Лекции по търговско право


Категория на документа: Други


 Действия по вписване в ТР:

Има 2 вида вписване - първоначално и по-следстващо. Първоначалното вписване винаги е едно и е това при учредяването на търговеца. Всички други са последстващи и целят да дадат актуална информация за търговеца. Те се отнасят до промените, настъпили в състоянието на търговеца.

В ТР, обаче, се съдържат и някои от документите, касаещи търговеца. Напр. първообразен екземпляр на дружествения договор, счетоводните отчети на търгов-ските дружества. На вписване подлежат само онези обстоятелства, които са посоче-ни от закона. Съдът не действа служебно. Вписването става ако му бъде поискано. Искането за вписването го прави този, който прави или представлява търговеца. Към искането (заявлението) се предоставят и доказателства за настъпване на опре-делено обстоятелство. Съдът се произнася по заявлението в закрито заседание (без присъствието на заявителя). Произнася се с решение, което отказва или допуска вписване. Отказът е обжалваем (в 14 дневен срок). Решението за допускане на вписването подлежи на незабавно изпъллнение, а данните се вписват в ТР.

Видове търговски дружества:

1. Според първата класификация търговските дружества се делят на договорни и уставни. Критерият тук е с какъв акт е уредена структурата на дружеството и него-вото вътрешно устройство. По правило всички дружества (с 1 изключение) се учре-дяват с дружествен (учредителен) договор и тяхното устройство е посочено в този договор. Има едно дружество, при което не се подписва договор - уставното дру-жество. Уставно дружество е акционерното дружество. При него има много на брой съдружници и бърза промяна на съдружниците, затова и подписването на до-говор е невъзможно.

2. Българското законодателство допуска търговските дружества се делят на едно-лични и колективни. По правило всички търговски дружества са колективни (имат поне двама съдружника). Но има и възможност два вида дружества да бъдат регис-трирани от едно лице. Такива еднолични дружества могат да бъдат само капитало-вите (АД и ООД). Те имат еднолична собственост на капитала. ЕАД и ЕООД нямат собствена структура.
3. Търговските дружества могат да се делят според персоналния си състав на пър-вични и вторични. Вторични са тези търговски дружества, съдружниците на които, са вече съществуващи (регистрирани) търговски дружества. Типично вторично търговско дружество е холдингът.
4. Пак според това, кои са съдружниците, търговските дружества могат да се делят на публични (държавата или общината са съдружници) и на частни.

5. Според отговорността на съдружниците - дружества с ограничена отговорност (АД и ООД) и дружества с неограничена отговорност. При дружествата с ограниче-на отговорност съдружниците не носят отговорност с личното си имущество за за-дълженията на дружеството. Кредиторите могат да претендират вземането си само от дружеството. По правило търговските дружества трябва да бъдат с ограничена отговорност. Дружествата с неограничена отговорност са изключения (СД и КД). При тях имаме допълнителна гаранция за кредиторите. Дружеството отговаря със собственото си имущество, но и с личното имущество на съдружниците. Това са рискови дружества.

6. Друго делене на търговските дружества е на 1) персонални (дружества на лич-ността) и на 2) капиталови (дружества на капитала). При персоналните дружества акцентът е върху качествата на личността на съдружниците. При капиталовите дру-жества акцентът е върху капитала на съдружниците.
1) Персонални дружества са събирателните и командитните дружества (СД и КД). Това са дружества със засилено участие на съдружниците като те полагат личен труд в дейността на дружеството. При персоналните дружества съществува тясна връзка между съдружниците и лично доверие между тях. Напускането на един от съдружниците води до прекратяване на дружеството. Участието е лично и непрех-върлимо. Тези дружества не събират капитал.Те са нетипични форми на дружества.
2) Капиталовите дружества са сдружения не на хора, а на капитал. Такива са АД и ООД. Типично капиталово дружество е акционерното дружество. На преден план излиза не личното участие на съдружника, не личните му професионални качества, а участието му със средства. Капиталовите дружества се регистрират с първонача-лен капитал. Регистрацията изисква концентрация на парични средства, без оглед на произхода им. Дружеството се откъсва от лицата, които са го учредили. Участи-ето е прехвърлимо. Капиталовите дружества са дружества с ограничена отговор-ност.

7. Според възможността за промяна в персоналния състав - дружества от отворен тип и дружества от затворен тип. По правило персоналните дружества са от затво-рен тип. При тях съдружниците не могат да прехвърлят участието си. При смърт или напускане на един съдружник се прекратява дружеството. Капиталовите дру-жества са от отворен тип. Типично такова е АД (нарича се още "анонимно дружест-во). Участието на съдружниците може да се прехвърля.

Търговско предприятие:

Режимът, уредбата на търговското предприятие и сключването на сделка с търговско предприятие са уредени от чл. 15 до чл. 16А в ТЗ. Понятието "предприя-тие" се използва с различно смислово значение в правото. В ЗС предприятие е все-ки стопански субект, който има задължение да води счетоводство. В ЗМСП (Закона за малките и средни предприятия) предприятие е всеки търговец. Принципът е, че всеки търговец има 1 предприятие. Търговското предприятие е бизнеса на търгове-ца като съвкупност. Търговецът е титуляра, лицето, а търговското предприятие е обектът, имуществото.

Търговски посредник.

Търговският посредник е самостоятелен търговец. Може да бъде както "ЕТ" така и търговско дружество. За разлика от търг. представител, където обвързаноста е трайна и продължителна, то търг. посредник е инцидентен по конкретен повод за конкретна сделка. Търг посредник има и добри специфики - Представител който представлява и 2-те страни по една сделка. Този случайе възможен поради спецификата на посредничеството. Ролята му е да свърже 2-те страни по договора и да установи контакт между тях. Достига до сключването на договора. Той няма задължение да гарантира изпълнение на договора. Тази роля идва от неговата специализация. Търг. посредник води дневник за сключваните от него сделки. Възнаграждението му има комисионен характер, и се извършва от двете страни на договора. Търг. посредник е винаги самостоятелен търговец, посредник е на свободна практика.

ПУБЛИЧНИ ТЪРГОВЦИ

Държавата и общините по правило не са търговци (те не са създадени, за да извършват търговска дейност с цел печалба). На практика, обаче, има редица тър-говски дейности, които по една или друга причина се налага или се извършват от държавата или общините. Това са търговски дейности, чрез които се предоставят публични услуги (напр. водоснабдяването, сметопочистването) или се поддържа инфраструктурата (пътища, летища и др.). Има търговски дейности, които изискват голяма концентрация на капитал, а са с бавна възвръщаемост. Има търговски дей-ности, които са монопол на държавата (търговията с оръжия). Всички тези дейнос-ти се извършват от държавата и общините чрез специфичен вид търговци - публич-ни търговци.

Характерно за публичните търговци е, че те са създадени със средства от бю-джета и разпределят печалба (дивидент) в полза на бюджета. Това, обаче, не озна-чава, че са субсидирани от държавата и общините. Те имат собствена отговорност. Специфичното при публичните търговци е, че те имат засилена форма на контрол и разходване на средства.

Понятие за търговско право. ТП в правната система. Отграничение на ТП от сродни правни отрасли.

1. Понятие за търговско право.

1.1. Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се е обяснява в зависимост от различни критерии.

1) Първият критерий е бил интересът, и по конкретно чии интереси защитава правото - още Улпиан е казал: "Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem".

2) Днес обаче за решаващ критерий се приема методът за правно регулиране - императивният метод е присъщ на публичното право, а методът на равнопоставеност - на частното право.
Делението на правото на частно и публично е универсално - присъщо е на почти всички правни системи.

1.2. Частното право има два основни дяла - гражданско и търговско право, което дава възможност да се говори за дуализъм на частното право. Разделението на частното право на гражданско и търговско е въпрос на законодателна политика. Търговското право не съществува като самостоятелен отрасъл във всички правни системи:

1) Има системи, които не познават нашето делене на частното право. В англосаксонското право има ТП в тесен смисъл (обхващащо търговските сделки и търговските ценни книжа) и отделно дружествено право и несъстоятелност;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лекции по търговско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.