Медийният облик на българските книгоиздатели


Категория на документа: Други



МЕДИЙНИЯТ ОБЛИК НА БЪЛГАРСКИТЕ КНИГОИЗДАТЕЛИ

Българското книгоиздаване преминава през много и разнообразни периоди, за да достигне формата си, позната на всички ни днес. Основите на книгоиздаването у нас полагат именити българи като се започне от Христо Г. Данов през 1855г. и се продължи с Драган Манчов и така, докато стигнем до днес, когато в цялата страна има регистрирани над 4000 издателства, но само около 100-120 са активни, т.е. работят сериозно в бранша. Повечето издателства са съсредоточени в София, но и извън столицата има солидни и доказани книгоиздателства. В днешно време повечето книгоиздателства и книгоразпространители членуват в доброволното сдружение наречено Асоциация "Българска книга".

Доста голяма част от българските книгоиздателства, членове на горепосочената асоциация, се занимават с издаване и разпространение на учебници, научно-популярна и съвременна българска и преводна художествена литература, както и множество енциклопедии, ръководства и пътеводители, издавани във всякаква форма. В своето ежедневие все повече родни читатели се обръщат към четива от типа "Как да...", прикоито също се наблюдава повишен интерес.

Съвременните книгоиздатели виждат все повече проблеми пред себе си, като най-вече обвиняват online четено като свалящо продажбите им. Читателите пък виждат това като предимство и го възприемат по-скоро като безплатна реклама на книгите - и има защо. Много малко хора са склонни да си купуват книги без предварително да ги зачетат. Голяма част от цените са високи за българския читател и явно именно тук се получава разминаването между двете страни. Книгоиэдателите отчитат понижена покупателна способност, а българските чиатетли не купуват често, защото не са сигурни дали могат да имат доверие в авторите и в заглавията. Така започва първият проблем и явно "враг" на нашите книгоиздатели - online четенето. Странно обаче е, че много видни книговеди не са против този вид четене, а напротив, обявяват се твърдо ЗА безплатните книги и безплатното четене. Много пък от читателите твърдят, че online библиотеките не могат да навредят на издателствата, тъй като те не продавали виртуални книги. Според тях тези сайтове са само източник на съдържание, следователно те не дават пълната информация, която дават книгите. Има и доста интересни предложения като например - ако издателствата искат по-голяма ефективност и клиентите им да останат и доволни, да ги търсят и в бъдеще, да направят и електронни варианти на книгите, които са напечатани, но да бъдат продавани на по-ниска цена, тъй като все пак не са на хартиен носител. А доста и от родителите на младото поколение смятат, че е полезно учениците да имат такива виртуални библиотеки. Според самите ученици е полезен фактът, че сега са лесно достъпни всички изучавани произведения, включени в учебния план. В случая е доста по-важна достъпността до знанието. Ако всичко бъде затворено в един кръг и за всеки става все по-трудно и по-трудно да достига до крайната си цел, съотвено необходимата книга, било то с научна информация или художествени произведения, книгоиздателите сами ще подтикнат читателите си да се откажат от тях. За да бъде едно издателство максимално полезно на потребителите си, не трябва да ги ограничава по какъвто и да било начин. А именно, че т. нар. online библиотеки всъщност помагат на читателя по-лесно да открие необходимото му.

За 2008г. много родни книгоиздатели са отчели повишаване на постъпленията си. Управители на успешни издателства като "Колибри", "Кръгозор", "Обсидиан" и др. твърдят, че за тях 2008г. е била изключителна стабилна и даже са отбелязали голям растеж на оборота си. Именно тук се появява въпроса: Защо тогава всички тези "успешни" издателства се обявяват против съществуването на виртуалните библиотеки? След като напротив печалбите им са се повишили и то не с малки проценти, тогава защо се занимават с този вид библиотеки? Читателите се чудят на кого да вярват - на тези, които твърдят, че тези библиотеки вредят на продажбите им и те спадат, или на тези, които казват, че имат ръст на оборотите си? Тук читателят губи доверието си в българските книгоиздатели. Може и да става въпрос за объркване - случвало се е и преди в медииното пространство - но истината е наяве - доверието е загубено, може би дори безвъзвратно, и читателите са объркани. И този път книгоразпространителите не могат да обвиняват за тези свои загуби нито интензивните промени в механизма на търговията, липсата на квалифицирани кадри, нито недостатъчната подкрепа към книгоиздаването от страна на държавата. Грешката е само, че в медийното пространство, и то от страна на управителите на издателствата, се появяват толкова двусмислени изказвания.

По друг въпрос обаче , отново отразен в медийното пространтство, книгоиздателите са обединени, а той е да се премахне Данък добавена стойност върху книгите. Подкрепя ги факта, че в повечето европейски страни, този данък е отдавна отменен. Дори преди премахването му , България пак е била сред страните с най-високо ДДС върху книгите, като преди нея е била само Дания ( ДДС там е 25%). Съответно с премахването на данъка книгите също ще станат по-евтини - цените им неминуемо ще паднат, а търсенето на книгите най-вероятно ще се повиши. Няма как и прогнозите да не бъдат оптимистични, след като ще има спад в цените, независимо колко голям ще е. Темата е актуална от миналите години - коментирането й се засили през 2006г. Книгоиздателите отново и отново предлагаха данъка да се премахне, а исканията им биваха отново и отново отхвърляни. През 2006г. също така асоциация "Българска книга" започна кампания за събиране на подписи за премахването на данъка, която обаче явно завърши с неуспех. Идеята е подкрепяна не само от асоциацията, но и от Съюзът на българските писатели, Съюзът на преводачите в България, Съюзът на народните читалища и др.

Книгите са в основата на образованието и те трябва да бъдат приоритет на държавата, съответно да се освободят данъци. Една държава трябва да е наясно кое е добро за нея и кое не... Трябва да цени това, което ще й помага в бъдеще. Трябва да знае в какво влага част от бюджета си, в кое изобщо има смисъл, тъй като тя влага пари, но в бъдещето на народа. Ако за една държава не е важно образованието, то за нея няма бъдеще. А всеки един образован човек е наясно, че голяма част от образованието се получава именно чрез книгите. Ако те не се облагат с данъци, то тогава какво се предполага, че ще е приоритет за една страна, която вярва в по-доброто бъдеще и се води, че в нея борбата е само към по-добро.Предполага се, че с премахването на данъка, удовлетворението ще бъде и за двете страни. Но доколко това е вярно... Ще разберем, ако някой ден се стигне до консенсус между правителството и съвременните издатели. Но все пак, повече от сигурно, че тази крачка трябва да води само към по-добро.

Друг фактор, срещу когото отново са изправени българските книгоиздатели, са книгите, участващи в т. нар. улична търговия. Местата за продажба на книги са задължени да разполагат с касови апарати с цел строга данъчна отчетност, като следователно продажбата на книги е забранена във вестникарските павилиони, които нямат касов апарат. На преден план излиза проблемът за невъзможността да се осъществи контрол върху продажбите на книгите. По този начин се нарушават някои от основните права на родните книгоиздатели, но и закони на Република България - Законът за корпоративното подходно облагане, Законът за данък добавена стойност и Законът за защита на конкуренцията. Книгоразпространителите виждат уличната търговия като нечестна игра. Въпреки това много от българските читатели не са запознати с факта, че това е незаконно. Те виждат само, че тези книги не са на много високи цени и това ги устройва. Трябва да се даде по-голям медиен отзвук на проблема, за да са наясно читателите с реалното положение и да се прави всичко възможно не само от страна на книгоразпространителите, но и от страна на държавата, да се премахне и изкорени от българска почва, тази незаконна практика. За да се реши проблема не трябва книгоиздателите да мълчат и тихичко да се оплакват, а да иэлязат пред медиите и да търсят правата си до последно. По този начин те само ще спечелят на своя страна повече читатели - читателят ще се чувства значим за родните издателства.

Отново обект, който нарушава авторски права, е Интернет гигантът Google, който публикува цели книги в Мрежата. В редица европейски държави Google е осъждан, вследствие на което са му налагани солидни глоби за нанесени щети. Във Франция това вече е реалност - Google бе осъден да изплати на френска издателска компания 300 хил. евро и освен това да плаща по 10 хил. евро на ден, докато не премахне от онлайн базата си книгите, които са били засегнати във въпросното дело. През 2009г. Германия съща нададе глас срещу плановете на Google Inc да дигитализира милиони книги от германски автори без тяхното съгласие. Тази форма на неодобрение беше предприета не само в Германия и Франция, но и във Великобритания, Холандия и други страни. В България това обаче не е реалност. В Интернет пространството съвсем спокойно могат да бъдат открити много качени произведения на български автори.В Законът за авторското право и сродните му права се казва, че у нас авторското право се пази докато авторът е жив и 70 год. след смъртта му. Но въпреки това свободно могат да бъдат открити произведения на автори, от чиято смърт са минали по-малко от 70 год., в Интернет. Българските книгоиздатели отново трябва да потърсят правата си, защото в световен мащаб, това започна отдавна. В българската художествена литература има много ценно наследство, което трябва да бъде прецизно опазено, а не прахосано сякаш нищо не струва. Съвсем спокойно можем да кажем, че много български романи, повести, разкази са част от световната литературна класика и като такива трябва да се ценят, а не да се позволява на когото и да било, да ги омаловажава по някакъв начин. Тези произведения трябва да бъдат под опеката на държавата и тя да гарантира за тяхното благоразумно използване. Ако се засвидетелства нужното уважение от страна на всички книгоиздатели и книгоразпространители към истински значимите литературни творби, читателите ще променят мнението си спрямо тях. Всичко отново опира до доверието, което е задължителна част от връзката между читателите и книгоиздателите.

Отново се появявят съмнения, които само още повече разклащат основите на медийния образ на българските книгоиздатели, създаден в съзнанието на родните читатели. Този път е в достоверността на обективните измерения на класациите. Българските читатели не могат да бъдат сигурни в точността на класациите, заради подозренията, че класациите са предварително платени или пък представляват скрита реклама. Въпросът дори не е класации за продажбите на книгите, а в такива за естетическите качества на книгите. Такава класация търсят читателите, за които все пак е интересно продадената бройка от дадено заглавие. Преди да си купи книга, читателят има право на такава информация - може да предпочита да чете само книги с висок тираж. В достоверността на класациите се усъмняват и управители на издателства. И за книгоиздатели, а и за читатели е най-важна действителната стойност на книгите. Но налице е и фактът, че въпреки всичко много книгоиздатели не са склонни да бъдат публикувани в медийното пространство данни било то за тиражите им, или за продадените бройки от заглавие за месец, поради ред съображения или че е било търговска тайна. Но все пак не би трябвало да има проблем даден книгоиздател да застане пред медиите и просто да каже, че съответното книгоиздателство има няколко ( много или малко) продадени заглавия. За читателите това е малко странно. И така, те се замислят, че може би по този начин книгоиздателите искат да скрият нещо и се замислят дали си струва да си купуват книги на съответното издателство. Според книгоиздателите в тези въпросни класации голяма роля играе личното мнение или познанства и предпочитания на тези, които съставят класациите. Идва моментът, в който българският читател не може да не се запита, какъв е проблема тогава книгоиздателите, които считат тези класации за нереални, да се съберат и да направят една обективна и реална класация на тиражите и продадените заглавия? В основата пак стои доверието, което книгоиздателите трябва да изградят у родните читатели, за да няма повод за конфликти и от двете страни.

Българският читател е изправен пред сериозна дилема,а тя е да вярва или не на нещата, които се казват в медийното пространство за българските книгоиздатели. Както многократно бе изтъкнато, всичко се основава на доверието, което трябва да съществува между двете страни. Като извод може да изтъкнем, че книгоиздаването у нас е възможно да просперира още повече, стига родните книгоиздатели да положат усилия. Като съвестни книгоразпространители трябва да потърсят правата си относно свободното разпространение на произведения в Интернет, но и да се постараят по проблема с уличната търговия, като направят всичко възможно тя да спре. На дневен ред е и да се установят правата на online библиотеките, да се установят граници, до които те могат да се простират. ДДС-то си остава основен проблем, за който вече трябва да се борят всички - не само книгоиздатели, асоциации и съюзи, но и читатели. А за да се доближат нещата до уравновесения модел, в които няма търкания между страните от какъвто и да била характер, книгоиздателите трябва да направят и реални и обективни класации, като бъдат напълно честни в данни, които ще ги съставляват.

Не трябва да се позволява на българското книгоиздаване да загине. То трябва да се подкрепя от държавата, читателите, книгоиздателите и въобще целият български народ. За да може страната ни да разчита на квалифицирана работна ръка, трябва да обърне силно внимание на първоизточника за развитие - книгите. А за да има доверие винаги, българските книгоиздатели да пооправят медийният си облик, като разчитат винаги и само на истината.

Години
Книги
Брошури
Книги и брошури на лице от населе- нието - бр.

Брой
Тираж
Среден тираж на една книга
Брой
Тираж
Среден тираж на една брошура



хиляди

хиляди

2000
4 233
8051.8
1.9
794
1311.4
1.7
1.2



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медийният облик на българските книгоиздатели 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.