Крепостта Царевец


Категория на документа: Други



Великотърновски университет "Св.св Кирил и Методий"

Курсова работа
по
Библиотечно и библиографско краезнание
На тема
Крепостта Царевец
2013г.

Изготвил: Проверил:

Елизабет Трифонова Здравкова гл.ас.Теодор Иванов

Библиотечно-информационни дейности

Фак.ном.:000532

Днес Архитектурно-музейният резерват "Царевец" е един от най-посещаваните туристически обекти в България.Разположен е на хълма Царевец,който се намира в старата част на град Велико Търново.
Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия - Зикидева.
През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 метра, дебела на места до 3,40 метра и висока над 10 метра.
През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта - най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI - XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. [1]

Търново като столица на втората българска държава станал център не само на политическата власт,но и средище на голямо строителство,на религиозна и светска книжнина и особено на високо изобразително изкуство,което по онова време е съперничело на изкуството на много от западните европейски народи.По археологически път е установено,че като столица на Второто българско царство градът е бил разположен на хълмовете Царевец и Трапезица и в тяхното подножие,от двете страни на р. Янтра.Двата по-далечни хълма - Момина крепост и Света гора - също така са влизали в чертите на града,но те са останали вън от неговите укрепления.
Хълмовете Царевец и Трапезица,които представляват естествени крепости,били обградени с величествени крепостни стени,монументални порти и кули.От тях се спускали към реката напречни крепостни зидове,които подсилвали крепостната система на хълмовете и същевременно служели за защита на кварталите,затворени между тях. [2]

Централно място в средновековния град Търново е заемала крепостта Царевец.Тук са се издигали царските дворци,патриаршията,много църкви и гъсто разположени една до друга граждански постройки.Какво е било името на тази крепост през XII - XIV в. не е установено.Прави впечатление ,че наред с наименованието "Град Трапезица" често се среща и "Град Търново",към което се прибавят различни епитети.Известно е,че със славянската дума "град" се означавало всяко укрепено населено място независимо от неговата големина.Обстоятелството,че паралелно с името "Град Трапезица" се среща и "Град Търново",показва,че второто име не се отнася общо за града,а за отделна негова крепост,която наричали "Град Търново".При това в повечето случаи,когато е употребено наименованието "Царевград Търнов" или "Царският град Търнов",се отнася до събития,свързани с крепостта на хълма Царевец.
Д-р Васил Берон изказва предложение,че може би Царевец през XII-XIV в. се е наричал "Търновска крепост" или "крепост на престолния град Търново,където са били всички представителни учреждения".Н.Мавродинов приема също,че с името "Търново" е бил наричан първоначално хълмът Царевец,а по-късно това име е носел целият град.След всичко казано дотук смятаме,че най-правдоподобно с името град Търновъ следва да се отъждестви средновековната крепост Царевец,която през XII - XIV в. е носела това име.
През време на турското владичество храмът Царевец е бил наречен "Хисар".Хисар е персийско наименование и означава укрепено място или по-точно укрепен град.
Името на Царевец е дадено на хълма в по-ново време и е свързано най-вероятно с това,че тук е била резиденцията на българските царе,че на самия хълм са се издигали някога царските дворци.
Царевец,както и останалите хълмове,върху които е бил разположен средновековният град,имат варовиков състав с прослойки от пясък,глина и сив мергел,натрупани като утайки от кредното море,което преди милиони години е покривало нашите земи.Царевец,Трапезица,Момина крепост,Орлов връх,Карталът и Гарга баир някога са представлявали огромен масив,който се е разделил на отделни хълмове и между тях се провряла като змия в дълбокото дефиле р. Янтра.Така хълмът Царевец се оформил като естествено защитена и недостъпна крепост,обградена от трите страни от р. Янтра.
Местоположението на хълма Царевец в сравнение с останалите е най-благоприятно.Той е защитен от студените северни ветрове чрез околните по-високи хълмове.В него природата е създала повече уютност и живописно разположение.
Крепостта Царевец,макар и с известна условност,е изобразена върху монети на цар Иван Александър и сина му Михаил,като фон на миниатюра в Манасиевата хроника,където е представена смъртта на Иван Асен,син на Иван Александър,на стенопис в църквата "Св. Параскева" в гр. Роман,Румъния,в Брашовския миней,в стенопис от Атон,на която е изобразена смъртта на св. Сава ,а също така и в една илюстрация към стихосбирката Poesii на д-р Петър Протич,отпечатана в Букурещ през 1875 г. На тази илюстрация се виждат двете крепости Царевец и Трапезица,свързани с верижен мост,а върху тях и подножието им различни граждански и култови сгради.На преден план на хълма Царевец се издига голяма дворцова сграда.Рисунката съдържа и един кратък надпис с името на града и годината - 1234.В нея художникът е предал свободно архитектурния облик на града. [3]

Най-много материали и битови съоръжения са открити по западния склон на Царевец.Жилищата са били наредени по естествените тераси на склона с оглед на предимствата,които това разположение е предлагало.Огнищата или подовете на пещите са свързани с жилищата и се намират вътре в тях или в непосредствена близост.
Керамиката в общи линии показва форми и украса,характерни за двете фази на тракийската култура.Откриват се съдове,работени на ръка,със светлокафява повърхност.Фрагменти с украса от букел (пъпковидни издатъци),врязани линии и тагенти,които са аналогични на глинените съдове в други праисторически обекти у нас и в чужбина.
По-късната керамика,работена на колело,получава ново качество и разновидност и се намира заедно с фрагменти от вносни амфори с печати от островите Родос и Тасос. [4]

Крепостта Царевец заемала централно място в средновековната българска столица.В нея се влизало през три входа.Главният бил на югозапад на тесен и висок скален провлак и имал последователни порти.Вторият вход бил в северната част,известен с името Малката,или Асеновата порта.През нея по широк калдаръмен път се слизало до Асенова махала.Третият вход се намирал на север от югоизточната бойна кула на Царевец,така наречената "Балдуинова кула".От нея водел път надолу към "Френкхисар",квартал на чуждестранните търговци.Портите са оформяни чрез разминаване на крепостните стени,при което се образувал проходът и ширината им.Това е най-добре подчертано при Малката и Френкхисарската порта на крепостта и главния вход на двореца.По този начин ,при голяма денивелация на терените,портите са давали възможност за подход на превозните средства и конницата,без да се намалява отбранителната способност на крепостта.
В централната част на Вътрешната крепост като върховна институция на държавата се е издигал Царският дворец.Установени са етапите на неговото изграждане,плановото оформление и функционалното предназначение на отделните сгради.Последните са били разположени по начин,който е затварял обширен вътрешен двор,където са доминирали най-представителните постройки-Тронната зала,Дворцовата църква и жилището на владетеля.Изграден със здрави крепостни стени ,с високи,издадени навън кули,царският дворец е представлявал самостоятелна крепост. [5]

Досега в проучените сектори на хълма Царевец са открити повече от 360 жилищни и стопански сгради и няколко водохранилища.Жилищата са в повечето случаи с малки размери,с едно или две помещения.При тях се наложила етажността и еркерното наддаване.Запазените основи са предимно от избени или от приземни етажи.Те се намират в близост едно до друго,почти без дворове около тях.Останалите сгради имат стопански характер,за което съдим по техния план и откритите находки - ковашки огнища,клещи,желязна сгур,крици,стъклена сгур,калъпи за отливане на украшения,златарски инструменти и др. В една сграда,разположена в северозападния склон на хълма, е запазена голяма пещ и е намерено значително количество овъглено жито и няколко хромела.По всяка вероятност това е било фурна за производство на хляб,където на място е било приготвяно и брашното.Освен занаятчийски работилници,някой от тези сгради представляват и търговски магазини.Докато в жилищните сгради има подчертана традиция,то стопанските сгради не са свързани с някакъв традиционен план и архитектура,а са били съобразени най-вече с нуждите.
Между жилищните и стопански сгради на хълма Царевец досега са открити 22 църкви и няколко манастирски комплекса.Църквите по предназначение били квартални,манастирски и семейни.Те нямат големи размери и по план са най-често еднокорабни и кръстокуполни.Около тях се простират некрополи с богати и бедни погребения. [6]

Важен резултат от археологическите разкопки на хълма Царевец е и откриването на останки от улични платна,свързани с благоустрояването му.Уличните ситуации са специфични за терена.Те следвали хоризонталите или се спускали по склоновете на хълма.Улиците били тесни,стръмни,криви,а сградите покрай тях се редели плътно една до друга.
Площадите,които оформят центровете на античните градове,тук поради стръмния и ограничен терен липсват.Малък площад е имало само пред северната фасада на царския дворец.Той бил необходим за провеждане на тържествени церемонии,при посрещане и изпращане на чуждестранни делегации и пр.
Резултатите от досегашните проучвания на Царевец показват,че той представлявал един урбанизиран хълм.Неговите жилищни и стопански сгради били обособени в отделни квартали,със свои квартални църкви и некрополи около тях.Кварталните църкви са като композиционни ядра за жилищните квартали и маркират ясно плановата схема на тази част от средновековния град.
Градоустройствената схема била изграждана постепенно с обособяването на отделните райони.Центърът бил маркиран от царския дворец и патриаршията,които били и най-представителните архитектурни комплекси в града. [7]
В Царевец доминират двата най-големи архитектурни комплекса - дворецът на българските царе и патриаршията.Разположени в най-високата част и в централното плато на хълма,те представляват отделно обособени вътрешни крепости.
Царският дворец е най-монументалният архитектурен комплекс.По-внушителни са източната му фасада,където конфигурацията на терена предполага по-висока застройка,и северната - където се намира главният вход,защитен от една кръгла и една правоъгълна кула.На югоизток съществува отделен вход заедно с отбранителна кула.Установени са етапите в изграждането на двореца и функционалното предназначение на отделните сгради.Те са разположени около крепостната стена и оформят обширен вътрешен двор.В него доминират с архитектурните си форми и декоративната си украса тронната зала и дворцовата църква.
Построен на най-високото място на Царевец ,патриаршеският дворец доминира в общата градоустройствена схема на Търново.Подобно на външната крепост и тук някой особености на формите са продиктувани от характера на терена.Принципът на устройство е характерен за манастирските комплекси,които през късното средновековие се превръщат в малки затворени крепости.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Крепостта Царевец 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.