Лудвиг Витгенщайн


Категория на документа: Други


 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

Курсова работа

по философия на езика

на тема Лудвиг Витгенщайн

Роден в семейството на крупен индустриален магнат и меценат на изкуството, Витгенщайн получава начално образование с частни учители, след което завършва гимназия в Линц. След двегодишно следване във Висшето техническо училище в Берлин-Шарлотенбург (1906г.-1908г.) ,заминава за Англия, където продължава образованието си в Техническия факултет на Манчестърския университет (1908г.-1911г.), като същевременно се занимава с развитието на авиационната техника, за което получава няколко патента. Воден от итересите си към математиката, отива в университета в Йена при Фреге, след което се завръща в Англия и става студент на Ръсел в "Тринити колидж" в Кембридж (1911г.-1913г.), където насочва усилията си главно към философия на математиката и логиката. Неочаквано напуска университета и се заселва в усамотена местност в Норвегия, за да се занимава усилено с философско-логически проблеми. Странностите са нещо обичайно за неговия характер - така например след смъртта на баща си той се отказва от голямо състояние в полза на братята и сестрите си, както и на някои известни художници и музиканти. По време на Първата световна война става артилерийски офицер от австро-унгарската армия, като същевременно активно продължава своите разработки. Този период е отразен в неговите известни "Дневници 1914г.-1916г.", които са своеобразна подготовка на прочутия му труд "Tractatus Logico-Philosophicus" ("Логико-философски трактат"), завършен през 1918г. В продължение на няколко години Витгенщайн упорито търси издател на своя труд и едва през 1921г. Успява да го публикува в немското списание "Анализи по натур-философия", който обаче не предизвиква никакъв резонанс. Истинският успех и известност идват след издаването на "Трактата" на английски и немски език в Англия (1922г.) с помощта и предговора на Ръсел, когото Витгенщайн не одобрява. От 1921г. до 1926г. Витгенщайн неочаквано се оттегля от интелектуалните среди и става обикновен начален учител в малки планински селища на Долна Австрия, след което за известно време работи като градинар в манастир край Виена и се отдава на архитектурни занимания, като общува спорадично с някои от пртедставителите на Виенския кръжок. През 1929г. приема поканата на Ръсел и Мур и става преподавател в Кембриджкия университет, където работи до 1947г. Тук започва нов период в неговото философско развитие свързан с неговите трудове "Философска граматика", "Бележки върху основите на математиката" и четени или диктувани лекции, обединени в т. нар. "Синя книга" и "Кафява книга" (всичките публикувани посмъртно). Интересите му към класическата руска литература (предимно Толстой и особено Достоевски) и идеите на социализма са повод да изучава руски език и да осъществи пътуване в Съветския съюз (1935г.). По време на Втората световна война доброволно става санитар във военна болница и работи в медицинска лаборатория. След войната се завръща в Кембридж и продължава работата върху труда си "Философски изследвания" (с който изследователите свързват неговата т.нар. "късна" философия), публикуван след смъртта му. През 1947г. напуска професорската катедра в Кембридж и се преселва в Ирландия.

Във философията на Витгенщайн традиционно се разграничават два основни периода - "ранен" и "късен", които съответстват на две различни изследователски платформи. Първият период е свързан главно с "Логико-философския трактат", написан в оригинална афористична форма и претендиращ за изчерпателна завършеност.

До 1918г. философите използват в своите анализи основно методите на разкриването на логически структури на езика и оттам на човешкото мислене за действителността. Книгата "Логико-философски трактат" на Лудвиг Витгенщайн е тази, която коренно се различава от досегашния философски стереотип. В нея авторът обръща основно внимание на езика и неговото използване, и в частност проследява очертанията, зад които свършва истината и започва безсмислицата.

Чрез тази книга той изследва езика и неговата логика, не с цел да направи така, че хората да общуват по-ефективно, а да им помогне да достигнат до този вид "теоретическо разбиране", наречено "Философия". Лудвиг Витгенщайн е бил убеден, че неговите философски размишления не се провеждат под принципите на нито едно от основните направления във философията до този момент. Неговата основна цел е, да се тълкува всяка една дума, така, че да не се обърква читателят в схващането на философския замисъл на информацията, която му се поднася. "Трактатът" разглежда сложността на езика, като цяло, сложността, която според Витгенщайн се дължи на това, че не езикът описва и определя света, а светът се определя от езика. Основна причина за това е, че всеки един човек възприема света по различен начин и това основно се дължи на факта, че човек изгражда своите възприятия за определено пространство въз основа на това, как тълкува поднесената му чрез езика информация. С цел да се избегнат предпоставки за погрешно тълкуване на изложените мисли, Витгенщайн в своя "Логико-философски трактат" се занимава с въпроса за условията на точния символизъм - всяка изразена мисъл да се изказва с изречения, които означават нещо конкретно. Този въпрос изниква в трудовете на автора, поради причината, че всяка дума от езика е символ, но в някои определени ситуации думата може да се възприеме по няколко начина.

Според Витгенщайн в случай, че се изяснят правилата за правилна употреба на думите по същество, се изчерпва работата на философа, защото до неговото време философията все още е теория, чиито понятия се свързват с определен порядък от същности. Виждането му за философията е, че тя трябва не да открива необходими истини за природата на нещата и човека, а да изяснява и разграничава тези мисли, които до този момент са неясни. Според австрийския философ целта на философията е не теорията и създаването на излишни илюзии, а логическото използване на езиковите изрази в науката и живота на човека.

Лудвиг Витгенщайн обръща основно внимание на същността на думите в езика, защото според него тяхната точна употреба е в основата на всяка наука. Главно твърдение в подкрепа на тази своя мисъл е изказаната от автора констатация, че ако не осмисляме нещо, не можем да го мислим, а ако не го мислим, не можем да го кажем.

Мисълта е основно водена от възприятието, а то от своя страна- от езика, което кара Витгенщайн да заключи, че мисленето представлява отражение на света чрез езика. Затова и авторът на "Трактата" цели да разбере границите на мисленето, чрез изследване на структурата и границите на езика. От тук ние,читателите,можем да отсъдим, че философията на Витгенщайн представлява критика на езика, и за него границите на подсъзнанието се оказват всъщност и граници на езика, които се следват чрез проучване на логиката на езика.

"Логико-философски трактат" задава една нова посока, в която според Витгенщайн трябва да се развива философията. Тази посока е не както досега в изследване на думите и буквите като символи, изграждащи даден образ, защото, както той самият казва: "Как е възможно да има различни думи (символи) за едно и също нещо, когато мисълта, която се изразява чрез тези символи е една и съща?". Според Витгенщайн "Светът е всичко, което е налице", тоест, което може да бъде описано, потвърдено и доказано, а от своя страна пък, тези действия могат да бъдат извършени единствено посредством езика. Оттук може да се изходи с твърдението, че светът е това, което езикът казва, че е.

Главната цел на "Трактата" е чрез критика и анализ на езика да се разкрие неговата вътрешна логика като основа на всяко смислено философстване. Или както се изразява Витгенщайн, кардиналният проблем на философията е да се създаде теория за това, което може да бъде изразено и мислимо в пределите на езика, и на това, което не може да бъде изразено, а само "показано". А това означава, че "цялата философия е критика на езика".

За Витгенщайн повечето от философските постановки в историята на философията и съвремеността не са неверни, а "безсмислени", защото са възникнали от неразбирането на "логиката на езика". Затова и привидно най-фундаменталните проблеми във философията по своята същност са псевдопроблеми, на които не може да се търси отговор, а само да се констатира тяхната безсмисленост. Оттук и философията не е възможна като някаква теория или учение, а е "аналитична" дейност, коята изяснява и разграничава мислите в тяхната логически смислена изразеност в езика като "пропозиции", които са образ и модел на "действителността" такава, каквато я мислим. Самата "пропозиция" (смисленото изречение от гледна точка на логиката на езика) е "функция на съдържащите се в нея изрази" и по този начин разкрива логическата форма на действителността. А задачата на философията е да ограничи "мислимото" и по този начин да го разграничи от "немислимото", като очертае възможностите за това, което може "да се каже", и онова, което не може да се изрази. Следователно "за което не може да се говори, за него трябва да се мълчи".

От тези позиции Витгенщайн извежда и своята "онтология" на основата на изоморфизма между действителността и мислите за нея, изразени в езика като "пропозиции", които по своята същност са логически образ на положението на нещата. В това отношение за Витгенщайн "границите на моя език означават границите на моя свят", а логическите пропозиции за негов "огледален образ". Оттук и "субектът" не принадлежи на света, а е негова граница посредством езика, който единствено разбира.

В "Трактата" Витгенщайн се стреми да обоснове тезата, че анализът на смислеността на езиковите изрази трябва да ни приближи до идеала за логически съвършен език, който елиминира псевдопроблемите на "метафизиката". И същевременно той поставя и някои метафизични проблеми, които по принцип не са изразими, но се показват и преживяват. Това са проблемите на живота, смъртта, волята, етичното, вярата, бога и безсмъртието,които са поставени и в неговите "Дневници", подготвящи "Трактата". Или както сам посочва-движението на неговата мисъл неизбежно се насочва от логиката към "същността на света". Но същевременно той не дава отговор на тези проблеми, а ги поставя в сферата на "мистичното", като "усещане за света" като цяло и като преживяване на това, "че той е".

??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Лудвиг Витгенщайн 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.