Непризнати държави от международната общност


Категория на документа: Други


Курсова работа

по Геоикономика

на тема:

Непризнати държави от международната общност

Изготвил: Гергана Петкова
Специалност: Финанси, 1 курс
Факултетен номер: 1308931022

Пловдив
2014 г.
Нагорни Карабах

Държавността на Нагорни Карабах има своите корени в древността. Според Мовсес Хоренац - историк от 5 век и основоположник на арменската историография, Нагорни Карабах влиза в състава на Арменското царство през 6 век пр.н.е., когато династията Ервандуни (Ервандидов) утвърждава своята власт над Арменското нагорие след разпада на държавата Урарту. В своите произведения гръцките и римските историци споменават Нагорни Карабах като важен стратегически регион на Армения, който притежава най-добрата конница. През 1 век пр.н.е царят на Армения Тигран || построява в Нагорни Карабах един от четирите града, наречени в негова чест - Тигранакерт. Днес археолозите правят разкопки и изучават древния град.

От 15 век Нагорни Карабах принадлежи на петте обединени арменски феодални княжества, известни като меликствата Хамси - Хачен, Гюлистан, Джраберд, Варанда и Дизак. Те са имали собствени въоръжени сили, а арменските мелики (князе) често са се възприемали като представители на политическата воля на целия арменски народ.

В средата на 18 век войната с османските завоеватели разорява Нагорни Карабах, а вътрешните разногласия отслабват властта на арменските князе. Мюсюлманите завземат планинската част на Нагорни Карабах и крепостта Шуши и провъзгласяват т.нар. Карабахско ханство - армено-тюркско княжество, просъществувало едва 40 години.

През 1805 г. Карабахското ханство е присъединено към Руската империя и се установява стабилност и мир в отношенията между арменското население и мюсюлманското малцинство в Нагорни Карабах. Административен, търговски и културен център е град Шуши. Армено-тюркският конфликт в Карабах се разгаря в пълна сила в началото на 20 век.

Едно от най-опасните огнища на напрежение, което съпровожда
разпадането на Съветския съюз, e Нагорно-Карабахският конфликт. Той е
част от т.нар. регионални конфликти в "близката чужбина", който подобно на останалите огнища на напрежение, (грузино-абхазкия, грузино-осетинския, приднестровския) има своята сложна предистория. Терминът
"замразен" конфликт, също го причислява към широкия спектър от противоречия и напрежение, характеризиращ постсъветското пространство. Нагорно-Карабахският конфликт често е представян като
проява на противоречие между двата принципа на международното право
- принципа на териториалния интегритет и принципа на правото на

народите на самоопределение. Дори и най-задълбоченото изследване на
проблема не предполага даването на категорична оценка за правдивостта
на една от двете позиции - арменската и азербайджанската. Въпреки това
зародишът на съвременните проблеми на Нагорни Карабах е закодиран най-вече в съветския период.

Създадената в условията на турската интервенция Азербайджанска демократична република от момента на своето образуване предявява териториални претенции за значителни арменски територии в Закавказието. През 1918-1920 г. в смутните години след Първата световна война турски и азербайджански войски унищожават стотици арменски села и извършват кланета на арменци в Баку и Гянджа. На 23 март 1920 г. центърът на Нагорни Карабах Шуши е изгорен, а арменското население на града - унищожено. В трагичния конфликт се намесва Лигата на нациите и признава Нагорни Карабах за спорна територия. Азербайджан също признава спорните територии - Нагорни Карабах, Зангезур и Нахичеван - неотменими части от Армения.

Но болшевишкото ръководство на Русия променя отношението си. Пренебрегвайки решението на Лигата на нациите, през 1921 г. пленумът на Кавбюро под непосредственото влияние на Сталин, приема решение за откъсване на Нагорни Карабах от Армения, при условие че се сформира национална автономия с широки права в състава на Азербайджанската ССР. През 1923 г. на незначителна част от Нагорни Карабах е предоставен статут на автономна област. Останалата територия остава в административните райони на съветски Азербайджан и карабахският проблем е замразен почти за 70 години. През това време карабахци се обръщат нееднократно с петиции към централната власт в Москва и искат анулиране на несправедливото решение от 1921 г., преразглеждане на въпроса и предаване на Нагорни Карабах в състава на Армения.

През 1988 г. в навечерието на разпада на СССР става поврат в историята на Нагорни Карабах. Народът надига глас в защита на своите конституционни права и свободи. Съгласно всички действащи правови норми и с демократични средства карабахското население изразява волята си и иска присъединяване към Армения. Азербайджанските власти отговарят е репресии и насилие. Започват погроми и масови убийства на арменци в отдалечени на стотици километри от Карабах градове на Азербайджан - Сумгаит, Баку, Кировабад и др. Хиляди хора загиват , а стотици хиляди стават бежанци. През 1989г. Москва дава разрешение на Азербайджан да наложи контрол върху конфликта, за да запази крехкия мир в Транскавказието. В отговор Върховният Арменски Съветски парламент и Народното събрание на Нагорни Карабах се обявяват за обединение на спорния регион с Армения.

Ескалирането на конфликта се осъществил, когато и Армения и Азербайджан получават независимост след разпада на СССР. През 1991г. арменски войски навлизат в Азербайджан под предлог, че местното арменско население е застрашено и беззащитно. Азербайджан е принуден да предприеме сходни мерки и така се започва конфликт, продължил до 1994г. Конфликтът бил повлиян до голяма степен от руските военни, които Азербайджан наел да се бият на негова страна. В резултат на мюсюлманска солидарност в битките взели участие чеченци и известен брой муджахидини от Афганистан. До 1993г. пораженията от конфликта били няколко хиляди убити и десетки хиляди бежанци в двете страни. До май 1994г. арменците установили контрол върху 14% от азерската територия. От този момент азерското правителство признало Нагорни Карабах за трета страна в конфликта и започнало директни преговори с него. В резултат, с посредничеството на Русия, било постигнато споразумение за прекратяване на огъня на 12 май 1994г., което е в сила и до днес. От този ден Нагорнокарабахската република изминава нелек път на възстановяване и самоутвърждаване, преодолявайки много трудности.

Днес под егидата на съпредседателите на Минската група на ОССЕ (САЩ, Русия и Франция) продължава процесът на регулиране на азербайджано-карабахския конфликт чрез преговори.

Различните проекти за решения, предложени в процеса на преговорите на Минската група на ОССЕ, са в рамките на федералистките модели. Предлага се разделянето на властовите пълномощия между Баку и

Степанакерт (Ханденди, столицата на Нагорни Карабах) в контекста на федералисткия термин "обща държава", а също така и варианти на асоциирана държава. Кулминация в дискусията по Нагорно-Карабахския конфликт в международен план са резултатите от проведеното през 1996 г. в Лисабон заседание на ОССЕ. Най-важни са двете приложения на Лисабонския документ, които съдържат заявлението на действащия председател на ОССЕ и отговора на арменската делегация. В първия документ се констатира, че "за последните две години се постига прогрес в решението на Нагорно-Карабахския конфликт и по въпроса за териториалната цялост на Азербайджанската Република". Констатацията е, че не са се увенчали с успех усилията на съпредседателите на Минската конференция и се препоръчват три принципа, които трябва да се превърнат в част от процеса на регулиране на Нагорно-Карабахския конфликт:

> Запазване на териториалната цялост на Република и



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Непризнати държави от международната общност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.