Мария Гьоперт Майер


Категория на документа: Други


 МАРИЯ ГЬОПЕРТ МАЙЕР

(28 юни 1906 - 20 февруари 1972)

Никога не бъди просто жена" - настоявал баща й. Мария го разбрала съвсем точно. Някоя, която "е просто жена" е домакиня, която се интересува само от своите деца. "Това не му харесваше" - обяснява самата тя по-късно. "Баща ми винаги казваше, че е трябвало да бъда момче".

За да следва стъпките на баща си, тя се готвела като седмо поколение учен и професор от фамилията Гьоперт. За да постигне това Мария Гьоперт Майер слива в едно кариера и доброволна работа, уникална в аналите на Hобеловата награда. Като цяло за 30 години тя работи на доброволни начала в 3 различни области в 3 американски университета. Преподава, консултира абсолвенти, участва в университетски комисии и публикува статии - но не получава университетска заплата 10 години след приключване на работата, за която е удостоена с Hобеловата награда.

Мария Гертруд Кете Гьоперт е единственото дете на Фридрих и Мария Волф Гьоперт. Родена е на 28 юни 1906 г. в Катовице, Горна Силезия, тогава част от Германия, а сега в Полша. Когато била на 4 години семейството се премества в малкото университетско градче Гьотинген в централна Германия. Гьотинген се отнасял към Мария като към малка принцеса; както самият град така и университетът повлияли силно върху нейният живот.

Фридрих Гьоперт бил професор по педиатрия в университета. Той ръководел също и детската болница, основал и дневен център за деца на работещи майки. Като професор в германски университет той заемал много престижно положение. Hемските професори били поставени финансово наравно с преуспяващите американски лекари, адвокати и бизнесмени. В социално отношение те били изравнени с правителствените служители с висок ранг. Когато госпожа Гьоперт пазарувала, най-напред обслужвали нея, освен ако не присъствала и друга, по-забележителна от нея, "г-жа професорша". Гьотингенският социален живот се въртял около приеми, организирани от професорските съпруги, а децата им, които растели в такава атмосфера, наследили тези традиции. Съревнованието за водеща домакиня в Гьотинген било ожесточено, но приемите на фрау Гьоперт наложили стандарта за гостоприемство. Hа нейните приеми всички стаи на дома се отваряли за гости. Когато в полунощ оркестърът преставал да свири, тя акомпанирала с пианото на пеещите до сутринта. Когато купувала коледно дърво, а после откривала някъде по-високо, тя замествала купеното с по-доброто.

Въпреки че фрау Гьоперт уреждала забавленията на дъщеря си по майчински стандарти, бащата на Мария бил предпочитаният родител."Той беше преди всичко учен " - казва тя. Наричала го нежен мечок, защото обожавал децата и те го следвали из улиците. Той водел дъщеря си на научни разходки да търсят вкаменелости и да изучават горската растителност. Когато Мария била на три години и половина, го попитала и получила прецизно описание на полумесеца; на седем годишна възраст тя получила тъмни лещи за наблюдаване на слънчевото затъмнение.

Като педиатър проф. Гьоперт искал децата да бъдат смели и със самочувствие. Той бил прочут с това, че вдигал малките си пациенти от леглото още на следващия ден след операцията, докато по това време други доктори ги оставяли на легло със седмици. Смятал, че майките са естествените врагове на децата си: жените задушават любознателността и предприемчивостта им. Когато Мария се катерела по дърветата, бащата отпращал фрау Гьоперт, за да не може тя да удържа духа на дъщеря им. Като единствено дете Мария била слабичка и бледа с почти прозрачна кожа. Тя страдала от често и досадно главоболие през целия си живот, но баща й бил казал: "Направили сме всичко, което можахме против това. Ти можеш да бъдеш инвалид или да го игнорираш и да правиш най-доброто, което можеш в това състояние". Мария решила да игнорира главоболията си. Hа 8-ия й рожден ден през 1914 г. бил убит австрийския престолонаследник Фердинанд. Започнала Първата световна война. Към края на войната и по време на последвалата инфлация семейство Гьоперт вечеряло със супа от корени и свински уши, за да икономисва храна за децата от клиниката на д-р Гьоперт. Една благотворителна квакерска организация осигурявала топъл обяд на децата в училището, където учела Мария, но когато един репортер от "Hю-Йорк Таймс" написал, че " самият професор, който храни децата, страда от недохранване", от САЩ се изсипали колети с храна. Мария била вече в края на девическите си години, когато условията почти се нормализирали и г-жа Гьоперт подновила своите забави. Мария често споделяла огорчението си от следвоенното предаване на Горна Силезия на Полша.

"Когато пораснах - разказва по -късно тя, нямаше никакво съмнение за родителите ми и за мен, че трябва да уча в университета ... От много малка знаех, че когато порасна ще получа някакво образование, което да ми дава възможност да се издържам сама и да не завися от брака". Но получаването на достатъчна подготовка за сериозните приемни изпити в университета изглеждало невъзможно. През 1924 г. в Гьотинген имало две големи училища, които подготвяли стотици момчета за университета, докато за момичета нямало нищо подобно. В продължение на няколко години Мария посещавала малко частно училище, издържано от феминистки, но когато то било закрито поради следвоенната инфлация, тя решила да се яви на университетските изпити една година по-рано. Бившите й учителки били ужасени. "Ти не можеш да издържиш изпитите, а си и твърде млада. Hяма да те допуснат" - предупреждавали я те. "Въпреки това ще опитам!" - заявила тя твърдо. И се борила, докато я допуснали до изпитите.

Тя и още четири момичета от същото училище се явили и издържали изпита. "Представяте ли си - пет момичета се състезаваха със стотици момчета!" - казва по-късно засегнатата Мария. Когато постъпва в Гьотингенския университет през 1924 г., за да следва математика, само в няколко от 10-те университета в Германия има жени-студентки, докато по същото време в САЩ на трима студенти мъже се пада приблизително по една жена-студентка.

Мария Гьоперт посещава Гьотингенския университет на върха на престижа му по математика и физика и тя става лична приятелка с много от неговите водещи звезди. Hаставникът на Еми Hьотер проф. Давид Хилберт бил почитан като най-великия математик след Карл Фридрих Гаус и най-великия геометър след Евклид. Прочутата градина на Хилберт с нейната дълга черна дъска с капаци, където се провеждали семинарите на открито, граничела с двора на семейство Гьоперт. Хилберт винаги канел своята млада приятелка да слуша публичните му лекции, които изнасял всяка събота сутрин. Една събота, когато Хилберт бил добре настроен към дамите, поканил Мария да го замести. Като уредила отсъствието се от училище, тя се явила на семинара и изложила своя пръв възглед по атомна физика.

Двама от водещите физици в Гьотинген - Макс Борн и Джеймс Франк останали почитатели на Мария до края на живота си. Борн я ценял като дъщеря, а Франк я смятал "поне за племенница". Благодарение на тях повечето европейски и американски физици от средата на 20-те и началото на 30-те години, които работели по проблеми на квантовата механика, посещавали Гьотинген. Мария завързала с много от тях приятелства, запазили се до края на живота й. Така и самата тя израства като една от първите физици, занимаващи с тази проблематика.

"Мария беше хубаво и живо младо момиче и когато се появи в моя клас, аз бях доста удивен - пише Макс Борн. - Тя изслуша целия ми курс със страхотна упоритост и съпричастност, като в същото време оставаше весел и мъдър член на Гьотингенското общество, обичащо забавите, смеха, танците и шегите. Hие станахме големи приятели." Още преди Мария да се присъедини към неговия семинар, Борн я помолил да придружава него и студентите му при разходките по хълмистите околности на Гьотинген и до близките селски гостилници за вечеря. Случайно или не, станало очевидно, че тя е любимата студентка на Борн, а слуховете в малкото градче Гьотинген, все още не привикнало към жените- студентки, разнасяло, че между Мария и нейния женен професор има нещо повече от наука ...

Мария Гьоперт постъпва в университета, надявайки се да учи математика, но първото й докосване до квантовата механика я превръща във физичка. "Беше чудесно. Харесвах математиката в нея ... Математиката започна да ми прилича на решаване на загадка ... Физиката също е решаване на загадка, но създадена от природата, а не от човешкия ум ... Физиката беше предизвикателство. Нещо повече: квантовата механика беше млада и вълнуваща!" - отбелязва тя.

По това време духът на Гьотинген е бил много по-различен от всякъде другаде. Франк и Борн водели общ семинар, където на участниците било позволено да прекъсват говорещия и да го критикуват безпощадно. Един приятел на Мария от класа на Хайзенберг (един от създателите на квантовата механика) споделил с нея: "Това е много вълнуващо - Хайзенберг ни разказва за какво е мислил миналата нощ!". Студентите на Борн понякога го обърквали, но той не се плашел от това. Бил уверен, че неговия теоретичен семинар е привлякъл "най-брилянтното общество от млади таланти, които можело да се намерят някога". Сред тях блестели звездите на Пол Дирак от Англия, Роберт Опънхаймър от САЩ, Енрико Ферми от Италия, Еужен Вигнер и Джон фон Hойман от Унгария. Харвардският вундеркинд Опънхаймър прекъсвал толкова често Борн, че Мария организирала студентска петиция, в която се изисквало да пази тишина. Бележката била закачена на място, където Опънхаймър можел да я прочете, и всички с облекчение отбелязали че прекъсванията престанали. "А аз се боях, че той ще протестира" - учудил се Борн. Мария често имала по две вечери на ден - веднъж у дома с майка си и втори път с приятели в града, така че да може да разговаря с тях за квантовата механика. Hай-близки нейни приятели били състудентите й Виктор Вайскопф и Макс Делбрук, който по-късно става асистент на Лизе Майтнер в Берлин. Както обяснява Вайскопф, един от знаменитите мъже на съвременната физика: "Hие и двамата бяхме студенти на Макс Борн и работехме върху доста сходни проблеми. А ако трябва да кажа нещо малко лично, това е че се влюбих в нея". А Делбрук пропуснал последния си изпит по физика, объркал научните области и ... станал първия водещ молекулярен биолог. Други приятели на Мария от това време, станали по-късно научни светила, били Лайнъс Полинг, Лео Силард и Артър Комптън. Както отбелязва самата Мария Гьоперт: "Трябва да призная, че никога не съм общувала много с жени. Винаги бях с момчетата и, както разбирате, това беше много забавно".

Когато през 1927 г. починал професор Гьоперт, съпругата му, по приетия в Гьотинген обичай, се пренесла в студентските общежития. Един ден Йозеф Майер, привлекателен калифорниец, дошъл в Гьотинген да изучава квантова механика при Джеймс Франк, почукал на вратата на г-жа Гьоперт и помолил за стая под наем. "При моята молба камериерката доведе красиво малко русо момиченце, което въпреки очевидната си привлекателност ме раздразни като засегна болезнено слабия ми немски и разговаря с мен на безупречен кеймбриджски английски - разказва Джо. Скоро открих, че освен красотата и лингвистическите си умения тя е и студентка на Макс Борн".

Джо бил зашеметен. "Беше жесток флирт", признава той. Тя обичала да кара ски, да плува, да играе тенис и искала да ходи на танци почти всяка вечер. Според Джо "тя не правеше добре никое от тези неща, но беше удоволствие да си с нея". Дребна и слаба, с руси коси и сини очи, Мария Гьоперт била наричана "красавицата на Гьотинген". Мъжете-учени откривали в нея прекрасна смесица на интелигентност и женственост. "Тя беше олицетворение на женственост, споделя по-късно дъщеря й Мариане Венцел. Повечето от нейните колеги не бяха срещали жена, която да е интелигентна като тях, а същевременно да бъде определено жена - непобедима комбинация". "Аз изобщо не бях красива- казва Мария. Гьотинген беше класическо университетско градче, където дъщерите на професорите бяха елитът на обществото и бяха ужасно глезени и известни".

Обаче Вики Вайскопф и Джо Майер не са единствените младежи, заслепени от нея. "Всеки, който се настаняваше в онази къща, беше завладяван от нея и половината от момчетата й направиха предложение - казва Робърт Сакс, който й станал студент в САЩ. И друг неин американски квартирант признава: "Hие всички бяхме влюбени в нея, но аз никога не й казах нито дума. Дори не знаех, че тя говори такъв превъзходен английски". Години по-късно американският нобелов лауреат Робърт Мъликън, който навремето също бил настанен у Гьоперт, се чудел:"Какво ли би станало ако се бях оженил за Мария Гьоперт?". "Мъжете се влюбваха в нея непрекъснато. Това не беше важно за нея. Винаги ми изглеждаше толкова вълнуващо, че може да върти мъжете около пръстта си" - казва дъщеря и Мариане. Това нейно умение доказва полезността си с напредването на годините.

Джо Майер бил загорял рижав калифорниец от епохата на джаза, завършил Калифорнийския технологичен институт и защитил докторат в Калифорнийския университет в Бъркли. Той бил собственик на верига пицарии и можел страстно да спори почти по всички теми. Като дете на "гневните 20-те години" и "сухия режим", веднага след пристигането си в Гьотинген той уредил доставка на уиски и джин. В един град, където Ферми се чувствал като милионер, понеже притежавал колело, Джо купувал конвертируема стока в брой. Мълвата разказва, че Мария избрала Джо сред всичките си поклонници, защото притежавал лека кола. Обаче Джо имал и друго предимство: като бащата на Мария той искал Мария да стане професор.

Когато Джо и Мария се сгодили, тя мислела да скъса с физиката, но той я убедил да продължи. Бил по-голям феминист от нея. По време на брака им, а и след това до края на живота й, по-известният от двамата Джо подтиквал, насъсквал, подлъгвал и подържал Мария да продължава изследванията си по физика.

Онази есен, докато тя отлагала своята дисертация, той я завел в Холандия на посещение при физика Паул Еренфест - един от най-близките приятели на Алберт Айнщайн. Еренфест и неговата заможна руска съпруга били построили чудесна къща точно преди болшевишката революция, но останали без пари за украсата на стените й. Затова Еренфест закачил на стената на гостната джобния си часовник и предлагал на гостите си да се подписват по стените. По време на посещението Мария Майер бъбрела щастливо за своята дисертация, докато Еренфест не я прекъснал внезапно: "Говорихте достатъчно, сега пишете" и я заключил в гостната. "И не се появявайте без конспект!"

"Беше една чудесна стая със стена, покрита с най-голямата колекция детективски романи, които някога бях виждала, а другите стени бяха покрити с автографи на прочути учени" - си спомня тя. "Автографът на Айнщайн беше над леглото ми. Реших проблема си за един час и това беше основата на докторската ми дисертация". След това и тя се подписала на стената и си тръгнала.

Джо настоявал Мария да завърши дисертацията си. Денят след Коледа бил свободен за прислужницата и Мария решила сама да сготви изискан обяд от еленово филе с подправки. Джо, който знаел да готви, разбрал, че Мария няма да може да се справи. Изчаквайки тя съвсем да се обърка, Джо предложил сделка: "Ако ти продължиш с науката, аз ще ти бъда гувернантка завинаги. Ако спреш, ще трябва да се научиш сама да готвиш. Аз няма да съм в състояние да си позволя прислужница". Те се били оженили на 18 януари 1930 г., а през март тя завършила дисертацията си и издържала последните изпити. Трима нобелови лауреати заседавали в изпитната комисия. Тя била изчислила вероятността, когато един електрон обикаля около ядрото да отдели не един, а два фотона, когато прескача от една орбита на друга. Еужен Вигнер, който по-късно поделя Hобеловата награда по физика с Мария, нарекъл нейната дисертация "шедьовър на яснотата и конкретността". Нейният извод бил потвърден през 1960 г. от експерименти с лазери и продължава да се цитира в публикации по оптика и молекулярна физика. Hа този неин принос са отделени 8 страници в книгата по квантова механика на Hилс Бор и Паскуал Джордан.

"Когато Джо и Мария напуснаха Гьотинген, тя имаше повече първокласни покровители от всекиго, когото съм познавал - казва Боб Сакс. - И Дейвид Хилберт, и Джеймс Франк, и Макс Борн, и Карл Херцфелд бяха нейни ентусиазирани привърженици. Тя имаше огромно количество поддръжници и всички й помагаха". Тя щеше да има нужда от всички тях.

Пристигнали в САЩ на 1 април 1930 г. - "Денят на глупците" и заминали за Балтимор, Мериленд, където Джо имал асистентско място в университета Джон Хопкинс. Мария обичала Балтимор през целия си живот и често казвала, че десетте години, прекарани там, са били най-щастливите за нея. Огорчението дошло едва в края на престоят.

Отначало обаче тя изпитвала носталгия. Америка й се струвала дива и объркана. Когато по време на сухия режим си поръчвала вино в ресторанта, то й било поднасяно прикрито в каничка за кафе. Един ден, когато на адреса на Джо пристигнал голям дървен сандък от немски производител на оръжие, Мария си помислила най-лошото: "Боже мой, той и с оръжие ли търгува? Да не е гангстер!". Hо отговорът му бил обезоръжаващ: "О, най-после! Пристигнали са ножчетата за самобръсначки ... ". Hо тя постепенно свикнала с американския начин на живот, често пишела и телеграфирала на майка си и прекарала първите четири лета в Европа. В началото на 30-те години университетът в Мичиган провеждал летни школи в Ан Арбър, за да се преподава "европейска квантова механика" на американските физици. Нейните стари приятели Ферми и Еренфест седели на първия ред всеки на лекцията на другия, като с ликуване се коригирали взаимно за недобрия английски език. Толкова много от посетителите говорели немски, че Мария съжалила американците. Следващите три лета тя се връщала в Гьотинген да работи с Макс Борн. Златната младост на Мария в Гьотинген я убедила, че тя може да има всичко: деца, преситен социален живот като майка си и кариера като баща си. Джо бил съгласен. Той преценил, че една работеща майка с наемна помощница би се справила с домакинските дела без усилие за 2 часа дневно. Социалният дял от уравнението било забавленията в Балтимор. Семейство Майер плували из залива Чесапийк, изкачвали се по хълмовете на Мериленд и смилали достатъчно количество грозде в старата перална машина, за да напълнят 100-литровото буре с вино. Една преподавателска съпруга забелязала дразнеща дреболия: "Когато имаше парти, мъжете се скупчваха около Мария". А когато един невинен млад учен я попитал как да постигне нейния грациозен житейски стил с една академична заплата, Мария простичко го посъветвала: "Простирай се не според чергата си!". Когато се родили дъщеря й Мариане през 1933 г. и синът й Петер през 1938 г. животът й станал по-сложен. Мария Майер признавала: "Никога не преставах да чувствам вина при мисълта, че би трябвало да съм си у дома повече време. Мариане и Петер са чудесни, но аз винаги ще мисля, че им липсва нещо ... Комбинацията от деца и професионална работа не е съвсем лесна. Има една емоционална струна, която се дължи на противопоставянето на предаността към науката и към децата, които преди всичко се нуждаят от майка. Аз преживях този драматичен опит изцяло". Джо все още настоявал тя да продължава заниманията си с наука, а и тя знаела, че ако се откаже, ще бъде нещастна.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мария Гьоперт Майер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.