Културата на ацтеките


Категория на документа: Други


СПЕЦИАЛИЗИРАНО УЧИЛИЩЕ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ

КУРСОВА РАБОТА

КУЛТУРАТА НА АЦТЕКИТЕ

"Едва ли има нещо по-вълнуващо от критичната точка на срещите, където всеки се изправя пред неразбираемото си отражение в огледалото на другия"
Клод Леви-Строс

УВОД

Историята на света е история на цивилизациите...........

През 1519 г., точно двадесет и седем години след като Христофор Колумб прекосява Западния океан в търсене на пряк път от Европа към Азия, испанският конкистадор Ернан Кортес се отправя от Куба на пътешествие към непознато кралство. Корабите на Кортес напредват към брега на Табаско и пускат котва в Потончан. Тук испанците чуват думите кулуа и мешики, които се отнасят до могъщ народ, разположил своите владения отвъд планината на север - ацтеките. На 8 Ноември 1520 г. конкистадорите влизат в столицата на ацтеките Теночтитлан. Последвалите събития: заложничеството и убийството на владетеля Монтесума ІІ и оттеглянето на Кортес водят една година по-късно до тримесечната обсада на Теночтитлан и неговото падане в ръцете на испанците. С превземането на ацтекската столица настъпва краят на индианските цивилизации в Централна Америка.

Такава е историческата рамка на случилите се събития, които изцяло променят съдбата на местните общества.

Това, което представлява интерес за мен, е осъществилият се сблъсък между представителите на две различни, нищо незнаещи една за друга цивилизации. Идвайки в Мексиканската долина, испанските конкистадори са носители на достиженията на Западната християнска цивилизация - рационална мисъл, модерни оръжия и фанатична религиозност. Те имат задачата да открият злато, да спечелят нови души за християнството и да присъединят нови земи към владенията на Испанското кралство. От своя страна ацтеките са представители на съвсем различна, непозната за Запада цивилизация. В основата на тези общества стои хармонията между човека и света, равновесието между дух и тяло, съюза между индивидуалното и колективното, обединени в мистиката и преклонението пред боговете.

Сблъсъкът между тези два различни свята води до утвърждаване на ценностите на триумфиращата западна цивилизация от една страна; от друга - спира развитието на ацтекската цивилизация, която е в своя апогей. Как се стига до този резултат? Много изследователи свързват отговора на този въпрос с особеностите на мисленето (определяно като "митологично") не само на ацтеките, но и на други индиански народности. Мислене, което носи в себе си елементите за собствения си край. Именно тази вяра във фаталната предопределеност предизвиква поражението на тези общества.

Изхождайки от аксиомата, че културата създава цивилизацията, ще се опитам да представя същностните характеристики на ацтекската култура. Навлизането в територията на тази култура ще ми даде възможност да надникна в света на тяхното мислене, да си дам отговор на въпроса: загива ли тази култура? Може би малка, но съществена част от нея, заляга в основите на бъдещото мексиканско общество. Защото една цивилизация не загива, тя просто престава да се възпроизвежда. А културата и най-вече нейните духовни измерения се проектират в съзнанието и в колективната памет.

ИЗЛОЖЕНИЕ

Обществото и културата на ацтеките са неделима част от цялата Мезоамериканска цивилизация, принадлежаща на индианските племена, населяващи териториите на днешно Мексико, Ел Салвадор, Гватемала, Белиз и части от Хондурас. В процеса на развитие на тяхната империя, ацтеките наследяват, възприемат и усвояват множество религиозни, икономически и обществени форми и традиции от по-ранните народи и племена, населяващи Централна Америка.

За основатели на Ацтекската империя се смятат индианците от племето мехика (отначало занимаващи се с лов и събирачество), които се заселват в Мексиканската долина в средата на 13 век. Тъй като по това време долината е била вече населена, мехика са били принудени да потърсят убежище на два острова близо до западния бряг на езерото Текскоко (едно от петте езера в района). Смята се, че мехика вярвали в легенда, според която щели да основат голяма империя в блатиста местност, а като поличба ще видят кактус, израснал върху скала, а върху него орел, тъй като местността около крайбрежието на езерото Текскоко е била именно блатиста, ацтекските жреци използвали този факт и обявили, че са видели знамението. Същият район скоро се оказва стратегически важен със своето плодородие и удобните водни пътища. Мехика постепенно усядат и започват да практикуват земеделието. През 1325 г. върху един от островите основават град Теночтитлан. Въпреки това, през следващия век те плащали данъци на по-силните от тях съседни племена, по-специално на племето тепанека от града държава Атцкапотцалко. При последните мехика са служили като наемници. Постепенно мехика увеличават своя брой и създават силна военна и държавна организация. По-късно Теночтитлан влиза в троен съюз с градовете държави Тетцкоко и Тлакопан и през 1428 г. с общи усилия побеждават тепанеките.

При управлението на мексиканския владетел Итцкоатл, неговия наследник Монтесума І и владетеля на Тетцкоко Нетцауалкойотл тройният съюз бележи серия от победи и завоевания. Така се създава империята на ацтеките, простираща се от централната част на днешно Мексико до границата на днешна Гватемала. Империята включва редица отделни държави и етнически групи, задължени да плащат данък на тройния съюз. Като най-силен сред съюзниците се оказва град Теночтитлан.

Обществото на ацтеките е с ясно обособени структури и строго йерархично. Основният поминък на това общество е земеделието. Религията определя и направлява всяка част от живота на хората в империята. Ацтеките почитат богове, представляващи природни сили със жизненоважно значение за развитието на земеделието. В градовете се строяли гигантски каменни пирамиди, на върха на които са били храмовете за жертвоприношения в чест на боговете. Изкуството на ацтеките е израз най-вече на религията и военното дело, с което империята печели богатства и власт. За жертвоприношенията ацтеките използват най-често военнопленници.

Основната структурна единица на ацтекското общество е кланът (калпуи). Първоначално той включва група семейства, които имат общ предшественик. Всеки клан има автономно управление и правото да избира свой собствен съвет, както и служители, които да пазят обществения ред, да водят война, да раздават правосъдие. Отделните кланове имат собствени училища, където момчетата се обучават на гражданско поведение, военно дело, история, занаяти и религия; имат и отделен храм, оръжеен склад, хазна и др. Земята в рамките на клана се разпределя между главите на семействата според техните нужди. Всяко семейство има право да обработва земята, но е собственик само на реколтата или продуктите, които произвежда.

По-късно с разрастването на столицата Теночтитлан и усложняването на нейната инфраструктура, клановете не се основават вече на семеен принцип и се превръщат в административни градски подразделения.

В Теночтитлан и в другите градове държави най-опитните вождове от всеки клан сформират племенен съвет, който избира четирима висши чиновници. Един от тях е избиран за тлатоани (владетел). След като Теночтитлан става център на Ацтекската империя, неговият владетел вече е император и всички останали вождове са задължени да му плащат данъци. Императорът на ацтеките е смятан за полубог, потомък на ацтекските богове и е както върховен военачалник, така и върховен жрец.

Следващото ниво под императора заема благородническата каста от жреци, воини и управници. След тях се нареждат обикновените хора - търговци, войници, занаятчии и земеделци. Най-ниско в йерархията стоят работниците. Ацтекските търговци образуват наследствена класа, наречена почтека. Те живеят в отделни квартали, основават гилдии и имат редица привилегии. Ацтекските благородници и управници имат право на частна собственост, включително и върху земята. Земята на обикновените жители е собственост на водачите на клановете. Земевладелците плащат данък на империята във вид на селскостопански продукти, използвани за различни държавни цели. Всеки физически годен жител на империята има задължителна военна служба.

Въпреки строго определеното структуриране на ацтекското общество, социалният статус на всеки жител можело да се променя според неговия принос за империята. Обикновените жители също могат да променят своя ранг, особено ако са добри бойци. За младите хора от някои класи има възможност да учат за жреци и за воини. Бойците, успели да хванат голям брой пленници, печелят голям престиж и са допускани до елитните военни съсловия.

След усядането на ацтеките земеделието става техен основен поминък. Земите по крайбрежието на езерата били плодородни, но недостатъчни за изхранването на постоянно нарастващото население. За усвояване на повече земя, те строят напоителни системи, терасират склоновете на околните хълмове и започват да наторяват почвата. Най-голямото им постижение в земеделието е реколтивирането. на блатистите почви около езерата, чрез строеж на изкуствени острови, наречени чинампа. Ацтеките ги строяли по следния начин: първо прокопават канали през блатата, след което натрупват калта на предварително изплетени от тръстика плоскости. Тези плоскости се застопоряват, като се връзват за колове, забити в дъното. Във всеки ъгъл на тръстиковата плоскост ацтеките засаждат дървета, които се вкореняват в дъното и по този начин укрепват плоскостта. Така се получават острови с плодородна почва, където ацтеките отглеждат царевица, тикви, зеленчуци и цветя.

Ацтеките не познават ралото и не използват животни, за да орат земята си. За засаждане на земеделските култури те си служат със заострени колове, които забиват в меката почва. Основен земеделски продукт при тях е царевицата. Отглеждат също боб, тикви, авокадо и домати. За богатите ацтеки се отглеждат също пуйки, патици и пъдпъдъци.

Широко използвано при ацтеките растение е столетникът, наречен агаве. От сока на растението те приготвят слабоалкохолна напитка, наречена пулке, бодлите му използват като игли, листата -за строителни цели, а влакната - за изработване на въжета и тъкани.

В империята на ацтеките някои стоки били произвеждани специално за императора или за продажба по местните пазари: грънци, инструменти, бижута, статуи, шивашки изделия и други. Със скъпи продукти като сол, златни накити и облекла се занимават търговци, пътуващи до низините край Мексиканския залив или на юг до днешна Гватемала. Разменяли ги за други скъпи продукти като пера от екзотични птици, ягуарови кожи, памук, каучук и какаови зърна. Ацтеките нямат метални монети (те не са усвоили метала). За разменни средства използват зърната от какао, памучни платове и сол.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културата на ацтеките 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.