Мит и литература


Категория на документа: Други



Великотърновски университет
"Св. св. Кирил и Методий"

Курсова работа

Мит и литература

Специалност: Българска филология
4 курс

Митът съпътства човечеството от самото му възникване. Той е най- древният начин човек да подреди и обясни в съзнанието си светът, в който живее. Думата "мит " произлиза от стгр. и означава " слово, свързано в разказ". Митовете са разкази за богове и герои, знание , защото обяснява произхода на света и явления в него, светоглед, защото показва как се мисли и преживява светът. Митът е и действие, защото разказаните събития се възпроизвеждат в обреда. Митичните представи се изразяват в слово, музика, танц, действия, изображения, във всекидневните вярвания и практики.

Думата религия идва от латински и означава свързвам, съединявам. Тази дума назовава връзката между човека и Бог. Най- влиятелните и разпространени религии са християнство, юдаизъм и ислям.

Думата литература идва от гр. литера - буква, което означава писано слово.

Човек в своето развитие научава нови неща, променя стари, но осъзнава или не има "памет", която го свързва с предците му. Наследява гени, дарби, прилики... В началото на човешката цивилизация са били митовете и "мистериите" на траките. Не винаги писмеността е била памет. Траките нямали писменост, знанията предавали само на избрани. Колкото и абсурдно да звучи мисълта на античният философ Платон - Четенето е мързел, звучи днес така: "Писаното слово потиска паметта" - Никола Георгиев, и продължава- "Дарителите на българските народни песни са били неграмотни".

В писмени или предписмени епохи човечеството предава своя опит, знания и морални норми чрез митично религиозните кодове- закодирани знания, символи. ( Раждането на Бог Митра, Млада Бога, Иисус Христос, Коледа е по едно и също време ) Християнската религия наследява стари вярвания и култове, трансформира ги в т. нар. обичайно право. Такъв "свободен" разговор със Свети Георги води Дилбер Танас ("Литургия за Илинден", Свобода Бъчварова). Това не е каноничната молитва, а характерното за нас , българите , намигване на Бога. Или както разказват за Илия Бешков- моли се на Бога , но с едното око му намигва. Пенчо Славейков разказва легендата:
Небето било ниско ( което е научен факт- б. а ) и един селянин го пробил, защото бил много висок. Заварил Дядо Боже с Божетата (ангелите) да ядат попара от пръстена паница.
Както на земята, така и на небето.

Народното отмъщение са апокрифите и продължението им в разказите на Елин Пелин, Ангел Каралийчев.... В апокрифа "Ходене на Богородица по мъките" анонимният писател "изпраща" в ада лихварите, клюкарите, всички, които са господствали на земята.
В Библията има само описание на Рая, а на Ада- няма. Това е народният морален съд.

Божията справедливост е като народната - "Занемелите камбани" Елин Пелин или преразказаната легенда "Най- справедливият кум". Нямало е беднякът как да отмъсти и е избрал най- вечният начин- със слово - Хитър Петър, "На оня свят" Елин Пелин, "Грехът на дядо Иван" Ангел Каралийчев. Според египетски стенописи бог Ра е повелил: Аз създадох всеки човек равен на неговия брат и забраних на хората да вършат несправедливости, но те потъпкаха моите слова, или Християнското- Нова заповед Ви давам : Обичайте се един друг! Тези нарушени морални норми са наказани. ( Древните египтяни имали 62 божи заповеди, една от тях била "Не притеснявай сиромасите!", ... нищо не започва от днес!)

Паметта на поколенията, предавана като митично-религиозни кодове "прочитаме" и в Яворовото стихотворение "Две хубави очи". Двоичността (близначните митове- Ян и Ин, св. Георги и св. Димитър за братя - близнаци) лирическият герой няма възможност за избор, очите са универсален културен символ. Детето символизира чистотата, близостта до Бога (Децата не минават през чистилището, а са от дясната- праведната, страна на Бога), лъчите са символ на доброто, връзката с Бога, медиатор. (Люлките на Георгьовден символизират лъчите- връзката с Бога "Слънце и Грозданка".) Булото е културен символ, заимстван от Будизма.

" Булото на Мая"- видимото проявление на света, зад което се крие истинската същност.

Най- често имената са "кодове" В разказа "Серафим " на Йовков всичко е парадоксално- богатият не помага, кръстникът не помага, а помага беднякът . Серафим - огнен ангел, Еню е транскрипция на Иван-божия благодат. Парадоксална е и клетвата "здраве да те убий", фолклорното баба към внуче "кьорав да не пойдеш дано". Серафим си прави легло на мегдана, в центъра, идеалното пространство.

Вярването, че Господ и светците се предрешават като Господ, за да проверят как се спазват божиите заповеди е отразено в р. "Гост" на Константин Константинов. Всевиждащото око на Бога - "Другоселец" Й. Йовков- "Гледаше го едно око голямо, препълнено с мъка и вътре в него светеха лъчите на звездите". Подобен "код" за Божията благословия"През чумавото", Йовков. Посланиета младата писателка Нели Лишковска "Зеницата на Бога" е по близко до това на Йордан Радичков- " Ако исках да намеря нещо, трябваше пак в себе си да се поровя. Друг код в "Епопея на забравените" - " И господ отгоре през гъстия дим...."

"Не кради!", "Не пожелавай жената на ближния" са християнски заповеди, но любовта ражда оксиморона "благородна кражба" - "Крадецът на праскови", Ем. Станев. Иво Обретенович е гладен, пленник. Метафорично - просяк, морален и емоционален катализатор. Елисавета ще се промени и ще попита "Защо да не бъдем по- добри?". В името на любовта всичко е простимо , това знание наследява Лиза. Кучето Цербер пуска Орфей в света на мъртвите, за да изведе своята Евридика. Слънчовата майка ( Слънчева женитба") пита Бога редно ли е жив човек да се дигне на небето . В името на любовта може да се наруши моралния ред, но нарушаването на "Почитай майка си и баща си, за да ти е добре тук и на небето " е непростимо- "Пази, боже, сляпо да прогледа" ( Алеко Константинов), "Черната порязаница" Ангел Каралийчев.

Според мюсюлманската религия и българските вярвания човешката душа минава по мост, тънък като косъм. Ако е грешна, косъмът се къса и душата пада в пропаст, ако е праведна отива в рая. Тези вярвания и подобни български легенди са пренесени в разказа на Георги Райчев - "Златната връвчица". ( Според Библията и Корана човек е създаден от глина, кал).

Моралните кодове на всички народи си приличат, според древните гърци "мъртвият не ни е враг" ( Антигона - Софокъл), това са думи и на най- нежния български поет- Дебелянов. На Шипка
( " Опълченците на Шипка") " в едно да се бият и живи и умрели" не е грях, защото животът в робство не е нужен на тялото. Душата е осъзнала потребността от свобода, а , тя , душата безсмъртна. Подобен мотив откриваме и в Ботевата "Елегия" - "Кръстът е забит в живо тяло" - страданията български са по - страшни от страданията христови. С обратен знак са и имената - Божан, Петър, Павел в повестта "Гераците".

Памет откриваме и в думите, напр. правда - от славянския бог Прав, Димитър- от гр. Деметра , богиня на плодородието и земеделието, научила хората да орат и сеят. Но Хадес отвлича дъщеря й и Деметра затъгувала. Настанало глад, мизерия. За да омилостиви Деметра, Зевс заповядал дъщерята да бъде върната на майка й. Оттогава пролет, лято и есен Деметра е при майка си, а зимата при съпруга си в подземното царство. Тогава нищо не се ражда. Чрез разказа за Деметра древните обяснявали цикличността. Според българската фолклорна традиция Димитровден бележи границата между есента и зимата.

Лазар Дъбака - за славяните дъбът е свещено дърво. ( Здрав, як като дъб)

Човек наследява от предците си опит, мъдрост, знания, понякога съзнателно, понякога без да осъзнава, защото нищо не започва от днес.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мит и литература 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.