Медиите - четвърта власт


Категория на документа: Други


Съдържание
Увод
1. Медиен цензор
1.1 Финансова зависимост
1.2 Цената да се бориш...

2. Медиите като средство
2.1 Имидж
2.2 Медийна пропаганда
2.3 Дезинформация

3. Светлина в тунела или медийният светофар
Заключение

Увод

Медиите са необходимост, те са важна част от развитието на обществото, те дават информация, позиция и гледна точка, те помагат за формулиране на мнение, но медиите отдавна вече не са "четвърта власт". Тяхната функция като такава се е изгубила в деня, в който медиите позволиха да бъдат цензурирани и превърнати в пазар за успешно манипулиране и оформяне на общественото мнение в полза на нечии интереси.

Метафората "четвърта власт" представя медиите като независими над останалите три власти - съдебна, законодателна и изпълнителна. Изразът "четвърта власт" се налага във Франция, около 1870 година, след процеса на Алфред Драйфус. Висшият офицер Драйфус е обвинен, че е германски шпионин и е осъден набързо, след което е изхвърлен от армията и заточен в Гвиана. Тогава благодарение на журналистическо разследване платено от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен. Целият спектакъл е режисиран защото Драйфус е бил евреин. Тогава Емил Зола пише: "За щастие има една четвърта власт, която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите секуларни власти..."

Тази "четвърта власт" обаче през последните години действа като останалите три, чрез капитали. Целта на медиите дълго време е била да бъдат коректив на другите власти, да разкриват пред обществото нередностите извършвани от властта без да се страхуват от нея. С времето обаче медията се е превърнала в пазар, нейният независим дух, който контролира нередностите се превръща в отношения между покупко-продажба на информация или дезинформация. Любен Дилов-син пише: "Чувал съм, че някои журналисти богатеят от това, което не пишат, а не от написаното."

Как журналистиката да бъде независима институция, която да се бори срещу системата, като тя е част от системата. В двадесет и първи век информацията струва пари, парите са власт, а властта е информация. Точно заради цифри и капитали четвъртата власт продаде гражданите. "Дайте ми контрол върху националната валута и аз повече не се интересувам, за това кой прави законите" - Майер Амишилд Родшилд. Неговите думи не са насочени към журналистиката, но описват цялостното състояние в което се включват и медиите. Финансовата стабилност може да уреди както закони, така и обществено мнение от което се нуждае платеца.
1. Медиен цензор

В най-общи линии цензурата представлява контрол върху словото и съдържанието, което може да се наложи не само от държавните институции. Цензурата най-често се отнася до публичното поведение. Днес обаче до голяма степен цензурата се осъществява от нуждата на информираност. Тъй като медиите са пазар, то те целят да завземат възможно най-много аудитория. Поради тази причина новините, които ни "пробутват" и се смятат за важни не са онези, които ще дадат пълна информираност, а ще се търси зрелище.

Защо както медиите, така и хората са доволни от това положение?

1.1 Финансова зависимост

Медиите са били независими по времето когато тяхна цел е била да информират гражданите и да ги напътстват, всичко се променя в момента, в който медията се превръща в предприятие за печатане на пари. Когато от нещо започне да се търси печалба, то се опорочава, на него започва да се гледа единствено като инвестиция. И ако парите и информацията са власт, то няма как да се достигне до нея без да инвестираш в името си. за да бъде успешна инвестицията медията трябва да покрива големи пазари и аудитории и нейният обхват също трябва да бъде разширен.

А целта на медиите е да бъдат по-конкурентно способни, така те първоначално решават да се развиват и разширяват и започват да търсят инвеститори. Инвеститорите също търсят разширение на собствения си бизнес и започват да рекламират стоките или услугите си в медията. За да запазят приходите от реклама медиите не смеят да напишат нищо лошо срещу рекламодателя. И това е една от най-малките зависимости, която държи медиите цензурирани. Но по лош е факта, че медийното съдържание бива погубено за сметка на количественото такова.

Игнасио Рамоне, известен френски журналист, обяснява загубата на доверие в "четвъртата власт" с нейното комерсиализиране. Журналистът, обяснява случващото се така: "Доскоро медиите имаха предимно обществена функция. Основната роля на четвъртата власт беше да коригира грешките на останалите три власти и да предпазва гражданите от тях. Строго се разграничаваха три вида медиатори: журналисти, PR специалисти и производители на масова култура. Днес големите медийни групировки съчетават всичко това в едно. Те вече не продават информация, а я предоставят почти безплатно. В същото време тези медии продават хората, продават своята аудитория на рекламодателите. Колкото по-голяма е аудиторията, толкова по-лесно става продажбата."

1.2 Цената да се бориш...

Със сигурност все още има хора, които вярват ако не на самата медия, то поне на част от журналистите. Тяхното мнение е уважавано и дори се смята, че те са лидери на мнение. Дали обаче тези журналисти са толкова независими, колкото се представят или и те са част от една добре режисирана пиеса в която всеки има своята роля? Лидер на мнение не се раждаш, ти ставаш. Но как да станеш такъв ако правото ти на мнение не съответства с политиката на медията?

През изминалата 2013 година в България имаше много случаи, които показаха на аудиторията, че медиите се цензурират и освен че не са четвърта власт, също така те са пряко подчинени на политическата власт. При задаването на въпроса: "Кой предложи Пеевски?", бяха свалени или уволнени служители на няколко медии. Водещите на "Здравей България" по БТВ, Ани Цолова и Виктор Николаев бяха свалени от ефир след като попитаха министър-председателя Пламен Орешарски. Друг случай, показващ цензура бе отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух от българската редакция на германската държавна медия Дойче веле, заради писмо на Корпоративна търговска банка. Това са недопустими случаи, които се допускат.

И двата случая говорят за абсолютна намеса в основно човешко право. Ограничаването на свободата на словото не трябва да бъде подминато с лека ръка, но е факт, че никой не реагира. Хората не реагираха, а това говори за страх у обществото. Абсолютната безпристрастност на гражданите бе обидна, но това се получи, заради огромната информация която, човек трябва да филтрира, за да разбере кое е важно. А важното в случая бе, че едно от основните права ни бе отнето, това свободно да задаваме въпроси.

Тези случай със сигурност са само част от допуснатите в публичното пространство. Силно напомнящи на тоталитарната цензура, явно не успяла да се загуби във времето. Вероятно машината е прикрила още много подобни визии на демокрацията, но е факт, че ги има и, че модела е променен. Медиите не са четвърта власт, а са средство на властта. Средство, което продава имиджи.

2. Медиите като средство

Медиите са средство за оформяне на обществено мнение, те регулират и моделират човешката мисъл, те я насочват. Медиите винаги биват използвани за политически кампании, конфликти и други. Чрез тях обществото се наслаждава на панаира от който има нужда, за да се чувства значим. За обикновения потребител медията е бойното поле на политически елит, от което той се чувства част, наблюдавайки го.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медиите - четвърта власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.