Мотивираността за работа на ромските майки


Категория на документа: Други


Тук хипотеза 0 е - има връзка между ниския материален статус и решението да започнат работа.

Хипотеза 1 - няма връзка между ниския материален статус и решението да започнат работа.
Теоретичен модел.

Първите миграции на роми според етнолозите са от Индия и тяхното разселване по света и преди всичко в Европа започват преди около едно хилядолетие - IX и X век. ,,По-късно към териториите на Османската империя, включително и на Балканите, където отношението към тях е по-толерантно и благоприятно откъдето и да било другаде в Европа по това време, се стичат роми, бягащи от робство (главно от Влашко и Молдова) и преследване, и се установяват трайно. Така техният брой на Балканите се увеличава до такава степен, че полуостровът се превръща в своеобразна "втора родина на ромите."4

Учени твърдят, че според изследвания най-масово заселване на роми, предимно от племенната група рома в българските земи има през периода XIII - XIV век, т.е. във времето преди нашествието на османските турци. Една голяма част от тях пристига с османските войски, главно като обслужващи армията, занаятчии, или служещи в помощните военни части и се установява в днешните българските територии.

,,Заедно с укрепването на империята и утвърждаването на османската власт на Балканите започва усядането на ромите в империята, което е пряк резултат от провежданата данъчна политика на властите. Имперските административни власти се стремят да обхванат ромското население в своите регистри, за да го принудят да плаща необходимите данъци."5

Ромската интеграция все още е утопия, а провалът й и отлагането през годините все повече нахъсва българския етнос срещу мургавите ни събратя. Една от основните причини за това се корени във вливането на големи суми към ромските гета както за социални и енергийни помощи, така и по програми за тяхното адаптиране към останалото общество.

По официалната статистика от последното преброяване броят на ромското население у нас е малко над 320 хиляди. Близо 700 милиона лева, отново според статистическите данни, струва издръжката им от Държавата. Калкулацията показва, че на всеки ром в България - от бебе до старец, се дават по 2200 лева годишно, в замяна на които той не връща абсолютно нищо към бюджета. Това са само сумите за социални, детски надбавки, майчински и помощи за отопление.

Повечето ромски общности ,,обаче също живеят на ток, окачват сателитни чинии на всеки прозорец и ползват вода. Безплатно за тях, в ущърб на работещото население. Сметката с тези разходи на годишна база набъбва почти два пъти. "Затова е по-изгодно за тях да народят 5-6 деца и да не работи цялата фамилия", признават чистосърдчно и специалистите от неправителствения сектор, свързан с ромската интеграция. Те не отричат, че интеграцията на индийските наследници не може да се осъществи без пряката намеса на държавата и спирането на доходите от помощи."6
Анализ.

След проведеното интервю от мен интервю с три представителки на ромската общност и направения анализ на получените данни установих, че се доказват хипотезите за съществуване на връзка между ниския социален статус и ниските доходи със вземането на решение за започването на работа и тяхната мотивираност за същата на моите респондентки.

Чрез интервютата приложени в приложението на настоящата разработка установих, че липсата на достатъчни доходи, както и ниската образователна степен сред респондентките ми, са само част от причините и факторите довели интервюиращите до положението в което се намират. Важен фактор е и лошата средата в която те са попаднали, поради етническата си принадлежност, както и липса на подкрепа от страна на родителите.

Неграмотността сред ромите е може би основният фактор според който процента на безработицата сред тях е най-нисък. Липсата на достатъчна класификация ги прави евтина работна ръка. Тяхната многочисленост и липса на достатъчни битови условия ги обрича на нисък стандарт на живот, който достига дори под критичният минимум.

Като цяло от проведеното интервю и с трите представителки на ромската общност останах с впечатление, че у тях мотивацията за намиране и задържане на определено работна място или липсва или е много ниска. Това се дължи както на ниското заплащане, така и на помощите, които те получават от нашата Държава заради това, че са регистрирани предимно като самотни майки.

Заключение:

В заключение можем да кажем, че мотивацията на ромските майки за работа е на едно доста ниско ниво. За тях най-важни са парите. Те считат, че напълно заслужено получават помощи от държавата. От друга страна не могат да си намерят работа с високо заплащане защото повечето от тях са без образование. Някои от тях за успели да завършат само четвърти клас. Освен, че им липсва мотивация за работа, те нямат и желание да се образоват. Ниската квалификация изключително много затруднява търсенето и намиране на работа.

Проблемът с намирането на работа у ромските майки е свързан и с факта, че от съвсем млада възраст загубват всякаква мотивация да учат и да придобият квалификация. Ромите смятат ученето за излишно натоварване, за празно губене на време, което биха могли да прекарат с приятели на улицата. Върху този проблем трябва да се работи и от страна на държавата и от страна на различни правителствени и неправителствени организации.

Библиография:
1. Пачев, Т., Б. Колев, Икономическа социология, Университетско издателство Стопанство", 2007г., стр.387
2.http://www.largokn.com/index.phpoption=com_content&view=article&id=7:romahistoory&catid=10:romanies&Itemid=4
3. http://www.vsekiden.com/124179

Приложение:
Интервю № 1
1. Как определяш себе си като етническа принадлежност - българка, ромка, или туркиня?
- Аз съм ромка.
2. На колко си години?
- На 24.
3. Омъжена ли си?
- Да, но нямам сключен граждански брак, както правите българите.
4. Имате ли деца?
- Да.
5. Колко?
- Три.
6. На колко години стана майка?
- Ами аз се взехме с моят мъж на 14, защото са такива нашите традиции. А голямата си дъщеря родих на 15.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мотивираността за работа на ромските майки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.