Лекции по съвременни политически системи


Категория на документа: Други


Съвременни политически системи

Лекция №1: Класификация и характеристика на политическите системи на Древността

1. Монархия 1. Еклезия (Събрание)
2. Аристокрация 2. Буле (Герузия) (Съвет)
3. Олигархия 3. Магистрати
4. Антична полисна демокрация Тези три (горе в дясно) заместват монархията към III-IV в. пр. Хр.
5. Тирания
6. Древноизточна деспотия
7. Диктатура (Римската)
8. Империя

Монархията - гр. произход - управление на един човек, самоуправляващ, цар (basileus) в Древна Гърция - означава лице притежаващо върховна власт - няма негативна кореспонденция.

Монархията - основава се на принципа на принципа на наследствеността, но има и изборни монархии (преди създаването на Републиката е Римската държава). През класическата епоха старите монархии от Архаичната епоха се заменят от аристократични, демократични и олигархични политически режими (с изключение на Македония и Епир, които остават монархии).

Аристокрацията, олигархията и античната полисна демокрация се различават по това в коя от институциите е съсредоточена реалната власт. При демокрацията е Еклезията, при останалите две е в Булето и Магистратите.

Аристокрацията - политическа система при която е от значение потеклото, избора за магистратски длъжности и за съветите се осъществява от аристократичния произход, но и от богатството и нравствените качества. Съветите се избирали пожизнено.

При олигархията от значение е не социалният произход,а имущественият ценз (управление на богатите в ущърб на бедните). Има избори, но при наличието на съответния имуществен ценз, не е демократичен, а е олигархичен принцип.

Демокрацията в Античността е в пряка форма на демокрация, а не представителна. Достъп имат всички свободни граждани, реалната власт е в Еклезията, гражданите имат реалните права. Това е власт на мнозинството, или управление на бедните според Аристотел, в интерес на мнозинството, а магистърските длъжности се разпределят главно чрез тегленето на жребий.

Тирания - през Архаичната епоха терминът се използва за всяко лице облечено във върховна власт и не се прави разлика между тиранина и царя (basileusa). През класическата епоха, терминът добива смисъл на незаконна, нелегитимна и изродена форма на еднолично управление. Не се спазват законите, характеризиращи тази власт, отколкото съвестта/съдъста. Терминът е даден на узурпаторите, завземали властта и я задържали със сила. Използва се и в епохата на елинизма, и на Средновековието, в съвременния речник "тиранин" се използва като етикет и синоним не деспот, на диктатор, обозначаващи насилствената и произволствената власт.

Древноизточната деспотия - има гр. произход - използва се за обозначаването на политическите системи на държавите от Древния Изток, в античната традиция "Древен Изток" се има предвид историческото развитие на страни разположени на изток от древните полиси. Има разлика между тирания и деспотия. Тиранията е характерна за древните гърци, докато деспотията е характерна за "варварските", за азиатските народи, които нямат усет за свобода и управлението на деспотите е дълготрайно. Тиранията е краткотрайна и демосът има усет за свобода. - това е разликата според древногръцките философи.

Древноизточна деспотия - отличава се със строга централизация на управлението, върховната власт, изпълнителна, законодателна, съдебна и дори религиозна, в крайна сметка е съсредоточена в царя. Съществува централизация на държавното управление в областта на икономиката.
Фараоните в Древен Египет се провъзгласявали за синове на Бог/овете, и си назначавали своите жреци.
Витфогел той определя системите своеобразно политическата интерпретация на географската и технологичната/техническата инфраструктура, представена от хидравличното общество (режим на интегрирано стопанство, основано на напоителни и отводнявани съоръжения), древноизточният деспот контролира икономиката (ирагационните системи). Асирия, Северен Китай се придържат към режима за напоителни съоръжения, а пък Индия и Южен Китай на режима на отводнителни съоръжения.

Римска диктатура - лат. произход - dictare - диктувам; специална институция в републикански Рим, управляван с извънредни пълномощия, избиран за кратко време (6 месеца), в случай на пряка военна заплаха за Рим. Изключително правомощие, ограничено във времето и във функциите отношение. Не е отделна система. Първоначално няма негативно значение и Макиавели, и Русо дават положителна оценка на римската диктатура, едва от средата на XIXв. терминът придобива негативен смисъл, и започва да се използва (особено през XXв.), за да се изрази това, което се е изразявало преди това за тиранията.

Империя - лат. произход - император е била временна републиканска титла в Рим, давана за големи успехи на военачалник по време на неговия триумф. За първи път на Октавиан Август е била дадена пожизнена императорска длъжност, и от този исторически момент от републиканска, тази титла се превръща в монархическа.
Основни характеристики на империята - 1) тя е държава основана на завоеванието (може да се приеме,че е разновидност на военни диктатури).
2) многонационални държави, като един от съставящите я народи господства над останалите.
3) империите през Древността и Средновековието са еднолични политически режими, в повечето случаи основани от 1 човек, и в някои случаи разпадащи се след неговата смърт.
4) могат да се разглеждат от гледна точка на своя произход като резултат от сливането на една изключителна личност и една нова военна технология/техника, превъзхождаща останалите армии за своето време. Примери - император Кир с колесниците, Александър с фалангите, Чингиз хан с конницата.

Няколко форми на империите могат да се обосноват:
1) Основен модел - империята е еднолична военна диктатура, прилагана в многонационалната държава, основана на господстващата нация над останалите (завладените) нации.
2) Империи - еднолични режими, основани от 1 човек, разпадащи се след неговата смърт.
3) При която господството се основава не само чрез армиите, но и чрез техническото превъзходство и идеологията. - Римската империя, Арабската империя.
Римската империя залага на легионите си, а след това на римския едикт.
Арабската империя - въвеждането на ислямската религия и налагането на общи ценности. Империите съществуват до най-ново време.
Британската империя - владее 1/4 от населението на земята през 1939г. В крайна сметка и тя се разпада като всички останали.
През XXIв. имперската форма е несъстоятелна, някои хора смятат, че САЩ са последната империя на земята, защото САЩ имат 63 бази по света, а и искат да направят Pax Americana, а също така и че те имат всички налични черти, за да се нарекат империя (според Б.Ръсел и един бивш германски канцлер на ГФР).

Дейвид Истън



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по съвременни политически системи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.