Международните преговори като инструмент на дипломацията


Категория на документа: Други


 Университет за национално и Световно Стопанство

Що е това преговори или кога и защо се налага да преговаряме. Определение.
Изготвил:
Веселина Веселинова Вълчева
Факултетен номер: 2616247
Катедра: Международни отношения
Дисциплина: Теория и практика на международните преговори

София
Май 2011

Съдържаниe.....................................................................2
1.Увод.............................................................3
2.Що е това преговори и защо се налага да преговаряме?....................................................................4
3.Определение..................................................6
3.1 Позитивен подход към преговорите................7
3.2 Негативен подход към преговорите.................8
4.Цели и особености на преговорите.....................9
5.Международните преговори като инструмент на дипломацията................................................10
6.Заключение..................................................11
Библиотека...................................................13

1. Увод

Преговорите представляват воденето на диалог между две или повече страни с цел постигане на разбиране, достигане на взаимно съгласие, ако в случая се разминават мненията или за затвърждаване на отношенията между участниците. Главната цел е постигане на компромис между страните.
Това е процес в които всяка една от страните , които участва в него, се стреми да задоволи максимално своите интереси и преимущества
Думата произлиза от латинското "negotiates" което се превежда като "извършвам бизнес". Преговорите обикновено се извършват с обучен преговарящ от името на индивидуална или групова позиция. Тя може да се сравни с посредничество при неутрална трета страна, която слуша аргументите на всеки един от участниците и се опитва да достигне до споразумение между тях.
Трябва ли винаги и на всяка цена да се преговаря? Не винаги преговорите са отъждествени с мира, а с преходно състояние, нестабилно, между мир и война.Могат да наклонят везните и да станат катализатор за преминаване от мир към война.Винаги и конкретно тр да се преценява и не винаги и не на всяка цена трябва да се преговаря, защото преговорите могат много бързо да приведат състояние на мир към състояние на война.
Може би един от най-известните примери за изкуството на водене на преговори в нашето време е случая с портокалът на Джордж Греъм. Имаме две страни и един портокал. Най-рационалното решение е да се раздели на две, равни половинки и да се разпределят между страните. Но когато страните почнат да излагат своите доводи и искания, случая става малко по сложен - например едната страна иска средата за да изстиска сок от портокал, другата страна, пък иска кората за да си направи мармалад. По този начин, чрез обменяне на информация и следване на своите интереси, всяка страна ще получи повече отколкото се полага. Така параболата за портокала може да се превърне в легенда, като накрая двете страни решат и заедно да засадят семките и да отгледат едно портокалово дърво. По подобен начин , през 1987 По подобен начин, Boeing купува композитни, пластмасови крила за своя нов модел 787 Dreamliner, проектирани и произведени от японски доставчици и след това продава завършен 787 модел на японските авиолинии, подкрепени с хубава субсидия от японското правителство. Това е само една малка част от креативността и особеностите на преговорите.

2. Що е това преговори и защо се налага да преговаряме?

Преговорите са навсякъде в нашето ежедневие, понеже те са неразделна част от социалните отношения, които имаме с другите хора около нас. Често ставаме свидетели на сблъсък на противоположни интереси, когато само и единствено чрез преговаряне двете страни търсят да намерят компромис, които да задоволи и двете страни. Още от ранна възраст можем да си спомним първите ни преговори вкъщи, когато собствената ни майка се опитва да накара детето си да свърши дадена задача. Прост пример : "Ако ти си решиш домашното за един час, аз ще ти позволя да излезеш да играеш до 8 часа". По този начин едната страна показва , че е склонна да даде малко повече от себе си, ако участника срещу нея е готов да спази своята част. Преговорите винаги са били част от нашето битие практическо значение на преговорите служи, когато се сблъскваме с тях на всички равнища на социални отношения.
Обикновено в случай на конфликт (било то политически или свада между съседите) преговорите са най-рационалното и мирно решение. Добрия преговарящ знае как да изложи своята позиция и мнение, да убеди отсрещната страна и същевременно да е склонен да стигне до споразумение, което да устройва участниците в конфликта.
Има много различни начини да се сегментират преговорите за да се получи по-добро разбиране на основните части. Един оглед на преговорите включва три основни елемента: процес, поведението и повод. Процесът се отнася до начина, по който страни преговарят: в контекста на преговорите,техните особености, тактики,склонност към компромис, както и последователност и етапи в които всички те взимат роля. Поведение се отнася до отношенията между тези страни, връзките между тях и нагласата един към друг. Поводът се отнася до това, което страната преговаря: въпроси на дневен ред, интереси, позиции и крайното решение.Но в случая на конфликт, преговорите имат малко по-различен и сложен контекст. Нека си припомним, че разглеждаме конфликтите в нашето общество, като изхождаме от предположението, че техният начин на протичане дава представа за почти всички групови конфликти в различните сфери на живота ни. В началния период на прехода към демократично общество основните ме­ханизми за решаване на индустриалния конфликт са преди всичко политически. За този период обаче бяха приети и някои нормативни актове (или допълнения към тях), постулиращи например, че стачка не може да бъде проведена, без да се премине през фазата на преговорите. Бяха изградени институционални форми за водене на преговори - националната кръгла маса, тристранната комисия между правителство, синдикати, работодатели, а в някои случаи бе използвано и пос­редничество на президентската институция. Тук е мястото да споменем всички процеси и нови структури, които дейс­тваха по посока на нормално изразяване на индустриалните конфликти - създа­ването на организации на мениджърите, на работодателите и на собствениците, локализирането на част от конфликтите, изграждането на нови структури на из­пълнителната власт по места. Всички тези процеси се осъществяваха на фона на един ускорен преход към децентрализирана икономика и държавно стопанство, както и на децентрализиране на структурите и центровете на властта. Във всеки случай страната ни все още е далеч от индустриални отношения, основани на стриктното спазване на договорни задължения. Нашата индустриал­на сцена, въпреки че за пръв път в следвоенната ни история бе направен опит за въвеждане на колективното договаряне, все още представлява арена за сблъ­сък на конфликтни отношения с бавно нарастващи способности за водене на преговори от страна на страните в тези отношения.

Първото нещо, което, трябва да направим, когато искаме да решим даден конфликт, е да преценим какъв подход следва да се използва - дали става въпрос за пряко преговаряне или ще е необходима ли намесата на посредник или пък ще използваме опитен фасилитатор, т.е. човек, който ще се грижи за по-ефективното взаимодействие и постигане на задоволителен резултат на страните по време на преговорите. Разбира се, не трябва да забравяме, че в краен случай нещата могат да стигнат до арбитраж или до съдебната зала. Нека си припомним обаче, че само, когато пряко и без чужда помощ или намеса се опитваме да излезем от конфликтната ситуация, ние може да упражняваме пълен контрол върху развитието й. Във всички останали случаи признаваме неспособността сами съвместно да решим проблема и обръщането ни към трета страна повечето пъти затруднява, отколкото улеснява взаимодействията ни.
Ако разглеждаме конфликтът като искания в областта на работните или социални условия, искания за контрол на промишлената ситуация и искания за участие във взимането на решения - то в настоящия, по-скоро синтетичен период на синдикална дейност, и трите вида искания са налице, но като, че ли политичес­ката окраска на действията поражда искания за контрол не само върху индустриалната, но и върху социалната ситуация и за участие при взимането на социални и политически решения. Ако се обърнем към трите възможни области за сблъсък между интересите на индустриалните актьори - технологии, пазар ( или най-вече бюджет) и властнически отношения, то ще установим, че досега приоритетната област на преговорите са оказването на власт и влияние и стремежите за осъществяване на контрол върху третата страна. С развитието на прехода към пазарна икономика най-очакваните пунктове за конфликти и водене на преговори ще бъдат бюджетът и технологиите. Не трябва също да забравяме, че твърде много са външните ограничителни условия, които във всеки момент влияят върху участниците в индустриалните конфликти. Най-добър пример са налаганите от Международния валутен фонд ограничения, които стесняват възможностите за действие както на правителството и работодателите, така и на синдикатите. Малко е да се каже, че конфликтността на почти всички видове отношения, в това число и на политическите, е отличителна характеристика на преходния период. Нещо повече - в условията на криза и икономическа катастрофа в кон­фликтни се превръщат отношенията, които в ситуация на социален мир и стабил­ност на структурите се осъществяват почти безпроблемно.
Силните емоции днес управляват не само индивидуалното, но и груповото поведение по възможно най-деструктивен начин и са една от основните причини за довеждане на ред конфликтни ситуации до задънена улица. Искам да подчер­тая, че това важи в пълна сила и за конфликти, които протичат на национално равнище и при които се поставя на карта бъдещето на демокрацията у нас. След като комунистическият обществен ред се характеризираше с отсъствие на структури на гражданското общество и със силно атомизирани личности, не е учудва­що днес колко много са конфликтите, породени от липсата на основни умения за общуване. Ситуацията е още по-сложна и поради факта, че големият брой синдикални и политически лидери и активисти направиха за около година-две съмнителна кариера, с всичките негативни последствия, произтичащи от този факт. Така например, твърде често при тях отсъства каквато и да е мотивация за промяна на поведенческите стереотипи - особено сега, когато се преминава от периода на силово решаване на конфликтите към период, когато ще надделява изкуството да се водят преговори. Неразвитите социални възприятия и твърде силни стереотипи - ето още един от начините, по които старото общество слага своя отпечатък върху изграждащите се нови индустриални отношения. Работода­телят се разглежда като враждебна сила, противостояща на работниците, (ако е бил свързан със старите структури на властта), или като приятел и довереник, който трябва да изпълнява всички техни желания, ако е издигнат и наложен от самите тях. Отсъства идеята за партньора, до която може да се стигне само, ако бъдат преодолени много утвърдили се стереотипи.
Не е задължително да има писмен резултат, но е задължително да се преследва резултат. Няма преговори без предмет, цел и без стремеж страните да достигнaт край.

3. Определение

Преговорите представляват процес между две или повече страни в които те излагат своите претенции, идеи и цели. Крайния резултат е постигането на задоволителен завършек, както и компромис, които да задоволи интересите всичките участници .
Това е основния начин на алтернативното разрешаване на спорове и конфликти, като участниците се стараят да намерят решение, което да отговаря на законните интереси и на двете (или повечето) страни.
Преговорите се прилагат в широк кръг от ситуации, те служат за разрешаването на проблеми, възникнали по повод на разпределението или обмена на ограничените ресурси или разминаване в интересите. Те целят постигане на единодушие и мирен резултат, независимо дали става въпрос за конфликт от етнически, социален, политически, битов или международен характер. Това е комуникационен процес в който се дава възможност на страните да достигнат да взаимно споразумение, което да е изгодно за всичките.
Повечето преговори се водят в ограничена времева рамка. Трябва рационално да се разпредели времето за всяка тема. Факторът "време" е много важен, тъй като времето е обратно пропорционално на точките включени в дневния ред. Следователно, по-предните точки е по-вероятно да получат по-голямо внимание и да им се отдели повече време. За това за страните е важно къде в дневния ред са поставени интересуващите ги въпроси.
Претоварване на дневния ред - дисбаланс между фактора време за конкретните преговори и броя на въпросите в дневния ред. Може да се допусне и неволно претоварване.
Тъй като при преговорите времето е ограничено, участниците биха могли да използват това в техен интерес. Дневният ред може да бъде задръстен от маловажни или процедурни въпроси. Задръстване става и когато в началото се поставят въпроси, отнемащи повече време. Така не се навлиза в дълбочина и се разчита, че няма да има време. Това се прави когато страните поради някаква причина не са заинтересувани да решат проблема.
От последователността до голяма степен зависи и благоприятната атмосфера на самите преговори. Ако се започне с въпрос, по който страните лесно биха постигнали съгласие, се дава добър тон на преговорите и по-добронамерено отношение на страните една към друга. Успешното начало разведрява отношенията и намалява различията. Логиката е, че се върви от съгласие към съгласие. Позволява натрупване на опит и сътрудничество. Този подход дава по-голяма възможност за постигане на крайни решения. Извод - непреодолими различия няма.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Международните преговори като инструмент на дипломацията 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.