Лекции по организационно поведение


Категория на документа: Други


Лекции по Организационно поведение на темите, които сме взели

1. Организационно поведение - същност, равнища на анализ, цели и подходи.

Организационното поведение е научно направление, което се занимава с разработване, предсказване и контрол на човешкото поведение и на факторите, които влияят върху действията на хората като членове на организацията.

Съществуват три равнища на анализ:
* Индивидуално равнище на анализ - обект на внимание е индивидуалното трудово поведение т.е. способностите, интелигентността, темпераментът, познавателните стилове, интроверсията, екстраверсията, ценностната ориентация и мотивацията.
* Групово равнище на анализ - обект на внимание са груповото поведение, груповата структура и груповите процеси т.е. формалното и неформалното групово членство, груповите норми, груповите роли, статусът, специализацията, груповия конформизъм, вземането на решения в групата и работата в екип.
* Организационно равнище на анализ - обект на внимание са различните организационни процеси т.е. организационни конфликти, организационна промяна и организационна култура.

Целите на организационното поведение са четири:
* Описание на трудовото поведение на хората и групите в организацията;
* Извеждане на причините, които оказват влияние върху трудовото поведение;
* Предвиждане на евентуалното бъдещо поведение;
* Оказване поне на частично въздействие върху трудовото поведение.

Подходите, използвани от организационното поведение са три:
* Подход на човешките ресурси - акцентира се върху два момента:
- грижа за израстването и развитието на хората към по-високи нива на тяхната компетентност;
- грижа от страна на организацията за създаване на подходящи условия на труд, които да позволяват максимално използване на човешкия потенциал.
* Контингентен подход - нарича се още условен; тук не може да се действа от позицията на оптималност, защото тези действия ще бъдат шаблонни при различните казуси.
* Системен подход - всеки процес може да се разглежда като система, включително и организацията, от различни елементи, между които има различни връзки на взаимозависимост; отделните елементи изграждат едно организационно цяло.

2. Историческо развитие на организационното поведение.

Организационното поведение като дисциплина се появява в периода 1950-1960 г., а у нас през 1990 г. Основоположник е Фредерик Тейлър.

3. Фундаментални концепции, лежащи в основата на организационното поведение.

Фундаменталните концепции на организационното поведение са две:
* Концепция за природата на човека - тук човекът се разглежда като:
o Оценител, защото той се интересува от всичко онова, което се случва около него в заобикалящата среда, възприема го и го оценява;
o Максимизатор, защото независимо от това с какви блага разполага, той се стреми към придобиване на нови блага или към още по-големи количества от това, което притежава;
o Създател или творец, защото той решава да се придържа към придобиване на нови блага.
* Концепция за природата на организацията - тук организацията се разглежда като:
o Инструмент на нещо (ред, подреденост) за постигане на нещо материално или духовно;
o Съвкупност от елементи, между които съществуват връзки и зависимости, които са обединени по такъв начин и си взаимодействат така, че съдействат за постигането на организационните и индивидуалните цели.

4. Същност на индивидуалното трудово поведение и видове индивидуални личностни различия.

Индивидуалното трудово поведение е начина, по който даден индивид се включва в трудовия процес, за постигане на индивидуални цели и за задоволяване на определени нормативно зададени изисквания.

Индивидуалните личностни различия представляват неповторимото съчетаване от количествени и качествени характеристики на личността, които определят едно специфично отношение към заобикалящата среда и собственото "АЗ". Индивидуалните личностни различия, които оказват влияние върху трудовото поведение са способностите, интелигентността, темпераментът, познавателните стилове, интроверсията, екстраверсията, ценностната ориентация и мотивацията.

5. Способности и интелигентност.

Способностите са съвкупност от индивидуални особености на личността, които са условие за успешно осъществяване на дадена дейност и разкриват различията в динамиката на усвояване на необходимите знания, умения и навици.

Видовете способности са 13:
o Механични способности;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по организационно поведение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.