Медиите - четвърта власт


Категория на документа: Други


Най-важно е, че медиите никога не са безпристрастни. Дори да не го показват, дори да не го искат те винаги имат позиция. Тази позиция е зависима или от личното мнение на журналиста, или от човека който плаща заплатите, или от страха и т.н., но мнението никога не е обективно.

Медиите задоволяват потребността ни да се чувстваме социално информирани, но до колко тази информация не е манипулирана от самата медия и колко от наистина важните новини са ни просто подхвърлени? Има изключително много теми табу на които не се дава гласност по една или друга причина. Ако тези теми бъдат споменати, то е между "важните" новини.

2.1 Имидж

През последните години всеки играч на политическата сцена си има медия или поне близък приятел, който си има медия. Прокопиев и Плевнелиев, Орешарски и Пеевски... и медията ще неще, трябва да подкрепя нечий интерес. Как тогава тя да бъде на гражданите?

Технологията и управлението на медийния имидж се съсредоточават във възможно най-добрия начин на представяне на личността или организацията в публичното пространство и инкасирането на позитивни или негативни нагласи от страна на общественото мнение. Контент-аналитичният метод е един ефективен начин, чрез който потребителите могат да забележат към коя страни клони медията, какви са нейните пристрастия и кой плаща "заплатите".

Професор Милко Петров, обаче е на мнение, че контент-аналитичният метод е крайно недостатъчен за разкриване на публичният образ. Той смята, че: "Този метод на изследване разкрива тематичните предпочитания на автора, неговото - осъзнато или не - съобразяване с нагласите, ценностите и очакванията на аудиторията. Но контент-аналитичният метод трудно разкрива стилистичните параметри на изключително показателната при журналистиката връзка между интенцията на комуникатора и конкретната текстова реализация, честотността на ценностното внушение и постоянно променливата му стилистична одежда. А характерът на персоналната представа е многопосочен, публицистичният документален образ е многопластов, защото неговото вторично интерпретиране от страна на масовата публика зависи от множество извънтекстуални фактори и значения, заровени дълбоко в митологията, фолклора, стереотипите на масовото общуване, социалната психология, в актуалния политически и културен процес във всяка общност..."

Професор Милко Петров е прав да предлага повече отправни точки в търсенето и контролирането на политическия интерес в медиите. Защото същият е казал: "Журналистиката може да осигурява политически престиж като преувеличава качествата и умело прикрива недостатъците на потърсилия нейната закрила претендент, раздухва минусите на съперника му, изгражда детайлна и нагледна представа за личността, така че създаденият персонален имидж замъглява, разконцентрира или засилва фокуса на политическите идеи в зависимост от целта на внушението - негативна или позитивна."

2.2 Медийна пропаганда

Медиите или така наречената власт на народа, винаги са били използвани за да въздействат върху общественото мнение. С широкия си обхват върху аудиторията, медиите са машината през която в днешно време най-бързо и лесно може да се достигне до потребителите и да ги превърне в инструмент за осъществяване на нечии цели. Колкото по всеобхватна е медията, колкото по-голяма част от масата я потребява, колкото повече са разклоненията и ( телевизия, печат, радио, онлайн вестници, блогове и т.н.), толкова по- успешно формулира обществено мнение и пропагандира своите послания.

Пропагандата е вид послание, което се използва, за да се въздейства върху мнението или поведението на хората във връзка с някаква кауза или позиция, която облагодетелства дадена група или личност. За да бъде успешна една пропаганда тя трябва да подтикне хората към действие, да ги наведе на мисли, които всъщност не са техни и по този начин да ги използва за целите на пропагандиращия. Пропагандата се уповава на чувствата, нейната функция е да възбуди емоциите. Рядко прагматичния човек би действал срещу собствения си интерес и би се оставил да му казват какво да мисли.

Самият факт, че медиите са въвлечени в тази игра на интереси и на манипулация срещу "стадото", разбива всички морални устои за които би трябвало да се борят. И ако днес пропагандата не е открита, не е поставена като черна и бяла, няма собствен министър, то пропаганда има и тя е във филтрираната информация, която медиите предават.

Чрез медиите цяла Америка бе убедена, че враг номер едно на света е Саддам Хюсеин. Той бе представен като чудовище, което иска да завладее света. Тази представа дълго бе набивана в главите на хората от многократното повторение в медиите на "Той ще завладее всичко". А как той стана толкова могъщ? Ирак е малка страна от Третия свят, която дълго воюва с Иран и въпреки подкрепата си от страна на Съветския съюз, САЩ, Европа, големите арабски страни и от арабските производители на нефт, Ирак пак не успя да победи. И как изведнъж една страна от Третия свят със селска армия се оказва в състояние да завладее света? Сега се признава, че е имало тонове дезинформация, за неговите укрепления, химическите оръжия и т.н.

А кой има интерес хората да знаят, че атентата е бил нагласен, кой има интерес да се научи за пропагандисткия план. Силно се съмнявам хората сами да са се сетили, някой им е подал тази информация, но с каква цел? Какво ще се постигне с това, явно времето ще ни покаже.

Представяйки Саддам Хюсеин за враг номер едно на Америка, медиите пропагандират омраза и подкрепят войната. Рамоне смята, че в този момент медиите в САЩ са дезартирали от обществените си функции: "Медиите в САЩ бяха известни като най-сериозните в света, с образцово поведение по време на войната във Виетнам. Този път обаче те не се усъмниха в официалните мотиви за започването на войната срещу Ирак - твърденията за наличие на оръжия за масово унищожение и за терористична заплаха, идваща от Багдад. Нещо повече - американските медии дадоха още "аргументи" в подкрепа на официалните твърдения. Скоро това доведе до абсурда 70% от населението на САЩ да бъде убедено, че Саддам Хюсеин е в основата на атентатите от 11 септември 2001 г."

2.3 Дезинформация

В книгата "Тихото оръжие или Безшумната война", Бил Купър представя "договор" за създаване на Новия Световен Ред. Според него Третата световна война е започнала и тя вече се изпълнява от институциите. Целта на медиите според него е: "Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето - в кошарата, както и всички други животни"

Дали този договор съществува и работи не мога да знам, но е факт, че това поведение на медиите е в сила. Информацията, която получаваме и с която ни занимават медиите е маловажна, сравнение с въпросите, които наистина вълнуват гражданина. Ние сме заляти от информация, но коя от тях ни е необходима?

Отново ще цитирам френският журналист Игнасио Рамоне, тъй като споделям неговото мнение. Той казва: "Хората усещат, че въпреки наличието на толкова много медии, живеем във време на информационна несигурност, и то до такава степен, че научавайки дадена новина, въобще не можем да бъдем сигурни, че това е истина."

Медиите не се стремят да дават пълноценна информация, тяхната цел е да създадат "медийна сензация", която да ги направи интересни и гледаеми. Каква ще бъде стойността на новината, нейния смисъл и принос за обществото отдавна не е фактор, който вълнува медиите. Новините не се развиват, не се решават, просто се преминава към следващата сензация.

Получавайки информация, която не ни е нужда ние трудно се фокусираме върху проблемите, които са наистина важни. Не разшифроваме знаци, не търсим истини, а се задоволяваме с простото обяснение режисирано от някого. Медиите не търсят истина, а сензация. В зависимост от управлението, те се съгласяват да подават фактите както са удобни, а не каквито са в действителност.

Рамоне дава пример за това, като разказва за случаят в Испания, когато испанските медии заеха страната на властта и обвиниха за атентата в Мадрид ЕТА и не представиха други заподозрени. Дори след попадането на доказателствата, че групировката не е виновна, те не информираха гражданите и трябваше самите граждани да се самоорганизират чрез алтернативни методи, като по този начин показаха на властта, както казва Рамоне, че има "пета власт", която да пази хората от четвъртата.

3. Светлина в тунела или медийният светофар

Според професор Георги Лозанов надежда има, той не е съгласен с тезата на Рамоне, че четвъртата власт е предала гражданите, колкото и ясни да са фактите защитавайки я. Лозанов смята, че медиите вече са просто доставчици на информация и нямат възпитателна сила. Това твърдение има своята логика, но за един мислещ човек. До голяма степен една от целите на медиите е да създаде хора, които не притежават тази функция, за да могат те да бъдат лесно манипулирани и използвани. Освен това както стана ясно по-рано доставянето на всякаква информация е разсейващо и води до омаловажаване на ценната информация, която истински би била полезна.

Лозанов аргументира тезата философствайки върху думата "истина" ,нейното значение и смисъл за човека. Истината може да бъде интерпретирана, но целта на журналистите е да бъдат възможно най-обективни в намирането и представянето и пред аудиторията.

Най значим от аргументите на Лозанов е този, че според него Рамоне гледа на медиите, като на власт над хората, а всъщност хората имат власт над медиите. Но ако е наистина така към настоящия момент, защо тогава наблюдаваме толкова силното медийно влияние над вземане на решения от страна на човек?

Заключение



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Медиите - четвърта власт 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.