Музикална история на древна Гърция


Категория на документа: Други


Дора Георгиева Маринска - История на музиката

МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

Най-развита муз. култура от древните народи. От всички науки - математика, философия и т.н. както и музика, дори се развиват и през следващите векове. Теория на древногръцките философи за музиката. Най-високата точка от развитието е древногръзката култра - литературни, философски, ноти, паметници.

В музиката се отделлят 5 главни периоди
1. период. Критско-Микенска култура. Трае от 3000 до 1200 г пр. н.е. Култ към различни богове. НА площадите в по-големите селища има театрални площадки, където елините са правели представления или извършвали обредни тържества, или отразявали явления от реалния живот. Използвани инструменти - лира и китара.

2 период. Омировски период - на името на писателя Омир - Илиада, Одисея, отразяващаи живота и войните. От 12 до 8 век пр.н.е. Характерно - разпадат се родово-общинните отношения и се преминава към робовладелска формация. Пълен разцвет на епическото изкуство (епос). Разпада се синкретичната форма на изкуството (хорея). Отделят се жанровете в музиката. Възниква епоса (разкази и песни за прослава на героите). Появяват се 2 вида певци - аеди (професионални певци и поети - муз. изкуство) и рапсоди (изпълнители на чужди произведения - напр. разказвачите на Омировите творби).
В Илиада се говори за участието на музиката във всекидневния живот и се споменават инструменти като форминкс и авлос (духов инструмент - флейтов)

3. Период. Преходен от 8 до 5 век пр. н.е. Някои го наричат лиричен период - развива се лириката. Период през който се разраства колонизацията на Гърция - флота, завоюват се съседни острови и държави - южна Италия, Северна Африка. Интензивна търговия и културен обмен с Изтока. Ранна школа от този период от о. Лесбос (6-7 век пр.н.е.) и друг културен център е гр. Спарта. В Спарта се създава школа за възпитание на младежта, вкл. и музика. Най-голямо значение в музиката през този период е бог Аполон и се организират Делфийски игри (муз.-поетични състезания м/у професионалисти музиканти). Един от първите музиканти, спечелил тези игри е Терпантер. НАградата е лавров венец, която всеки награден носел с достойнство. На о.Лесбос се развива хорова музика и лирика, както и Спарта. Запазени са муз. творби - химни, възхваляват героите. Популярни са одите на Терпанте - героични произведения.
Наред с хоровата лирика се развива и любовната лирика (солова) с представители Алкей, Сафо, Анакреон. Към люб. лирика спадат сватбени и трапезни песни (сколия), култови песни (партении), песни в чест на победителите (епиникии) и др. Известен автор на химни и оди е Пиндар (5 в. пр. н.е.) и одите му развиват този жанр. Хорови песни със съпровод на авлос (флейта) и се изпълняват в чест на бога на виното Дионис.
В хоровете песни са прочути Спарта - Тиртей.

4. Период - Класически. 5 и 4 в. пр. н.е. Център е гр. Атина. През този период се създава Атинската демократична република. Разцвет на робовладелския строй и разцвет на изкуствата. Създава се древногръзкия театър (ОДЕОН) - атинския театър събира 30 000 и всички се считат да гледат спектаклите и да се радват на изкуствата. Подобен театър има и в Епидавър с 14 000 места и в почти всички по-големи градове.
Развиват се и всички други области и в живота - архитектура, склуптора (Фидий), математиката (Питагор), философията (Аристотел).
Изключително много се развива древногръзката трагедия - Есхил, Софокъл, Еврипид. Основното на трагедията - пишат се химни за Дионисий. Самата основа на трагедията е бил дитерамбът - съчетава се пеене, инструментален съпровод, театрално действие, танци - все още синкретична форма. Основното все пак в Др.Гр.Тр. - има изпълнители (корифей) има и хор.Тези песни се съпровождат от авлос и китара, но важното е, че хора се разделя на 2 части - едните са одобрявали постъпките на героя, а другите са осъждали постъпките му.
До нас е достигнал муз. откъс на Еврипид и добиваме представа за образа на др.гр.тр. Смята се, че въпреки наименованието трагедия, тя е с по-жив характер. На основата й се развива и комедията - все по-леко и забавно изкуство с представител Аристофан. Основни действащи лица - хор от 24 души, разделен на 2 полукръга един срещу друг - коментират, подхвърлят реплики.

5. Период - Елинистичен - от края на 4 век до 30те години пр. н.е.
Аничната гръцка демокрация се заменя с Александър МАкедонски. Цени се личното творчество - майсторство. Все по-голям професионализъм и това води до отделяне на музиката в собсвен жанр. Оркестрово свирене. Наред с музиката се развива и пантомимата, в която навлиза инструменталната музика - акр. номера, сценки и т.н. се съпровождат с инстр. съпровод. Тези нови явления не се приемат от всички - Платон. Запазени са няколко мелодии - "Три химна от Мезомед", "Трапезна песен от Псейхил" - изящен рисунък и голям диапазон.

от 30те пр.н.е. до 400 год. е периода на Древния Рим. През този период упада съдържанието на музиката. Тя е само средство за забава. Развива се балетната пантомима. Предава се повече външен блясък, а не търсене на философско съдържание на творбата. Разцветът на Римската Империя е от 2 до 5 век. Усъвършенстват се инструментите. Появяват се цирковото изкуство, гладиаторските игри.
Рим се разпада - Рим става център на Западната империя, а на Изток - Византия.

АНТИЧНА ЕСТЕТИКА
Древногръзката музика е имала общо възпитателна и социална функция. Описана е в трудовете на Питагор, Платон и Аристотел. Музиката е била предимно вокална. Създател на античната муз. теория е Аристотел. АМ има 7 лада (степени) на основата на тетрахорди (4 последователни тона). Диатоничния тетрахорд е от 2 цели и 1 полутон. Според мястото на полутона се различават 3 вида тетрахорди - дорийски (от ми надолу), фригийски от ре надолу, и лидийски от до надолу. На основата на изчисления на Питагор - определя точните интервалови трептения (прима, секунда0. От трите основни лада се правят и производни ладове (с добавяне на още един тетрахорд), кото се обозначава с представка хипер (над) и хипо (под). Гърците са използвали нотописа. Имали са 24 знака за вокалната музика - буквени знаци (заети от латинската азбука и са запазени и досега). Основно ползвали хипердорийския лад (от А до А). За инструменталната музика се ползват 15 спец. знака. Освен диатониката, гърците са познавали и хроматиката (само на полутонове) и енхармонизма (замяна на един тон с друг, но да звучат еднакво додиез=ре бемол). Ладовете се съобразяват предимно с мъжките гласове и техния диапазон. Голяма част от изпълнителите са мъже.

Заражда се и хармонията - учението на Питагор и последователи се поставя начало на муз. акустика и значения на различните интервали - хармонично (звучат красиво - октава, 4 и 5). Препоръчва да се използва често в музиката - повдигат дух и здраве. По негови съвети 3 и 6 се ползват само при необходимост, но в никакъв случай 2 и 7 - донася страдания с нехармоничните си трептения.
По времето на 3 период се отделя голямо внимание въздействието на музиката - магическа медицина. На Спартанците се препоръчва да слушат ладове с бодро значение. Според Платон - забранява се слушането на фригийския лад за деца - прекалена изтънченост и вибрации. Платон разделя музиката на 3 равнища - музика мундана (космическа хармония - най-висша - кара телата да трептят), Музика омана (на човешкото тяло - ако трептенията се нарушат - болест). Музика инструменталис (да се съобразява с първите 2 вида музика).





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Музикална история на древна Гърция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.