и държавните институции. На този етап не се налага изработването на нов основен закон, но със сигурност може да се помисли за неговото усъвършенстване. Досега, с оглед на членството ни в Европейския съюз, са направени 4 добавки. Проблемите, върху които може да се постави акцент за евентуални бъдещи промени, са свързани главно с баланса, контрола и взаимодействието на трите части на единната държавна власт - законодателна, изпълнителна и съдебна. Освен това, при по-внимателно изследване, могат да бъдат открити и някои дребни неточности, несъвършенства и противоречия.
Промяна в условията за избиране на народен представител

Първото предложение за евентуална промяна в Конституцията засяга демократичния принцип. Основните характеристики на демокрацията са равенството и свободата, а проявата на тези най-съществени принципи са равенството на всички граждани пред закона и равният достъп до властта. В Българската конституция обаче съществува наредба, която ограничава тези принципи на демокрация. Чл. 65, ал. 1 от Конституцията на Република България постановява, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода. Тези условия имат абсолютен характер и липсата на което и да е от тях го прави неизбираем. Тази норма ограничава правото на българските граждани, притежаващи и второ гражданство, да бъдат избирани за народни представители, а това противоречи на демократичния принцип. Ако въпреки това ограничение той бъде избран за народен представител, двойното гражданство е основание за прекратяването на пълномощията му. Необходимо е въвеждането на промяна - коренна или частична. Алтернативен вариант е българската държава да предвиди чрез закон други извънредни случаи, в които чуждото гражданство е пречка за предоставянето на пасивно избирателно право.

Към чл. 65, ал. 1 при избора на народен представител може да се добави и друг допълнителен критерий. Осен посоченото условие да не изтърпява наказание лишаване от свобода, кандидатът за народен представител не трябва да бъде осъжден досега.
Въвеждане на ценз - образователен и имуществен

Активното избирателно право също се нуждае от допълнителна регламентация. Крайно време е да се сложи край на изборните безобразия в страната. Именно поради тази причина в България трябва да се въведе образователен ценз за гласуване на избори - българските граждани е необходимо да имат основно образование като минимално условие за участие. Този проблем изисква да се разреши не само на ниво Изборен кодекс, а и да се въведе като норма в Конституцията. Към днешния момент гласуването на избори може да се осъществи без каквото и да е образование. Според данните на Националната програма за ограмотяване и квалификация на ромите около 15% от тях напускат преждевременно училище и остават без основно образование. Наблюдава се тенденция на непрекъснато увеличаване на неграмотността сред ромите и турската етническа група, неумение да четат и пишат. Не би следвало неграмотните граждани в страната да определят кой ще управлява, тъй като те са лесно манипулируеми и са склонни да продават гласа си. По този начин се засилва корупционната схема за купуване и продаване на гласове, превърнала се в основен инструмент за превземане на държавните институции от лица, преследващи егоистичния си интерес в разрез с демократичните практики. Тези хора следва да нямат право да избират свои представители поради две причини - невъзможността им да направят съзнателен избор и технически да изпълнят процедурата по гласуване. В чл. 42, ал. 1 законът предвижда ограничаване на избирателното право по отношение на гражданите, поставени под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Следователно такова ограничение може да се наложи и на неграмотните българи, които нямат основно образование, без това да нарушава конституционния принцип за равноправието на гражданите. Тъй като основното образование в държавата е задължително и безплатно според чл. 53, ал. 2 и чл. 53, ал. 3 от Конституцията на Република България, отказът от него или интелектуалната невъзможност да се постигне би трябвало да води и до ограничаване на избирателните права. За да се въведе образователния ценз като норма в основния закон на страната, е необходима промяна на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, което е възможно да се постигне от настоящото Народно събрание с три четвърти от всички народни представители. За сравнение - минимално условие за гласуване на избори съществува в 12 демократични държави в Европа и света, като в това число попада и Белгия. Възможно е обаче въвеждането на образователен ценз като норма във върховния закон на страната да противоречи на чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Алтернативен вариант на образователния ценз може да бъде данъчното облагане като минимално условие при правото на гласуване. Тези, които не плащат данъците си, не би трябвало да имат правото да гласуват на изборите. Данъкоплатците, които изпълняват задълженията към държавата, ще разглеждат данъците като инвестиция и ще изискват полза от парите си. В момента гласът на един изряден данъкоплатец е равен на този, който не си е плащал данъците, независимо от това, че платените данъци на първия пълнят държавната хазна. Това предложение обаче също в някаква степен противоречи на чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията.

Изискване за образование трябва да има за кандидатите за народни представители и тези, които упражняват властта. Освен образователния ценз за народните представители, в определени звена на управлението трябва да има и имуществен ценз, защото хората със скромни възможности ще бъдат изкушени от властта и от ресурсите и няма да изпълняват задълженията си в интерес на народа. Затова управлението трябва да бъде в ръцете на финансово обезпечени хора, защото има по-голям шанс да мислят повече за благото на хората.
Въвеждане на електронно гласуване

Технологията на изборния процес не използва възможностите на съвременните технологии и не отговаря на съвременните нужди и начин на живот на гражданите. Именно поради тази причина сега действащата система с хартиените бюлетини е изживяла времето си и се налага промяна, която да бъде нормативно въведена в Конституцията, не само в Изборния кодекс. Един от основните аргументи в полза на електронното гласуване е, че такъв тип даване на глас би мотивирало младите хора да участват по-активно в изборите, а също така значително намалява и разходите. Освен това, референдумът вече няма да е толкова скъпа процедура. Въвеждането на електронно гласуване би спомогнало и за разрешаването на проблема с купуването и продаването на гласове.
Народно събрание - предложения за промени

Конституцията от 1991 година възстановява принципа за разделението на властите, което от своя страна гарантира демокрацията, свободата на личността и ефективното функциониране на държавната система.

Според чл. 63 от Конституцията Народното събрание на Република България се състои от 240 народни представители. Необходима е и промяна в числеността, като се намали броят на народните представители в Парламента. Този брой на депутатите в Народното събрание не е заложен случайно. При изработването на Българската конституция през 1991 година населението на страната е било близо 9 млн. души, а сега българските граждани наброяват около 7,5 млн. души - значително по-малко. Тази негативна тенденция обаче води до възможността да се редуцира състава на народните представители, като се намалят до 180 депутати.

В глава трета "Народно събрание" от Конституцията могат да се отправят още няколко предложения за евентуални промени, които да оптимизират работата на законодателния орган. Например чл. 69 може да бъде напълно премахнат от основния закон. Той гласи: "Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание". Тази наредба осигурява безнаказаност на депутатите за изявленията им и за гласуването на закони, които са във вреда или ущърб на българския народ. Така те не носят отговорност за това, което казват в Парламента. Наказателната неприкосновеност на народните представители ги лишава от наказателна отговорност. Наред с чл.69, може да се отмени и чл. 70 от Конституцията, като с отмяната на този член отпадне депутатският имунитет.
Президент и вицепрезидент

В глава четвърта от Конституцията би могло да се преосмисли необходимостта от дейността и функциите на вицепрезидента. В страните по целия свят не съществува държава с парламентарно управление, която да има вицепрезидент. Правомощията, които президентът може да предостави на вицепрезидента, се ограничават до упражняването на правото на помилване, даване, възстановяване, освобождаване и лишаване от българско гражданство, предоставяне на убежище и "назначаване и освобождаване от длъжност на други държавни служители, определени със закон". Тези функции могат да се изпълняват съвсем спокойно и от самия президент, така че не е необходимо да се отделят излишни средства от бюджета на държавата, за да се поддържа тази длъжност.

Реформи в съдебната власт

Безспорно най-големият проблем на Конституцията от 1991 година е съдебната власт, затова не можем да минем без предложения за реформа. За да бъде възможно нормалното функциониране на държавната власт, е необходимо трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна - да си сътрудничат и да се уравновесяват. Те трябва да балансират отношенията помежду си, а не една от тях да бъде силно доминираща над останалите. Неслучайно идеята за разделението на властите представлява основен принцип на сега действащата Конституция.

В случая обаче моделът на държавата и разделението на властите са измислени така, че съдебната власт да се реформира от другите две власти. Макар проблемите в съдебната система да са на пръв поглед ясни и видими, причината да няма реформа през всички тези години на прехода е нежеланието на политическите сили да осъществят такава. Ясно се откроява сблъсъкът между обществения интерес, който иска независимо правосъдие, и интереса на политическия елит, който иска правосъдието да служи в полза на техните желания.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Конституцията и предложения за евентуални промени в нея 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.