Медийни изследвания


Категория на документа: Други


Софийски университет "Св. Климент Охридски",
гр. София

Факултет по журналистика и масова комуникация

Курсова работа по:

Медийни и комуникационни изследвания

На тема:

Музикалните реалити предавания

Изготвил: Проверил:

Николай Колев, Доц. д-р Орлин Спасов
IV курс, журналистика,
фак. ном. 17579

Музикалните реалити предавания са превърнаха в медиен феномен след, като заситиха българският ефир с най-разнообразни формати и техните таланти. Българските продуценти успяха да адаптират по един свой начин рамкираните предавания и да спечелят огромна аудитория, като поставиха най-големите рейтинги в телевизиите.

Печеливша стратегия се оказа да се заложи на конфликтността, драматургията и спектакъла. Готовите сценарии, реплики и дирижарни действия успяха да запленят публиката и да задържат нейния интерес още от първото музикално предаване и до днес. Шоуто бе движещата сила на форматите, която отпрати съзтезателния и музикален елемент по-назад в предаването.

Въпреки високите рейтинги и голямата аудитория, която успяха да привлекат, музикалните реалити формати в България си останаха недоразвита ниша. Техни прототипи у нас не можаха да достигнат нивото, което имат оригиналните им предшественици в чуждите страни. Те не можаха да създадат трамплин, който да търси нови таланти и да развива пазара.

Факторът талант в българските варианти за музика варира от скандалност, глупост, необразованост, липса на култура до силен, плътен и покоряващ глас. Факт е обаче и факторът, че освен високи рейтинги, те претърпяха провал, защото изпълнителите попаднаха в капана на мимолетната слава с измамени надежди за музикална кариера. Нещо, което оригиналът оборва.

Музикалните реалити формати се превърнаха в най-пищните явления в българския ефир. След големия "успех" на форматите "Big Brother", "Survivor", телевизионият пазар промени характеристиките си и от социално-психологическия експеримент се насочи към експеримент с водещи характеристики - артистичните умения. Така се появиха танцуващите и пеещи риалита. Опитът се оказа успешен. Винаги се програмират в най-гледаното време, с тенденция всяка телевизия да излезе със свой музикален реалити формат, който да излъчва по същото време. "Star academy", "Music idol" "Пей с мен", "Гласът на България", "Х-faсtor" превърнаха реалити музикалните предавания във медиен феномен. Но само количествено. Качеството на идеята остана измамна и затворена в кръга на мимолетната слава.

Форматите на музикалните реалити предавания, които се излъчват в България най-често са продукция на чуждестранни компании. Закупувайки лиценза за излъчване, българските телевизии купуват и определени, оформени образи, които са преминаили успешно през други страни. Предаванията са точно определена схема. Форматът задава някакъв закон, а така контролът на комуникатора е ограничен. Той трябва да върви по определения ред - жури от публични личности и изпълнтели. Така кастингът, част от всяко музикално реалити става контролиращото звено. Именно то може да направи или да развали формата. Тук контролът на комуникатора е да отсее хора с едно или друго качество, което е повече от другите, да търси различни стилове, които зрителите да съпоставя и да си създадават свой фаворит, а оттам и антифаворит. По този начин форматите в чуждите страни постигат огромни успехи и име със статут на институции. Мястото, където обикновения човек сбъдва мечтата си да пее и да развие таланта си. У нас обаче, комуникаторите ни, залагат повече на шоуто, търси се конфликтът, да се оформи сблъсък между участниците, да се създадат образи и да се образува преди всичко спектакъл. Отговорността, която пада върху хората, които управляват този процес е огромна. Те обаче залагат конфкликта да движи действието, вместо музикалния аспект, който трябва да е център. Създават се сценарии, слагат се точни реплики за участници, което превръща реалити предаването в живо предаване. Контролът върху действията, реакциите и думите на главните действаши лица в предаването създава собствена драматургия. Така се прекрачва основното правилно на реалното - да се остави реалността сама да гради своя драматургичен ред.

В този случай комуникаторите са хора, които поставят високия рейтинг и шоуто над идеята за изкуството на музиката и истинстко музикално реалити предаване. Съзтезателният момент и музикалната основа присъстват, но като че ли главното е да има конфликтни ситуации. Зрелището на такива предавания идва от недирижираното, реално поведение на участниците, а сценарият и готовият ред са елементи на контрол, които убиват от корен реалити формата.

Продуктът, който произвеждат музикалните реалити предавания в България, се доближава повече до ток-шоу отколкото до реалити и музикално предаване. Създават се такива ситуации, в които зрителите очакват с интерес следващото предаване, не заради музикалните изпълнения на своите фаворити, а заради ситуации, в които са били поствени. Сблъсък между изпълнителите е също търсен ефект, често и между самото жури. В съдържанието на българските музикални предавания шоу елемента наделява над реалитито. Идеята на тези предавания обаче е да търсят таланти, да отсетят най-добрите и така чрез оценките на журито и зрителите да достигнат до финала, където ги очаква или голяма парична сума, или договор с музикална компания. Тези формати трябва да съществуват по-начина, по който са закупени, за да бъдат успешни и в България. Няма човек, който да не обича да се съзтезава и да побеждава - това е основното, което е залжено в форматите - музика, съзтезание, награда. Изкривената медийна действителност, различната култура в обществото или подценяване аудиторията поставя забавлението, понякога пошлостта и вуларността над изкусвтото. Превръщането на всичко в шоуто убива реалитито, което е посветена на музиката, на сбъдването на мечти, от красотата на таланта, страстта към победа. Форматът е изцяло музикален и именно музиката трябва да остане водещото в него.

Основни действащи лица са изпълнителите, които със гласови данни впечатляват или отблъскват зрителите. Другата важна роля в предаванията е на водещите, които най-често са музиканти или други известни публични личности. Избират се и скандални личности, отново заради поведението си вместо, заради заслугите в музката. В някои модели има и водещи, които служат за посредник между изпълнители-жури и между изпълнители-аудитория. Това прави по-лесен комуникационня процес. Водещите налагат стила и атмосферата, насочват, разсясняват и забавляват зрителите. Добър подход е, защото представя обикновения човек, който няма музикално образование и дава своето мнение, като на слушател. Така пристрастява другите.

Личните истории са много използван метод. Семейна драма, трагедия, неуспех и други интимни истори от живота излизат на показ, за да докоснат зрителя и да му повлият. Да съпреживеят и да усеят по-близо изпълнителят.

Интерактивността е похват за съпреживяването на публиката. Възможността зрителя да участва в предаването, да реши съдбата на един от участниците, гласувайки за любимото си изпъление, може да го накара да се почувства като съавтор и изпита удоволетворение. Така зрителят се усеща значим. Онлайн гласувнето в някои от предавания също прави по-лесна интерактивността. Живата публика е друг стимъл за поущряване с ръкопляскане, окуражаване с викове. Реакците засилват напрежението на реалитито.

Музиката е главното средство за привличане - това са вокални двубои, концерти на живо, ефекти с балети. Тук е силат на формата.

Това са успешни формати, ако се измервт по рейтинг. Най-висок рейтинг в телевизиите е именно техен. Форматите са следени по-активно от хора между 15-34 години, предимно в градовете. Целевата аудитория тук е към хора любители на музиката, на съзтезателния елемент. Привличат се и всички роднини и приятели на участващите. Като структурен елемент е, че няма възрастово ограничение за участниците, което разширява потенциалната аудитория. Публиката, която гледа тези формати често се окачестявва с по-ниска култура и не образована, поради това, че предпочита шоу елемента пред съзтезанието. Изборът на продуцентите да сложат напрегнатата драматургия за водещ момент, често идва от подценяване или пълно непознаване на аудиторията. Въпреки тези нагласи, обаче аудиторията си остава най-големия коректив за тези шоута. Мнения в форумите, официалните страници на форматите, показват, че публиката цени повече съзтезанието, качествата и таланта на участника, вместо личната му история.

Не трябва да се подценява аудиторията. Това са индивиди със собствена оценъчна система, която може да определи дали едно предаване

Предаването е съзтезателно - съзтезават се качества, като най-доброто трябва да изпъкне и да отсее победа. Стимулът човек да побеждава и да се съредновава е дълбко заложен още от историята на създване на човечесвтото. Ефектът, който постига предаването, обаче е многостранен. Положителен ефект има към телевизиите, с виските рейтинги, които постигат. Но ефектът в обществото е друг. То трябва да постигне забавление, съзтезание, наслада от музиката, конкуренция, да възпитава и образова и да развееселява едновременно. Да се превърне в трамплин за талантливите хора. Спорно е да се каже, дали е постигнат ефектът. Посланието което се праща в българското общество и което е изцяло търсено от продуцентите у нас е шоуто над всичко, а образователното като втори мотив. Тук е огромното разминаване, което прави форматите в България, колкото успешни, толкова и неуспешни. Те покриват невероятно високи рейтини, но въпреки това остават далеч по-некачетвени като журналистически продукт в сравнение с оригиналните им варианти. Естествено трябва да има съобразяване с конкретната медийна среда в дадената държава, но при такива формати пълното адаптиране губи от техния чар. Ефектът за зрителите е зрелищно шоу с елементи на наситена драматургия и музика. Ефектът за участниците е мимолента слава, но не и реализация на мечтите. Ефектът за телевизиите у нас е пълен успех.

Музикалните реалити формати са ниша, която успя да се развие и достигне най-високите рейтинги. Въпреки, че факторът талан като че ли остана на заден план, те все пак предложиха една печеливша българска схема на музикалните модели от чужбина. Не може да се отрече, че зрелищното присъстваше твърде много и успя да се създаде настроение и забавление за аудиторията. Факт обаче е, че и бързо се забравя. Качесвтото на продукта се определя и за времето, което остава в съзнанието. Музикалните реалити предавания подариха големи печалби на продуцентите си и измамени мечти за талантите и талантливите изпълнители, като ги затвориха в капана на мимолената слава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медийни изследвания 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.