Културно законодателство


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"

Философски факултет

гр.Благоевград

((
Курсова работа
((

Дисциплина:

ЕВРОПЕЙСКИ КУЛТУРНИ ПОЛИТИКИ

На тема:

Културно законодателство

Конституция
Текстовете в Конституцията на Република България, които пряко се отнасят до
областта на културата, са следните:
Чл.3. Официалният език в Републиката е българският
Чл.13.(1) Вероизповеданията са свободни.(2) Религиозните институции са отделени от държавата
Чл.18
Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение,природните и археологическите резервати, определени със закон, саизключителна държавна собственост.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.
Чл. 36.(1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение нa българските граждани.(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред съсзадължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
Чл. 39.
(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.(2) Това право не може да се използва за накърняване правата и репутацията на другите, или за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление или насилие над личността.
Член 40.
(1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не
подлежат на цензура.(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Член 54.
(1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. (3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона
Авторско право
През 1993 г. българският Парламент прие Закон за авторското право и сродните му права, който поставя под закрила максимално широк кръг авторски и сродни права.През 1995 г., в посоката на хармонизиране на националното законодателство в сферата на интелектуалната собственост с европейските норми, Народното събрание ратифицира Римската конвенция и Женевска конвенция.На 25 юли 2002 г. бе приет от XXXIX Народно събрание Закон за изменение и допълнение на този закон, с което законодателството в тази сфера постигна пълна хармонизация с европейските директиви и изпълни поетите от българската държава ангажименти по международните договори със Световната организация по интелектуална собственост и Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС) на Световната търговска организация. В българският закон за авторско право и сродни права са предвидени текстове, които допълват и приспособяват съществуващата правна рамка относно свободното използване на произведения в новата Интернет среда и навлизането на новите технологии. По този начин се цели приспособяването на авторското правната
закрила в новата среда и хармонизиране на някои аспекти, свързани с правилата за правото на възпроизвеждане и разпространение на произведения чрез Интернет. Предвижда се правна закрила за производителите на база данни. Предоставя се особено право върху оригиналния подбор или подреждане на базата данни на нейния производител. Срокът на закрила на особеното право е 15 години. Особено важно внимание е отделено и на дружествата за колективно управление на права. Все повече се засилва тяхната роля за гарантиране спазването и закрилата на
авторски и сродни права. По силата на чл.26 от ЗАПСП възнагражденията при
записване за лично ползване следва да се изплащат на заинтересованите
организации, представляващи отделните категории носители на права по ЗАПСП. Те могат да представляват своите членове и по гражданско-правни спорове.В края на 2005г. бяха приети особено важни нормативни актове в областта на закрилата на правата върху интелектуалната собственост, инициирани от Министерство на културата.На първо място следва да се отбележи приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права. С него бяха транспонирани във вътрешното ни законодателство разпоредбите на две нови директиви на Европейския съюз, а именно:
• Директива 2001/84/ЕО от 27.09.2001 г. относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството при препродажба на оригинали на произведения на изкуството и
• Директива 2004/48/ЕО от 29.04.2004 г. относно изпълнението на права върху
интелектуална собственост.
С въвеждането на първата директива се изпълни изискването за въвеждането в
законодателствата на страните-членки на разпоредби, гарантиращи на автори на произведения на графичното и пластичното изкуства, фотографски произведения и някои изрично посочени произведения на приложните изкуства (гоблени, керамики, произведения от стъкло) да получават възнаграждение, изразено в процент от продажната цена, получена при препродажба на оригинала, евентуално последвала първото прехвърляне на собствеността от автора на първия приобретател. Втората директива се отнася до мерките и процедурите, прилагани в хода на гражданското съдопроизводство, които държавите-членки са задължени да предвидят, за да се осигури по-ефективно зачитане на правата върху интелектуална собственост, в т.ч. авторското и сродните му права. Със законодателните промени са регламентирани също така значително по-подробно и процесуалните правомощия на органите на Министерството на културата, които се борят с такива нарушения по административен път.Не на последно място трябва да се отбележи и завишаването на размера на предвидените за нарушителите глоби.Транспонираните разпоредби от директивите влязоха в сила автоматично с приемането на страната в ЕС през 2007 г. През месец септември 2005г. бе приет Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. С този закон се отмени Постановление No 87 от 1996г. за контрола върху използването на обекти на авторското право и сродните му права, лицензирането на производителите на компактдискове и производителите на матрици (стампери) за производството на компактдискове.
Запазва се лицензионния режим за производителите на компактдискове и на производителите на матриците за тяхното производство. Предвижда осъществяване на административен контрол за извършването на всяка сделка
• за възлагане на производство на оптични дискове или матрици, съдържащи
обекти на авторското право и сродните му права,
• за придобиване на права за възпроизвеждане и/или разпространение на
звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения, както и извършването на всеки внос или износ на носители, съдържащи звукозаписи или записи на аудио-визуални произведения.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Културно законодателство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.