Обект на сигурността


Категория на документа: Други


 2.Обект на сигурността Интересите като основна причина на международната сигурност.Приоритет на общочовешките интереси.

Предметът или обектът на сигурността е онова, което в процеса на общуването си субектите на международните отношения се стремят да съхранят, да променят или да постигнат. Правят това, защото за тях то представлява ценност. Както беше изтъкнато, онова, което не представлява ценност, не е обект и не може да се свърже с проблема за международна сигурност. Съществуването и съдбата му не биха привлекли вниманието на държавниците, политиците и дипломатите.

Понятието "ценност" в много отношения е сходно с понятието "интерес". Ценност има онова, с което трайно е свързан интересът на субекта, онова, което той се стреми да получи, да увеличи или да запази от посегателствата на другите.

В международните отношения има неща, които винаги са ценности и затова всяка външна политика всякога ги преценява като обекти на сигурност. Особено в сферата на националната сигурност. Оцеляването на нацията и държавата, запазването на националното и държавното единство, територията на страната, държавната политическа, икономическа независимост или суверенитет са винаги сред ценностите, които външната политика на всяка страна решително защитава. Те са първостепенни обекти на сигурност. Ценността им е абсолютна и постоянна в смисъл, че не се променя и е толкова висока, че поставя всичко, което е свързано с нея, на най-първите места сред приоритетите, от които се води външната политика.

И все пак обстоятелството, че онова, което външната политика желае да запази или да промени представлява ценност, не го превръща всякога автоматично, неизбежно в обект на сигурност. Проблем за сигурност не винаги възниква. Той не се поставя, ако не се свърже с възможност състоянието на обекта, неговото придобиване или притежаване да премине в другото състояние, в състоянието на несигурност. Ценност, запазването на която бъдещето не поставя под съмнение и постигането или съхраняването й не се намират в условия на неопределеност, не събужда тревоги за нейната сигурност. Както във всички други сфери на живота, така и в международните отношения, сигурността и несигурността са толкова неотделимо свързани, колкото неотделимо са свързани денят и нощта Увеличаването на сигурността намалява несигурността и обратното. Абсолютната сигурност свежда до нула несигурността така, както абсолютната несигурност означава абсолютна липса на сигурност.

Несигурността може да бъде предизвикана от съществуването на:

• заплаха, т.е. на ситуация, при която друг субект на външната политика извършва или обявява, че ще извърши действия, с които ще навреди на обекта на сигурността;

опасност т.е. на съществуваща възможност от обективно развитие на увреждащи обекта на сигурността обстоятелства.

Разумната и предвидлива външна политика се стреми навреме да противодейства на заплахите и на опасностите, но докато в повечето случаи заплахите имат достатъчно ясен израз, опасностите се откриват потрудно. Причините са няколко:

• Заплахата е реален факт, проявено обстоятелство, докато опасността се крие в сферата на възможното.

• Заплахата е сега, опасността е свързана с възможно бъдещо развитие.

• На заплахата трябва да се противостои, опасността трябва да се предвиди и да се направи нужното да се избегне.

И все пак, макар ценността, а не предметната същност да превръща нещата в обекти на сигурност, предметните характеристики на обектите не са без значение. Така е, защото от тях зависят начините и средствата да се обезпечава сигурността им. Освен това, според тези характеристики проблемите за сигурността се отнасят към различните сфери и подсистеми на международните отношения: политически отношения, икономически отношения, социални отношения, юридически отношения, културни отношения, военностратегически отношения и така нататък. Начините и средствата, към които прибягва външната политика при всяка една от тези сфери, са различни, а и често са подчертано специфични.

Колкото и голямо да е разнообразието на обектите, чиято сигурност се стреми да обезпечава външната политика, между тях има връзки и често много силно изразени зависимости. Политиците и дипломатите добре знаят, че често сигурността на един обект може да не зависи от сигурността на друг обект и че в такива случаи проблемите за сигурността на всеки от тях се решават поотделно. Но не са редки и случаите, когато от сигурността на един обект зависи сигурността на друг обект. Сам по себе си първият обект може да не представлява ценност или ценността му да толкова нищожна, че да е напълно възможно при други обстоятелства да бъде напълно пренебрегната. Но следва да се очаква, че той ще бъде енергично защитаван, ако от сигурността му зависи сигурността на друг ценен обект. Необходимостта да бъде защитаван може напълно да отпадне, ако политиката намери други достатъчно надеждни средства да осигурява обекта. Тази субординационна линейна зависимост има съществено значение при анализите на проблемите, свързани със сигурността.

Сложните и разнообразни зависимости между обектите на международната сигурност също не са постоянни. Променливи са. Измененията на обстановката може да ги засилват или отслабват и ако измененията могат да бъдат контролирани от политическото поведение на субекта, той не трябва да пропуска възможността да ги управлява.

Върху външнополитическите решения могат да влияят и други фактори. Такива могат да са личните предпочитания и интереси на индивидите, ръководещи външната политика. Могат силно да влияят емоции. Но това са влияния от фактори, които трябва да стоят извън политиката. На политиката не е разрешено да бъде сантиментална. Когато започне да проявява това качество, тя не престава да бъде политика, обаче винаги е лоша политика. Външната политика трябва винаги да бъде Царство на студения, безпристрастен, точен и пресметлив интерес. Затова, когато се определят обекта на сигурността, неговото значение и необходимостта да се предприемат действия за неговата сигурност, емоциите трябва да се оставят настрана. В стремящата се към повече сигурност външна политика те са лош съветник.

За обекта на сигурността се мисли конкретно. Не може да съществува проблем за сигурност "въобще". Международната сигурност всякога е сигурност на определен, конкретен и ясно съзнаван от субекта интерес. Разсъжденията на политиците за международната сигурност стават неопределени, мъгляви и безполезни, ако не съдържат ясно и точно определение за сигурността на какъв интерес става въпрос. Състоянието на безопасност се разкрива чрез анализ, който показва, че даден интерес не противоречи на интереси на други субекти, че те съзнават това и нямат намерение да предприемат нещо, с което да го увредят. Липсата на опасност не може да бъде установена без анализ, от който се вижда, че ситуацията, в която се намира субектът, не съдържа елементи, обстоятелства и перспективи на развитие, които могат да попречат се запази или реализира конкретният интерес.

Точното дефиниране на интереса като обект на сигурност следва основния алгоритъм на външнополитическото целеполагане: "Потребност -Интерес - Цел". Много от възможните грешки се предизвикват от появата на лъжлив интерес, т.е.на убеждение за интерес, който в действителност не почива на реална потребност. Лъжливият интерес поражда неотговаряща на реалността представа за обект на сигурност. Внасянето на лъжливи интереси във външнополитическия процес не е рядко явление. Утвърждаването на лъжливи външнополитически интереси е един от удобните и предпочитани начини за манипулиране на обществото.

Точността на всеки, свързан с проблеми на сигурността анализ, изисква точно и пълно очертаване на мрежата от пресичащи се интереси, способни да противопоставят един на друг субектите на външната политика. Възникването на проблеми за международна сигурност е неразделно свързано с външнополитическото съперничество, тъй като сигурността и несигурността в международните отношения зависят от посоката и съчетанието на интересите.

Свързаните с международната сигурност анализи изискват ясно определяне на характеристиките на интересите, от които се води външната и политика, особено голямо е значението на две от тях:

• Посоката на интереса, тъй като тя определя взаимодействието му с интересите на другите субекти. В зависимост от насочеността към различни субекти, той може да се отнася различно към тях. Може да не засяга техните интереси по никакъв начин. Може да съвпада с техните интереси. В двата случая колизията липсва и не възникват проблеми за сигурност. Но проблеми могат да се появят, когат интересите на действащия върху световната сцена субект напълно или частично вредят на интереси на други субекти.

• Величината на интереса, тъй като тя изразява отношенията между интересите на самия субект. Съпоставянето на собствените интереси очертава значението на всеки от тях, а това на свой ред е основанието на приоритетното им подреждане.

Състоянието на конфронтация е различно от обикновената колизия на интересите върху световната сцена. Колизията е естествено и неизбежно явление в международните отношения. Конфронтацията не е. Тя не е състояние на рутинното сблъскване и противопоставяне на отделни конкретни интереси, често срещано в международната политика. Конфронтацията представлява качество на общото състояние на отношенията. А когато се свърже с изключително важни и глобални интереси, налага отпечатъка си върху цялата система на международните отношения. Това сближава конфронтацията с международните конфликти. Класически пример на конфронтация представляваше студената война, която в продължение почти на половин столетие наложи отпечатъка си върху отношенията между Изтока и Запада, между държавите, противопоставени от коренни социални, политически и идеологически различия.

При продължително съществуване конфронтацията става източник на външнополитически стереотипи. Водено от тях, поведението на противниците лесно се откъсва от реалностите. Започва да се определя от илюзорни стереотипизирани представи. Един от най-опасните конфронтационни стереотипи е "образът на врага". Когато той се наложи, водещо става убеждението, че с врага сътрудничество не е възможно. То винаги е неправ и злонамерен. Така несъвместимостта на интересите с генерализира, а диалогът фактически се изключва. Постигането на сигурност започва да се мисли само като унищожаване на врага.

Конфронтацията е улица с еднопосочно движение. Допуснали възникването и, участниците вече много трудно могат едностранно да се откажат от нея. Дори и да биха го желали, тъй като надпреварата във въоръжаването, търсенето на нови съюзници, разширяването на опорните точки з; външната политика или всякакви други средства за увеличаване на собствената мощ остава единственият начин да не допуснат катастрофално изменение в съотношението на силите в тяхна вреда. Капитулацията на една от страните и тържеството на другата често остават единствения изход.

Тревожното, драматично и опасно минало от времето на студената война показа колко недопустимо е като обект на сигурността да се обявяват идеологии. Обект на международната сигурност са интереси: индивидуални, групови, национални, общочовешки и т.н. Поради самата си същност идеологиите не могат да се определят като интерес. Налагането им може да се свърже с нечии интереси, но самите идеологии винаги остават изразени в различни форми на общественото съзнание системи от идеи, представи и понятия. Независимо от това дали отразяват правилно или илюзорно битието на обществото. Идеологизирането на външната политика я превръща от отношения между нации и държави в отношения между каузи. Когато отношенията не са идеологизирани, проблемни ситуации възникват поради съвпадане, разминаване или противопоставяне на интереси и външната политика може да ги съчетава. Идеологизираните външнополитически отношения сблъскват идеи, за модифицирането или съчетаването на които външната политика е не само непригодна, но и нейната активност е много опасна, тъй като тя не решава идеологическото противопоставяне по друг начин, освен чрез изолирането или унищожаваното на носителя на съответните идеи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Обект на сигурността 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.