Лекции по синтаксис


Категория на документа: Други


1.Тема Предмет,задачи и дялове на науката стилистика. Стилистика е наука на стила във всички значения на този лингвистичен термин.Като индивидуално използване на езиковите единици в речта,като функционален и езиков стил и т.н.Функционалната стилистика е наука за онези разновидности на книжовния език които се използват в различни речеви сфери.Има два вида фактори:екстралингвистични(неезикови).Те са свързани с ситуацията на общуване.Вторият вид са лингвистични,те се описват чрез изследване на текстове в състава на едни и същи области на обществения живот.Теорията за редактиране се свързване основно с писмените текстове,представлява търсене на все по добра точка на изказ.Стилистичните грешки са речеви фактори,които затрудняват или напълно възпрепятстват комуникацията.
Тема 2.1 Език и реч Езикът е естествено възникнала и закономерно развиваща се знакова система.Езикът е полифункционален като най-важните му функции са свързани със създаванете и предаването на информация.Езиковата система е структурирана по равнища и първичната субстанция на човешкия език са звуковете.Съдържанието на фонемите се определя от набор диференциални признаци.Най-малката значеща езикова единица е морфемата.Морфемите се делят на:лексикални и граматични.Лексикалните морфеми се наричат още словообрарзуващи.Граматичните са формообразуващи.Морфемите от своя страна изграждат думите.Думата е двустранно езикова единица която има план на съдържание.Думите изграждат словосъчетания и изречения.Езиковата система е потенциална и не може да се наблюдава непосредствено,затова се изучава чрез нейните проявления в речта.Език и реч обаче трябва да се различават.Речта се съотнася с конкретното говорене,протичащо във времето и имащо звукова или писмена реализаиция.Речта е конкретна и неповторима а езикът е абстрактен. Речта е актуална а езикът е потенциален.Речта е материална състио се от единици възприемани чрез сетивата.Езиковата система е пасивна и статична.Речта е линейна структурирана по равнища.Речта е индивидуална и сувективна докато езикът е обективен.Той отразява опита на обществото което го използва.
2.2 Съобщение,изказване,речево произведение,текст,комуникативен акт. Съобщението представлява единица информация,предадена чрез знаково образувание.Езиковото съобщение е това което е предадено чрез знаците на естествения език.Изказването се основава на индивидуалната лингвистична и комуникативна компетентност на автора.Изказването от своя страна е елементарна единица на репликата.Речевото произведение се състои от изказването на едно лице при монолога на две или повече лица.Така се надграждат понятията. Понятието е комуникативен акт на общуване и се изразява в междусубектно кодиране и предаване на информация до нейното възприемане и декодиране.Компоненти на комуникативния акт са комуникантите адресант и адресат и реализараният контакт между тях.Като текст се определя всяко речево произведение с комуникативна функчия което отговаря на изискванията за тематична завършеност,свързаност,информативност и стилистично единство.Текстът се характеризира със следните лингвистични признаци: 1.свързаност,2.граматичност,информативност,4.цялостност и завършеност на текста,5.стилистично единство.Дефиниции за понятието текст: 1.Висша езикова единица,комплексен езиков знак,висша комуникативна единица.Видове текстове: 1.Според формата на речта биват писмени и устни.2.Според начина на общуване са монологични и диалогични.3 По степен на оригиналност се делят на оригинални и продуктивни.Текстът се дели на том глава а най малкият сегмент на текста е абзацът.
2.3 Функции на съобщението Между адресант адресат се предава съобщение което функционира в определен контекст.Важно е между тях да има контакт както и двамата да имат код с който кодират информацията.Според Роман Якобсон функциите на съобщението са негова комуникативна характеристика.Съобщението може да изпълнява следните функции.1.Денотативна-тя е насочена към референта дава информация за него.2.Експресивна-тя е насочена към адресанта.3.апелативна-насочена към адресата.4.фатическа-съобщение с такава функция има за цел да провери контакта между събеседниците 5.метаезична-съобщението има за цел да перифразира или тълкува друго съобщение 6.поетическа-определя се от предназначението на съобщението да манифестира само по себе си своята форма или специфична организация.
2.4 Конотация.Конотативни функции Конотация означава допълнително значение окраска.Конотацията може да се определи като емоционално оценъчна или стилистична окраска на езиковите единици.Конотативните функции са пряко зависими от езиковите единици които ги реализират.В зависимост от това се делят на два вида: 1.Семантични конотативни функции-те са свързани със значещите езикови единици морфеми и лексеми.Наричат се още модални тъй като чрез тях се се изразява отношението на адресанта към референта.2.Структурни-те са свързани с незначещите езикови единици фонемите и синтактичните конструкции.Делят се на два вида-функция на аналогия и функция на контраста.Функциите на аналогия се дължат на някаква формална общност,еднотипни синтактични структури които формално сближават две части на текста.Функциите на контраста са противоположни.Разподобяването в строежа на две текстови части предизвиква и семантичното им противопоставяне.Комбинирането на семантични и структурни функции води до трети вид-експресивни. 3.Експресивните функции се делят на:3.1ритмо мелодически 3.2.звукоподражателни 3.3вторични семантични 4Комбинирани 5.функционално-стилово деференциращи
2.5Знакова интерпретация на езика.Знаковата класификация на Ч.Пирс и интерпретацията на Р.О.Якобсон. Знаковият характер на езика е осъзнат от хората още от древността.Терминът знак означава двустранно единство,понятие и акустичен образ които се наричат означаемо и означаващо.Същността на лингвистичната семиотика тоест на означаването се представя обикновено чрез триъгълника мисъл референт знак.Пърс дефинира три вида знакове според отношението между означаващо и означаемо.Първшя вид са иконическите знакове.Те са такива знакове при които между означаемо и означаващо съществува подобие.Вторияд вид са индексалните знакове.При тях между означаващо и означаемо съществува реална връзка.Третият тип са символи.При тях връзката означаващо и означаемо е условна.Интерпретирайки тази класификация на Якобсон доказва че няма знакове от чист вид,а разликата между тях е йерархията на различни компоненти.По принцип човек използва думата като символ но в езика преобладават иконичните елементи на знака. На синтактично равнище за иконичен знак се приема словоредът.Предимно индексални категории са лице на глагола.Знаковете имат смесен характер те могат да бъдат променяни като се интензифицират техните иконични компоненти.
2.6 Стил.Видове стил Терминът стил се тълкува по различни начини.Въведен е от немския романтик Новалис през 19 век.Терминът идва от гръцката дума стило.Най-широкото разбиране на стила е маниер за извършване на определена дейност.Говорим за стил на пеене,обличане,обзавеждане.В съвременната стилистика под стил се разбира система от формални особености на текста.Понятието за функционален стил е въведено от уцените на Пражката лингвистична школа и те го определят като съвкупност от езикови особености свързани с постигането на определени цели.Диференциацията на българския книжовен език се изучава от средата на миналия век.Все още няма единна функционална стилистика.Съществуват и културно-исторически стилове.Пример:Класицизъм,Романтизъм,Реализъм и др.За тяхното обособяване са важни социални,философски критерии.В тази връзка има две понятия стилизация и имитация.Стилизацията е творческо имитиране на определен стил.Имитацията е нетворческо пресъздаване на някакво произведение най-често в изобразителното изкуство.
2.7 Норма.Компоненти на нормативния комплекс Нормата е едно от основните стилистични понятия която е неотделима от анализа на езиковата вариативност. В съвременната стилистика се говори за комплекс от норми изграден от следните компоненти.1.Общоезикова норма-като нормативно се определя всичко което се използва от носителите на езика на даден етап от неговото развитие.Извън нормата остават както остарелите езикови единици така и новите все още неприети за масова употреба.Общоезиковата норма се нарушава най-често съзнателно от авторите на романи с цел да се постигне определен стилистичен ефект. 2.Книжовна норма-тя се представя от един високо обработен стандарт на общонационалния език,който се приема за добър.Тази норма се внедрява съзнателно чрез цялата система на образование. 3.Неутрална норма-тя се представя от начина на изразяване напълно лишен от каквито и да е било стилистични окраски.Неутралната норма изключва не само стилистично украсение и емоционално-оценъчни компоненти но и социално асоциативна украска. 4.Вътрешна норма-представя се от начина на изказване характерен за определен функционален стил за един или друг тип текст за дадено речево произведение.Тази норма е доста тясна в сравнение с езиковата и книжовната. 5.Комуникативна норма-тя е най-широка като обхват защото опозицията нормативно ненормативно съвпада нормативно е това което слушателя разбира.Комуникативната норма се нарушава от стилистични грешки и затруднява комуникацията.
Тема 3 Конотативни функции на звуковите конфигурации. 3.1 Същност.Основни термини. Звуковете на човешката реч както всеки друг звук са резултат от трептенето на въздушните частици.Поради това те могат да въздействат на човешкия организъм и психика на принципа на вибромасажа.Конотативния ефект на звуковете е вторичен основан на естествения език.Не може да се приеме че самите звукове имат еднакво значение но те могат да се асоциират с настроения в зависимост от звуковата конфигурация на думите които се изграждат от тях.Съществуват различни типове звуков ефект а от там и разнообразна терминология за звуков ефект.Термини:Звукопис-това е повторение или редуване на звукове и звукосъчетания в няколко съседни стиха с цел създаване на по ярки поетически образи.Друг термин е инструментовка на стиха използва се почти синонимно ни първия.Алитерация-свързва се най-често с повторение на съгласни. Асонанс-повторение на гласни според някои автори. Звукоподръжание-разновидност на звукописа при която се наподобяват звукове от природата или човешкия живот.Благозвучие- свързва се с избягването на натрупване на труднопроизносими звукосъчетания.Липограма-липсата на определени звукове в даден текстов отрязък.Анаграма-разместване на звукове и срички в резултат на което се получава нова дума.Парономазия-употребата на неподходящ пароним със стилистична цел.
3.2 Терминология на Радосвет Коларов Той предлага да се използва метафония като водещ термин.Думата метафония идва от думата мета-извън и думата фоно-звук идеята за вторичност.Основния понятия с които работи Р.Коларов са метафонични структури и техните функции.Метафоничните структури са 3 типа: 1.Фреквентни-нови имена или намалена употреба 2.Позиционни-свързани с позицията на определен звуков компонент 3.Комбинаторни-важно е не мястото а комбинацията с останалите звукови елементи.Др.основно понятие са функциите.Те са два типа:1.Изобразителни-звукоподръжание и изобразяване на незвукови признаци.
4.Конотативни функции на думите Думата е двустранна езикова единица която има план на съдържание и план на изразяване.Плана на изразяване се от определен ред фонеми а в писмената реч от графеми.Плана на съдържание е резултат от два типа абстракция съответно думата има лексикално и граматично значение.Лексикалното значение е индивидуализиращо за думата.Граматичното значение е резултат на по-висша абстракция и е свързано с най-основни категории на мисленето така че то има характеризиращо значение.
4.1 Синоними Думи с еднакво или близко значение но с различна форма.Напълно еднакви думи се срещат изключително рядко.Синонимите могат да се различават по различни признаци: 1.Семантично различие-то не е в никакъв случай на денотативно равнище. 2.Стилистично различие-обикновено една дума принадлежи към неутрален пласт а другата има конотативна периферия. 3.Функционално равнищепо сфера на употреба-по принцип неутралната дума принадлежи към домашния лексилален пласт и към общоупотребимата лексика. Видове синоними 1.Езикови и речеви-езиковите са предмет на психологията а речевите се създават в процеса на употреба на думите в речта.Синонимите могат да се употребяват контактно и дистантно.Синонимите съставляват основното богатство на един език и дават възможност за гъвкаго реагиране на съответната комуникативна ситуация.
4.2 Антоними Думи с противоположно значение и с различна форма.Две думи са антоними когато техните денотати представляват обективно-противоположни същности.Денотатите освен противоположни са и едносъщностни.Антонимията може да бъде два вида-контрарна когато между два антонима има средно положение.Другият вид е комплементарна-двата антонима взаимно се изключват и няма средно положение.Антонимите са два вида:1.Разнокоренни-семантични 2.Еднокоренни-афиксални.Еднокоренните биват 2.1моноафиксални-различават се по приставките 2.2.биафиксални-имат представки с противоположно значение.
4.3 омоними - това са думи с еднаква форма, но с различно значение. Тъждество еднаквостта на формите случайно. То не е израз близост в семантичен план се включват и речници индекси-брак-съюз между мъж и жена; брак-негодна стока; къс-парче от нещо; къс-малка дължина. Пътищата за възникване на омонимите са различни, но при всички случаи става дума за за случайно съвпадение. Чужда дума може да съвпадне с домачшна пр: гол-човек и футбол, вила-къща и сечиво, крем-цвете и десерт. Две различни думи от от два различни езика да съвпаднат:дама-жена и игра, лира музикален инстримент и парична единица. От един и същ език-лагер-временно селище и машинна част. В резултат на формообразователно процеси-прах-препарат за пране и мръсотия: няма за образуване на отрицателна форма за будеще време и липса на на слух: следи-следя глагол и следа съществително. Съвпадение между диалектна и книжовна дума (изключително рядко) калина-зълва, дърво. Видове омоними- те биват абсолютни и относително. Абсолютни омоними-лафер, мед, брак. Делят се на пълни-лагерче и частични-мед-медът-медта прах за пране и минало несвършено време на глагола пера. Относителни омоними -съвпадение само на едновариантни омоними-рог-рок пишат се различно но звучат еднакво: омографи-вълна (от овца)- вълна (от морето) врата (на къща) врата (шия) пишат се еднакво но звучат различно. Те притежават богати стилистични възможности.
4.4 пароними- пароними - това са думи, подобни по форма и с различно значение. пр. - практичен - практически, икономичен - икономически, натурален - нотариален и др. паронимите се делят на два вида - фонетични и морфологични. Фоентични са такива, които имат подобие в звуковия строеж, без това да се дължи на общи морфеми. Обикновено фонетичните пароними стават чужди думи, които се бъркат с поради недоброто им познаване-ректор с лектор, симулант-стимулант. Морфологичните за разлика от фонетичните са етимологически по произход, сродни и имат подобен морфологичен строеж като се различават са по афикси-домашни думи различаващи се по представка и наставка - оказвам- указвам, претеглям- притеглям, икономичен-икономически, ъглов-иглов. Употребата на пароними в речта е свързана с две явления:случайно и преднамерено смесване. Случайното се дължи на недобро познаване на думите на ниска обща култура. Нарочната замяна на един пароним с друг се нарича парономазия. Парономазията се използва за постигане на стилистичен ефект. Стилистичният ефект има и поставянето на паронимите в еднакъв контекст:съмнало-несъмнало.
4.5 остарели думи- лексикалната с-ма на езика е най-пряко обвързана с действителността и е най- динамична. Промените в бита и обществото се отразяват пряко върху лексиката . Стари думи изчезват и се появяват нови: делят се на 1. Историзми- това са остарели думи поради отмирането на техния денотат тъй като денотатът вече не е актуален и за тях не са създадени съвременни синоними. В изторизми се преврищат най-често названията на стари професии, длъжности, титли- хан, ратай, болярин, чавдарче, чорбаджия, писар,глашатай и понятия от бита - грош, наполеон, потури, потон. В изторизми могат да се превърнат думи както домашни така и чужди, както от близкото, така и далечното минало. 2. Архаизми- остаряват поради появата на на нови по-съвременни названия и синоними. Техният денотат продължава да съществува и да бъде актуален, но и се назовава по нов начин. Архаизмите биват: фонетични- различават се по фонеми- луч-лъч, чадо-чедо, раб-роб. Граматични и словообразователни - новий-нов, апрелий-април, майце си- на майка ми, офицерен-офицер. Семантични- архаизирана е самата семантика- лето-година, мир-свят. Лексикални- бран- война, ложе-легло, пряпорец-знаме. Макар и с остарели значения старите думи имат и приложение в научни издания, а от друга страна ва худож.творби за постигане на автентичност, акрани-набори.
4.6 неологизми- така се наричат имената на новите предмети и понятия, които са новосъздадени или новозаети в резултат на научно-историческо и културно развитие-видеотелефон. По - рядко се създават думи с цел да се замени вече съществуващата дума, която се усеща като остаряла или с чужд произход (пуризъм- чистота на езика). Когато употребата е честа думата вече няма статут на неологизъм. Неологизми се образуват чрез : нетипично комбиниране на несъществуващи корени в афикси- чушкопек, прахосмукачка и др.чрез заемане от други езици на цели по новоприети думи- феърплей пр.фен и др.или на определени части от думи- диско, топ-полицай. Неологизмите се делят на лексикални и езикови могат да бъдат новосъздадени, новозаети или семантични тогава когато вече съществуващата дума получава ново значение -чистачка-професия, бегач-човек и велосипед, борец-спортист и представител на силова групуровка мишка-животно и устройство.
5.Конотативни функции на елементите от морфологичното равнище на езика. Един от основните термини на това равнище е термина морфема въведен от Ян Бодуен де Кортене.Морфемата е най-малката значеща езикова единица.Както и думата и морфемата е двустранно структурирана има материална и идеална страна.Морфемите се делят на два вида лексикални и граматични.Лексикалните носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи.Това са корен словообразувателни представки/наставки. съединителма морфема.Граматическите служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения
5.1. Словообразувателните морфеми и техните стилистични функции Конотативни възможности на словообразувателните морфеми с реторичен характер такива са умалителни и увеличителни.Умалителните изразяват нежност.Увеличителните изразяват отрицателна оценка големина,грубост.Самите афикси са маркирани и се делят на продуктивни и непродуктивни.Продуктивни са тези които се използват в съвременния език.Непродуктивни са тези думи в които се използват непряко афикси.Морфеми които са маркирани поради своята рядкост и диалектичен характер това са-ак,ан,ко,чо.Сложните думи също са нетипични за българския език.Голяма част от тях са термини а когато се появяват като разговорни думи.Конкуренция между афиксите-това са думи обикновено образувани с различни афикси които се реализират акустично. Наставка за образуване на съществителни обозначаващи по обикновени дейности напр.професии-ар,ач.Архаична характеристика на употребяваните стари падежни форми-при местоимения,при имената няма остатъци.Възможно е да се създаде експресивна лексема като използваме стилистично неутрални афикси:принцип на метафората изразява се в замяната на една морфема с друга ако функциите им са подобни.Получената нова дума е непозната и въздейства именно на този принцип.Принципа на метафората е принцип на повторението.Създават се нетипични думи чрез удвояване на словообразувателен афикс,най често суфикс.На тези два принципа се образуват и авторските неологизми-обаждач,ръкомахор,престедател.
5.2 Конотативни функции на формообразувателните морфеми Експресфвни функции на формообразувателните морфеми.Терминът граматическо значение е вид осъзната и изразена чрез структурата на езика отношение.Граматичното значение време се основава на отношението на действието и момента на говоренето.Морфологичната категория е система от противопоставяни един на друг редове форми с еднородно съдържание.Лексикално-граматична категория е тази категория при която дадени граматически значения се изразяват от морфеми на равнището на лексемата.Лексико-граматични разреди се нарича граматически значими кодировки в рамките на дадена част на речта които имат обща семантична характеристика.Качествените и относителните прилагателни преходните и непреходните глаголи могат да се степенуват.Формални класове или разреди се наричат група лексеми обединени и противопоставени на друга група лексеми по ясно изразени формални показатели.Грамемата е член на морфологична категория.Един от противопоставените по между си редове. Морфологичните опозиции са в основата на отношенията между грамемите винаги са формално семантичани и биват:привативни опозиции,еквиполентни опозиции.Противопоставянето е преходност и следходност.
5.2.1 Принцип на граматичните дублети.Проявления на езиковата синонимия Конотативните функции са два основни типа:1.Принцип на морфологичните дублети-по исторически или езиково-разновойни причини една морфема може да остарее и да бъде заменена с друга.Когато се употребява род за старата морфема тя реторичен стилистичен е поради своята очакваност.Проявления на езиковата синонимия Например в повелително условно наклонение синонимия между пр.синтетични и слово аналитични форми повелително наклонение простите форми а аналитичните форми се образуват с частици нека да.Тези форми са денотативно необходими защото дават възможност за ориентация на действието в трите лица.Между тези три лица съществуват и семантични и стилистични различия.Първо лице най често употребяват конструкциите да се учим да работим.За второ лице използват семантичните форми или да.В трето лице са възможни всички форми.Условното наклонение има аналитични и синтетични форми.Аналитични форми се образуват от вид бих минало свършено деятелно причастие.Синтетични форми за условно наклонение се среща предимно във всичките форми.Разговорната реч все повече се използват и формите за бъдеще време.Синонимия съществува и при изразяването на отрицание на бъдеще време.
5.2.2 Принцип на граматическата метафора Граматическа метафора-преносна употреба и транспозиция.Транспозицията представлява употреба на една граматична фора вместо друга с експресивна.В този процес могат да участват както маркираните членове на привативната позиция така и немаркирания член с главно значение
5.2.2.2. Транспозиции по време на глагола. Морфологичната категория време е една от най оспорваните.Един от основните спорове е относно грамемите в нея.В традиционните граматики присъстват 9 глаголни времена.В съвременния български език времената са сведени на з минало,сегашно,бъдеще.Семантичното съдържание на категорията се основава на отношението между действието и момента на говорене.Основната позиция е разновременност.Несегашно време е немаркииан член на опозицията което означава че в общото си значение не дава информация за отношение към момента на говорене,а в главното си значение означава едновременност. Транспозиции по време на глагола са следните: 1.Сегашно време вместо минало-традиционно тази употреба се нарича сегашно историческо време.За сегашно историческо се приема употребата на сегашно време вместо минало в научноисторически съчинения в художествената литература и в разговорната реч.Ако със сегашни форми се заместват за инперфект тоест изразяват се действия едновременни с някои от описаните моменти това е транспозиция на неотносителната форма.2.Сегашно време вместо бъдеще-нарича се сегашно предсказно. 3.Сегашно време вместо минало-тази употреба се среща само при някои групи глаголи. 4.Бъдеще време вместо сегашно-когато формите за бъдеще време понякога с прибавена частица да заместват форми за сегашно време се изразява така наречената потенциална предположителна отсянка.Изместването на действието в бъдещето може да изразява и друг модален нюанс на негодувание.За означаване на повторителни квалификативни действия-бъдеще време може да замества както сегашно така и минало несвършено време. Конотативният ефект всъщност е резултат от транспозицията по вид на глагола-свършен вместо несвършен. 5.Бъдеще време вместо минало-тази употреба е изключително рядка и се среща само в разговорната реч.6.Минало свършено вместо бъдеще-тази употреба също е рядка.Характеризира се със силна експресивност и се свързва с саментично ограничена група глагола.
5.2.2.3 Транспозиции по таксис Морфологичната категория таксис се основава на опозицията относителност неотносителност.Маркиран член на привативната транспозиция е относителност на на действията към минал момент а неотносителността е с главно значение абсолютност.Употребата на немаркирани форми с главно значение вместо маркираните се представя от транспозициите сег.вр.вместо мин.несв.вр. и бъд.вр. вместо бъд. в мин.Те се реализират в рамките на цялостната метафора наречена сегашно историческо.Употребата на маркираните с относителност форми вместо немаркираните се свързва с ефект на припомняне и досещос това е употреба на мин.несв.вр. вместо сег.вр. и бъд. в мин. вместо бъд.време.Замяната на сег.вр. с мин.несв.вр. в разговорния диалог може да цели представяне на действието като вече протичащо.
5.2.2.4 Транспозиции на морфологичната категория наклонение Семантичното съдържание на категорията се основава на отношението между говорещото лице и действие.Основната формално семантична позиция е субективност несувективност с главно значение на намаркирания член обективност.Немаркираният член на оппзицията е грамемата изявително наклонение.В общото си значение тя ни дава информация за отношението на говорещето лице към действието.Грамемата условно наклонение сигнализида за действие.Според редица изследователи четвъртата грамема наклонение е умозаключителната категория наричаща се оше конклузив означава действие което се основава на говорещето лице по пътя на предложените умозаключения.Употреба на изявителни форми императивна семантика често това са форми за бъд.време и тази употреба не е особено експресивна.Те се редуват свободно като се нюансират оо различен начин.Това явление може да се определи като речева синонимия чието възникване става възможно в резултат на общия семантичен компонент за императивно бъдеще време.Особено активна е синонимията между бъд.в. мин.св. и условно наклонение.Редица изследователи приемат формите на бъд.в мин.за грамема от морфологичната категория време а според др.то е грамема от морфологичната категория наклонение. Употребата на условно наклонение вместо изявително е белег за изискана официална реч.Използва се за учтиво формулиран въпрос желание покана.Тази употреба е особено характерна за клишираните съчетания които се използват в началото на изказвания речи при покупки и др.Транспозицията на условно наклонение вместо повелително се реализира във въпросителни изказвания и се свързва с изразяването на смекчена заповед или желание.
5.2.2.. Транспозиции по лице и число на глагола Семантиката на морфологичнта категория лице се определя между отношението на глаголното лице и изказването.Граматичната категория число се обуславя от броя на глаголните лица тоест на лицата които вършат действието.При грамемата лице има 3 лица 1 2 3 като 3 л. е немаркиран член.При категорията число грамемите са две множественост и немножественост.Транспозиция на 1л.ед.ч.-се среща изключително рядко обикновено се срещат като обръщение на млади майки към децата си. Транспозиция на 2л.или мн.ч някои автори наричат тази транспозиция докторска транспозиция.Транспозиция на 2л.ед.ч. вместо 1 и 3л.известно е като употреба с обобщено значение.Транспозиция на 3л.ед вместо 1л.ед.ч.-задължително се основава на самоосъзнаване на глголното лице.Транспозиция на 3л.ед.ч. вместо 2л.ед.ч.-възможна е и транспозиция на 3л.мн.ч вместо 2л.мн.ч.Транспозиция по число-мн.ч вместо ед.ч. Формата за 1л.има няколко варианта-авторско ние в научните текстове или в исторически аспект. Формата за 2л. за замяната на ед.ч. в мн.ч. се използва за да се изрази уважение към събеседник ако той е по високопоставен.Формата за 3л.мн.ч. по някога се употребява също с обобщено значение.За транспозиция на зл.мн.ч вместо 3л.ед.ч.може да се говори само в случаите когато вършителят на действието е един и конкретизирането на действието му се избягва съзнателно.
5.2.2.5 Транспозиции по опозицията преизказност непреизказност Тази морфологична категория се основава на опозицията преизказност-непреизказност.С преизказаните форми говорещият сигнализира за вторична вербализация на действието.Първичното изказване е вече направено от друго лице.В съвременната преса често се използват при преизказни форми за да се дистанцира говорещият от направеното изказване като не поема отговорност за неговата достоверност.В пресата преизказните форми се използват най често съобразно значението си да сигнализират вторичност на информацията като често се редуват с непреизказни използвани на принципа на неутрализацията.Категорично транспозитивна и експресивна е употребата на преизказните форми за изразяване на учудване възхищение недоверие.
5.2.2.6 Транспозиции по залог на глагола Залогът е морфологична категория основана на отношението на глаголното лице към действието.Основната формално семантична опозиция е опозицията пасивност-непасивност.Немаркирания член е деятелен залог който в главното си значение изразява активност.Формите за страдателен залог се образуват от минало страдателно причастие и спомагателния глагол съм.Освен това значението за страдателен залог може да се изрази и с възвратни конструкции образувани с частица се.Макар че това става на изреченско равнище тези конструкции участват в транспозиции наравно с морфологичните форми.Употребата на страдателни форми вместо деятелни придава безличност анонимност,неконкретизираност на лицето вършител.Този стил е особено подхндящ за научната л-ра където разсъжденията и изводите трябва да се представят максимално обективно а също и за израз на така наречената авторова скромност.
5.2.2.7 Транспозиции по род Тази категория е възникнала по аналогия с естествения пол след което родовите значеня се пренасят и върху неживите предмети.В съвременния бълг.език има 3 родови грамеми м.р.,ж.р.,ср.р.,и при същ.имена категорията е лексикално граматична не се менят по род.В семантично отношение за немаркиран е най логично да се приеме ср.р.но в формално отношение немаркиран е м.р.Транспозитивните употреби на родовите грамеми са сравнително редки и то предимно при имената.Употребата на ж.р. вместо м.р. обикновено изразява пренебрежителност ирония.Употребата на ср.р вместо м.р. или ж.р. се свързва с конотации на умиление симпатия.
6.1 комуникативно-изреченски аномалии- основната цел на всяко изказване е предаването на инф. Тя трябва да бъде нова за реципиента ако не в денотативно. То поне в конотативно отн.( да съдържа нов емоционално-оценъчна експресивна или функционално езиково диференцираща инф. Следователно конотативно неутрални са изр.структурирани за предаване на денотативна инф. отношението на говорещия към съдържанието на изказването е обктивно. Следователно повечето съобщителни по цел на изказването са конотативно неутрални. Евентуалното маркиране на тези изречения може да се дължи на др.фактори например:преносно употребени глаголни форми . Конотативно неутрални са и въпросителните по цел на изказване изречения с които се исизква инф. В повечето случаи обаче въпросителните изр.съдържат множество особености от емоционално-оценъчен или функионално-езиков тип. Като конотативно маркирани се възриемат въпросителните изр.започващи със съюз. Те са характерни за худож.и разгворната реч . Конотативен характер имат имат и народно-разговорните и арахично-диалектните частици а,е, зер и др. Особено внимание заслужават реторичните въпроси при които е налице разминаване между формата и съдържанието. Въпростелна форма експрицира възклицателното съдържание. Стлтистично акттивни са и въпросителните молби при които също има несъответствие между форма и съдържание . особено внимание заслужават желателни изр.образувани с частиците нека,дано и др. конотативно маркирани са и подбудителни изр. глаголните чрез спесифичните императивни, заповедни форми на глагола. Определено експресивни са и възклицателните изр.изразяващи учудване, изненада, възторг, радост, възхищение, недоверие-някаква емоц.рекация към изказването.
6.2.1По принцип изр.има двукомпонентна структура, която може да се наруши като като се узпусне единищт от компонентитеедносъстчавни изречения- съдържат само една главна част обикновено оприличавана само на подлог или сказуемо. Изреченията съдържащи само глагол-сказуемо обикновенно са конотативно-неутрални, тък като бълг.език не налага задължително експлициране на подлога. Освен граматическите морфеми при сказуемото изразяват и глаголно лице. Глаголните едносъставни изр.са конотативни само, когато съществува по-особена форма на сказуемото. Като едносъставни се опредлят и безличните изр.от типа - Рейса го няма на спирката. Както и обощено личните ирч.с глаголи от 3л.мн.ч. те могат да имат конотативна функция само като резултат от транспозицията по лице и число. Именните изречения предизвикват много спорове относно синтактичната функция на опорната дума. Обикновено за именни се приемат изр.в които основната част е изразена със същ.име,а а фунцията на това име може да бъде различна. Според някои автори е по подходящ е термина безглаголни изр.които се подразделят на именни, междуметни и показателни. Класификацията на именните изр.се прави по различни видове признаци:по структура могат да бъдат кратки и разширени, според семантиката се делят на битийни, показателни и назававащи. Тук се отнасят и формулите на речевия етикет от типа на Здравей как си ?. В зависимот от целта на изказване именните изр.могат да бъдат:съобщителни, въпростелни, желателни, подбудителни и възклицателни. Конотативен характер обикновено имат по-дългите едносъставни изр.характерни за разговорната и худож.реч. Оценъчността може да бъде резултат от различни фактори:лексикален подбор и съответстващата му синтактична организация, подбудителна и възклицателна цел на изказването и др.
6.2.2. Елиптични и недовършени изр.- като елиптични се опделят изр. в които е изпусната главна или второстепена част, застъпена в непосредствения контекст. От състава на простото изр. може да се изпсуне всяка част- сказуемо, допълнение, обстоятелство, второстепени части. Конотативен ефект има случаите когато елипсията не просто фунция на съкращение а има резултат подчертаващ допълнително изтъкване фигурираща в изреченската част. Отбелязването изпусната част е тире както по-голямата интонационна пауза създават антитезисно, която може да е експтесивна да се съпсотавят двама герои, две събития, състояни и подобни. Елиптични изр.се използват често в народните пословици, поговорки, крилати фрази като съдействат с особенна стегнатос и динамичност. В незавършените изр.липсва част която се подразбира от коктекста е само загатната фиксирано мястото й. Тези изречения недовърешени части са белег на реч която е предварително подготвен зигнализират за напрегнато объркани емоц.състояние
6.3.1 повторение- теоретично всяка част в изр. с изключението в в сказуемото може да се изкаже два или повече пъти. Обикновено се повтарят изрази които трябва да се подчертаят . този похват е типичен за разговорната и худож.реч така се създавата повторените и еднородните изреченски части които не рядко конотативен характер. Повторението може да се реализира на разлчни раббнища и съответно биват: фонетично, морфологично, словообразователни, формообразователни морфеми, лексикално-синтактично. При лексикално синтактичните повторения се повтарят еднакви или еднокоренни морфеми на равнището на изр. повторението може да се определи като плеонастичен синоним, който внася ефекта на автора. То допринася за изграждане необходимия ритъм на фазата, а и за лесото запомняне. Не случайно в народното творчество което се разпространява устно има толкова много поворения и постоянни епитети. Повторенията могат да резлизират различни стилистични ефекти.пр:2-3 повоторени сказуеми с които се изразява продължителност на действието създават особен народно-песенен стил. Подобен ефект имат и така наречените огледални повторения от типа: че е жена-жена е, че е сама- сама е, коя ли ще да е?
6.3.2. епитет- художествената реч изобилства с художествени определения, които се наричат епитети. Думата призлиза от гръцки и означава прибавяне. В литературознанието за епитет се приема всяка образна дума която съдържа худож.опредление на най-съществените признаци на определяемото. От синтакт.гледна точка епитет е всяко определение или приложение., което поставя експеримент, акцент върху признак на определяемото. При епитетите могат да се отделят някои групи от функционална гледна точка. За фолклора са типични така наречените опостояни епитети обикновено инверсирани - гора зелена, вода студена, мома хубава, очи череши .Отделят се и така наречените омировски епитети. Епитетите се класифицират по различни признаци. Според формалните си особености се делят на прости (еднокоренни) и сложни (двукоренни) . според асоциациите които пораждат могат да бъдат зрителни -слухови, емоционално-психологически и др. Дейстивтелно познавателен характер има класификацията на епитети на метафорични и неметафорични. Неметафорични обикновенно са логически опредления, а най-пълно на понятието епитет съответстват метафоричните епитети . Както опрделенията така и епитетите могат да се класифицират според лексикално-морфологичния начин на изразяване чрез прилагателни, числителни, причастия.
6.3.3. сравнение- една от най-необходимите познавателни операции. С него се определят качествените и количествените характеристики на явленията, разкриват се връзките и взаимоотношенията между тях. На сравнение могат да се подлагат само еднородни обекти които имат общи средства или страни. Сравнението като езикова едници е особен вид единство изградено върху основата на логическо сравнение. То се среща във всички функц.стилове но с различна функция. Едната функция е допълваща типична за точните неутрални сравнения. Другата функция е конотативна характерна за експерисивните сравнения в худож.реч. независимо дали е само израз, изречение или група изречения , сравнението се състои от 3 главни части. Първата главна част се нарича comprandum- това което се сравнява. Втората главна част е simile това с което се сравнява и трета част lertium-comparatiomis-общото базата за сравнение. Освен това наред с тези главни части присъства reratum- най-често това е глагола съм придаващ на конструкцията предикативен характер и comporato- това е формалният показател на сравнението, сравняваща дума- сякаш като че ли пример:лицето му е червено като домат . Според Никола Геогриев метафората е крайна точка на постъпателния ход сравнение- пр. Опълченците са като канари. Сравненията могат да се класифицират по различни признаци: по лексикално-граматична характеристика на главния член -същ.местоимени, числително, причастие: в зависимост от обема на главния член-разширени и кратки: с оглед на синтактичната си функция-предикативни и непредикативни. Според авторството биват индивидуални и устойчиви . Утойчивото сравнение е единно цяло във формално, семантично и функц.отн.
6.4.1 инверсия- това е словоредна промяна която разчупва трайни и установени словоредни принципи. За инверсия се говори само тогава когато съществува строго опрелено словоредно правило, което не се подлага на формални трансформации. Инверията е резултат от преднамерено разчупване на стандартната словоредна схема от стремежа за създаване на експресия. Обикновенно като инверсия се определят случаите на разместване на местата на определяемото и определението. Определяемото и приложението, някои части и местоимения и спомагателно глаголни форми, които в СБЕ се реализират точно в определен ред- сърце младо, дните наши и др. инверсията се наблюдава прис следните сличаи: при желание да се подчертаеинверсираната форма както е обикновенно в худож.литература. Най често това става чрез размяна на местата на определяемото и определението, което в неутралния словоред е предпоставено. Пр Яворов изгнаници клети.. Подобни инверсии са характерни за постоянните епитети в фолклора- черни очи, еленови очи. Като инверсия се определят случаите, когато са разменени местата на глагола и местоимението към него на причастието и спомагателния глагол с които образуват една глаголна форма пр. Четете о братя, да не ви се смеят . съзнателно разместване на елементи в изречението за постигане на ритмико-мелодични и и римни цели . инверсията се употребява и в пословиците и в поговорките в афор
6.6.2 Обособени части на изречението- обособените части са поясняващите части на простото изр.които се се отличават с относителна интонационна и смислова самостоятелност. Подчертаването на обособените части се дължи на интонационното им отделяне, ч есто и на промяната на мястото им, то е нетипично, различаващо се от стандартния словоред пр. Падна чудна, лятна, прохладна и свежа нощ. Причините за обособяването могат да бъдат следните: стилистични пр.ако определяемото е назовано с местоимението, определенията към него задължително се обособяват. Обособяването може да се дължи на прекомерно натрупване на определения от всякакъв вид при едно и също определяемо вследствие на което то се отдалечава твърде много от сказуемото и речта става по-трудна разбираема пр.зад тезгяха, аромата на печени наденици. Независимо от причините изразите с обособените части са винаги по експресивни от съответните изрази без обособяване. Могат да се обособяват всички подчинени изреченски части-определения, обстоятелствени пояснения, деепричастия( те винаги задължително се обособяват). Понякога желанието на автора да подчертае обособените части има за резултат извеждането им в края и оформянето им като отделни нови изречения. По този начин конструкцията се подчертава и от големи точкови паузи.изми, гатанки, кратки изрази и др.
7.1. Фигури на количеството-хипербула мейозис.Метафора-същност разновидности. Стилистични фигури Първата стилистична фигура е метафора.Тя е творческа трансформация основаваща се на сходство.Тя представлява скрито сравнение при което в израза се наблюдава пренасяне на названието на един обект върху друг въз основа на някакво сходство между тях.Тя не е х-на само за поетическата реч.Метафоричните изрази са х-ни и за разговорната реч където до голяма степен са получили устойчив х-тер.Метафората има следните разновидности:олицетворение одухотворяване персонификация анализация приписване на човешки качества на животните.Алегория-иносказание.Представлява изображение на отвлечени понятия с конкретни образи.Алегорията може да бъде свързана с разгръщането отделна микро тема в худ.текст.Символ-знак за клас обекти който се оформя въз основата на конкретно явление или обект от действителността.Синестезия-метафора при която се съчетават усещания от различни сетива Фигури на количеството 1.Хипербола-преувеличение прехвърляне на мярката преднамерено пресилване с цел да се усили емоционалния ефект на речта. 2.Мейозис-преднамерено умаляване на значимостта на предмета или негов признак.
7.2.Метонимия Названието на един обект се заменя от названието на друг.Въз основа на това че между тях съществува някаква връзка-времева пространствена причинно-следствена част от цяло и др.Най често срещаните видове пренос са назоваване на лицето вместо принадлежащите му вещи.Видове метонимия: 1.Синекдоха-назоваване на част от цяло вместо цялото и обратно.2.Сингуларизация-употреба на форми за ед.ч. вместо за мн.ч 3.Плурализация-употреба на мн.ч вместо ед.ч. 4.Антономасия-замяна на собственото име с нарицателно 5.Ефеизъм-замяна на груби непристойни и неприятни изрази. Ирония-насмешка отнесена под формата на комплимент стилистичен похват при който подигравателно се твърди противното на онова което се мисли.Иронията обикновено се реализира в по крупни представления.
8. Стилистични грешки-същност и класификация.Редактиране Стилистична грешка може да е отклонение от всеки аспект на нормативния аспект,но най често се съотнася с комуникативната норма.Причините за възникване на стилистична грешка са различни.Започват от недостатъчна лингвистична компетентност и стигат до липса на време и др.Поправянето на тези грешки се нарича редактиране а то е търсене на по добра форма на изказа.Има 4 типа редакции: 1.Тропова редакция се нарича редактирането чрез заместване 2.Брахилогична-редакция се нарича редактирането чрез съкращаване 3.Плеонастична-редакция се нарича редактирането чрез добавяне 4.Еналагична се нарича редактирането чрез разместване.Съществуват следните видове грешки: 1.Първият тип грешка е амфиболия което означава двусмислица тоест има наличие на амфиболия когато изречението е така конструирано че може да се тълкува по различни начини.по някога причината за амфиболия може да бъде неправилна пунктуация. 2.Вторият тип грешка е брахиология-което означава неправилно съкращаване на необходими единици в изказването.В резултат на това изказването може да стане амфиболично или напълно да загуби смисъл.Най често се съкращават така наречените кратки думи като спомагателните глаголи.Разновидност на брахиологията се нарича традуктивна брахиология. 3.Третият тип грешка е хипербат което означава прескок.Изречението е така конструирано че се получава прескок тоест отдалечаване на две изреченски части. 4.Чесвъртият вид грешка е алогизъм което означава че в изказването има логически несъвместими елементи или че цялото изказване противоречи на действителността. 5.Петият тип грешка е плеоназъм което означава че има наличие на словоизлишество в съобщението присъстват излишни елементи.Редакцията е брахиологична. 6.Шестият вид грешка е шаблон който е речева щампа,но се различава от клишето.То не е стилистична грешка.Шаблонът е изтъркан от употреба израз който има негативен смислов и стилистичен ефект. 7.Седмият тип грешка е стиловата грешка което означава нарушаване на вътрешната норма на функционалния стил.Възможно е в худ-те текстове да се използват разговорни изрази,административни клишета в разговорната реч.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по синтаксис 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.