Неофит Рилски


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Стопански факултет

Катедра Книгоиздаване и библиотечно-информационни дейности

Курсова работа

Тема: Неофит Рилски

Изготвил: Научен ръководител:

(гл. ас. Теодор Иванов)
Фак. №
БИД, I-ви курс

Велико Търново, 2013

Биографични данни

През 1882 г. Константин Иречек го нарече "патриарх на българските писатели и педагози" и определи, може би най-точно, значението му в културната история на България. Той отхвърля духовната кариера. Желанието му е скромно, непретенциозно - да бъде монах-учител, книжовник, просветител.
Но и в летописите на културата Неофит влезе с име, с което би могъл да остане и в историята на църквата-патриарх. Защото с дейността си в Рилската обител и извън нея той постави началото на едно родолюбиво дело, което нарекоха човека в черното монашеско расо "машала (светило) на нашата темнота".
Още в младежките години на родения през 1793 г. в Банско Никола Поппетров има момент, които като че ли предсказват неговата склонност към духовни и интелектуални прояви. Получил първите си училищни познания от баща си свещеник - поп Петър, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. През 1806 г. той е ученик при прочутия живописец Димитър Зографски. Заедно с него две години по-късно отива в Рилския манастир, където, според някои монаси, взема участие при рисуването на "Страшния съд". Когато Димитър Зограф завършва своята работа в манастира, той го напуска без своя ученик - Никола Поппетров навлича калугерското расо и приема монашеското име Неофит.
Младият калугер изучава в манастира черковнославянска граматика, учи в гръцките училища в Мелник и Велес, след което става учител и проповедник в Рилската обетил.
През 1828 г. самоковският митрополит Игнатий Рилски го взема за свой секретар, но не за дълго на следващата година митрополитът бива убит. Потресен от садизма на турчина убиеца, Неофит прави първия си литературен опит-пише стихотворение, посветено на убития митрополит. Върнал се в Рилския манастир, той трябва отново да го напусне, тъй като през 1833 г. манастирската сграда е нападната и изгорена от работници.
Неофит отива в Казанлък, а през 1834 г. - в Букурещ. Там е изпратен от Априлов и Палаузов, за да се подготви за преподавателска дейност в строящото се Габровско училище. В началото на 1835 г. училището е открито и Неофит е първият му учител. Той въвежда взаимоучителната метода, обучава своите възпитаници в светски дух. Получава покани от други селища да им бъде учител.
През април 1846 г. той отива в Стара Загора, но за съвсем кратко време. Лошите условия в училището не му дават възможност за нормална педагогическа дейност и го принуждават да се върне отново в своя "дом безмолвия" в Рила. Отново го напуска през 1848 г., когато е поканен да заеми катедралата по славянски език в богословското училище на о-в Халки. Четири години, които прекарва в училището, дават доста "благопотребни знания" на Неофит.

Книжовна дейност

Книжовната работа поглъща Неофит, той живее изключително с нея.
Неофит Рилски не борческа личност. Той няма експанзивния характер на Неофит Бозвели, не е увлечен в неудържимия порой на църковната борба. Това не му пречи обаче да бъде родолюбец със силно национално чувство, със съзнание за смисъла на книжовната си дейност. Зависимостта на Рилския манастир от Гръцката патриаршие, както и положението му в самия манастир са го заставяли да бъде съобразителен, тактичен. В замяна на това Неофит е изразявал искреното си родолюбие в друга насока, с други средства - като учител, педагог, книжовник.
За Неофит Рилски любовта към отечеството е завет на предшествениците, дълг пред народа, повеля на съвестта и сърцето.
В духа на рационалистичните идеи на Доситей Обрадович, Софроний Врачански и на други свои предшественици и съвременници, духовникът Неофит съветва да се уредят по-напред училищата и се напечатат необходимите учебни помагала, а след това да се строят черкви и манастири и да се изучават старозаветни и новозаветни книги. Той сам дава пример, като съставя и издава през 1835 г. "Взаимоучителните таблици", по които се води тогава училищното обучение, и първата по-сериозна "Болгарска граматика", интересна не само със системното изложение на граматичните особености на българския език.
В нейната уводна част или в т. нар. "Филологическо предуведомление" нейният автор изказва своите възгледи за книжовния български език и ги защитава с полемична страст.
Усетът на Неофит Рилски към граматичните и лексикалните особености на езика идва преди всичка от неговите лексикографски интереси. От 1819 г. до края на живота си той живее с една мечта-да състави и издаде речник на български език.
Първоначално е смятал да издаде речника като гръцко-български. През 1838 г. обаче започва да го преработва, тъй като разбира , че по-полезно и целесъобразно ще бъде словарът да е българо-гръцки.
Правят се добавки и преработки, които изискват твърде много усилия и близо шестдесетгодишната работа за съставянето на речника се оказва недостатъчна. Но колкото и да е голяма стойността на речника, само той не може да даде представа за съдържанието и ценността на книжовното дело на този самобитен творец.
Защото освен издадените през 1835 г. "Болгарска граматика" и "Взаимоучителни таблици" Неофит Рилски е автор и на други оригинални и преводни съчинения, като "Краткое и ясное изложение", "Служба с житием отца Йоонна Рилского", "Христоматия славянскаго язика", "Описание болгарскаго священаго монастиря Рилскаго", на преведените, но неотпечатани Езипови басни и др. В тях се разглеждат не само проблеми, свързани с църквата, но и въпроси от светски характер. В "Краткое и ясное изложение" например, което представлява фактически гръцка граматика, Неофит излага възгледите си за гръцкия език на своите южни съседи, за да се запознаят с духовните ценности на древна Елада.
Един труд на Неофит Рилски, независимо че е преводен, има особена стойност през Възраждането - преводът на Евангелието ("Новий завет господа нашего Исуса Христа"). Той се посреща с огромен интерес - за това свидетелствуват отзивите на възрожденските читатели и книжовници. Виждайки опасността от тези превод, Гръцката патриаршия заповядва той да бъде унищожен. Но по-късно тя не може да попречи нито на второ, нито на останалите четири издания, които се разпространяват навсякъде.
Неофит Рилски е книжовник с разностранни интереси и култура. Запазените книги в библиотеката му, огромна по обем за онова време, са из областта на педагогиката, географията, историята, езикознанието, художествената литература, богословието, археологията, правото, музиката, естествените науки. Те са на различни езици - новобългарски, черковнославянски, гръцки, руски, сръбски, румънски, турски, френски.
Неофит Рилски е личност, от която и сега се интересуват педагози, езиковеди, литератори, историци, богословие - защото той живя с енциклопедичния дух на Възраждането, с благородните му творчески пориви.

Понякога голямата дистанция на времето, която ни дели от събитията и творци, не ни позволява да почувстваме напълно тяхната значимост и величие. В такива случаи е може би по-добре да си припомняме оценките на някои техни съвременници.
От тях, от тези известни или забравени вече свои ученици и сподвижници, Неофит Рилски беше наречен "первий просветител болгарский", "отец на язика ни", "наш Нестор". А в писмо от 25 януари 1853 г. игуменът и братята на Зографския манастир, обвинявани често от гръцките монаси, че нямат светила от рода на Евгений Вулгарис и Никифор Теотоки, му пишат с национална гордост: "Ако Гърция ся хвали в Евгениевци и Теотокиевци, има и наша Болгария своего Евгения и Теотокия - Вас!"





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Неофит Рилски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.