Методиката като научно приложна дисциплина. Връзка на методиката с други науки и методи на изследване


Категория на документа: Други


Методиката като научно приложна дисциплина. Връзка на методиката с други науки и методи на изследване
Методиката е педагогическа наука, която изследва взаимодействието между учители и ученици до постигане целите на обучението по български език.
Текст-->ученик
1. Цели на обучението
2. Учебно съдържание
3. Методи и похвати
4. Организационна форма /урок/
5. Средства за обучение /учебници, учебни помагала, учебни тетрадки, дидактически средства /схеми/ таблици, компютър, видео/

Въпрос 2.Обект на методиката
Обектът е учебният процес по български език, а предметът и е взаимодействието между учителя и учениците в процеса на обучение по български език. Като научна дисциплина методиката има за цел да изгради в студентите научно обусловени умения за организация и ръководство на учебно-възпитателния процес по български език. Тя предполага:
1. Овладяване на теоретичните знания за елементите на методическата система
2. Овладяване на умения за подбиране и комбиниране на похвати за решаване на методически задачи
Като научна дисциплина, която обслужва педагогическата практика в училище, Методиката решава 2 основни задачи
Първата група теоретични задачи, които са свързани с изследване характеристиките на основните методични понятия - що е учебно съдържание, какви са целите на обучение и т.н. В същото време тези теоретични понятия не могат да бъдат изведени без обобщаване на опита натрупан в училище, който дава и нови идеи, и доказва приложими ли са теоретични постановки предлагани в Методиката. Това мотивира втората група задачи на Методиката /практическата/. Тя предполага да се изследва положителният опит в обучението по български език, да се систематизират и типологизират допускането от учениците грешки / за да се предлагат адекватни подходи за преодоляването им/ и т.н. Практическите задачи на Методиката се решават с помощта на информацията, която идва от училището.
Двете основни групи задачи на Методиката определят и нейния научно-приложен характер.

Методиката с други научни дисциплини
1. Като педагогическа наука Методиката има връзка с педагогически направления /дидактика, обща педагогика, история на педагогиката и др./
2. Методиката не може да се развива без езикознанието /фонетика, морфология, синтаксис/
3. Връзка на Методиката с други дисциплини / психолингвистика, социолингвистика и др/
Връзка на Методиката с педагогическите дисциплини - най-преки връзки с Методиката е дидактиката.
Като наука, която създава теорията за обучението, дидактиката обобщава спецификите в организацията на учебния процес по всички учебни предмети и формулира основните теоретични понятия, свързани с процеса на обучение /цели, методи, похвати и т.н./ Методиката на обучението по български език използва този терминологичен апарат и го адаптира към спецификата на учебния предмет - български език. По тази причина методиката и дидактиката са тясно свързани и заедно зависими.
Връзка на Методиката с езикознанието
Методиката е научна дисциплина, чието развитие зависи от развитието на лингвистиката. Затова методическото изследване винаги следва новостите в лингвистичните проучвания.
Методиката е зависима от лингвистиката, но в училище не трябва да се преподава лингвистична информация, която още не е получила научно признание и не е добила необходимата научна популярност. Целта на учителя е не да бъде откривател-езиковед, а човек, който адаптира трайно установява в лингвистични закономерности към ученическата аудитория.
Връзка на Методиката с психолингвистиката
Психолингвистиката е дисциплина, която изследва процесите, които протичат със знанието на общуващите по време на комуникативния акт, т.е тя изследва какво става в съзнанието на отравителя и на получателя на информацията, тъй като педагогическото общуване също се свързва с размяна на информация за учителя е важно да има предвид някои от закономерностите на процеса на общуване
адресант<====>адресат
автор<====>получател
продуцент<====>рецепиент
1. Мотив+цел==>глобално планиране на речта
2. Кодиране на текста==>формулиране на речта на майчин език
3. Озвучаване или графично оформление на текста
4. Разчитане на текста
5. Декодиране на текста
Връзката на Методиката със социолингвистиката- изследва речта на различните социални групи, а учениците са социална група. Следователно социолингвистиката би трябвало да подава информация на Методиката за типовете грешки, които допускат учениците от съответния клас в устната и писмената реч.

Цели на обучението по български език
Според дидактиката целта на обучението е педагогически модел на социалната поръчка, т.е целите експлицират очакванията на обществото за подготовката на учениците /по даден предмет/ за бъдещата им реализация. По този причина целите на първо място зависят от развитието на обществото и неговите претенции към българското училище.
Целите се определят от развитието на лингвистичната наука. Когато се появят изследвания насочени към различните аспекти към ползването на езика, тогава се налага промяна в целите на обучение.
Целите зависят от възрастта на учениците.
Йерархия на целите. Тя включва:
1. Общи цели
- Специфични цели - информативно-познавателни; комуникативно-практически
- Възпитателни - екстралингвистичен подход; собствено-лингвистичен подход
Общи са целите, които се реализират чрез обучението по всички учебни предмети. Формулират се от МОМН. Общата цел на обучение в училище да се развива интелектуалния потенциал на нацията /чрез информация от всички учебни дисциплини/ и да се формира културата на ученика /езикова, поведенческа/. Общите цели се декомпозират в специфичните цели за всеки отделен предмет. За българския език те са:
"Учениците да овладяват лингвистична, комуникативно-речева и обща култура, която да отговаря на нуждите в обществото и на отделната личност на определен етап на развитието им." Кирил Димчев
Специфични цели - формиране на лингвистичните умения, и навици. Делят се на общообразователни /свързани с теоретичната информативност на предмета/ и познавателна /свързана с формиране на отношения към заобикалящия ученика свят/. Учебният предмет български език е единственият предмет в българското училище, при който български език е не само обект на изучаване, но и средство за обучение. В часовете по български език се очаква езикът така да бъде овладян, че ученикът не само да го характеризира като система, но и да го използва уместно в процеса на обучаване. Това мотивира появата на двата вида подцели - информативно-познавателните и комуникативно-практическите.
Информативно-познавателните цели включват овладяване на знания, за основните лингвистични понятия и закономерности нужни за езиковата подготовка на учениците.
Тези цели се свързват с информацията, която учениците трябва да получат и в ограничен обем. Във всеки урок по български език, когато учителя определя информативно-познавателните си цели, той трябва да тръгне именно от определяне на обема и структурата на лингвистичните факти, които ще поднесе на учениците. Освен това той трябва да помисли за начина /пътя на познание/, който ще използва, за да стигне информацията до учениците.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Методиката като научно приложна дисциплина. Връзка на методиката с други науки и методи на изследване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.