Мюсюлманска култова архитектура в българските земи


Категория на документа: Други




СУ "СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА "АРХЕОЛОГИЯ"

Курсова работа на тема:

Мюсюлманска култова архитектура в българските земи

С утвърждаването си на Балканския полуостров, Османската империя трябвало да създаде стабилна политика и власт. Тя изпълнила тази задача по няколко начина, единият от които се състоял в преселване на мюсюлманско население от Мала Азия в новозавладените земи. Тези колонисти били предимно скотовъдци, освободени роби, духовни лица, дервиши и т.н. Особено важно било за империята закрепването на колонистите в градовете, поради което управниците проявявали толерантност към желанията и нуждите им (Миков Л. 2001, 187).

Голяма била необходимостта от нови вярващи в градовете. Затова там били изпращани имами, дервиши и др, които трябвало да наберат нови последователи, получавайки специални облаги в замяна. Пропагандата на исляма била подпомогната и от имаретите, създадени през 15в.(Миков Л. 2007). Те представляват религиозни благотворителни учреждения в големите градове, които притежавали имоти и се препитавали чрез тях. В имаретите се раздавало безплатна храна, дрехи, предлагал се приют.

Строежът на повечето суфитски култови архитектурни комплекси, като тюрбета и текета, се поставя в първата половина на 16в. Всички тези строежи са извършени с одобрението на висшата османска власт, което според някои изследователи е доказателство за толерантното отношение на висшите длъжностни лица към хетеродоксните мюсюлмански общности . Но погледнато под друг ъгъл ясно се вижда, че самата империя има нужда от такива дейности, за да изпълни по- ефикасно основната си задача: разпространението на исляма. Тя има полза от благослонното си отношение към отделните ордени, тьй като например бекташкият орден бил покровител на еничарския корпус (Миков Л. 2001, 187).

Суфитските култови паметници в България са слабо или частично проучени. За някои имаме данни от пътеписи, градоописания, етноложки и етнографски проучвания. Именно от писмени извори знаем, че през първата половина на 16в. източната част на България се превръща в едно от основните средища на хетеродоксните мюсюлмани .(Петрунова Б. 2005, 70). Тези данни са потвърдени и от археологическите изследвания в този район.

Строителството на култовите сгради (текета, завиета, тюрбета) в Османската империя се свързва с оформянето на множество ордени в официалния ислямски култ и принадлежащите му варианти- сунитският и шиитският. Става въпрос не за ордените, обявени за еретични, а за признатите от официалния ислям (Рико 1988).

Този вид обединения се зараждат от мистичните (суфийски) течения, появили се още при създаването на исляма. Тези течения създават множество тарикати (пътища към бога) през 12-13в. Тарикатът образува силсиле- група от взаимно посвещаващи се и последователно сменящи се духовни лица (Стародуб 1989, 272).

Първите братства са създадени в края на 14- началото на 15в. Те били затворено общество със свои закони и вярвания, чиито обители били текетата. Според някои мюсюлмани основател на текетата бил султан Орхан 1 (1326-1360) (Рико П. 1988, 137). Първите ордени били на халветите и накшбендите, които се разделяли на много други течения. С времето тарикатите създали връзка и контакти между отделните текета и обединяващия ги център, наречен аситане (Петрунова Б. 2005, 70).

През 15-16в. на Балканите се създават множество тарикати, като според броя на текетата им се разделят на: големи, средни и малки ордени. Към големите спадат бекташите и халветите. Бекташки центрове в България са засвидетелствани в:

1. Североизточна България- Демир баба теке до Исперих; Хюсеин баба теке до Исперих; Али баба теке, Русенско; Муса баба, Разградско; Ак Язъл баба теке, Балчишко; Кослуджа теке, Шуменско и др.

2. Югоизточна и югозападна: Осман баба и Али баба теке, Хасковско; Назър баба, Хасковско; Кадемли баба султан, Новозагорско; Хусам деде, Дупница; текето от Грудово, Бургаско.

В повечето случаи бекташките и алианските центрове се препокриват, въпреки че днес не съществуват бекташи.

Халветите са разпространени 16в. в София (текето Бали ефенди) и Пловдив. През 16-17в. те се разпространяват вече и в: Пазарджик, Самоков, Видин, Варна, Ямбол, Добрич, Силистра и др.

Към средните ордени в България спадат: Кадария (17в.), община Исперих; Рифая в София и Кюстендил; Накшбандия в Кюстендил и Южна Добруджа; Садия в Кюстендил и Русе; Невлвия в Пловдив; Джалветия в Стара Загора, Ямбол, Провадия и Силистра. Съществувало и шиитско братство в русе и Тутракан, наречено Шазилия.

Текетата

Терминът теке според различните автори обозначава различни сруктури: мавзолей на светец; помещение в джамия; място, където живее и преподава мюсюлмански преподавател и др. Най- общо в днешната литература с това понятие се обозначават религиозни архитектурни комплекси, обители на мююсюлмански духовни лица (Петрунова Б. 2005, 76). Тези комплекси включват жилищни помещения, помещения за молитви (месджити), медресета, староприемници с безплатна храна и спане, стаи за четене на Корана. В плана на текетата се включват и тюрбетата. Текетата се финансирали от дарения и от вакъфските имоти.

Съществуват различни легенди и поверия за избора на място за основаването на текетата. Според някои от тях този избор ставал с хвърлянето на копие, стрела или камък от патрона на култовото място (Явашов А. 1934, 8). Според по-късните вярвания при избора на място за теке чрез хвърляне на стрели (например за тюрбетата от с. Ябланово, Котленско), впоследствие от тях израстват дъбови дървета (Миков В. 2001, 188). Други легенди, разпространени сред хетеродоксните мюсюлмани, разказват, че текетата и по-късните тюрбета са изграждани на места, където патроните им светци са починали и погребани или където са изчезнали (Чифте тюрбеси в гр. Никопол). Някои религиозни комплекси пък са основавани на места посочени от самите светци: кенотафното тюрбе на Къз Ана в с. Момино, Търговищко.

Интересен е фактът, че нито една от суфитските култови сгради в българските земи не е изградена на място, където е имало християнски религиозни сгради. По това те се различават от джамиите, които са изграждани най-често или на местата на християнските сгради, или чрез преустройването на комплексите от християнски в мюсюлмански (Миков Л. 2001, 189). Но и по този въпрос съществуват противоречиви мнения, като няма стабилни аргументи и доказателства за оспорване на посочените факти.

Структура на текетата

Комплексът на текето се състои от следните части: семахане; тюрбе; чилехане; селямлък; харем; килер (кухня и склад) и преддверие (кайве оджаги). Симахането представлява голяма зала за молитви, която е била отворена само в определени дни и часове. Мевлевитите определят формата на тази зала като мейдан (с кръгла форма и с михрабна ниша, обърната към Мека). Симахането се събирали вярващите и приобщените в братството. Големите симаханета имали отделения за жени и балкони за високопоставените лица (Петрунова Б. 2005, 76).

Тюрбето най- често е разположено до симахането и в него е погребан светец или шейхът на братството. Чилехането е мястото, където братята се изолират от външния свят, отдавайки се на физически и морални упражнения. Интересно е, че бекташките тюрбета нямат чилехане. Ходжрето представлява поредица от помещения, жилища на дервишите. Обикновено са долепени до стената на главния двор, като понякога пред тях е оформена галерия (както при медресетата). В селямлъка се намира общата трапезария, където шейхът посреща гостите си. Затова селямлъкът е директно свързан с жилището на шейха- харема (Петрунова Б. 2005, 76; Arsven 1939, 77-78). В килера се намират кухненските и складовите помещени, в които работели само поддръжниците на братството. Преддверието било предназначено за външните посетители, които там можели да си починат и да получат по чаша кафе.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мюсюлманска култова архитектура в българските земи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.