Културен мениджмънт. Финансиране.


Категория на документа: Други



Университет по библиотекознание
и информационни технологии

Катедра: " Културнo- историческо наследство"

Специалност: Архивистика и Документалистика

РЕФЕРАТ
на тема
Културен мениджмънт.

Финансиране

Изготвил: Преподавател:
Антоанета Милошева гл.ас. д-р Венцислав Велев
Фак. № 003 адз

София 2013

Хората на изкуството търсят престиж, поддават се на влияния, които идват от политическата обстановка. За тях е важно да се радват на вниманието на публиката, да имат повече възможности за изява, да се продават. В мотивите и стремежите си , творецът може да е и прагматичен. Понякога изтъкването на творческата оригиналност се превръща в добре премислена търговска стратегия, което означава, че творецът не се рее в сферата на идеите и въображението, изчистена от прагматичните интереси и социални и икономически принуди. Културните продукти и услуги имат своята цена.
Всеки културен институт има своята организация и управление. За разлика от мениджмънта в стопанската или търговската сфера, които са насочени към техническата, административната и икономическата дейсност, културния мениджмънт обединява творческата политика и бизнесполитиката, обединява художествени, административни и социални аспекти, като преди всичко творчеството е на пиедестал. Икономическите цели са производни на културно- творческите и поради тази причина мениджмънът е посредническа, обслужваща дейност. Основната задача на културния мениджмънт е всички процеси- художествени, административни, иконимически, социални, да се обединяват в служба на културното творчество и културното потребление.
Редица автори са на мнение, че културният мениджмънт е изключително значим в ролята си да обслужва изкуството, което показва, че той не се намесва в собствено творческите процеси. В този ред на мисли, като определим самото творчество като самоцелни и самодостатъчно, допускаме, че не може да бъде планирано или организирано в смисъла на мениджърската активност. Което означава, че основната насоченост на културния мениджмънт се изразаява в създаването на възможно благоприятни усолвия, които улесняват творческия процес, приближават изкуството и творците до публиката, дават възможност на артистите да работят в добра атмосфера и едновременно с това ги стимулират да развиват и разкриват потенциала си. Това предопределя активността на културния мениджмънт като многопосочно ориентирана към творчеството, институциите и потреблението. Съвременните културни организации се нуждаят от съвременна организация, структури и собствени йерархии. Като средища, които укрепват взаимоотношенията между различните участници в културния живот, театрите, музеите, оркестрите, библиотеките и другите културни организации, претърпяват редица изменения в историческото си развитие. Но по отношение на организационните си структури, участниците в културния живот не са съвършено нови явления. Още от епохата на Ренесанса навсякъде в Европа започва усилена събирателна дейност, като и днес има колекции, които водят началото си от това време. С постепенното си откъсване от дворцовия живот и развитиеито на финансовия капитал, се създават условия за формиране на колекционерството и колекционерите в съвременното понятие на това понятие. През XV в. историята на музеите динамично се развива, но първоначално достъпът до тях е ограничен. Едва еманципиращата се буржоазия създава базата, върху която започват да се развиват свободните занаяти, самостоятелната художествена дейност и условия за културен пазар. Изкуството се освобождава от опеката на представителната публичност, а културните продукти се възприемат и преживяват в сферата на частното културно потребление. Като резултат от тези процеси през XVII в. се активизират различни видове изкуства- музика, театър, изкуство, колекционерство и други, които се конституират в отделни организации- театър, музеи, музикални общности и други.
Края на XIX в. и началото на XX в. имат голяма роля за утвърждаването и развитието на българските културни институции в съвременния им вид, когато се институционализират процесите в българското културно развитие. Първите музейни сбирки се създават в първите читалища през петдесетте и шестдесетте години на XIX в. Нашите предци още преди 100 години търсят да намерят адекватни решения и построявт културните институции с национално значение- драматичната трупа през 1904 г. прераства в Народен театър, създаден е Софийския университет през 1888 г., Народната библиотека през 1879 г. и други. В края на XIX в. към Българската академия на нуките (1869 г.) се съдава првоначално Общ исторически музей, а след това Етнографски, Археологически и Природонаучен музей и т.н.. Активизират се художествените изложби, организират се театрални и музикални спектакли, създават се печатници и издателства, нови книжовни и просветни организации и редица други. Възникават много посреднически дейности спрямо културното творчество- организиране на изложби, преговаряне с галеристи, общуване с критици. Това дава тласък за развитието на българската художествена култура.
Всички културни институции се създават с днешното им предназначение- да бъдат достъпни за всички и всеки.
С основание може да приемем, че и до днес в ораганизационния си строеж културните организации съдържат белезите на историческото си пораждане. Макар че не няма единствен и безпогрешен начин за управление на творческата организация, без директор тя би била немислима. Организацията се изгражда около водещата фигура на диригента, директора на театъра, библиотеката музея и т.н.. Но в действителност традиционното разбиране на културните дейности, често влиза в разрез със съвременната философия и практика на мениджмънта.
Няколко от основните причини, които оказват влияние върху съвременното управление на културните процеси в съвременния свят. Днес всички културни организации са поставени в сложна ситуация на пазарна среда, на жестока конкуренция спрямо съвременните форми на развлечение и прекарване на свободното време, в ситуацията на постоянен недостиг. И част от тях се оказват неподготвени. Предишните форми за осигуряването на публика, чрез организирането на масова такава, а държавните субсидии са сведени до минимум. За разлика от нарастващите разходи за материали и заплати, за продукция, продуктивността на културните организации не може да нараства безкрайно. Именно тези нови условия и затруднения налагат доброто изследване и познаване на културните потребности на хората, търсенето на алтернативни източници на финансиране, спонсори и други. Новите предизвикателства изискват нови подходи, нов тип на ръководене на културната дейност, която се проявява във висока степен на съвременен професионализъм и своевременното въвеждане на техники и инструменти за модерен мениджмънт и маркетинг. Независимо от това, че сферата на публичния и некомерсиален сектор се фокусира не върху печалбата, а върху това културата да бъде обществено благо, също се налага осъществяването на принципте на мениджмънта. За да се отговори на формиращите се нови културни очаквания и естетически вкус, в съвременния етап на развитие пред театрите, оркестрите, музеите, библиотеките и други, на преден план излиза прилагането и осъществяването на методите на мениджмънта и маркетинга. Всичко това е съпроводено с определени трудности и противоречия, и ако тези промени не се вземат под внимание, културните организации стават нечувствителни и невъзприемчиви към динамиката на социалния и културния живот.
Културните организации по устройство, предназначение и начин на работа са доста разнообразни. Организацията на издателства, музикални форми и филмови корпурации, които функционират като предприемачески организации в пазарна среда, е напълно различна от тази на една общинска библиотека. По един начин се ръководи театър, в който финансите са частично осигурени, и по съвсем друг начин се ръководи една частна галерия, която не разчита на подкрепата от страна на държавата и сама събира средствата си и т. н.. Или ако музеят има един уредник, той по необходимост обединява, реализира и координира всички функции на мениджмънта- от планирането и организацията, до маркетинга и дейностите, които са свързани с връзки с обществеността. Всичко казано до тук означава, че целите и методите на културния мениджмънт, както и прилагането на мениджърски техники се характеризират с различия, в зависимост от различния контекст и естеството на творческата дейност. Но независимо от растящата потребност предвид културните организации, остава видимото присъствие на твореца, в център е поставена извисяващата се роля на културното творчество.
Растящото внимание към културния мениджмънт се крие в потребността в изработването и прилагането на анализи, изследвания, координация, маркетинг и реклама. Непрекъснато се поставят въпросите какво точно обхваща мениджърското мислене и дейности, дали става дума за систематизирано и стратегигеско планиране, организиране, управление и контролиране на културните процеси и т.н. и отговорът е, че мениджмънтът организира и координира всички тези дейности.
Противоположен на административната незаинтересованост и недоброжелателност, културния мениджмънт означава да се поставят и реализират конкретни цели, означава активна и целенасочена дейност. Дори и най- внимателно планираната дейност може да се провали, ако няма подходяща организация, управление и координация на изпълнението. През 1937 г. се изработва POSDCORB (класификация на мениджмънта): Planing- в процеса на планиране се набелязват основните насоки и вземане на съответните решения по отношение на бъдещето.
Organization- необходимост от съзаването на една формална структура на авторите, за да се постигат поставените цели.
Staffing- отнася се до екипа, който работи в организацията или който ще бъде привлечен по даден проект.
Directing- вземане на решения под формата на общи, конкретни или специални указания, управление на организацията, въздействие, функциониране.
Coordination- много важна задача, свързана с различни аспекти и организационни елементи, които се намират в отношение един спрямо друг.
Reporting- използване на постоянна информация, доклади, така че ръководителят да е винаги в течение на случващото се.
Budgeting- планирането на бюджета, рализацията на финансовите средства, счетоводство и контрол.
Всички тези отделни етапи са организирани и направлявани от мениджмънта по възможно най- резултатния начин. Целите на мениджмънта са тясно взаимообусловени с процеса на планиране. Да разполагаме с план означава да си осигурим базата, с помоща на която промените в организацияте стават с необходимата компетентност и професионализъм, което от своя страна се отразаява на избраните стратегии. Планирайки програмата си, културната организация взема и съответните насочени към бъдещето решения. Не подходящото планиране или липсата на планиране води до лоши финансови резултати, празни зали, провал на книги и спектакли. А внимателното планиране води до съществени резултати- развива се програма от отделни етапи и внимателно се обмислят тематичната насоченост, времето и отделните стъпки. Процесът на планиране включва: определя къде ще се инвестират време, енергия и средства; поставя задачи и цели и провежда контрол и оценка. Представлявайки комплексен и многостепенен процес, културният мениджмънт обединява всички тези отеделни дейности, като основната цел, която си поставя и преследва, е възможно най- ефективното управление, използването на културните ресурси по най- оптимален начин.
В качеството си на институция мениджмънта се отнася към всички ръководни институции и към хората, които вземат нужните конкретни решения.
Мениджмънт в културната организация означава да се направи необходимия избор измежду многото възможности- от изготвянето на репертоар, преодоляването на конфликти между художествени интереси и икономически аспекти, назначаване или освобождаване на художествен или административен състав, социални проблеми. Всички те по необходимост се подчиняват на твореската политика. Всеки, който се занимава с организиране на изложби, посредничество в концертната дейност, всеки който е културен експерт изпълнява функциите и дейността на културен мниджър на съотватната дейност. За прилагането на мениджмънта на разположение са различни техники, които от своя страна представляват инструменти, методи, модели и подходи, които са необходими за решаването на типичните проблеми на мениджмънта. Отделните аспекти на мениджмънта- планиране, организация, координация, анализ и контрол- са конвертируеми и във функционален смисъл могат да съществуват независимо, както един или друг тип организация, така и независимо дали ще се приложат в сферата на икономиката, търговията, бизнеса или културата. Когато се организира културна проява, изложба, проект, не само че не съществува особен проблем, но е задължително да се осъществяват основните функции на мениджмънта.
Една от най- трудните функции за много културни мениджъри е свързана с вземането на решения. Това е управленска функция, управленско поведение, което е насочено към осъществяването на основното предназначение на културния мениджмънт- да благоприятсва културното творчество и културното развитие.
Основание за активизиране на дискусиите за културния мениджмънт идва и от потребността да се осмислят и отговорностите на културния мениджмънт публично да легитимира или санкционира изкуството.
За да оцелява и да се развива, културната организация прилага и развива стратегии и бизнесполитика. Стратегическото развитие включва разработването на специфична културна политика, бизнесполитика и възприемането на модерните ценности като успех на пазара, бизнесефективноста и други. Културният мениджмънт означава създаването на потенциали, на стратегическо равнище се обсъждат въпроси за развитието на организацията в дългосрочна перспектива, запазването на съществуващи потенциали и създаването на нови такива. Като цялостен план за действие, стратегията означава вземане на решения и конкурентоспособност. Основополагащото значение на стратегиите е, че се създават за постигане на целите на културните организации в дългосрочен план. В модерния мениджмънт обвързването на стратегическо планиране води до гъвкавост и конкурентноспсобност в една динамична среда.
В основата на културната политика стои финансирането на културата. Могат да се обособят три основни начини на финансиране на културата- пазарно, бюджетно и смесено финансиране, социалните традиции в сферата на културното подпомагане и от преобладаващия модел на културната полиика. Като прилага различни форми на културно финансиране държавата и отделните правителства винаги формулират и реализират своите приоритети в посока на това, какъв вид творческа дейност или какъв културен институт ще подкрепят с наличните бюджетни средства. И в крайна сметка се обсъждат въпроси с механизмите на финасирането за даден сектор, отделна творба или творец. Селективно отказвайки или отпускайки финансови средства правителствата осъществяват културна политика, но те биха могли да се ръководят и от различни съображения, които в някои случаи биха могли да доведат до произволни и нецелесъобразни действия и резултати.
Като принципно сентрализирано бюджетното финансиране е строго обвързано с държавната целенасоченост. Този вид финансиране обаче е характерн за социалистическия модел на културна политика, но се прилага не само там. Това показва, че бюджетното финансиране дава възможност на по- бедната страна да рзавива културните си потребности и да участва в културния живот. Практиката на бюджетното финансиране е да се насочва към националните културни институти- Националната библиотека, Национален театър, Национална опера, Национално- историческия музей и други. Тоест, към институции, чийто функции се изразяват предимно в съхранението, опазването и изразяването на националните ценности и ориентири, на националната културна идентичност, особено предвид динамичните процеси на културното развитие, бързо сменящите се, краткотрайни в ценностно си значение методи и тенденции. Когато бюджетното финансира е централизирано, често се пренебрегват локалните различия и специфичност в културното развитие. Точното счетоводство, съотношението между приходите и разходите, икономическата рационалност се оказват недотам нужни за културните организации с осигурените бюджетни субсидии, защото средствата се разпределят независимо от количеството и качеството на разултатите и постиженията в културното програмиране. Понякога се стига до неравномерно разпределение на средствата между центъра и периферията. И от тук следва да се каже, че този подход на финансиране не финансира и не възпитава гъвкавост в мениджърското мислене и действие на управлението и организацията на театъра, библиотеката, музеят и други. За съжаление в България, бюджетното финансиране касае предимно покриване на заплатите на творците или сметките за ток и парно. Най- съществения недостатък на бюджетната система е, че държавата и управляващите правителства могат директно да се намесват в дейността на културните институти, като така директно контролират културните съдържания и творческия процес, като се осигурява подчиненост на творците. В известен смисъл държавните разходи за култура показват степента на намеса от страна на държавата.
Пазарната система е децентрализирана и добре приложима във вътрешното културно развитие. Точното счетоводство, прилагането на бизнесплан, осъществяването на синхрона между творческата и бизнес политики изискват адекватно разпределение на средствата и са съществени предпоставки за налагането на културните организации в пазарна среда. Пзарът принуждава културните организации да бъдат по- чувствителни към промените в потребностите, интересите и очакванията, в сравнение с бюджетното финансиране.
Пазарното и бюджетното финансиране са противоположни и всеки един тип може да бъде съотнесен в сравнителна перспектива, спрямо различните модели културна политика. Всеки един от тях има както предимства, така и недостатъци и поради тази причина не може изцяло да се приема или отхвърля. Нито един от тези начини на финансиране на културата не е подходящ за целите на културната политика в съвременните общества, защото в съвременните условия стремежът е да се реализират оригинални, нови решения чрез претеглянето на предимствата и на двата традиционни начина на финансиране, като целта е прилагането на смесено финансиране.
Финансирането на културата може да бъде многопосочно, насочено както към културното производство и творците, така и към процесите на разпространение, опосредняване, културно потребление и публиките. Успешното развитие на изкуствата зависи от тази основни фактори в диалектиката на културния живот. Културното производство обхваща творците и критиците, а културното опосредняване се отнася до културните институции- музеи, библиотеки, изложби, специализирана литература и др.. Културния пазар обхваща галерии, панаири, аукциони и взаимосействието между тези три фактора се влияе до голяма степен от интереса на публиката, на формираните в обществото потребности и традиции.
Директините инструменти на културната политика са субсидии и дотации. При субсидиите финансовите средства достигат директно до културния производите или до културната организация, като покриват частично или изцяло разходите по определена творческа дейност.
С дотациите финансовите средства покриват цените на едни или други продукти, услуги или дейности.
До тук споменатите форми на финансиране по никакъв начин не се изключват една друга. По- скоро като се допълват взаимно, могат да бъдат реализирани и прилагани едновременно и за един и същ вид културна дейност.
С цел да се преодолее отрицателното въздействие на пазарните отношения в социалното равитие, културните икономики разработват и прилагат разнообразни директни и индиректни инструменти. Директните инструменти са подходящи в общества, в които преобладава предимно бюджетното финансиране на културата, докато индиректните инструмени са по- подходящи за пазарно- ориентираното или смесеното финансиране.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културен мениджмънт. Финансиране. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.