Методи на регионален анализ


Категория на документа: Други




Тема 6:

МЕТОДИ НА РЕГИОНАЛЕН АНАЛИЗ

Съдържание:
Регионално стопанство - същност и особености
Етапи на изучаване на регионалното стопанство
Методическа последователност на регионалния анализ
Регионално стопанство - същност и особености
По своята същност, съдържание и структура регионалното стопанство като система включва три основни подсистеми:
1) природна
2) икономическа
3) социална
Разкриването на същността и характеризирането на регионалното стопанство се основават на общата теория на системите и на системния подход за опознаване на социално-икономическите явления и процеси.
Условията за съществуването на всяка система, в т.ч. и на регионалното стопанство, са:
>относителната неделимост на техните елементи в определени рамки
>наличието на връзки и отношения между тези елементи от вътрешен и външен характер
Сложността и многообразието на елементите, връзките и отношенията в системите обуславят йерархичната им структура, т.е. последователност на компонентите, изграждащи системата, и равнищата на взаимните връзки между тях. Понастоящем са определени основните принципи за разкриване на системите, тяхното поделяне на подсистеми и на следващите в по-нисък йерархичен ред подсистеми и т.н.
Регионалното стопанство като обект на анализ обхваща преди всичко социално-икономически явления и процеси. По своята същност те са елементи на социалните системи като едни от най-сложните системи, тъй като включват в себе си различни сфери на обществения живот.
Водещо място в социалните системи имат материално-пространствените структурни елементи, които осигуряват основните жизнени функции на населението.
Включването в социалните системи на всички видове стопанска дейност в съответната територия превръща социалната система в социално-икономическа.
Структурните елементи на социално-икономическите системи по начин на формиране се поделят на изкуствени и естествени.
Обектите на материалното производство и обектите и дейностите на извънпроизводствената сфера се отнасят към изкуствено създадените елементи. Те се разполагат по територията на дадената система в съответствие с обективно действащи икономически закони, закономерности, принципи и фактopи за локализации, както и при отчитане на икономическата политика на обществото.
Природните ресурси като структурни елементи на социално-икономическите системи имат естествен характер и се различават значително по количество и качество във всяка териториална система.
Протичането на единния възпроизводствен процес дава възможност отделните структурни елементи на регионалното стопанство да влизат в тесни взаимни връзки и отношения помежду си, в резултат на което се формира социално-икономическата база на всяко регионално стопанство.
Формирането и развитието на регионалното стопанство се осъществяват в две основни направления
Първото е организация на стопанската дейност. Тя включва :
1)социално-икономическия аспект на управление,
2)установяването на отрасловите пропорции, темповете на растежа и взаимоотношенията между функциониращите елементи и др.
Второто направление
Осъществява се чрез организации на пространството, вкл. и природната среда. В нея се включват:
1)планировъчните аспекти на управлението за рационално използване на поземлените и други природни ресурси
2)взаимното териториално разположение на различните отрасли на материалното производство и дейностите на извънпроизводствената сфера.
Всяко от тези направления предявява специфични изисквания към структурата и функциите на системата.
В структурата на всяко регионално стопанство трябва да се включи и територията
Тя изпълнява ролята на среда, която обезпечава пространствената общност на социалните и икономическите елементи на това стопанство. Отделните структурни елементи се намират във функционални връзки помежду си. В повечето случаи те се характеризират чрез съвместно използване на природните и трудовите ресурси, производствената и социалната инфраструктура, а също така и като се отчита необходимостта от опазване на околната среда.
Структурата на всяко регионално стопанство се определя от главните цели, които изпълнява.
В съответствие с тези цели основни са две структурири (подсистеми) :
>производствена сфера
>извънпроизводствена сфера.
Всяка от тези подсистеми се формира от относително самостоятелни елементи. Те имат определена пространствена локализация и влизат във взаимодействие с останалите елементи на подсистемата.
Важна роля във функционинирането на тези подсистеми играят населението и трудовите ресурси. От своя страна те съставят подсистемата на населението и населените места.
На свой ред всяка от посочените функционални подсистеми може да се подели на редица подсистеми. По този начин функционалната структура на териториалните социално-икономически системи има вид на "дърво" на което съответстват йерархични цели, уточняващи и допълващи основните цели на системата.
Подсистемите от втори и по-нисък порядък представляват от само себе си структури от отраслов вид, но не чисто отраслови подсистеми. Защото основа за формирането и развитието на тези подсистеми са различните по вид и ранг териториални съчетания и свързаните с тях вътрешни и външни производствени, икономически и социални връзки.
Посочената функционална структура на регионалното стопанство обуславя наличието на три основни вида връзки между отделните елементи на стопанството:
1) материално-веществени
2) миграционни
3) информационни връзки.
Материално-веществените връзки



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методи на регионален анализ 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.