Културата и общественият живот на страниците на в. "Тревненско ехо" и продължението му – в. "Пробуда"


Категория на документа: Други



I. Увод

В тритомника си "Български периодичен печат" (1844-1944) Димитър П.Иванчев ни дава анотирани библиографски сведения за периодичните издания, излизали между 1844-1944 година. В географско-хронологичния показалец прави впечатление информацията за Трявна. Иванчев описва десет местни издания, излизали в този период. Вестниците имат различна функция и роля в икономическия, обществено-политическия и културен живот на селището. Повечето се публикуват в един или няколко броя, с ограничен тираж и към днешни дни са библиографска рядкост. Изключително впечатление прави сегментацията им. Вестник "Тревненски вести" е издание за местна информация и новини, което излиза при особени случаи. Подобен на него е вестник "Занаят и приложно изкуство". Периодичното издание разглежда теми за култура, приложно изкуство, технически, композиционни и конструктивни новости при занаятите. От него излиза само една книжка, в която се разглеждат въпроси, свързани с обработката на дървото. Друг тип са изданията, представляващи интересите на определени институции и кооперативи. Такива са: "Кооперативен глас" (периодично издание на работническата кооперация "Напред"), "Кооперативен лист" (издание на тревненската банка), "Общински вестник Трявна" (създаден в полза на институциите в града от кмета), както и "Общински вести" (официално издание на Тревненската градска община). Появяват се и вестници, които ратуват за стопанското развитие на града. Такива са "Български плод" и "Ехо от Трявна". Интересно издание е единственият рекламен лист на вестника за местна информация и новини "Курортни вести". Най-известни сред народа, най-четени и просъществували най- дълго време са в. "Тревненско ехо" (Трявна, 1929-1930) и неговото продължение в. "Пробуда" (Трявна, 1930-1934). Тези вестници са задоволявали жаждата на народа за информация, глада за културно, литературно и образователно познание, както и са крепили духа на тревненци винаги несломим. Страниците на вестника са се явявали така желаната трибуна за обществени въпроси и са поставяли на вниманието на гражданите различните мнения на техните ерудирани и желаещи да бъдат в полза на обществото съграждани. Оказва се, че въпреки голямата стойност на изданията, те не са били обект на подробен анализ.

II. Портретна скица на вестниците "Тревненско ехо" и "Пробуда"

Вестник "Тревненско ехо" е седмичен вестник за литература, култура и обществен живот. Той излиза от 10 май 1929 до 5 март 1934г. (като се включва и продължението му- в. "Пробуда"). Това го прави най-дълго излизалият вестник по това време. Фототипните издания на вестника могат да бъдат намерени на сайта на Регионална народна библиотека "Петко Рачев Славейков" - Велико Търново. От вестник "Тревненско ехо" са достъпни 38 броя, а от вестник "Пробуда" - 36 броя. Това е вестник за селището, а по-късно за града Трявна и региона. В него се разглеждат теми, свързани с политиката, международната обстановка, културата, литературата, образованието, земеделието, овощарството, занаятчийството, бубарството, здравето, туризма и още много други. Той информира гражданите за случващото се по света и у нас, споделя мнението си по различни въпроси, трибуна е за дискусии по наболелите проблеми, поддържа будно родолюбието. Мотивира гражданите да се образоват, развиват, ограмотяват и усъвършенстват себе си, да модернизират търговията или отраслите в които работят и разбира се града си. На страниците на вестника се публикува информация за най-важните събития, новини, отчети на институции и дружества, които са с обществено значение. Не се пропускат и по-важните събития от международния живот. По нареждане на властта вестниците се носят в полицията и минават за неблагонадеждни. Околийският управител казва да се пречи за четенето и разпространението на вестника. Вестникът се посреща много ласкаво от трудещите се хора. Излиза в 1000 екземпляра и се разпространява и в други градове. Постоянен редактор на вестниците е Койчо Христов, който влиза във връзка с един печатар от Карнобат и купува от него печатница "Караджейка". На нея печата десет години, шест от които вестниците "Тревненско ехо" и "Пробуда" (от 1929 до 1934 година). Печата също и стихове. Има шест стихосбирки. Някои от тях са: "Победата" , "Партизани" и "Социализмът в Трявна".

Първата страница1 на в. "Тревненско ехо" (витрината) е с дължината на пет колони и е в един цвят - черен. От дясната страна на логото има информация за датата и годината на излизане, поредния брой на вестника, информация за абонамента. От дясната страна е разположен цитат, а под него е упоменато името на редактора Койчо Христов. Има и адресен блок до редактора, който също е и известен адвокат. Главата на вестника е в черен цвят с начертание болд и кегел на шрифта 72 пункта. Отделните елементи са разграничени с тънка черна линия, а главата е отделена с комбинирана линия, която съдържа три тънки черни линии. Заглавията на материалите обикновено са с кегел на шрифта между 12 и 48 пункта, а статиите са от 8 до 12 пункта. Характерни са безсерифните шрифтове, рядко се използват серифни. По-късно графичното оформление на главата на "Тревненско ехо" е изменена2. На втората страница има горен колонтитул, който съдържа името на вестника, страницата и поредния брой на изданието. Титулът е отделен с тънка черна линия с дебелина 2 пункта. Заглавията обикновено са кратки, изразителни, съдържателни, но понякога има използвано преносно значение. Във вестниците не присъстват често иконографики и снимки. Част от изданието е систематизирано, т.е. е разделено на рубрики. За по-добро оформление са използвани разделителни линии, които разделят колоните в страниците. Най-често се среща единична линия 2 пункта, но понякога са използвани и вълнообразни линии. Постоянно или често присъстващи рубрики са : "Хроника", "Наша хроника" , "Обща хроника", "Съобщения", "Наши работи", "Световни събития", "Отзиви и бележки", "Въпроси на деня", "Събития на деня". Всеки брой започва с текст на редакцията, отразяващ проблеми от света или пряко свързани с града. Има реклами, обяви, стихотворения, разкази, мнения на граждани, по-късно се появяват и скръбните вести, снимки, равносметки за дейността на институции, дружества и учреждения. Понякога има тематични броеве, които се посвещават на тревненци или хора, загинали в тревненския регион, както и такива, свързани с друг тип събития, например Деня на кооперацията, честване деня на Ботев, Капитан Дядо Никола3, Иван Мошев4 и други важни личности.

Прави впечатление голямото изобилие на реклами. Каретата с реклами са с широчината на две колони. Също така, често се появяват и рекламни карета, целящи популяризиране на изданието и имащи за цел да накарат повече хора да рекламират на страниците на вестника. Рекламите, абонамента и отделните продажби на вестника го издържат. Вестниците се печатат в две печатници през различните години - " Б. Ненков" и " Пробуда".

На 25 юни 1930г. излиза извънреден и последен брой на в. "Тревненско ехо". След това на 1 септември 1930 година се появява вестник "Пробуда". Той е пряко продължение на в. "Тревненско ехо". Запазва своя редактор - адвокатът Койчо Христов, но към редакционния комитет за кратко се включва и д-р Желю Михайлов. Вестникът продължава тематиката на предходника си. Има леко изменение на графичното му оформление. То се изразява в по-стройно направената глава на вестника5. Пропорционално са разположени отделните елементи. В средата с начертание болд и големина на буквите 72 пункта е изписано името на вестника. От ляво е изписана информация за абонамента, а от дясно- цитат или мисъл. Отделени с по две линии са всички елементи. Под заглавието в ляво е поместена информация за периодичността на излизане на вестника, в средата- за типа издание (литература, култура и обществен живот), а в десния край- информация за редакционния комитет. Главата е леко изменена в 4-тия брой. От брой 2 от 1 октомври 1931 г. под името на вестника в скоби се е публикувало името на предшественика му6 - "Тревненско ехо". На 15 септември 1931г. вестникът навлиза в третата си година. Тогава се понижава цената му от 0,50 лв. на 0,30 лв. и започва да излиза два пъти в седмицата. От страниците на вестника може да се добие много ясна представа за живота в онова време, за заниманията, интересите на хората, развитието им и социалния им живот.
III. Литературният и културният живот на тревненци от страниците на в. "Тревненско ехо" и "Пробуда".

В Трявна по това време (първата половина на XX век) кипи богат културен живот. Тревненци живо се интересуват от историята си, посещават своето читалище, създават дружества, които да са в подкрепа на обществото, четат родни и чужди автори, абонират се за периодичен печат, почитат дните на известни и не толкова известни българи, които са допринесли за развитието на града, ревностно пазят архитектурата и облика му, стимулират образованието и развитието на младежите. Неслучайно изданието, дава гласност на изявите на тревненци- художници, певци, писатели или търговци и занаятчии. В културен план на страниците на "Тревненско ехо" и "Пробуда" най-често се коментират теми, свързани с училището и читалището. В бр. 19 има статия, посветена на учителството, след това в бр. 21 има обща статия за читалището и училището. В следващите издания темите не губят своята актуалност. В бр. 22 е поместена статия за провинциалния вестник и учителя, след това в бр. 24 отново се говори за читалището. Тревненци обичат града си и го поддържат като културно средище. По тази причина има статия " Да заработим за читалището"( бр. 26 ) , в която се коментира неособено активната дейност на градското читалище и липсата на подкрепа от учителите и голяма част от гражданите. Наред с тези теми се обсъжда и положението на читалището в с. Раданци (бр. 31) . В бр.32 пък има материал, посветен на темата за премахването на училищното настоятелство.

Във вестника е разгледана дейността на Дружеството за културно - икономическо повдигане на гр. Трявна, създадено през 1910 г. Вестникът активно отразява дейността му и подпомагането на развитието на театралната и музикалната дейност на града. То обединява елита на интелигенцията в селището по това време. Целите му са: разкриване на нови производства, благоустрояване и хигиенизиране на града, залесяване на околностите, съхраняване на историческата памет. Именно на 20 годишнината на това дружество е посветен извънредният 41 брой на в. "Тревненско ехо". Статията "Двадесет годишнината от основаването на Културното дружество в гр. Трявна" е написана от Ал. Косатев. Той е зъболекар, един от най-старите деятели и радетели на културното дружество и негов член. Идеята на дружеството е на д-р П. Брънеков, Георги Симеонов, Христо Даскалов и др. Той споменава в статията си, че това е първото такова дружество в България. Съставено е от най-интелигентните хора, които имат голямо желание за обществен живот. Изброени са 15 основни приноса на дружеството и дейности. Част от тях са: възобновяването на местното читалище, уреждането на театри, литературно музикални вечеринки, сказки и реферати, също така много концерти и връзка с държавните власти,от които са получавали парични средства. Също така към дружеството са привлечени дарители и средствата са изразходвани за костюми и декори. Не на последно място са се установили контакти с хора от Русе и София, полезни на тревненското общество. Отразяват се и дейностите на дружество "Гусла" и създадените към него хор и оркестър, които допринасят за популяризирането на музикалното изкуство.

Редакторът, като съвременник и жив участник в развиващите се големи и съдбоносни процеси, преживял всички ужаси на онова бурно време, е оставил и немалко политически статии, а също и много стихотворни творби. Литературните произведения от страниците на двата вестника са най-често стихотворения и разкази, написани от редактора. Те не са издържани по форма, но тяхното съдържание въздейства върху читателската публика. Всички творби на Койчо Христов са наситени с дълбок социален смисъл и винаги се четат с жив интерес и оставят у читателя чувство на духовно задоволство. Творбите рисуват най-болните и актуални социални проблеми в момента на написването им.

IV. Общественият живот на хората от китния град Трявна, отразен във в. "Тревненско ехо" и "Пробуда".

Актуалните теми, свързани с обществения живот на града са за: благоустройството, залесяването, занаятчийството, устройването на шосета, кооперациите, овощарската станция, бубарството, общинската аптека, възпитанието на децата, медицината, хляба, пенсиите, застраховките на добитъка, политическия и обществен живот, както и за Трявна като курорт и предимствата и пред другите градове (чистия въздух, минералните бани, евтините стоки и т.н.).

Голяма част от тревненското население и след Освобождението продължава да се занимава с овощарство, бубарство и пчеларство, занаяти (най-вече дюлгерство), търговия и др. Новост се явява развитието на града като курорт. В брой 5 и 10 е поместена статия " Летуване в Трявна и околността". В нея се говори за нуждата от летуване, за предимствата на планинския курорт, за летовищата в тревненския балкан. От тогава до днес градът разчита на посетителите си и по всякакъв начин се стреми да ги привлече. На страниците на вестника се поместват статии за различни природни и културни забележителности7. Като природни забележителности са посочени пещерата "Змеюва дупка" (в бр.3) , Пещерите-Пропасти (в бр. 12) и местността Косов камък (бр.12). Легендата за пещерата " Змеюва дупка", описана на страниците на вестника е интересна дори за съвременния читател на вестника. Първите наблюдения и изследвания са дадени от строителя на презбалканската жп линия инж. Манек и проф. Франц Нетолецки, които са открили нов биологичен вид в пещерата. Публикация за откритието има в "Тревненско ехо", бр.3 от 28 май 1929 г. По-късно в бр.12, бр.16 и бр.18 от 1929 г. на местния вестник е публикувано първото техническо описание на пещерата. На 18 септември 1923 г. трима велики изследователи на пещери - проф. Едуард Книрш, Нено Радев (уредник в Софийския музей) и Богомил Даскалов, ръководител на местната пещерна организация събират и изследват първите намерени в пещерата троглобионти. Публикация за товa е поместена в бр.24 от 1928 г. и броеве 75, 76 и 78 от 1938 г. на общинския вестник "Тревненско ехо". Друга местност, посетена от изследователите, са Пещерите- Пропасти. Преданието за тази пещера8 е публикувано във в. "Тревненско ехо" от 3 август 1929 г и е написано от Богомил Даскалов.

За да посещават курортистите забележителностите на града, се разчита освен на железопътната и на пътната връзка към Трявна. През 1910 г. започва строежът на шосето Трявна - Габрово под ръководството на австрийския инженер Миланович. През 1929 г. е публикувано съобщение на Тодор Поп Иванчев от Трявна, което казва, че се "установява редовно автомобилно пътуване Трявна - Габрово и обратно. Всяка събота и неделя. Тръгване 7 - 8часа, връщане 4 - 5 часа. Отиване и връщане 100 лв. Само отиване 60 лв.".

В стремежа да се измени видът на селището към по-модерен, тревненци стигат и до крайности - предвижда се събарянето на много от старите къщи, особено в близост до центъра (включително къщата на революционера Ангел Кънчев9). Така на страниците на излизащия през 1929г. в Трявна вестник "Тревненско ехо" започва полемика в какво трябва да се изразява "благоустрояването на града" и какво трябва да бъде отношението към възрожденската архитектура. Тази дискусия има положителен резултат. Законът за старините, който през 1936г. е допълнен, защитава старинните къщи в Трявна от "благоустрояване". Въпреки това в средната махала (централната част на града) се правят значителни промени. През 20-те и 30-те години се изграждат нови къщи в модерен за времето стил. Съборена е сградата на Тревненския конак и на нейното място и терена наоколо, със съдействието на Общината и по инициатива на Културното дружество, през 1927г. се изгражда "парк-паметник", носещ името на Петко Славейков10. Около този парк се оформя и площадно пространство, заобиколено от внушителните сгради на Тревненското училище, Съдебната палата, Гранд-хотел "Братя Момчеви"11, Тревненската популярна банка. През 1924г. се разширява и площадното пространство до часовниковата кула и църквата "Св. Архангел Михаил". През 1909г. е направена сградата на жп гарата в Трявна. Същата година тук идва и първият влак. На 13.03.1913г. е завършена Презбалканската жп линия със свързването на участъците от Стара Загора и Велико Търново при гара Кръстец . През 1937г. общината взема мерки за разширяване и оформяне на площадно пространство край гарата. По това време - 1934-1936 г., вече е завършена и новата сграда на Столарското училище, намираща се в непосредствена близост. През 1938 г. е оформена градинка пред Даскаловата къща. През 1940 г. е завършена сградата на телеграфо-пощенската палата в Трявна и от началото на 1941 г. работят телеграфните линии . Всички тези важни за града събития са отразени на страниците на общинския вестник.

През 20-те години се разгръща широка рекламна кампания за Трявна като приятно място за почивка. В основата и е Културното дружество, подпомагано от тревненските дружби "Родно огнище" в Русе и София, тревненци, живеещи в други градове и, разбира се, общината. В рекламата се акцентира на красивата природа и лечебното действие на тревненския въздух и минералните води. За красивата природа, лечебния климат и многото удобства за курортистите в Трявна пишат в местни вестници и периодични издания тревненци, живеещи в големи градове - Ямбол, Русе, София и т.н. Рекламите акцентират на доброто водоснабдяване на селището, електрификацията му, чистите и уютни квартири, доброто посрещане от тревненци, пресните и вкусни продукти и ястия, умерените цени. Особено внимание се отделя на още едно предимство на града: два минерални извора, чиято вода съдържа сяра и е лечебна при стомашни и бъбречни заболявания. За летовниците се осигуряват и разнообразни развлечения - наред с разходките сред природата и вечерните забави, културните институти в града организират театрални постановки, музикални и литературно-музикални вечери, балове, сказки на различни теми, срещи с български писатели, професори, видни музикални и обществени дейци. На страниците на в "Пробуда" са публикувани материали по организирането на курортното дело в града и информация за предстоящи забавления, курсове по грънчарство, шев, кройка, изработване на изкуствени цветя, предлагани на почиващите. През 1934 г. Културното дружество получава от Министерството на Народното просвещение разрешение за подвижно кино, което през 1934-35 г. се използва с рекламна цел. В брой 8-ми на в "Тревненско ехо" е публикувана първата статия, пряко свързана с града като курорт. Отбелязано е също, че е много важно кое курортно място ще се избере. Според курортиста, написал материала, е редно лекарите да определят какво място за летуване подхожда най-много на различните хора. Важно е да знаят климатичните особености на курорта, за да не се постигнат противоположни резултати. Казва, че в Трявна сухият балкански климат благоприятства за всяко здраве и анемичен вид. Отбелязва се също, че жилищата са подобрени, извънредно хигиенични, няма задух и ветрове, които да разнасят зарази, има изобилие от изворна вода и питателни продукти на сравнително ниски цени. В същия брой на вестника се обяснява и за курортното село Божковци и стратегическото му разположение- до спирка на презбалканската железница. Материалът е на кмета на с. Раданци и има за цел да рекламира селото, като се приканват курортистите да видят ниските цени. В бр.10 е публикувано съобщение, че в един от последните броеве на вестник "Утро" в статия с курортите в страната, Трявна е вписана като курорт за туберкулозно болни хора. В съобщението Дружеството за културно-икономическо повдигане на града предупреждава всички туберкулозно болни да не идват в града, защото няма да бъдат допуснати съгласно решението на местния хигиеничен състав. Някой се е опитал да компрометира града и отправят молба към вестник "Утро" да направят опровержение на публикуваната от тях информация. В 13 брой е поместена статията на Райко Ошанов със заглавие "Една пакостна реклама за Трявна", която коментира опровержението на в. Утро. С проследяването на тези публикации ясно се вижда, че вестник "Тревненско ехо" по всякакъв начин се стреми да подкрепя развитието на града, да го популяризира и да се бори за добрата му репутация.

В първите десетилетия на 20 век се развива и търговията. От една страна това се обяснява с увеличаване производството на фабриките и възникване на нови такива, а от друга с факта, че Трявна се издига като курортно селище. Броят на магазините по това време надхвърля 100, ресторантите също прогресивно нарастват.

Трявна и околните населени места са сред малкото райони в страната, където е разпространено бубарството. Почти всяко семейство в малкия град е упражнявало тази дейност. Именно за това в "Тревненско ехо" в няколко броя подробно разглежда темата. Бубарството осигурява суровини за развитието на текстилната промишленост, която бързо набира скорост в Трявна. Първата статия, която публикува вестникът е : "Какво трябва да се съблюдава при храненето на бубите и брането на черничевия лист" (в бр.2 от 18 май 1829г.), след това: "Отхранването на бубите" в бр. 4 от 31 май 1929 г. и накрая "За бубарството" в броя от 22 септември 1929 г. От селскостопанските дейности в тревненско продължава да се развива и пчеларството.Основен поминък на жителите в Трявна е занаятчийството. Действително някои занаяти западат- резбарство, зографство, кюмджийство, розопроизводство и др. , но голяма част от тревненското население и след Освобождението продължава да се занимава с овощарство. Поради липсата на средства и земеделието и овощарството преживяват тежък период. Тогава се стига до създаване на кооперации. Вестник "Тревненско ехо" и после "Пробуда" активно информират гражданите за същността, предимствата и съществуващите кооперации. По случай Международния кооперативен ден, бр.9 на "Тревненско ехо" е посветен изцяло на темата. Редакторът публикува няколко материала- "Какво ни носи кооперацията", "За кооперацията" и "Празникът на кооперациите". Това всъщност е капиталистически начин на покровителство и осигуряване на труд на дребните селски стопани, който е по-прогресивен от предишния, при който всеки сам се грижи за това.

V. Политическите възгледи на редактора Койчо Христов

Още като ученик в класното училище, Койчо Христов проявява интерес към политиката. В Априловската гимназия в последния клас участва в марксически кръжок и става комунист. Като учител в с. Периловец става член на видинската партийна организация. През 1905г. е приет за студент в юридическия факултет на СУ. Членува в софийската партийна организация- тесни социалисти. Изключен е от университета през 1907г. за освиркване на цар Фердинанд I пред Народния театър. Отива в Белград, където продължава да учи. С годините расте омразата му към монархическия режим. През 1920г. се връща в Трявна, когато тревненската партийна организация е в подем. Животът в града е напрегнат и обхванат от бурния патос на времето след Първата световна война. През 1922г. получава нервен удар, затруднено е движението му и разбира, че борбата против фашизма ще води с перо в ръка.

След преврата на 9 юни 1923г. властта е отнета от Александър Стамболийски. В Трявна властта поема полк. Михов от Габрово, надзирател в текстилната фабрика ,,Св. Георги" и той става комендант на града. Арестуват около 30 човека от партията и започват подготовка за решителна борба срещу комунистите. Комунистите в Трявна също се готвят за въоръжен сблъсък. Тревненската партийна организация се снабдява с оръжия нелегално от великотърновските казарми. За тази подготовка Койчо Христов пише стихотворение през 1932г. , което публикува в своя вестник "Пробуда" . Стихотворението е със заглавие "Кървава баня" и е отпечатано на 15.07.1932 г. в бр. 19. След усилена подготовка идва Септемврийското въстание. Във връзка с кървавия терор, който настъпва след въстанието, той написва стихотворение, посветено на главореза Александър Цанков. Творбата е поместена в бр.8 от 01.01.1935г. на в. "Пробуда". След неговия провал идва Андрей Ляпчев. К. Христов пише статия по повод провала на Цанков в бр.26 от 1 юли 1931 г. във в. "Пробуда". В статията "Бурята около проф. Цанков" в бр.8 от януари 1931 г. го определя като ,, ненавистен и омразен човек за българската общественост".

Вестник "Тревненско ехо" започва да излиза в период на затишие на организационния живот на комунистите в Трявна като ежеседмичник, който след едногодишно излизане се преименува на вестник "Пробуда". Първоначално се печата в собствена печатница, която редакторът закупува, за да може свободно да печата борческия материал.

"Излизането на в. "Тревненско ехо" беше истинска сензация за град Трявна. То произвежда такава реакция сред управляващите, щото още същата вечер Младата гвардия на сговора устрои пред дома ми шумна демонстрация , пеейки известни нам песни".12 Вестниците по нареждане на властта се носят в полицията и минават за неблагонадеждни. Околийският управител прави опити да прекъсне разпространението на вестника. Вестникът се посреща много ласкаво от трудещите се хора. Излиза в тираж 1000 екземпляра и се разпространява и в други градове. Вестникът отразява всички по-важни събития на времето от страната и от международния живот. К.Христов: " Думата е за печата. Ние, с риск на живот и смърт, водим борбата. Аз пиша стихове и статии за всеки по-важен момент от тая неравна борба. " Това е един обширен и безценен летопис на епохата на фашизма до 19 май 1934 г. , а най-вече това е летопис на тежките и жестоки борби, които българският народ и редакцията на вестника са водили срещу тъмните сили на варваризма. За отношението на социалистите към фашизма е статията "Жертвоприношение", поместена в бр.18 от 18.06.1932 г. на в. "Пробуда". В бр. 15-16 от 17 май 1933 г. пише по въпроса за амнистията и за Ботев. Това е прочувственото стихотворение "Стани- събуди се!". Германският фашизъм и борбата срещу него също е отразен в няколко броя. К. Христов определя Хитлер като най-мрачната фигура в историята на човечеството. Пише за основните причини за появата на фашизма- в бр.27-28 от 20 юли 1931 г. на в. "Пробуда". В редакционната си статия в брой 4 от 1 октомври 1930 г. пише за германските избори. Те дават информация за този неизбежен исторически период, за политическия живот и борбата между управляващите буржоазни класи и работническата класа. В брой 5-6 от 20 ноември 1932 г. на "Пробуда" пише втора статия за законодателните избори и в нея разглежда "Какъв е истинският образ на фашизма в държавното управление и какъв е истинския образ на неговия представител Хитлер." Писал за управлението преди Хитлер от ген.Фон Шлайхер и Фон Папен- те имат немалко значение за характеристиката на историческия момент при появата и управлението на германския фашизъм. За управлението на Фон Папен пише в бр. 18 от 18 юни 1932 г. Статията е "Разграничителна линия". А за управлението на генерал Фон Шлайхер пише в бр. 7-8 от 20.12.1932 г. в статията "Новия Бисмарк". Това е първият отзвук от това, че Хитлер става канцлер на Германия. За това епохално историческо събитие, което коства на човечеството десетки милиони убити и ранени, пише в бр.12 от 15 февруари 1933 г. В бр.14 от 10.04.1933 г помества втора статия по този въпрос. Статията се казва "Масло в огъня" от 10.04.1933 г, а в бр. 15-16 от 17.05.1933 г "Тревожни сигнали". По същата тема в бр. 4 от 5 март 1934 г. статията е "Новата ера". Редакторът смело заявява своята позиция по темата за идолопоклонничество - "О, жалка ирония на съдбата!.. Но нека бъдем уверени, че ще доживеем нова политическа формация, която ще даде на човечеството неговите истински политически форми, без самозвани герои, диктатори и узурпатори"13. Правдиво са отразени и последващите събития: държавният преврат от 19 май 1934 г. , политическата сцена , начело с Кимон Георгиев и Петър Попзлатев и реформата. Реформата, която новата диктатура прокарва, е да ,, разтурят" политическите партии и да спрат издателствата. И вестник "Пробуда", смелият и огнен боец срещу фашизма, престава да излиза и редакцията се поставя пред въпроса накъде и как? Борбата срещу фашизма продължава и след спирането на вестника. Редакцията не спира да бъде опора на обикновените хора , не спира да води словесна работа сред трудещите се в града и се ориентира към издаването на стихосбирки и сбирки с разкази.

VI. Заключение

Основната цел на двата вестника- "Тревненско ехо" и "Пробуда" е била да са близо до хората, да се занимаят с техните проблеми и да представят теми, които са част от кръга им с интереси. Можем да кажем, че през годините изданията успешно са се развивали и са успели да се превърнат във вестниците на тревненци. Темите в тях засягат всички: от децата и жените, през селяните, занаятчиите, работниците в първите предприятия и кооперации в града, интелигентните, искащи да се образоват до бакалите, чорбаджиите и търговците. Вестникът е разнообразен, добре списван и авторитетен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културата и общественият живот на страниците на в. "Тревненско ехо" и продължението му – в. "Пробуда" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.