Копривщица


Категория на документа: Други




УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КАТЕДРА "КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО"
СПЕЦИАЛНОСТ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ -
ДУХОВНОСТ И ЛИДЕРСТВО"

Архитектурно-исторически резерват КОПРИВЩИЦА

Изготвил:
Силвия Николова Средкова
задочно обучение - ІІ семестър
Фак. № 013

С о ф и я
2013

ВЪВЕДЕНИЕ

България се намира в центъра на Балканския полуостров, на оживен кръстопът на различни култури. Според статистиката страната ни е на едно от първите места в света по броя на археологическите си паметници. Земята на българите е едно от древните огнища на цивилизацията на европейския континент.

Във вените на днешния български народ тече кръвта на древните българи и славяните, които през VII в. се заселват на Балканите, извоювайки своята земя със силата на оръжието. Земя, която те превръщат в едно от огнищата на средновековната европейска цивилизация, от която по-късно стават част античните траки и другите стари обитатели на Мизия, Тракия и Македония. Така се ражда един от най-старите по произход народи на съвременна Европа - българите. Народ, който създава забележителни държавни и културни традиции, усвоявайки и преосмисляйки достиженията на стари и нови култури.

Културното наследство трябва да се възприема не само като символ на човешкия прогрес, но и като фактор на устойчиво социално-икономическо развитие на обществото и държавата. То е връзка между минало, настояще и бъдеще. Дейността, свързана с опазване, съхраняване и развитие на културното наследство е един от най-важните компоненти на националната идентичност и националната сигурност.

Сред най-високите върхове на Средна гора в котловина на 1060 м надморска височина по поречието на река Тополница е разположен град Копривщица. Сред борови гори, ухаещи на смола и здравец, върху стръмни планински склонове, сякаш са кацнали една върху друга, неповторими по своята архитектура, копривщенските къщи с красиви, изпълнени с цветя дворове. Живописното вписване на къщите в заобикалящата ги природа придава един особен и неповторим колорит на селището.

Това е град с многовековна история, водеща далеч назад до великите и бурни времена на Средновековна България. Огнище на българско книжовно просвещение, църковна независимост и борба за национално освобождение през мрачните векове на османското владичество. Център на българското възраждане и люлка на българския национален идеал.

Културно-историческото и архитектурното наследство на Копривщица е уникално. Град-музей с цялостно запазени архитектурни ансамбли от епохата на Възраждането. Включен в Списъка на 100-те национално туристически обекта, намира се на 75 място. В съчетание с незабравимата средногорска природа се получава един феноменален природно-културен комплекс. Описани са 388 паметници на архитектурата и културата от национално и местно значение.

С постановления на Министерски съвет през 1952 г. Копривщица е обявена за град-музей, през 1971 г. и за архитектурен резерват, а през 1978 г. е признат за селище на вътрешния и международния туризъм.

ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ, ОПАЗВАЩИ КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО. ДЕЙНОСТ.

Възрожденската архитектура в Копривщица минава през три етапа на развитие.

В началото на ХІХ век са строени малки дървени къщи на един етаж, състоящи се от една или две стаи. Образец от този стил е Павликянската къща.

Вторият етап обхваща периода от 20-те до 40-те години на ХІХ век. Уникални образци от този период, обявени днес за архитектурни паметници са: Доганова къща, Чалъкова къща, родният дом на Георги Бенковски и други. Това са двуетажни, дървени къщи с открит чардак. Възрожденският майстор от този период залага изцяло на дървото като строителен материал.

От третият етап на копривщивската архитектура през възраждането датират уникалните образци на писаните къщи, построени след 1843 г. по пловдивски образец. В архитектурно композиционно отношение тези къщи се характеризират с централна част и две симетрични крила. Те са на два етажа, богато украсени със стенописна украса и дърворезба. Обагрени са в традиционните за Копривщица цветове - турско синьо, керемиденочервено и тютюневожълто. Образци от този тип копривщенски къщи са: Ослекова, Каблешкова, Гъркова, Старирадева, Кантарджиева, Млъчкова, хаджи Иванчовата и много други. От епохата на националното ни Възраждане датират и двата копривщенски храма - "Св. Успение Богородично" и "Св. Николай", също ценни архитектурни паметници. От този период е и сградата на старото класно училище.

Днес Копривщица е град с оригинална възрожденска архитектура, много паметници на културата, добре развита мрежа от музеи. Това са родните домове на Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Тодор Каблешков и Димчо Дебелянов, както и Ослековата и Лютовата къщи, които са подредени като етнографски музеи.

Музеите като институции са отговорни за опазване, пресъздаване и популяризиране на материалното и нематериално културно и природно наследство. Музейните знания играят съществена роля за изясняване и разкриване на неизвестни страни от историята и културата, както и за формиране на обществена музейна култура. Музеят и неговата обществена роля и значимост се е променяла от създаването му като институция през Античността, преминавайки през всички епохи на човешкото развитите, за да достигне до нас, запазвайки първоначалната си мисия - да събира и съхранява веществените паметници, дело на човека и природата.
Музейните колекции отразяват спецификата на културното и природно наследство на отделните общности, от които произхождат. Те въплъщават определена национална, религиозна, етническа или политическа идентичност. По своята същност колекциите представляват ценно обществено достояние.

1. Дирекция на музеите - град Копривщица




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Копривщица 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.