криминалистика


Категория на документа: Други


Лекции по Криминалистика

Автор Неизвестен автор
21 Jan 2008

1в. Криминалистика – обща характеристика. Принципи и особености. Възникване и развитие. Връзка с други науки.
Криминалистиката (Кр) като наука възниква през 19 век. Нейната поява и развитие е свързана с бързото нарастване на престъпността в Европа и Америка. Налице са и редица предпоставки свързани с обновяване на наказателното законодателство в Европа (в това число и в България), а също така и : - използването на постиженията на естествените и техническите науки в правораздавателната дейност и по конкретно при изследване на веществените доказателства; - появата на редица криминалистически изследвания в областта на трасологията; - идентификация на човека по признаците на външността; - съдебна балистика и т.н.
Възникването и развитието на Кр в България е също от 19 век, подобно на останалите европейски страни. За това допринасят освен посочените предпоставки, а също и по специфични условия – възникналата необходимост от криминалистични знания в прокурорско-следствената и съдебна практика, а също и влиянието на чуждестранната Кр, свързано с превеждането на един от най-известните трудове в тази област за това време – на австрийския криминалист основоположник - Ханс Грос. Други известни криминалисти от онова време са Локар от Франция, Потапов и Громов от Русия и Лебедев – издал първия учебник по Кр.
Криминалистичните знания са свързани и със съдебната медицина. Голяма заслуга има проф. д-р Атанасович, който през 1873 г. издава “Правилник за освидетелствани при оглед на мъртвите тела” и този труд за времето си има голяма стойност, защото в него съществуват редица криминалистически способи и предпоставки за откриване и изземване на доказателства.
След приемането на Наказателния закон през 1896 г. се прави опит работата на полицията и съда да се организира по подобие на Европа, като в приетия през 1897 г. Закон за углавното съдопроизводство са разграничени някои действия по събиране на доказателствата и привличане на експерти за тяхното изследване и оценяване. Като начало за прилагането на специфичните криминалистични методи у нас се приема 1907 г. през тази година е приет новия Закон за столичната полиция, към която се изграждат бюра за идентификация. Откриват се и лаборатории по антропология и дактилоскопия. През втория етап от развитието редица българи-криминалисти специализират в европейските страни – Германия, Швейцария. У нас също пристигат специалисти – криминалисти от Виена, като с тяхно съдействие през 1926 г се правят редица подобрения, с които се усъвършенства системата на наказателната регистрация и се създава Централна адресна служба. Започват да се развиват и криминалистичните експертизи. През този период България става член на Интерпол – Международна организация за борба с международната престъпност. През 1951 г. България напуска Интерпол. Възстановила е членството си м.ноември 1989 г. и е член и в момента. През този етап Кр носи белезите на Западноевропейската – акцентира се върху криминалистичната техника, без да се засяган тактиката и методиката. Първите лекции по криминалистика е водил проф. Никола Саранов през 1929г. Следващи изявени преподаватели са проф.Иван Гарелски, проф.Цеко Цеков и др.
Криминалистика – понятие. Тя е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с развитието и разследването на престъпленията, а в определени граници и тяхното предотвратяване. Кр се отличава с някои особености :
- тя не е нормативна наука, няма собствена нормативна база, а почива изцяло на НПК;
- използва знания от наказателния процес, наказателното право, криминологията, съдебната медицина, съдебната психология, естествените и технически науки;
- Кр съдейства за усъвършенстване на наказателно-правната нормативна уредба
- създава предпоставки за практическо използване постиженията на НТП в правораздавателната и правозащитна дейност.
Тези знания, които се разработват от Кр се използват, както в наказателното производство, така и в други области.
Основни принципи на Кр – законност, обективност и изчерпателност.
1. Законност – дейността, свързана с разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията е съобразена със закона – НК и НПК.
2. Обективност – извършва се паралелно изследване на фактите и обстоятелствата, които имат отношение към разследването, с помощта на повече независими методи.
3. Изчерпателност – да се даде отговор на всички въпроси, да се проверят всички версии, като се изследва цялото отражение на престъплението върху действителността още преди унищожаването на доказателствата, с цел установяване на обективната истина.
Връзки на Кр с другите науки. Тези връзки са твърде всеобхватни и динамични. Най тесни те са с наказателния процес, освен по въпроса с доказването и с относимостта на доказателствения материал, а така също и в събирането и проверката на доказателствата. Най-важната връзка е с наказателното право и нормите на НК. Те са теоретична основа на Кр, които намират отражение при изграждане и проверка на версиите, при планиране на досъдебното производство, при приложението на криминалистическата техника и тактика пи разследване на престъпленията.
Връзките с криминологията се проявяват при изучаване причините и условията спомогнали за извършване на престъпленията и възможностите за тяхното предотвратяване.
Психологията и логиката също спомагат да се разработят някои въпроси в тактиката ( т.н. психологически контакт с лицата, които се разпитват; при очна ставка; при разпознаване на живи лица и трупове).
Логиката се използва при изграждането на версии – анализ, синтез, индукция, дедукция, аналогия, при планиране на разследването.
Кр е свързана и със съдебната медицина и съдебната психиатрия – задължително е присъствието на съдебен лекар при оглед на труп и последващия вътрешен оглед (аутопсия), при изследване на следи и веществени доказателства от биологичен произход. Съдебната психиатрия има значение при разпит на лица, относно тяхната оценка на даваните показания, оценка на някои патологични фактори, които оказват влияние върху “почерка” на дадено лице и др.
Особености на Кр :
1. Тя изучава процеса на отразяване на престъплението върху обективната среда, възникване на следите и други веществени доказателства.
2. Дава средствата и препоръките за откриване, фиксиране, изземване и изследване на материални следи и други веществени доказателства.
3. Определя тактическа организация на разследването и
4. Методиката на разследването на отделните видове престъпления.
Предмета на Кр постепенно се разширява поради :
- интегрирането й с наказателните и частни науки;
- потребността от криминалистични знания;
- необходимостта от съответствие между тези знания и нивото на престъпността.
Система на Кр. До скоро се приемаше че системата на Кр включва криминалистическа техника, тактика и методика на разследване на отделните видове престъпления. Тази система не се отрича, но трябва да се уточни, че Кр обхваща :
- въпроси от общата теория на Кр;
- криминалистическа техника – откриване, фиксиране, изземване, изследване и оценка на доказателствата;
- трасология – учение за следите;
- криминалистически експертизи;
- криминалистическа тактика;
- методика на разследване на отделните видове престъпления;
- криминалистическа профилактика.
3в. Идентификация на човека по признаците на външния му вид. (словесен портрет)

При извършване на различни престъпления, за целите на разследването при издирване на лица с неустановена самоличност (пострадал, уличен, трупове и части от тях) се използват теоретични разработки за идентификацията. Всеки човек притежава външни признаци, които в своята съвкупност са строго индивидуални и характерни само за дадения човек. Признаците на външността на човека са използвани от края на 19 век от Алфонс Бертион. Той е предложил методиката за тези признаци, наречена от него “словесен портрет”. В основата на тази методика лежи система от правила за подреждане и описание на най-характерните и устойчиви признаци на външността на човека, с помощта на специална терминология. Разработената от Бертион методика е използвана предимно за разкриването на престъпления. Професор Райс от Лозанския университет разработва нова методика, на база на тази на Бертион. Тя също е усъвършенствана, но в основата си се е запазила.
Признаците на външността са разпределят в 4 групи : - общи физически; -анатомични; - функционални и – съпътстващи.
- Общи физически – пол, възраст, телосложение и антропологични черти на външността на човека;
- Анатомични – свързани са с костно-хрущялната структура – размери, форма, положение на отделните части на тялото;
- Функционални – осанка, походка, жестикулации.
Тези трите са присъщи на самия човек, затова се наричат – собствени.
- Съпътстващи – облекло, предмети, с които си служи и носи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
криминалистика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.