Национална разузнавателна служба


Категория на документа: Други




Специалност: Мениджмънт на обществения ред

КУРСОВА РАБОТА
ПО
УПРАВЛЕНИЕ НА СТРУКТУРИТЕ ЗА СИГУРНОСТ

ТЕМА:НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА
СЛУЖБА
СЪЩНОСТ И БЪДЕЩЕ

Изготвил: Венцислав Русев проверил:доц.д-р Н.Стефанов

Факултетен номер:1169005 (.........................)

Гр.ПЛОВДИВ
Дата: 11.02.2012г.

"Да знаеш предварително намеренията на противника,означава всъщност да действаш като Бог!"- Сун Дзъ

Ако тръгнем да търсим корените на разузнаването в най-ранните стадий на историята на човечеството,то ние ще ги открием в генетичните заложби на човека да оцелява сред суровата природа в битката с другите човеци,с животните и природните явления.Опасностите,които го дебнат на всяка крачка,раждат в него естествени заложби да бъде предпазлив и да разузнае мястото,където ще ловува,животните,които се намират там,има ли други съперници за плячката.По-късно,когато в борбата за оцеляване се появяват противоречията между отделните родове и племена,възниква естествената необходимост племето да разузнае къде се намира враждебното племе,какви са евентуалните му намерения,къде крие своята храна,къде ще ловува.Появява се фигурата на съгледвача,който е измежду най-добрите ловци на племето.
Исторически факт е ,че са просперирали тези народи,които са умеели да използват най-ефективно предимствата на разузнаването и успешно да се противопоставят на разузнаването на другите народи.Запазените до днес данни за утвърждаването и упадъка на държавите и империите през древността,на техните военни походи и завоевания показват,че събирането на информацията за противника и лишаването му от възможността да получава такава информация играе важна роля в осъществяването на тяхната външна политика и в тогавашните международни отношения.Това се потвърждава от историята на древните велики държави-Египет,Персия,Римската империя.В зората на 20 век по време на Първата световна война(1914-1918)двубоят на тайния фронт между шпионите на противниковите държави достига невиждани дотогава размери.А през Втората световна война (1939-1945)-най-големият световен конфликт довежда до изключително развитие на разузнаването.Както и през Първата световна война,основен фактор в разузнаването остава човешкия фактор.Вербуването на агенти от средата на противника и внедряването на собствена агентура в нея е основното средство в разузнаването.Това е период на изключителни разузнавачи.

Къде е мястото на България в разузнавателното дело?Старите хроники показват,че още в древността прабългарите владеят на завидно ниво изкуството на шпионажа.Преди и по време на битки те използват съгледвачи и разузнавателни конни отряди.Имат специални отряди от разузнавачи-багатури ,обучени за такава дейност.При основаването на българската държава хан Аспарух дължи победата си на византийската армия и на доброто разузнаване.По време на Първата и Втората Българска държава българските ханове и царе и особено хан Телериг,хан Крум,царете Симеон,Калоян,Иван-Асен умело използват разузнаването в техните стремежи за защита и увеличаване мощта на държавата.По време на Османското робство прийомите на шпионажа се използват в хайдушкото и четническо движение,а също са заложени и в програмите и дейността на идеолозите на национал-революционното движение Г.С.Раковски и Васил Левски.След Освобождението независима България изгражда свои специални служби.Първо възниква военното разузнаване,което официално води своето начало от създаденото през 1903г. Информационно бюро към Щаба на армията и се дооформя в рамките на създадената през 1908г.Разузнавателна секция.То започва да събира информация чрез военни аташета и секретари,консулските представителства,търговските агентства,граничните дружини и агентурни източници.За възможностите на това разузнаване говори признанието на зам.ръководителя на германското военно разузнаване по време на Първата световна война Фридрих Гемп,който казва:"На Солунския фронт българското разузнаване много добре познава врага и разполага с постоянно действаща агентурна мрежа".Въз основа решенията на Ньойския договор за около 20 години военното разузнаване официално не съществува и е въстановено като Разузнавателен отдел едва през 1940г.В първите десетилетия на българската държава политическото разузнаване реално не съществува,а контраразузнаването се изгражда в рамките на полицията,като първата официална структура възниква през 1906г.,когато към столичната полиция се изгражда отделение Обществена безопастност,а през 1925г.се изгражда отдел Държавна сигурност към Дирекция на полицията.Основна негова задача е поддържа установената политическа система в страната и да неутрализира опозиционните прояви,като острието на дейността му е насочено главно срещу Българската комунистическа партия.Същевременно се стреми да разкрива и неутрализира разузнавателно-информационната дейност на съседните страни и европейските страни,с които влиза в противоборство.Историята на Отдела е изпълнена с професионално осъществени агентурно-оперативни операции,с разкриването на множество шпионски резидентурни групи,на нелегални конспирации.Политическите промени,настъпили на 9 септември 1944г.,довеждат до структурни и функционални промени в специалните служби на новата власт.Отдел Държавна сигурност прераства през 197г. в Дирекция Държавна сигурност,а през 1950г. в Държавна сигурност към МВР(и като Комитет за държавна сигурност),която обединява в себе си всички специални служби.Историята от този период ни дава много примери за висок професионализъм в дейността на Държавна сигурност.Второ главно управление разкрива стотици случаи на шпионаж,извършван от чужди разузнавателни служби.Управление 6 неутрализира множество опити за терористични актове.Политическото разузнаване- Първо главно управление, и военното разузнаване-Разузнавателно управление, постигат значителни успехи в агентурното проникване и събиране на информация за противниковите страни,а Научно-техническото разузнаване подпомага икономическото развитие на страната.Десетоноемврийските промени от 1989г.довеждат до нови структурни промени в системата на специалните служби и до промяна в задачите и насоките на дейност.На мястото на Държавна сигурност се създават нови поделения- Национална Разузнавателна Служба и Национална служба "Сигурност"

Националната разузнавателна служба е създадена с Указ № 152 от 05.02.1990 г. на Държавния съвет на Народна република България. Съдържанието на разпореденото с този указ е следното: "Създава Национална разузнавателна служба при Държавния съвет на Народна република България. Функциите, задачите и структурата на Национална разузнавателна служба се определят от Държавния съвет на Народна република България." До издаването на указа външнополитическото разузнаване се осъществява от структура на Министерство на вътрешните работи, а по силата на указа тази разузнавателна дейност на държавата се възлага на самостоятелно ведомство. С Указ № 17 от 08.05.1990 г. на Президента на Републиката е постановено прилагане на Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /Отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./ спрямо Националната разузнавателна служба. С този указ са възложени правомощия спрямо службата на директора на Националната разузнавателна служба и на министъра на народната отбрана. С издаването на този указ се урежда статута на службата като военизирано ведомство и на служителите като военнослужещи. Приетата Конституция на Република България, обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 от 13.07.1991г., и влязла в сила от 13.07.1991 г., закрепвайки принципите на демократичната и правова държава, урежда държавното управление с ясно разграничаване на функциите на отделните власти и осъществяващите ги органи, като върховенството принадлежи на Народното събрание. Поставена е нова конституционна основа за взаимодействието на висшите държавни органи с Националната разузнавателна служба - административна субординация по отношение на Президента на Републиката и на Министерския съвет и контрол, осъществяван от Народното събрание. С Постановление № 216 на Министерския съвет от 4.11.1991 г. за регламентиране изпълнението на някои специфични дейности на Националната разузнавателна служба / Обн., ДВ, бр. 93 от 12.11.1991 г./ е установено, че Националната разузнавателна служба е юридическо лице на бюджетна издръжка. Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 112 от 27.12.1995 г. и влязъл в сила на 27.02.1996 г., Националната разузнавателна служба е включена в състава на въоръжените сили и е регламентирано изискването, че устройството, ръководството, управлението и дейността на службата се уреждат със закон. Националната разузнавателна служба получава законова уредба като юридическо лице на бюджетна издръжка и на директора на службата са предоставени конкретни правомощия като на ръководител на ведомство, регламентирано от закона. С Концепцията за националната сигурност на Република България, приета с Решение на 38-о Народно събрание от 16.04.1998 г., обнародвана в Държавен вестник, бр. 46 от 22.04.1998 г. са определени целите и задачите, свързани с националната сигурност като част от колективната система за евроатлантическа и европейска сигурност и функциите и приоритетите на органите за сигурност, един от които е Националната разузнавателна служба. Законът за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, обнародван в Държавен вестник, бр. 40 от 2002 г. и влязъл в сила на 19.04.2002 г., урежда статута на Националната разузнавателна служба като ведомство извън състава на въоръжените сили, а в Преходните и заключителни разпоредби на този закон е установено, че службата прилага Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността й. На директора на Националната разузнавателна служба са възложени спрямо службата права и задължения, съответстващи на правомощията на министъра на отбраната по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Цитираният по-горе Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България е отменен от нов закон със същото наименование, обнародван в Държавен вестник, бр. 35 от 12.05.2009 г. В действащия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, който е в сила от 12.05.2009 г., е установено, че: 1. По отношение на Националната разузнавателна служба, на правомощията на нейния ръководител и на статуса на служителите й се прилагат Законът за отбраната и въоръжените сили на Република България и правилникът за прилагането му, до приемането на закон за организацията и дейността на службата. 2. Директорът на Националната разузнавателна служба има правата на министър по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по отношение на службата. 3. Националната разузнавателна служба е юридическо лице на бюджетна издръжка. По силата на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, във въоръжените сили на Република България във военно време се включва и личния състав на определени звена от Националната разузнавателна служба. Законът за специалните разузнавателни средства, обнародван в Държавен вестник, бр. 95 от 21.10.1997 г., предоставя право на Националната разузнавателна служба да притежава, да иска използване и да използва специални разузнавателни средства, както и да използва събраните чрез тях данни и веществени доказателствени средства, съобразно компетентността си. Със Закона за защита на класифицираната информация, обнародван в Държавен вестник, бр. 45 от 30.04.2002 г., Националната разузнавателна служба е конституирана като служба за сигурност и са установени функциите й в това качество. По силата на закони, извън горепосочените, на Националната разузнавателна служба като ведомство, на директора на службата или на други нейни представители са предоставени специфични правомощия - Закон за мерките срещу изпирането на пари, обнародван в Държавен вестник, бр. 85 от 24.07.1998 г., Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, обнародван в Държавен вестник, бр. 102 от 19.12.2006 г., Закон за електронните съобщения, обнародван в Държавен вестник, бр. 41 от 22.05.2007 г. и др. Към момента не съществува единен законодателен акт, уреждащ правното положение, задачите и дейностите на Националната разузнавателна служба и правното положение на нейните служители.

Националната Разузнавателна Служба е специализирана разузнавателна и информационна служба,подчинена на президента на Република България,осигуряваща върховното ръководство с информация за вземане на важни икономически и политически решения,както и на решения в интерес на националната сигурност.НРС решава следните задачи:
* Води външнополитическо разузнаване с цел добиване на информация за политическата обстановка и перспективите за нейното развитие
* Осигурява икономическа сигурност,съвместно с ДАНС(Държавна Агенция за Национална Сигурност)
* Разкрива асиметрични заплахи и извършва информационна работа,във фокуса на задачите са държавните интереси и интересите на националната сигурност.
Основните способи за разузнаване прилагани от НРС са: агентура ,използване на открити източници и открити средства и сътрудничество с партньори

Под агентурно разузнаване се разбира вид организация на разузнавателна дейност,основана на агентурно проникване на разузнавателните служби в социално-политическата система на разузнаваните държави и използване на създадените агентурни позиции непосредствено в интересуващите тези служби обекти и социални слоеве. Агентурното разузнаване се осъществява по пътя на създаване и използване на агентурни позиции в държавни учреждения и неправителствени организации, във военни, промишлени, научноизследователски и други обекти, в социалните слоеве на обществото.

В агентурното разузнаване изпълнители на разузнавателните акции, посредством които се придобива информация за разузнаваната държава, са: агенти, нейни граждани и постоянно пребиваващи в страната чужденци, лица без гражданство, а също така изпратени разузнавачи - нелегали, независимо от тяхното гражданство.

Агентурното разузнаване се характеризира с редица особености, които се обуславят главно от това, че неговата дейност е свързана с нарушаване суверенитета на разузнаваната държава и преодоляване на нейните мерки за защита.

Използвайки агенти, заемащи определено положение в социално-политическата система на разузнаваната държава, разузнаването може да прониква до източници на закрита информация. Ето защо тази дейност представлява особена опасност за разузнаваната държава от гледна точка на възможността за придобиване на секретна информация. Действията, представляващи агентурно разузнаване (например, вербовка на агенти, маршрутиране на агенти-нелегали, събиране и предаване на информация и т.н.) се квалифицират от наказателните закони на всяка държава като особено тежки престъпления. Тези действия имат ярко изразен противоправен характер и на тях в по-голяма степен, отколкото на легалното и техническото разузнаване, са свойствени тайните конспиративни форми и методи. Провежданите в рамките на агентурното разузнаване разузнавателни операции (вербовки, маршрутиране на агенти, агентурна връзка) от съображения за секретност, като правило, се разделят на съставните им елементи (етапи), които се осъществяват изолирано един от друг във времето и пространството, за да се скрие връзката между тях и им се предаде вид на обикновени неразузнавателни действия. В същото време действията на всички участници в такива операции строго се координират. Особеностите на правното и социално-политическото положение на агентите на разузнаването се проявяват в тактиката на тяхната дейност. В частност много от тях за изпълнение на разузнавателни задачи могат да използват своето служебно и обществено положение.

Чрез агентурното разузнаване се решават най-разнообразни разузнавателни задачи, особено такива, които не могат да бъдат постигнати с помощта на легално и техническо разузнаване. То е единственото средство за придобиване на важна обобщена и документална секретна информация, образци от секретна продукция, сведения за планове, решения и намерения на разузнаваната държава.

Голяма е ролята на агентурното разузнаване във военната сфера. Отчитайки нарасналото значение на фактора внезапност във войната, политическите и военните ръководители изискват от своята разузнавателна служба своевременно получаване на сведения за състоянието на въоръжените сили на разузнаваната държава, за нейната военна стратегия и мерки за укрепване на отбраната. Разузнаването разчита да придобива такива данни посредством агентурното разузнаване.

Неговото значение нараства в условията на прекъснати дипломатически и други междудържавни отношения, при кризисни ситуации и особено по време на война, когато рязко намаляват възможностите за провеждане на легално разузнаване и в същото време се засилва потребността от своевременно получаване на информация, необходима за вземането на важни военнополитически решения.

Агентурното разузнаване на НРС се провежда на територията на разузнаваната държава,на териториите на трети страни, и на територията на Република България.

На територията на разузнаваната държава управлението на акциите на агентурно разузнаване може да се осъществява от разузнавачи и агенти,действащи от позициите на резидентурите в посолствата, а също така от позициите на участници в различни видове международни връзки, от разузнавачи и агенти, ръководещи нелегални резидентури или ръководещи работата на агенти-нелегали. Такива акции могат да провеждат и агентурни групи, чието ръководство може да се осъществява както от легални, така и от нелегални позиции.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Национална разузнавателна служба 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.