Междукултурен диалог


Категория на документа: Други


ВЪПРОСНИК

Междукултурно разбирателство и диалог

1. Съвременният свят – тенденции, водещи към разбирателство и диалог
2. Всеобщата декларация за правата на човека – основа на

разбирателството и диалога
3. Правата на нашите деца – основа и залог за равенство и разбирателство в

съвременното общество
4. Демократичното общество – средата на междукултурно разбирателство и

сътрудничество
5. Толерантният гражданин и гражданското общесгтво – гаранция за междукултурен

диалог, разбирателство, сътрудничество.
6. Европа, Европейският съюз и междукултурното разбирателство
7. Същност на културата
8. Модели на културата
9. Модел на културата на Хофщеде и сътрудници
10. Културни права
11. Права на работниците-мигранти
12. Права на жените
13. Права на хората, принадлежащи към малцинствата
14. Отношенията между поколенията – основно културно предизвикателство на

съвременността
15. Междукултурно образование
16. Междукултурно общуване, разбирателство, толерантност
17. Промяната в междукултурното общество
18. Българското общество в преходния период към демокрация
19. Образование, диалог, разбирателство
20. Социалният работник в междукултурното общество

Проф. Румен Вълчев

Междукултурно разбирателство и диалог

1.Съвременният свят –тенденции, водещи към разбирателство и диалог
Към общество на знанието?
Знанието или по-точно целенасочената употре-ба на знание в индивидуалния и социален живот е отличаваща черта на нашата епоха. За пръв път в историята на човечеството знанието се прилага към всеки момент на човешките действия — от отварянето на бутилка до планиране качеството на живота в дадено селище.
За пръв път в развитите страни традицията отс-тъпва място на определено от знанието дейст-вие, на разработен алгоритъм.
Идеалът за господство на знанието, проповядван от модерността, е на път да бъде осъществен, но и същевременно никога нашият свят не е бил по-кре-хък, по-несигурен, по-неустойчив по отношение на възможностите за развитието си. Една от водещите идеи днес е идеята за границите на познанието и ако има съгласие за насоката на развитие, то е най-вече относно рисковете, които обгръщат човечест-вото. Огромните възможности, отваряни от знание-то, са не по-малки опасности. Знанието осигурява материалната среда на човешкото съществуване и същевременно разкрива огромни простори на несигурността пред груповия живот в най-раз-личен план. „Днес създаваме нови мрежи от зна-ние, свързващи по изумителен начин концепциите една с друга,… създаващи смайващи йерархии на заключения… развиващи нови теории, хипотези и представи, основани на нови предположения, нови езици, кодекси и логика. По-важното е, че сега свързваме данните по повече начини, като им при-даваме контекст и вид на информация, освен това съединяваме отделни части от информацията във все по-обемни модели и структури на познанието“ .
За пръв път в мирно време отделният човек из-питва трудност при разбирането и концептуализи-рането на света и прибягва до митовете, създава-ни паралелно с училището и извън училището от средствата за масова информация, от полити-ческата власт.
Затова поробващите митове на омразата, на не-равенствата, на расизма, на социалния страх и неси-гурност, на материалното щастие се създават извън училище. Това, което не постигаме в училище, сме оставили на случайното, раздробеното, най-често несвързано с морала знание извън самото него.
В този аспект следва да се обърне внимание и на новата ценност на образованието. За нашите предци то е ценно, защото им позволява да се отделят от света на традицията, да постигнат социален аванс, да осигурят за себе си и децата си по-различен жи-вот от този на родителите. Това е образованието в последните години на Османската империя, това е в десетилетията на капиталистическа България, това е и образованието в първите две десетилетия на соци-ализма.
Днес образованието е преди всичко ценност, ключ към реализиране в съвременното общест-во. Без него съвременният човек е непълноценен. Той може да изживее изолирано живота си, дори и в приятелски кръг и среда, но не може да участва в обществените проекти. Знанието сега е ключ към себе си и към света и в индивидуален, и в гру-пов план. Въпреки и представяни като национални конфликти за земи и ресурси, големите разделител-ни линии между социалните групи и държавите все повече преминават по оста на знанието.
Днес знанието се превръща в основен ресурс на обществото — „познанието замества капита-ла, а човешкият капитал — доларовия капи-тал“. В този смисъл, както пише Тофлър, „стой-ността на компаниите зависи повече от идеите, изобретенията и информациите в главите на техните служители, в базата данни и патентите, отколкото от камионите, технологичните линии и другите фи-зически активи, които те притежават“.
Нещо повече – превръщането на знанието в основен фактор на социалното и икономическо развитие обуславя едно ново разделение вътре в рамките на съвременните общества – на модерен сектор, основан на съвремнното знание; на традиционен сектор на класическите капиталистически производства услуги и на сектор, обхващащ изключените от тези развития социални групи.
Знанието преобразува света, но все още не е про-менило образованието. Традиционното образование няма възможности за асимилиране богатството на познанието и отваря пътя на примитивните схеми за овладяване и манипулиране на човека.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Междукултурен диалог 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.