Кукерите в Петрич - атракция и колоритност


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски", гр. Благоевград

КУРСОВА РАБОТА
ТЕМА:КУКЕРИТЕ В ПЕТРИЧ-АТРАКЦИЯ И КОЛОРИТНОСТ
Дисциплина: Етносоциология
Изготвил: Даниела Бойчева
Студент редовно обучение в катедра "Социология" - I курс

Проверил: доц.д-р И.Недин

х.пр. М.Любенова

17.05.2013г.
Гр. Благоевград

1

СЪДЪРЖАНИЕ

I. УВОД 3 стр.
II.КУЕРСКИ КОСТЮМИ 4 стр.
III .ОБИЧАИ-МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ 6 стр.
IV. ИЗВОДИ 8 стр.
V.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 9 стр. VI.ПРИЛОЖЕНИЯ 10 стр.

I. УВОД Кукерските маскарадни игри са старинен обичай в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от VІ век. Разпространен е най-вече в Югоизточна и Югозападна България, както и на някои места в Северна България. Кукери днес е общоразпространено наименование, но иначе в различните региони и селища са ги наричали по различни начини.В Петрич тези игри се наричат русалийски или станчинарски игри и по данни на Михаил Арнаудов"...тези игри се провеждали през така наречените "погани" (мръсни)дни от Коледа до Богоявление(Водици)-25 декември-6 януари". Обичаят в миналото е имал ритуален смисъл, вероятно останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и плодородие на хора, добитък и реколта.

В настоящето, когато мистичната и магическата им функция е отпаднала, русалийските игри придобиват зрелищен характер. Ритуалното в тях е изместено за сметка на театрализирането им. Днес в Петрич русалийските игри се съчетават с кукерско шествие и представляват единен карнавален празник, наречен "Сурва", който се провежда на 1 януари. На този ден рано сутринта, десетина групи от страшилища изпълват улиците на Петрич и смущават спокойствието на притихналия след бурната новогодишна нощ град. Тъпани, зурни, рога, рошави муцуни, всевъзможни носии и боядисани в черно лица се събират на градския прощад и се смесват с многобройната публика. Няколко часа не спират с музика, танци и веселба.

II.КУКЕРСКИ КОСТЮМИ Допреди 10-15 години в Сурва са вземали участие само момци и мъже, като те самите са изпълнявали и женските роли, но днес вече в групите се включват и млади момичета,облечени в носии. Всеки квартал в града сформира своя група,като тя наброява 30-80 души. Във всяка група има две подгрупи-едната се състои от мъже облечени като русалии, които се наричат "франгалии" и тяхното име идва от бялата фуста,която носят и тук тя се нарича "франга" и другата група това са "станчинарите"-маскираните мъже. Общо персонажите в групата са няколко зурнаджии, тъпанджия, 20-30 франгалии, задължително булка, 10-15 моми, гяволи, арапи, пепелаш, мечкари и мечка, баба и дядо,магаре или камила,попове,доктор,диви и домашни животни и др. Подготовката за Сурва започва още от около месец преди празника.Разучават се хората,които ще участват,приготвят се костюмите и маските. Станчинарите/франгалиите се събират на предварително уточнено място (мегдан,поляна) и там всеки ден надвечер,под командата на техния ръководител (балтаджия), те разучават хората и играят, който ще изпълняват в празничния ден.

Приготвянето на костюмите се пази в пълна тайна и то не само от другите групи,а и от самите участници в групата и само балтаджията е осведомен кой какъв персонаж е избрал. Предварително се събират птичи пера и животински кожи от различни животи и от тях се ушиват маски наречени "сурати" и те са няколко типа.Едните от тях са натуралистични и са направени от естествени глави и кожи на животни(пр.1) , а други представляват зооморфни маски от плат и кожи ,на които има оформени очи и уста и са украсени с цветни вълнени прежди и ширити изрисувани с бои.Има и сурати, ушити от плат,на които най-отгоре се пришиват естествени глави на орел, петел или друга птица.

Станчинарите в Петрич са облечени изцяло в кожи обърнати наобратно с козината навън,а през кръста им са препасани колани,целите окачени със звънци ,които тук наричат "джангърлаци", а в ръцете си държат дървени саби или тояги(пр.2).Краката им са обути с гумени или свински цървули,които са с козината навън. Костюмите на франгалиите се състоят от бели ризи без никакви шарки и ,бели памучни дълги гащи,също без украса,а отгоре обличат чепкен-елек с "крила" задължително в тъмен цвят и много богато украсен на гърба,крилата и предниците с черен гайтан и пайети. Носят и бяла плисирана фустанела-франга, която е дълга до под коленете и е с 60-120 плисета;опасват се с червен вълнен пояс(пр.3).Момите се обличат в типичната за този край бяла сая с къси ръкави;бяла риза-кошуля, с везани ръкави и поли; червен прегач-престилка с различни геометрични фигури;колан от вълнена тъкан,в който са пъхнати пошове-триъгълни кърпи. Слагат най- различни украшения-гердани,гривни,синджири,сребърни пафти и др.и обуват шарени чорапи и цървули(пр.4). Булката е облечена с бяла ,дълга копринена рокля и на главата си носи булчинско було,спуснато над очите.Обува си черни "кондури", а в ръцете си държи бяла модерна чанта. Мечката се облича с кожа с козината навън,а на кръста й са окачени джангърлаци. Води я мечкар с гъдулка и е завързана за него със синджир. Мечкарят също е облечен в кожи ,но е с открита глава,за да се чуват пеенето и командите към мечката(пр.5).

Дяволите или както тук се наричат "гяволи"-обличат син доков гащеризон, на главата си нахлузват доков сурат с големи рога от царевични мамули обшити с плат, а отзад си пришиват волска опашка. На гърба и на гърдите си носят закачени огледала,а на раменете пришиват големи крила и винаги в ръцете си държат вила или маша. Пепелаша (кюмюрджията), е типичен образ, който се среща само в този район, а дрехите му са ушити от дрипи. На кръста си е привързан с торбичка с пепел, а лицето му е напудрено цялото с брашно. В ръцете си държи лък със специално пригодена стрела,която хвърля пепел ,но не отлита от лъка. Облеклото на арапите се състои от бели панталони и куртки или гащеризон и желязна каска с два големи биволски или еленски рога отгоре. Цялото лице е намазано с олио и сажди така, че да блестят само зъбите(пр.6).

Бабата и дядото са облечени в кожуси обърнати с кожата навън. Бабата носи на гърба си в цедилка дете,ролята на което изпълнява кукла,увито в парцаливи дрипи.Дядото е "прегърбен", с натъпкани с възглавници гащи и се подпира с тояга. Станчинарите водят със себе си "магаре", "кон" или "камила"-двама момци,покрити с голям козяк или черга.Този,който е отпред носи сурат от кожа, а на гърба си носят самар,върху който возят хора от "публиката"- за здраве. Това са костюмите в общи линии,с които се обличат всички станчинари и франгалии в ранни зори на прага на настъпващата Нова година.

III.ОБИЧАИ -МИНАЛО И НАСТОЯЩЕ

На 1 януари рано сутринта всички станчинари и франгалии се приготвят вкъщи а на мегдана първи се появяват балтаджията със зурнаджиите и тъпанджията. Тогава започват да свирят "русалийския сигнал", "алай",и "франгалийското",докато се събере цялата група. Тогава ръководителя на групата прави подредбата, като всички се подреждат в три колони един зад друг. Най-отпред на средната колона стои тъпанджията, а от двете му страни са зурнаджиите. В средата след тъпанджията се подреждат булката и момите,а след зурнаджиите, от двете страни на момите ,са франгалиите, за да пазят момите.Непосредствено след тях са станчинарите, гяволите и всички останали персонажи. Най-отпред пред цялата група застава балтаджията, който ръководи групата и всеки е длъжен да изпълнява заповедите му. Около групата вървят арапите,като те са съгледвачи и пазачи на групата и имат за задача да разчистват пътя й напред. Отзад заедно с арапите ходят двама или повече "слуги"-мъже с големи торби, в които да носят даренията. Така подредена, групата тръгва из улиците на своя квартал да обикаля къщите. Франгалиите и момите играят "алай",а всички останали скачат в ритъма на зурните и джангърлаците. Когато приближат някоя къща се заиграва "франгалииското" хоро като танцьорите се подреждат в кръг, а останалите се разпръсват и заиграват ролите си. В двора на къщата влизат само балтаджията, булката и един арап, а всички останали чакат отвън. Тогава булата целува ръката на домакина, дарува го с кърпа през рамо, след което отново си я взима и получава пари от него. Понякога в някоя от къщите стопанинът "краде" булката и я крие, арапинът го хваща и му иска откуп, за да не го нацапа с вакса. "Краденето" и "криенето" на булката се прави с вярата, че с това ще избягат болестите и злините от тази къща, че годината ще бъде здрава и плодородна. Докато булката дарува стопанина, станчинарите скачат за берекет и здраве и както е останало от преди "колкото по-високо скачат, толкова повече ще порасте житото и царевицата; колкото по-тежко тропат, по-тежки ще са класовете и мамулите; колкото по-силно дрънкат, толкова по-надалеко ще бягат болестите". Пепелашът поръсва с пепел тези, които не му плащат, а гяволът ги удря с опашката си(пр.7). В този празничен ден всеки стопанин посреща станчинарите с добре дошли и ги дарява с пари, кървавица, ракия или кой каквото има. В много голяма част от къщите, домакините приготвят софра на двора си и чакат с нетърпение веселбата.Стопанинът плаща на булката и си поръчва хоро и ако стопанинът е по-възрастен това най-често е "гайда-аваси"-бавно и тежко македонско хоро, ако е по-млад -"кавраки Лено", "ширито" или нещо по-игриво. След танца домакинът кани всички на трапезата да хапнат и пийнат за здраве,като едновременно с това ги благославя: "Да сте живи и здрави, догодина пак да дойдете и пак да ви играм на орото", а балтаджията отговаря: "Да пийнем за здраве и берекет на хората,нивите и добитъка на тази къща. "Амин! Дай Боже!"- завършва домакинът. След като се обиколят всички къщи на квартала,групата тръгва към центъра на града и ако пътьом се засекат с друга група ,арапите и гяволите се налага да пазят булката (касата) и момите, за да не бъдат откраднати при разминаването. От страна на всяка група има надпревара кой ще открадне мома и кой ще заглуши повече музиката на другите. Тази от групите, която успее, се смята за по-силната. Идва моментът,когато всички станчинари, франгалии, гяволи, арапи и т.н. от всички краища на града се събират на площада, където е най-престижното място на карнавалното шествие. Там публика от целия град, а и не само, оценява коя група е "най-голяма, най-красива, най-добре изпълнява хората". От тук идва и надпреварата на групите кой да завземе повече място от площада. Всяка група прави голям кръг, в центъра на който застават станчинарите, а около тях франгалиите и момите показват танците си(пр.8). В последните години нарасна броя на групите, а така също и на публиката(пр.9) и мястото на площада вече не е достатъчно, за да се представят всички изпълнители едновременно, затова се представят последователно, като игрите стават на градската трибуна. Наблюдава се също една много интересна тенденция-в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), като така много успешно и разумно е елиминиран проблема с етническото противопоставяне,което е характерно за предишни събития. И така след края на всяка игра компетентно, жури оценява изпълнението на всички(пр.10). След като приключат игрите на площада групите се разотиват по кварталите си и там на мегдана, където са се насъбрали много хора, се играе пак голямо хоро и със много смях и веселие се танцува чак до тъмно. IV.ИЗВОДИ

Този прекрасен и слънчев град, който е разположен в южната част на Петричката котловина в подножието на планина Беласица, със своите станчинарски групи е красноречив пример за неизкоренената жизненост на русалийските и карнавалните игри в тази част на България.

Днес в Петрич има запазени и действащи 11 франгалийски групи, което може да означава само че традициите са живи и все още се спазват.Съхранени са така, както са били и преди-автентичната музика и танцова лексика на русалийските хора; тяхната стилност, тържественост; запазените персонажи и атрибути като саби, балтак, костюми и др. Съхранена е безпрекословната подчиненост на всички участници на реда в групата и на балтаджията. Този съхранен и запазен ред, много добре ни обяснява защо в днешните франгалийски групи в Петрич липсва разпуснатото и разгулно поведение на участниците а съществува "желязна"дисциплина в подредбата и протичането на празника.

Ако съпоставим старото и съвременното състояние на обичая,ще видим по-голям устрем към празничното и развлекателната зрелищност, отколкото към ритуалното. Сурва днес се приема като празник на народното творчество,в който с много въображение и любов към традицията обогатяваме и претворяваме народното си изкуство. И най-важен остава факта, че традициите ги има, че обичаите са живи и продължават да се предават от поколение на поколение.

V.ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 1."ТАНЦОВИЯ ФОЛКЛОР НА ПЕТРИЧ"-ИВАН ЦВЕТКОВ 2. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%87




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Кукерите в Петрич - атракция и колоритност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.