Мирът като глобално публично благо


Категория на документа: Други


СА "Димитър А. Ценов" - Свищов

ДОКЛАД

Предмет: Глобални бизнес регулации

Тема: Мирът като глобално публично благо

Изготвил: Силвия Янтрова, Ф№107079, спец. МИО, 4 курс, задочно обучение

Световната история е в по-голямата си част история на войни. Всички те са проведени в свят без глобално управление - където националната "защита", регионалните военни съглашения и господстващ империализъм са преобладаващи режими. Има осезаема нужда от универсална система за покровителство и поддържане на глобален мир и защита.

Същността на понятието "публично благо" е обобщена от Пол Самюелсън в неговата статия от 1954 г. "The Pure Theory of Public Expenditure". Той дефинира публичните блага като "блага за колективна консумация ... като всички еднакво се ползват от тях и консумацията на един индивид не довежда до намаляване на полезността от консумацията на друг индивид". Публичните блага са описани в литературата като неконкурентни при консумация. На езика на икономиката допълнителното ползване на публичното благо не води до увеличаване на разходите за производството му. Публичните блага са също неделими. Едно благо е неделимо, когато никой не може да бъде изключен от потреблението, дори този, който не е платил за него - проблемът на свободния ездач. Поради тази причина частният сектор не е подходящ за предлагането на публични блага, защото не може да генерира печалба от потреблението им. Публичния сектор, обикновено финансира предлагането на ПБ от данъците и таксите внасяни от потребителите.

Ако искаме да анализираме предимствата на мирът като ГПБ би следвало да го сравним с друго близко по значение ГПБ - отбраната.

Отбраната в икономическата литература и публичните финанси е използвана като пример за чисто публично благо, защото отговаря на критериите по следния начин:

- неконкурентна - консумацията на защитата, осигурена с отбраната, от местен потребител не възпрепятства друг местен потребител да се възползва от същата защита по същия начин. Защитата е невидима и консумацията от един допълнителен човек не предизвиква допълнителни разходи.
- неделима - никой от държавата не може да бъде изключен от ползването на националната отбраната, независимо дали е допринесъл или не за бюджета на това благо.
Полезността, която се свързва с разходите за отбрана, на пръв поглед е защита. Понятието "отбрана" има положителна конотация, но анализите не се справят с реалните последици от възприетата и добродетел. Думата е понятие, което може да се свърже с по-точни понятия като война, оръжие, военни и въоръжаване. Дори министерствата, някога наричани "Министерство на войната", сега се наричат "Министерство на отбраната". На по-дълбоко ниво отбраната включва индустрия за въоръжаване, военна технология, ядрени тествания, оръжейна търговия и оръжейни потоци. На повърхностно ниво това се нарича война. Една от характеристиките на това благо е, че дори различните нации и хора да го оценяват по различен начин, те го получават по равно. Дали опасността от неочаквана война ще нанесе по-големи щети от катастрофата при взимане на репресивни мерки? Колко репресивен капацитет е необходим, за да послужи като спирачка? Какви лични облаги носят разходите за отбрана? Дали разходите за отбрана са най-ефикасния начин да се повиши икономическата активност и благосъстояние, дори там където има безработица? Също така отбраната е обект на икономически интереси, бюрокрация, лобиране, неизгодни алианси и др. Пример за това как военната политика спомогна предизвикването на война са действията на Япония преди Втората световна война. Също така може да зададем въпроса какви са външните проявления на отбраната като публично благо? - Вреда на околната среда и цивилните сгради и помещения в близост, на които има национални или чуждестранни военни бази; чувство на опасност, несигурност, гняв и нетърпимост към "враговете" на отбранителното съглашение. Колко е икономическата цена на надпреварата за въоръжаване, провокирана от нечии интереси? А за данъкоплатеца? Дори когато на практика имаше мир между световните военни сили, дали хората се чувстваха в безопасност?
В заключение, няма ли събирането всички тези разходи да намали пределната полезност на всеки допълнителен разход? Няма ли по-ниско ниво на разходите да бъде по-ефективно и по-малко заплашително?

Въпреки не толкова голямата си популярност като отбраната, мирът също е публично благо дефинирано и използвано от учители по публични финанси и други икономисти. За разлика от отбраната той несъмнено отговаря на критериите за публично благо от същностна и реална перспектива. Мирът е състояние на взаимоотношения между нации и хора, към каквото всеки се стреми да постигне. Той е най-доброто състояние на обществото, в което човекът може да съществува и необходимо условие за удовлетворението и благополучието на хората. Без мир те не могат да се наслаждават на комфорта на ежедневието. Той е необходима предпоставка за преследване на щастието и човешкото развитие.

Мирът отговаря на всички критерии за публично благо. Той е неделим: ако една страна е в мир предимството е, че никой местен не може да бъде изключен от това да се му се наслаждава. В интернационално ниво световния мир е предимство за всички, точно като публичното благо на закона и реда на национално ниво. Където преобладават мир и безопасност, всички могат да се наслаждават на факта, че няма война или заплаха за такава, междунационални пътувания и търговия са невъзпрепятствани, хората могат да се движат свободно без страх. В това състояние всички, навсякъде могат да се наслаждават на привилегиите на мира и наслаждаването на един не пречи на наслаждаването на друг индивид.

Регионалния мир, всъщност е от голямо значение за глобалния. Ако има мир в една страна, това е публично благо и от привилегиите на това се ползват основно местните жители. Но в глобален аспект мирът в един регион означава мир и в околните държави, което автоматично се отнася до световния мир. Какво следва от това, че в Кипър има мир? Това е публично благо, добро е и е на разположение на всички. От това произлизат добри чувства, че на определено място се знае, че има мир, но това не носи кой знае колко полза на хората извън Кипър. Но от друга гледна точка той е съставна част на световният ред. Мирът в Кипър повишава мира в Гърция, Турция и Средиземноморието и е обвързан с мира в света. Докато личните привилегии на гърци, турци и киприоти са най-силни, мирът в Кипър довежда до позитивни външни ефекти, което отговаря на определението на публично благо.

Мироопазващите служби в специфични държави и региони имат характеристики на публични блага, но нито една не е близка до това, което икономистите от публичния сектор казват, че частните блага снабдяват. Разширяване на мироопазващите сили, за да покрият допълнителни държави ще причини повишаване на разходите, което от своя страна ще снижи бюджета предназначен за други държави. С излагането на примера с Кипър, мироопазването има обширно позитивно външно влияние и в националната система на публичните финанси, то е обект на субсидии. В допълнение, има ползи от снабдяването на такива служби от интернационални публични източници - с неутралитета и универсалността си Обединените нации, са за предпочитане пред индивидуалните нации. Ето защо вътре в държавите правителствата предпочитат запасни армии, военни бригади или частни армии да опазват мира.

С напредъка на глобализацията и засилването на международните връзки и взаимодействия войните не могат повече да се наричат частни национални въпроси. Те са от значение и заплаха за цялата световна общност. Една от последиците от новият поглед над нещата е растящо признаване на важността на многостранните действия. Такива действия могат да бъдат провеждани както от регионални , така и от глобални многостранни институции. Уставът на ООН "насърчава развитието на мирното разрешаване на местни дебати чрез подобни регионални срещи или чрез такава регионална агенция или по инициатива на държавата, или като Съветът на отбраната вземе отношение", от където се прави извода че "никакво действие няма да бъде предприето... без позволението на Съветът на отбраната".

Регионалната публична организация се занимава с регионалните дебати в различни части на света и това може да бъде считано за част от децентрализирания подход за постигане на мир - което контрастира, например с централизиращия господстващ подход. В контекста на интернационалната теория за публичните блага това също може да се отбележи като форма на действие в регион от "публичния сектор" на същия.
Регионалните групировки, с малки изключения (Африка), често назначават екипи от други региони за изпълняването на техните мисии - което е още едно отражение на глобализацията. Членството в регионални институции често не съвпада с въвлечените държави и региони. Такъв е случая, например, с конфликтите или потенциалните конфликти включващи Афганистан, Таджикистан и държавите в Западна и Източна Европа, централна Азия и Балтийско море. Извън Африка много партии за разрешаване на регионални конфликти предпочитат да имат офиси в неутрални държави. И все пак рядко се случва интернационална публична институция на един регион да действа в друг регион. Това може да стане като закономерност, както НАТО има глобална хегемония под формата на регионална организация. Но този подход няма да бъде приет от Западния свят.

ООН е създадена е международна организация, създадена официално на 24 октомври 1945 г., когато уставът ѝ е ратифициран от 5-те постоянни страни-членки на нейния Съвет за сигурност - Китай, СССР, САЩ, Обединеното кралство и Франция. Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им. Именно в това се крие важността на ООН за историята на човечеството - да противостои на агресията, да установи приятелски отношения между нациите и да поддържа мира и сигурността на Земята. Основна цел на ООН е спазване на мира и сигурността. Основавайки се на принципите за равни права и самоопределяне на народите, тя развива и приятелските международни отношения. Организацията полага грижи за постигането на световно сътрудничество при разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или хуманитарно естество. Междувременно ООН трябва да послужи като средище, където да се обединят усилията на всички нации за постигането на поставените цели.

Както в т. 2 от Хартата се посочва, сред основните принципи на организацията е базирането ѝ на суверенното равенство между страните членки. Те поемат задължението да не използват сила или заплаха за такава в противовес на целите на ООН. На сблъсъците трябва да се намира мирно разрешение. Страните членки на организацията са задължени да я подпомагат във всяко нейно предприето начинание. От държавите извън ООН се очаква да спазват нейните принципи и да действат в съответствие с тях. Според Хартата организацията няма да се ангажира с проблеми, засягащи вътрешната юрисдикция на която и да е от страните.

Мироопазващите мисии на ООН заемат различни форми включващи:
- снабдяване на храна, дрехи и лекарства (Босна и Херцеговина и Руанда)
- наблюдаване мисии с цел контрол на мира и конфликтите (Грузия, Либерия и Таджикистан); това включва надзор над примирията както при арабско-израелското примирие
- буферна функция - мироопазващата сила разделяща гръцко-говорящото и турско-говорящото население на остров Кипър и временното прилагане на сила в Лебанон

- временно администриране като мисията в източна Словения, Бараня и Сирмиум

- ООН може и единствено да наблюдава или провежда, или и двете демократични избори, както в Хаити Централна Америка и западна Сахара.
ООН към момента има 193 члена и се финансира с доброволни членски вноски от страните членки. Важна част от историята на ООН е действието и по време на Студената война.

Преамбюлът на Хартата започва с декларация как Обединените нации са твърдо решени да предпазят бъдещите поколения от бедствията на войната. В тази насока още на първата среща на Общото събрание на ООН ( 24 януари 1946г.) е създадена Комисия за справяне с проблемите, предизвикани от откриването на атомната енергия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мирът като глобално публично благо 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.