Космополитизъм


Категория на документа: Други


Профисионална гимназия по транспорт и енергетика
"Хенри Форд" - София

"Свят и Личност"

Космополитът - граждани на света

СЪДЪРЖАНИЕ

Значение................................................................................................. 3
История.................................................................................................. 4
Понятие и смисъл................................................................................ 5
Космополитизъм и глобализация.................................................... 6
Национализмът като част от космополитизъмът......................... 8
Извод за космополитизъма................................................................ 9
Новия космополитизъм на съвременността........................... 10-16
Източници на информация.............................................................. 17

ЗНАЧЕНИЕ

Космополитизмът (на старогръцки: κοσμοπολίτης - космополит, гражданин на света) е мироглед и светоусещане на идеята за т.нар. световно гражданство, което поставя общочовешките ценности и интереси или определени интереси над интересите на отделните държави, народи, нации.
Космополитизъм това е идеология, която провъзгласява човека за гражданин на целия свят. В ерата на глобалните комуникации и индустриални интереси въпросът за космополитизмът е доста противоречив и осложнен от идеята за разрастващия се глобализъм и крахът на националната държава.

История
Гражданинът на света не е тъждествено понятие на безотечественика. Гражданин на света е онзи, който първо е гражданин на своята държава, а след това - чрез материалния и културния престиж на своята страна - се превръща в достоен член на световното гражданско общество, без да е загубил обаче националната си идентичност.
В историята първият който се провъзгласил за космополит бил циникът Диоген. След това школата на циниците поставила парекселанс интересите на индивида и на отделните общности в Древна Гърция над тези на обществото или над обществения интерес.
След Пелопонеската война, в контекст от резултата ѝ и във връзка с развитието на философската мисъл от академията на Платон, се прокрадва идеята за ограниченост на местния патриотизъм. С попадането на Древна Гърция под македонска и после римска власт, започва съзнателното определяне на редица древногръцки философи като граждани на света в смисъл на универсалност.
Тази тенденция на циниците е доразвита от стоиците, за да синтезира в империума като еманация на универсалния античен характер на Римската държава. В положителен смисъл космополитизмът произтича от съзнанието за единство и общност на човешкия род, понеже интересите на отделните страни и народи не могат да се поставят вън от общото благо и интерес на човечеството като цяло.

Понятие и смисъл
През втората половина на 20 век идеята за космополитизъм се схваща предимно като индивидуална есхатология и е подложена на сериозна критика от позициите на мира и дружбата между народите като израз на патриотизма на и между отделните страни и нации по света. Съществуват различни идеологически трактовки на понятието за космополитизъм в зависимост от изходната позиция и ценностна система. Според двете водещи дуалистични гледни точки в първия случай то е традиционен концентриран израз (като универсалност) на патриотизма, а според второто гледище - на интернационализма.

Космополитизъм и глобализация
Идеята за глобализацията е сравнително нова социологическа конструкция. Самото понятие започва масово да се използва едва в края на 80-те години. Днес болшинството икономисти смятат, че икономическата глобализация е най-значителния социален процес в края на ХХ и началото на ХХІ век. Популярността на идеята за глобализация се дължи на няколко основни причини. На първо място през 70-те и 80-те години Западът успява да преодолее сериозните изпитания, пред които е изправен, и възтановява доминиращата си роля в света. На второ място, информационната революция доведе до изключитено тясното обвързване на отделните региони на планетата. На трето място, крахът на комунизма, а след това икономическата криза в Азия, пораждат илюзията за пълна победа на либералните ценности в световен мащаб. И на четвърто място, ключово значение придобива прогресивно растящия културен обмен между "периферните" държави и Първия свят.
Но дори и в периода 1990-1997 г.,когато теоретиците на глобализацията получиха едно от друго по-обедителни потвърждения за своята правота, вниманието на анализаторите започват да привличат явления, които не се вместват в рамките на "глобализационната" концепция. Очевидно е, че като база на стабилен процес на глобализация би могла да послужи само неумолимата потребност на отделните национални икономики от активно взаимодействие една с друга. В същото време обаче, технологичният прогрес на западните общества гарантиращ доминацията им в световната икономика, обуславя и растящата им "самодостатъчност".
На този фон, от средата на 90-те насам отчетливо се забелязва тенденция към "затваряне" на постиндустриалния свят, най-добрата илюстрация за което е статистиката за международната търговия, движениетона инвестициите и работната сила.
Всичко това показва, че в днешните условия формирането на постиндустриалното общество по-скоро съдържа някои предпоставки за глобализация, отколкото ги реализира на практика, а тези тенденции, които допреди десетина години изглеждаха стимул за глобализацията, започват да действат като нейни естествени ограничители.
Според някои е безмислено да формираме съвременните процеси като "глобализация" по три основни причини. Първо, всички "глобални" промени /включително създаването на националните държави и интернационализацията/ се пораждат от най развитите икономически системи на съответната епоха. Второ, както някога, така и днес, тези промени не премахват бариерите, разделящи световното икономическо и политическо простванство. И трето, всички тези процеси са обективни, подчинявайки се на чисто икономически закономерностти, докато политическия фактор само "фиксира" достигнатите резултати. Така "глобализацията" се оказва идея, призвана най-вече да обоснове формирането на "еднополюсния свят" като справедлив и идеален модел за световен ред.
Така "глобализацията" се оказва идея, призвана най-вече да обоснове формирането на "еднополюсния свят" като справедлив и идеален модел за световен ред.
Всъщност, единствения пример за "позитивна" глобализация е Европейския съюз, изгодно отличаващ се от другите икономически центрове на планетата. Общата история сплотява обединените в ЕС страни и народи. Демагогията и цинизма заменят европейската идея за нация като място на законност и свободно предприемачество. Големият смисъл на глобализацията е в унищожаване на тези гнезда на престъпност и безчовечност по света.

От друга страна европейското икономическо пространство е напълно "самодостатъчно", държавите от ЕС имат балансирана външна търговия, недопускайки дефицит във вноса и износа на високотехнологична продукция и превръщайки се в най-големия световен износител на услуги.

Национализмът като част от космополитизъма

Националната държава е рожба на индустриалната революция. Изискванията на индустриалната революция ражда нациите като пространства с еднакви закони и свободна търговия.

Освен идентификация с ценности, националната държава изработва и упражнява механизми за мобилизиране на човешките си ресурси и упражняване на властта, като и тук различията между нациите са огромни. Основните идеи на националните държава- в огромна степен се оказват компрометирани след разпадането на колониалната система от множеството нови нации
Като контрапункт на глобализацията също се явява стремежът за запазване на националната държава.На свой ред, националните държави се приспособяват към тях без това да доведе до изчезването или до намаляване на значението им. Съхраняването на държавния суверенитет гарантира политическата независимост на нацията, създавайки условия принадлежащите към нея да продължат да упражняват правото си на самоопределение.
Суверенитетът на демократичната държава, означава, в същото време, и суверенитет на нейния народ. Двата са просто неразделни един от друг, както и от демокрацията. И края на държавния суверенитет е край на суеренитета на народа. Нито едно правителство или парламент нямат право да се отказват от националния суверенитет, лишавайки следващите поколения от възможността сами да определят начина си на живот. Ето защо единствения модел на международно сътрудничество, приемлив от гледна точка на демокрацията, е онзи, който не изисква от участниците в него да жертват държавния си суверенитет.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Космополитизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.