Криза на съвременната държава


Категория на документа: Други




Р Е Ф Е Р А Т

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА

ОБЩА ТЕОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА

ТЕМА

Кризата на съвременната държава

Изработил: Проверил:

Пр.Г.МАНОЛОВ Добрина Башева
Факултетен№1299024

ПЛОВДИВ
2013

СЪДЪРЖАНИЕ
1.ВЪВЕДЕНИЕ
2. Управлението и инвестициите в човешки ресурси, кризата и дългосрочните последици.
3. Кризата и нейните последствия върху пазара на труда в България:възможностите за заетост и безработицата при младите и лицата с основно и по-ниско образование.
4. Кризата и нейните последици за заетостта и социалната сигурност.
5.Закючение

ВЪВЕДЕНИЕ:
Сред ценностите и политиките за съвременния свят са равните възможности и равнопоставеността на всички членове на обществото и неговите групи. Основно мяс-то сред тях заемат възможността за включване в сферата на платената заетост, дос-тъпът до образование и до пазара на труда, вземането на решения, доходите и си-гурността.За постигането на по-висока заетост, доходи и достъп до пазара на труда се разчита главно на политиките и действията за развитие на икономиката и увеличаването на работните места, на социалните и други политики, които създават предпоставки за повишаване на благосъстоянието на обществото и всички негови членове,а в тази връзка и за постигането на равнопоставеност на пазара на труда и в услови-ята на заетост и професионално развитие.В настоящото изследване темата за социалните последици от сегашната финансова и икономическа криза в България е поставена в контекста на членството настраната в Европейския съюз (ЕС) и развиващите се процеси на нейното интегриране в европейското икономическо пространство и особенно от включването настраната в реализацията на общите европейски политики и стратегии и използването на предоставените в тази връзка финансови и други ресурси.По своя характер социалните последици обхващат една много широка област,която е обект на социалната политика и отделните нейни насоки. За целите на настоящото изследване избрахме три основни, тесно свързани помежду си области: заетостта, безработицата и доходите на населението. Във връзка с тях се включвати последиците за и от други области - образование, обучение, социална сигурност,социално подпомагане, в определена степен и здравеопазване, социално изключва-не и други.От многото аспекти на заетостта, безработицата и пазара на труда по-непосредствено се изследват последиците за т.нар. "уязвими" или в "неблагоприятно положение" групи от населението, за които последиците от кризата и водените политики - съответно: социалното изключване, бедността и безработицата - са с най-значими, трайни, а понякога и необратими последици.

1. Управлението и инвестициите в човешки ресурси, кризата и дългосрочните последици.
Зетостта в реалната икономика все още се разглежда предимно в нейните количествени измерения - брой на заетите, на социално осигуряваните, средното заплащането на труда като минимална и средна брутна заплата, и в известна степен условията на труд с периодично регистрираните инциденти, трудови злополуки и нарушения на трудовото законодателство. В рамките на социалния диалог дебатите са предимно около краткосрочните действия и последици в тази област. Интересите и политиките на бизнеса, представяни от работодателските организации на национално и браншово равнище дори и в периодите на икономически подем, а още повече сега - в периода на криза, са насочени изключително към цената на труда и търсене на различни възможности за нейното намаление. Такива са политиките и действията за намаляване на социалното осигуряване на работещите, за позначително включване на държавата (бюджета) и поемане на една значителна част от плащаните осигуровки от работодателите, от постигнатото и отново стартирано искане за ограничаване и отпадане на доплащанията на продължителен професионален стаж, поемането на много от разходите по обучение или задържане на работещите в организациите от бюджета в рамките на активните политики по заетостта и други. В това, както и в политиките на бизнеса по наемането, заплащането,използването и освобождаването на наетите много по-често стоят интересите за Становище на Европейския икономически и социален комитет относно "Социалното приобщаване"(проучвателно становище), Европейски икономически и социален комитет, Брюксел, 4 ноември 2009 г.94 Катя Владимирова, Маргарита Атанасова, Любен Томев намаляване разходите на труд, а не за повишаване на неговото качество, мотивацията на работещите, тяхната производителност.Това позволява да твърдим, че в управлението на заетостта на човешките ресурси във фирмите доминира прилагането на ресурсния подход, разглеждането на наемането и използването на работна сила главно като разход на фирмата, който тя трябва да се опитва да намалява, за да бъде по-висока нейната печалба и по успешна на съответните пазари. Непосредствено това се потвърждава и в продължаващите практикиите с нарушения в областта на трудовото право, неплащането на осигуровките, укриването на реалните размери на заплащането, данъците и други. Действителността показва, че в условията на криза тези практики се увеличават и задълбочават. Например изследванията показват, че не са малко случаите, когато работещите получават около 1/3 от заплатата си по банков път, а останалите 70% остават да бъдат получени "на ръка", но много често в неясен срок и размер. С това се намаляват доходите, те, както и осигуряването им, стават несигурни, увеличават се броят и делът на "работещите бедни". При тези условия фирмите са застрашени да загубят в най-трудния си период най-квалифицираните и мотивираните си сътрудници, което ще има не само негативен ефект за изхода им от кризата, но и за техните бъдещи стратегии. Към този "ефект" може да се добави и силно ограниченото, а за мнозина работодатели прекратено обучение, инвестиране в условия на труд и развитие на сътрудниците.Използваният масово ресурсен подход към човешките ресурси на практика прави труден изхода от кризата, а още повече - достигането на така необходимата конкурентоспособност и производителност, за които главни предпоставки са качеството на човешкия фактор и неговата мотивация.По същество равнището и динамиката на производителността, на печалбата,развитието и модернизирането на компанията е начинът, по който следва да се из-мерват резултатите от инвестицията в сътрудниците. Това предполага използването на такъв подход в управлението, който се характеризира с приемането на работещите в организацията (тяхното наемане, развитие, възнаграждение, стимулиране,задържане) като една от най-значимите инвестиции, която от своя страна, е в състояние най-дълго и многократно да се възвръща. В дългосрочен аспект не печалбата, доре не и модернизирането, а устойчивото развитие и инвестициите в човешки ресурси могат да дадат своите положителни резултати, особено и по време на криза. Досегашната практика и насоченост на българския бизнес към бърза печалба, дори и в модерните български фирми, бави тяхното европейско интегриране и преди всичко повишаването на производителността и конкурентоспособността им.Приемането на подхода в управлението на заетостта и човешките ресурси те да се възприемат като най-важната инвестиция би ускорило не само изхода от кризата и бързото възстановяване, но би довело до устойчиво развитие и трайна тенденция на повишаване на производителността на печалбата.

2. Кризата и нейните последствия върху пазара на труда в България:възможностите за заетост и безработицата при младите и лицата с основно и по-ниско образование.
Настоящата криза се оценява и чрез динамиката на редица параметри на трудовия пазар като равнище на заетост и безработица, общо и по отделни групи, региони и населени места; делът на продължително безработните (над една година) и на"обезкуражените", делът на получаващите през периода на безработица обезщетения или социални помощи, делът на включените в различните политики и мерки за намаляване на безработицата, запазване и увеличаване на заетостта на първичния и вторичен пазар на труда и други.По данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни през първо тримесечие на 2010г. нарастна с 51% в сравнение с първо тримесечие нa предходната година и достига 374 246 души. Проучванията показват, че при различните групи от работната сила тези процеси се характеризират с определени спе-цифики, които трябва да се познават задълбочено като основа за формулиране на по-ефективни решения в областта на активните политики за регулиране на трудо-вия пазар. Така например данните разкриват, че най-бързо расте равнището на безработица при младежите на възраст 20-24 г., а най-многобройната група в съвкупността на безработните (повече от половината регистрирани безработни в страната) са лицата с основно и по-ниско образование. Във връзка с това в рамките на настоящото изследване анализът се съсредоточава върху ситуацията и развитието на заетостта и безработицата при младежите и лицата с основно и по-ниско образование, както и върху обхвата и съдържанието на активните политики за регулиране на трудовия пазар - общи и специфични за тях.Като традиционен обект на активните политики на пазара на труда младежите и лицата с основно и по-ниско образование е необходимо да се изследват с особено внимание в условията на криза. В частност младата работна сила трябва да се изследва и в контекста на обективните промени в демографската структура на населението и повишаващите се възможности за мобилност на работещите на европейския пазар на труда. При това по отношение на тях (с оглед на предстоящата им трудова кариера) се формират високи изисквания както по отношение на бързото включване в трайна заетост, така и във връзка с нарастващата потребност за непрекъснато актуализиране на знанията и уменията.Специфичното място на заетите и безработните с основно и по-ниско образование като част от работната сила се свързва преди всичко с относителните им трудности за включване в заетост, която е като източник на доходи за достоен живот и пространство за усъвършенстване на уменията. Честите преходи при тях между заетост и безработица, характер и продължителност на труда и други, предоставят ограничени възможности за развитие на умения, проофесионален или трудов опит. Последствията на кризата върху заетостта и качеството на работната сила на лицата от тези групи формират допълнителни трудности и бариери пред тяхната социална интеграция и професионална реализация в периода на икономическо възстановяване и в дългосрочен план.

3. Кризата и нейните последици за заетостта и социалната сигурност.
В Европа започналата криза от 2008 г. по своя обхват и дълбочина има различно проявление. За някои от страните от ЦИЕ тя е по-значителна и връща тяхното икономическо и социално развитие с години назад, заличава усилията и достиженията им от преходния период и годините на членство в ЕС. В някои държави като България тя започна по-късно и не само заради това все още не се чувства толкова силно.Населението на страната още помни голямата икономическа криза в страната от 90-те години, високата безработица и липсата на търсене на труд, голямото си обедняване и несигурност, социалното разслоение.По страни равнището на заетост преди кризата е различно, различни са и техните достижения и принос за увеличаване средното равнище на заетост в ЕС. Последвалото намаляване на заетостта поради започналата криза се отрази негативно върху общото равнище на заетост, което започна да пада с различна динамика за отделните държави. Най-значително е намаляването в балтийските страни, Испания и Ирландия. Спадът в заетостта кореспондира със силното свиване на икономическата активност. Най-значимо е намалението на заетостта в страните с най-голям спад в икономическата активност и в броя на заетите (Литва, Латвия, Естония, Ирландия и Испания).
Намалената икономическа активност и намаленото търсене на труд доведе до нарастване на безработицата. Общо за ЕС-27 безработицата достигна 9,5 % през януари 2010 г., като варира значително по страни: от двуцифрени равнища в Латвия(22,9 %), Испания (18,8 %) и още в други пет държави (Ирландия, Словакия, Унгария, Португалия, Франция) до най-ниските равнища в Холандия (4,2%), Австрия (5,2%) и около 10 държави с равнище на безработица за периода между 6-9 %, в т.ч. и в България (8,1%)Сравнителният анализ на данните за икономическата активност в рамките на ЕС позволява да се обобщи, че кризата обхвана почти всички държави и нейната дълбочина и последици са твърде различни. Спадът в производството и заетостта в някои е много висок. Дълбочината на икономическата криза в страните от ЕС достига своя връх през първото тримесечие на 2009 г. Признаци за подобряване на ситуацията започнаха да се наблюдават в редица държави след второто тримесечие на 2009 г., а у нас кризата получи своето по-значимо развитие. В почти всички страни темпът на снижаване на производството чувствително намаля. Икономиките на някои от държавите започнаха да отчитат положителен ръст на БВП. Един от факторите за това са и приетите мерки от страна на ЕС и правителствата на отделни държави за стимулиране на вътрешното потребление, инвестициите и производството.Кризата промени конюнктурата и развитието на трудовите пазари и не само забавя достигането на поставените цели (Лисабонската стратегия и нейните допълнения на последвалите форуми на високо равнище), но връща постигнатото в тази посока назад в годините. Според публикувания доклад на Европейската комисия текущата криза се отразява много тежко върху пазарите на труда в ЕС и заличава растежа на заетостта, постигнат от 2000 г. насам."Приетите програми иантикризисни мерки на равнище ЕС и отделните държави вероятно не са достатъчни, за да компенсират напълно задържащите развитието кризи в националните икономики на отделни държави Гърция, Испания и др.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
През последното десетилетие за политиките на ЕС заетостта има ключова роля за икономическото развитие и социалната интеграция - за Съюза и за отделните държави членки. Стратегиите и политиките за утвърждаване и по-нататъшно развитие на европейския социален модел могат да се приемат като сериозен залог за бъдещото развитие и в известна степен и като фактор за дълбочината на кризата в ЕС и трудностите, свързани с нейното преодоляване. Нарастването на безработицата през последните години, в условия на криза, би могло да се оцени и като своеобразен резултат от водените през този период интегрирани политики по заетостта и в частност тези за регулиране на пазара на труда.Количествените и качествените параметри на заетостта следва да се разглеждат като основни фактори не само за социалното включване в заетост, но и за нарастването на производителността и на конкурентоспособността на икономиките и на тази основа - като предпоставка за ръст на благосъстоянието и социалната кохезия. Тази логика е и в основата на много дебати и редица стратегически документи за развитието на ЕС, в които заетостта се третира като основен фактор за развитие и повишаване на жизненото равнище.Рецесията понякога може да бъде предимство и една потенциална заплаха за заетосттта и ограничаването на дискриминацията на уязвимите групи на пазара на труда, което е и едно от необходимите условия за растежа, за заетостта и социалната кохезия и трябва да бъде считано като елемент от решението за изход от кризата.В търсенето на подходи за изход от кризата и връщане към висок и стабилен икономически растеж има място и използването на опита на редица страни, и в Западна Европа, за насърчаване на потреблението. По отношение на този фактор страната ни има много възможности, и поради значително незадоволено по количество и качество потребление на широки слоеве от населението (бедни работещи, пенсионери, безработни и други), което би увеличило търсенето главно на произвеждани в страната стоки и услуги и така би стимулирало развитието основно на малкия и среден бизнес.Качеството на заетостта следва все повече да се разглежда като най-добрата
мярка срещу бедността и социалното изключване и поради това в период на рецесия застрашените групи трябва да са обект на специално внимание. Например, да получат развитие политиките, които водят до подобряване на равновесието между професионалния и семейния живот на жените и мъжете, позволявайки предимно на жените да имат достъп до пазара на труда. Такива политики могат да бъдат считани като една дългосрочна инвестиция, а не като цена, която се плаща еднократнo.

Използвана литература:
Активизиране на европейския пазар на труда: антикризисни политики и мерки,
Годишна среща на президентите и главните секретари на държавите - членки на
Европейския съюз, и на Европейския икономически и социален комитет, София,
26-27 ноември 2009 г.
Владимирова, К., Заетост и сигурност в годините на прехода на България към
пазарна икономика, В "Статуси в заетостта, трудови договори, сигурност", УИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Криза на съвременната държава 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.