Мултикултурализмът на Балканите


Категория на документа: Други


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ

КУРСОВА РАБОТА
на тема:

Мултикултурализмът на балканите

по дисциплината:
Проблеми в съвременната политическа теория

Увод

Мултикултурализма (или етническо разнообразие) се отнася за общностите, съдържащи множество култури. Терминът се използва в два основни начина, описателно или нормативно. Като описателен термин, обикновено се отнася до простия факт на културното многообразие: обикновено се прилага за демографският състав за определено място, понякога на организационно ниво, на пример училищата, бизнеса, квартали, градове или нации. В нормативен план, то се отнася до идеологии или политики, които насърчават това разнообразие или нейното институционализиране.

Терминът "мултикултурализъм" се появява в края на 50-те и началото на 60-те години. Според Джоузеф Рац се появява в политическата мисъл, за да неутрализира вредите от национализма; общата националност като необходима за съществуването на държавата. Според мултикултурализма в една държавна единица могат да съжителстват множество големи културни групи, които желаят и могат да поддържат собствена идентичност.

Във всяка една държава на Балканите се забелязва присъствието на мултикултурализма, което много често довежда до между етнически конфликти, поради високото ниво на национализъм характерно за балканските народи. В по-малките държави проблемите са по налице. Проблемите идват и от там че много висок процент от населението в християнските държави като България, Македония, Сърбия са мюсюлмани и се забелязва тенденция този процент да нараства. Поне на Балканския полуостров, до момента а и това ще продължи, християните и мюсюлманите не могат да живеят в една общност, и винаги ще има конфликти помежду два етникума, българи и турци; македонци и албанци; сърби и албанци. България въпреки това, добре се справя с проблемите от мултикултурен характер. Обаче държавите от Балканския полуостров извън Европейския съюз, все още нямат напредък по този въпрос, което е и една от причините тези държави да са извън съюза.

Равна свобода чрез индивидуални права в многонационални и многоетнически общества? Или културите на малцинствата изискват специална защита чрез групови права?

Според Джоузеф Рац в една държавна единица могат да съжителстват множество големи културни групи, които желаят и могат да поддържат собствена идентичност. Според него обществото се състои от от множество културни групи, ключови са не нацията (националната идентичност), а културата (културната идентичност). Изисква се познаване и уважение към другите културни групи в едно общество, премахване на образованието и бедността от една и етническият произход от друга страна, отваряне на общественото пространство и публичната сфера - телевизия, радио, градско пространство - за изява на всички културни групи. Правата на малцинствата са осигурени и се защитават чрез групови права на различните културни групи.

Смятам че правата на различните култури, различните етноси и религии в държавите на Балканският полуостров се защитават главно чрез защита на на различните културни групи. Почти във всяка държава на полуострова етническите конфликти са се решавали с война. Решаването на тези конфликти е като резултат на осигуряване на малцинствата по-вече права и включването им още по-вече в публичната сфера и най-важното в политиката, т.е управлението както е случая в Македония. В Македония почти 1/3 от населението е албанско. Албанците увеличиха броят през 1999 г. когато няколко десетки хиляди бежанци от Косово бяха приети по градовете от западна Македония. След само 2 години започнаха да си искат права, като образование на албански език, албанският език като втор официален на държавата и т.н. и това кулминираше с военнен конфликт. От началото на 2001 г. ситуацията в Македония рязко се променя и почти без преход преминава от състояние на стабилни между-етнически взаимоотношения към въоръжени сблъсъци между силите на сигурност и паравоенни формации на македонски албанци и техни събратя от т.нар Армия за национално освобождение (АНО). Решението беше ясно, постигането на рамковен договор с изброени права на албанците. Албанците воюваха и за Косово и успяха в това.

Всички войни на Балканите, породени от етнически конфликти за равни права на различните култури завършиха с мир чрез осигуряване на специална защита на техните групови права. За разлика от множество западни държави, където хората също така живеят в мултикултурни общества даже много по-разноразни от балканските, те живеят в една хармония всички заедно без никакви конфликти между културите и с равни права. В много държави даже има по 3-4 официални езици това са минимум 4 коренно различни култури които живеят без никакви проблеми и цивилизовано. Това може да стане и тук но само чрез уважение към различния и равни права между различните култури в едно общество.

Трябва ли да отидем отвъд търпимостта?

Според Рац има граници на търпимостта, като на пример културните групи нямат право да потискат своите собствени членове, всички форми на расизъм между различните културни общности са забранени. Всичко което излиза от определените граници на толерантността вече е дискриминация.

От гледна точка на либерализма толерантността изисква държавата да третира индивидите с равно уважение и загриженост. Но подобна тоерантнст би била непълна. Една пълна толерантност изисква държавата да третира с равно уважение и загриженост също и културната дентичност на индивидите. Националната държава обаче прави тъкмо обратното.

Националната държава упражнява власта си от името на нацията. Поради това тази власт е легитимна, доколкото гражданите се идентифицират с нацията, т.е. доколкото имат съответната национална идентичност. За да се леитимира, държавната власт трябва да изгради тази национална идентичност и оттук - да се справи с малцинствата в своята територия.

В основата на толерантността стои признаването на другия като човешко същество. Така, че толерантността тръгва от справедливостта, която вижда в другия човека и същевременно една особена модификация на човешкото, изискваща да се признае правото на другия да бъде "себе си". Истинската толерантност се проявява като хуманност, като спазване на "задълженията на човечността", защото отчита истината за човека, без да я пречупва през предварително зададени възгледи или да я подчинява на поставени цели.

Толерантността наистина е субективно нещо, за всеки индивид различно измерима. Тя е качество което може да притежава един човек. Така и в този случай. Толерантността означава уважение. Но, разбира се че трябва да съществуват граници в които се намира тази толерантност. Излизането от маргините на една културна група или пък един индивид позволява на другите да не го толерират, следователно са нужни мерки и евентуални налагане на санкции. Значи толерантността е нещо взаимно. Ако и двете различни културни групи спазват едни общи правила и се толерират до някаква горе-долу еднаква степен, уважение ще има, следователно няма създаване на никакви проблеми и конфликти. В по-вечето държави на Балканите тази търпимост от всички различни култури в едно общество е на малко по-ниско ниво от тази в западните страни. Нужна е самоконтрола и не излизане отвъд толерантността, което ще доведе до по-вече уважение между културите и по-добър съвместен живот.

Възприемането на расистки, ксенофобски или изобщо нетолерантни възгледи има за цел само да рационализира породена от тази вторична социализация хабитус. Поради това борбата с нетолерантността трябва да бъде насочена не срещу възгледите, а срещу предизвикалия приемането им хабитус (напр. като нетолерантните бъдат задължени да участват в дейности, изискващи сътрудничество и взаимно признание с индивиди от отричаните групи).

Признаване на частни идентичности или уважение към универсалните ни права като свободни и равни граждани

Специално на Балканите в момента различните култури се стремят към признаването на частни идентичности. Но, за по-бързо приближаване към западните демокрации хората трябва да търсят универсални права. Ние всички сме и трябва да бъдем свободни граждани с равни права, но и задължения. Универсалните права не ни отнемат идентичността. Хората пак ще се различават според етникум, религия и тн. Обаче правата трябва да са ни равни, без разлика дали си мюсюлманин, християнин, българин, турчин и т.н. Гражданинът на балканските страни трябва най-първо да се идентифицира в обществото в което живее и да търси равни права за себе си и за всички в обществото. В заключение ще добавя че всеки индивид се ражда с равни права както и всички други, правата са еднакви за всички и трябва да се спазват като такива. Така е най-справедливо.

Заключение

Мултикултурализма е до голяма степен застапен в държавите на Балканския полуостров, официално или не. В страни като България проблемите се появяват по-рядко заради историята й като толерантна спрямо различието. В държави като Македония и Сърбия, конфликтите са по-чести, от една страна одредена група на хора се възползват от слабостите на една малка държава, от друга страна се сблускват с националистичките идеи на друга държава. Вече споменах по нагоре, че балкансия манталитет няма да позволи в близко бъдеще мюсюлманите и християните да живеят мирно в една общност, в една държава. На балканите проблемите винаги са се решавали с насилие, но дали е правилното решение. Малцинствата трябва да си искат правата чрез сформиране на дружества, потписване петиции, макар и протести, но не и насилие. От друга страна трябва да има толеранция от двете страни. Да не се преминават моралните граници нито от страна на малцинствената група нито от страна на държавата в която се намират и искат права от нея.

Всеки има права като свободен и равен гражданин с другите. Всяка държава трябва да развива антидискриминационни политики. Различните култури в една държава не са нейн враг. Различните култури са от полза за много сфери както от политическия, така и от обществения и социалния живот за гражданите на една държава. Стига хората да могат да живеят заедно в една общност, да има разбиране между две или повече различни култури, да можат да решават споровете по дипломатически път а не чрез насилие. Търпимостта е ключът за отношенията между различните култури в рамките на една държава да бъдат благоприятни.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Мултикултурализмът на Балканите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.